Аз не в тролей,в поликлиниката като чаках с големия корем,всички се правеха на слепи!!!
В каква държава живеем,а?
В каква държава живеем,а?
- Публикувана: 27 окт. 2006, 12:30 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 11:22 ч.
А те дали ще отстъпват място?
Надявам се, че ще го прави. Поне така го уча.
Все още нямам деца и от скоро ми се налага да се движа с градския транспорт, но е нямало случай, в койта да се качи бременна жена, и аз да не стана. Година и половина вече съм член на този форум и не мога да ви опиша какъв респект ми вдъхна това към българската майка.
Сигурна съм, живот и здраве, че децата ми ще бъдат възпитани по същия начин.
Сигурна съм, живот и здраве, че децата ми ще бъдат възпитани по същия начин.
И през двете ми бременности се случи така, че не съм се возила на градски транспорт и сега не го използвам / за моя радост/, но и двата пъти ходих на работа до последно и си отвисявах на опашките в данъчна служба или в банките. В данъчното всички се правеха на разсеяни, както и в повечето банки /за ОББ не мога да си кривя душата обаче- винаги са ми давали предимство, но не от клиентите , а винаги след намеса на охраната/. Та мисълта ми е, не е проблема само във възрастните хора - те не са на опашките за подаване на ДДС и не са в банката/, проблема е в нас. Ние сякаш забравяме за времето, когато сме били бременни, и озверели от живота и забързани, не даваме на никой правото си.
Дано след време се окаже, че сме възпитали децата си така, че те да бъдат толерантни към заобикалящите хора в нужда!
Дано след време се окаже, че сме възпитали децата си така, че те да бъдат толерантни към заобикалящите хора в нужда!
Сега се сещам за една случка, дето ми идваше да набия един млад татко. Пътуваме си с мама и сестра ми в маршрутка. Преди....месец-2 да е било. И се качват двама млади с малко дете. Не беше кой знае колко пълна маршрутката, но нямаше свободни места за сядане. И, естествено, една жена стана за да седнат те, при което майката заяви, че детето нямало да иска да седи и нямало смисъл. Това в младост. Около Военния клуб таткото се развилня защо ТОЧНО аз и сестра ми /на седалките най-отзад най-в ъгъла/ не сме станали за да седнат те. Не можело ние да седим, защото сме млади. Точка по въпроса. При което жената, която се опита да им отстъпи място /седяща на значително по-достъпна седалка/ отново стана за да им направи място, но майката не пожела да седне. И после ние сме им криви. Мнооого се издразних, защото то бива наглост, но чак пък да си избираш ТОЧНО кой да прояви добрина....нагло си е според мен.
А иначе...невинаги ставам, признавам си. Ако видя примерно баба, която спринтира за да се качи, а след това се оказва бооооолна и измореееена...не обръщам внимание. Но случаите, в които отстъпвам място са доста повече от тези, в които не ставам.
А иначе...невинаги ставам, признавам си. Ако видя примерно баба, която спринтира за да се качи, а след това се оказва бооооолна и измореееена...не обръщам внимание. Но случаите, в които отстъпвам място са доста повече от тези, в които не ставам.
А той след време дали ще ни отстъпва място?!?
зависи от възпитанието на детето;
ако е научено от родителите - ще;
ако не е- няма.
Преди два дни станах свидетел на следната случка:
Момиче на 12-13 години седи. Качвам се аз с количката. Тя ми предлага мястото, но аз и отказвам. На следващата спирка се качват баба с внук на около 10-11 години. Момичето пак става, за да седне бабата. Но не сяда внука и през цялото време бабата го пита удобно ли му е. Вижда ли добре и т.н.
Е дали това момиче, явно възпитано така от родителите си, след още една две подобни случки ще стане пак? И дали момчето няма да прегази бременна или инвалид, за да седне той?
Момиче на 12-13 години седи. Качвам се аз с количката. Тя ми предлага мястото, но аз и отказвам. На следващата спирка се качват баба с внук на около 10-11 години. Момичето пак става, за да седне бабата. Но не сяда внука и през цялото време бабата го пита удобно ли му е. Вижда ли добре и т.н.
Е дали това момиче, явно възпитано така от родителите си, след още една две подобни случки ще стане пак? И дали момчето няма да прегази бременна или инвалид, за да седне той?
Ще ми се гордо и убедено да заявя "Разбира се", но истината е, че точно това никога не сме го коментирали. Наталия се е возила в градския транспорт сигурно не повече от 2-3 пъти с баба си, а Крисо не знам дали изобщо се е качвал на рейс. И понеже не сме имали повод за разговори на тази тема, подозирам, че те изобщо не са наясно с правилата на добрия тон в това отношение.
Иначе, мисля, че се опитвам да възпитавам у тях уважение към възрастта и годините, както и добронамереност и съпричастност, та се надявам и сами да съобразяват тези неща. Но темата ми дава добър повод пак да си поговорим с тях.
Иначе, мисля, че се опитвам да възпитавам у тях уважение към възрастта и годините, както и добронамереност и съпричастност, та се надявам и сами да съобразяват тези неща. Но темата ми дава добър повод пак да си поговорим с тях.
Мисля, че е въпрос на възпитание и личен пример. В редките случаи когато ползвам грАДСКИЯ ТРАНСПОРТ, абсолютно задължително отстъпвам място на бременни жени ,майки с деца и на възрастни хора, които очевидно не могат да пътуват прави [дори когато съм с детето (с големия), обикновено някой засрамен от това че майка с дете отстъпва място става и ние оставаме седнали]. Изключение правя ако нещо не ми е добре, но тогава обикновено помолвам някой друг да отстъпи място, като обяснавам че не ми е добре за да го сторя аз. Надявам се да успея да възпитам синовете си на добро поведение и уважение към околните, като дано го запазят дори когато околната среда не им отвръща със същото.
Мисля, че е въпрос на възпитание и личен пример.
Някои неща не се учат с "казване" и "разговори".
Децата правят това, което са видели от собствените си родители.
... Децата правят това, което са видели от собствените си родители.
Ето това е!
Някои неща не се учат с "казване" и "разговори".
Децата правят това, което са видели от собствените си родители.
Някои неща не се учат с "казване" и "разговори".
Децата правят това, което са видели от собствените си родители.
Принципно си напълно права, но ако реша да съм буквалистка - няма начин да видят как бих постъпила аз /за баща им пък да не говорим/ точно в конкретната ситуация. Тогава единственият начин е да говорим и обясняваме.
... Децата правят това, което са видели от собствените си родители.
В смисъл - ако детето ти постоянно те вижда как ти ставаш и отстъпваш място на хора, които са по-нуждаещи се от тебе, вероятността да постъпва така в бъдеще е много голяма.
Но ако не те вижда да го правиш, забрави, че някога ще му хрумне такава откачена идея, колкото и лекции по въпроса да му изнесеш. Да си отстъпи мястото, за което толкова ожесточено се е бутало и газило наред? Да, да...
Същото важи и за изхвърлянето на боклука от терасите и всичко останало, което наричаме култура на поведение!
