А те дали ще отстъпват място?

Като бях бременна си стоях.Всеки се правеше ,че не ме вижда.Сега детето ми е невидимо..... .Явно на 5 е достатъчно голяма да стои сама.Е как да я уча ,че трябва да отстъпи място.Може би само на бременни и майки с деца.Да ама майка ми и баща ми ще са на 64 и 70 г.след десетина години.И едва ли ще ми стане  приятно да узная,че не им е отстъпено място.Може би ще я оставя сама да прецени след време

скоро говорихме с виктория именно за това. казах й, че трябва да преценява според ситуацията. няма общовалидно правило за отстъпването на място. възможно е тя самата да не се чувства добре и да има нужда да седне, нищо че е на 11 г. (миналото лято беше загубила съзнание в една маршрутка). ако прецени, че някой наоколо повече от нея се нуждае да седи, нека отстъпи място. вярвам й, че ще бъде добросъвестна в преценката си.

Синът ми е на 16 г. и съм ме казала-на бременни,майки с деца и старци да отстъпва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.Сигурна съм,че е добросъвестен.Друг е въпроса,че на мен никой не отстъпваше като бях бременна.Но пък това не значи,че аз трябва да постъпвам така.

Със сина ми никога не сме обсъждали тази тема. То и не се налага, не ползваме общ. транспорт - ходим пеш.
Но когато беше 5-годишен, го водех на английски с тролея. Често се случваше да стана и да отстъпя мястото си на някоя бабичка. (То в нашия транспорт главно пенсионери се возят.) Та веднъж ставам аз, за да седне едно бабе и гледам, синът ми става след мене и той. Зад първата бабичка имало още една. На жената й стана неудобно, отказа да седне, но и аз, и детето настояхме да използва мястото. Синът ми остана прав, аз го подпирах с тялото си, за да го предпазя в препълнения тролей, но не мога да ви опиша колко горда се почувствах от постъпката му. Казах му го, когато слязохме. Оттогава никога не сме коментирали този аспект на възпитанието.
Чудя се обаче, ако сега му се случи, дали пак ще отстъпи мястото си? 

За възрастните и тийновете съм съгласна да отстъпват мястото си на старите хора, но защо малките деца трябва да се возят прави?! 

"А той след време дали ще ни отстъпва място?!?"

Качваме се двете с дъщеря ми преди няколко дни в автобус 88 - аз бременна в 7-ми месец, детето на 4 години. Никой не ни отстъпи място Да бях сама, щях да издържа. Да бях с детето и да не бях бременна, пак щях да издържа. Но така ми дойде много. Побеснях. И помолих да седнем.
Иначе мисля като Янита. Не трябва да се абсолютизира. Има възрастни хора в очевидно добро здраве, които се бутат със зъби и нокти да седнат. И си мислят, че целият свят им е длъжен. И пример, пътуват мъжът ми и дядо му, който изписват след операция на крака, от Горна Баня до вкъщи. Намира се свестен човек, който да стане и да предложи място на дядото. И в същия момент мъж на възраст 65-70 години, очевидно доста жизнен, избутва с лакти мъжа ми и дядо му и се цопва на мястото. На такъв как да отстъпиш. Изобщо комбинация от претенции + агресивно поведение не понасям и не толерирам.

За тролеите съм сигурен, за другите превозни средства не съм се загледал: Зад шофьора има две обърнати една към друга седалки. Между тях има или стикер, или нарисувани символи за майка с дете и инвалид. До сега не са ми отказали да ми освободят местото 
А за напористите: Дразнят ме, но не знам дали и аз няма да се превърна в същия дръвник 

Детето ми е още малко, но ми се иска да вярвам, че ще мога да го възпитам да отстъпва място на тези, които имат по-голяма нужда от него.
А иначе ми е много странно това, че докато бях бременна много пъти и аз съм пътувала права. А сега като се кача с количката ми отстъпват място. На мен като съм с количка не ми пречи да стоя права. Даже предпочитам да съм някъде отстрани където няма да използват количката за дръжка.

Правилно!!!

Аз такива проблеми нямам. И двамата са ми го правили този номер: качваме се в автобус и детето на висок глас съвсем невинно : "Мамо, ние къде ще седнем сега, бе, виж колко хора има"?  И веднага някой става 
Майтапа настрана, тази случка се е повтаряла, но и много пъти се е случвало да сме прави поне няколко спирки, докато някой се смили. Като бременна пък да не говорим. Даже са ме дигали аз да стана...какво било туй младото поколение и т.н. (бях на 20)...някакъв дядка искаше да стана, нищо че корема ми се виждаше и от самолет. Веднъж пък една "баба", беше с токчета, лакирана, наконтена и ми вика: "Стани, баба, да седна, че съм изморена"; аз се ядосах и и казах: "Ако при други обстоятелства аз те нарека баба, сигурно ще се обидиш, ама нали е за място...", беше много възмутена, а аз не станах, защото бях в цикъл и ми беше лошо.
   
  По отношение на децата и аз така смятам.

Надявам се, че ще го прави. Поне така го уча.

Децата ми ползват градският транспорт в много редки случаи и то за по няколко спирки. Говорили сме по въпроса, надявам се да си изградят правилна преценка. Като за повечето други неща се надявам, че това зависи от нас и това как ние ги научим. Иска ми се да вярвам, че е така.

Седнала съм с баткото на едно такова място ... един срещу друг , лепенката от типа "за майки с деца "залепена до мястото където седи детето.Качва се един "господин" в полупразен автобус, застава до мен и ми казва да стана защото мястото било за инвалиди . Но докато се усетя че говори на мен / бях седнала до прозореца/ човека до мен стана . Въпросния нахалник продължи да настоява точно аз да стана , той обичал да седи до прозореца . Е на такъв ..............

Да отбележа само , че и двете си бременности ги изкарах по градския транспорт. Място ми е отстъпило само едно момче около 5-6 клас и това е 1 единствен път за 18 / 2*9/ месеца бременеене!!!, всички останали се правеха че не ме виждат . 

Друга случка ... Отстъпват място в трамвая на бременната ми приятелка / 7-8 месец / и тя бива избутана от седалката , като там се настанява "възрастен мъж " с думите ... "Аз съм изморен и трябва да седна , кой ти е крив че си си правила кефа и си на тоя хал?!"

Ставам САМО на бременни и на майки с деца ! Възрастните .... за сега още се чудя дали заслужават?!

Аз не в тролей,в поликлиниката като чаках с големия корем,всички се правеха на слепи!!!
В каква държава живеем,а?

Ами би трябвало така да ги учим - на уважение!

Все още нямам деца и от скоро ми се налага да се движа с градския транспорт, но е нямало случай, в койта да се качи бременна жена, и аз да не стана. Година и половина вече съм член на този форум и не мога да ви опиша какъв респект ми вдъхна това към българската майка.
Сигурна съм, живот и здраве, че  децата ми ще бъдат възпитани по същия начин.

И през двете ми бременности се случи така, че не съм се возила на градски транспорт и сега не го използвам / за моя радост/, но и двата пъти ходих на работа до последно и си отвисявах на опашките в данъчна служба или в банките. В данъчното всички се правеха на разсеяни, както и в повечето банки /за ОББ не мога да си кривя душата обаче- винаги са ми давали предимство, но не от клиентите , а винаги след намеса на охраната/. Та мисълта ми е, не е проблема само във възрастните хора - те не са на опашките за подаване на ДДС и не са в банката/, проблема е в нас. Ние сякаш забравяме за времето, когато сме били бременни, и озверели от живота и забързани, не даваме на никой правото си.
Дано след време се окаже, че сме възпитали децата си така, че те да бъдат толерантни към заобикалящите хора в нужда!

Сега се сещам за една случка, дето ми идваше да набия един млад татко. Пътуваме си с мама и сестра ми в маршрутка. Преди....месец-2 да е било. И се качват двама млади с малко дете. Не беше кой знае колко пълна маршрутката, но нямаше свободни места за сядане. И, естествено, една жена стана за да седнат те, при което майката заяви, че детето нямало да иска да седи и нямало смисъл. Това в младост. Около Военния клуб таткото се развилня защо ТОЧНО аз и сестра ми /на седалките най-отзад най-в ъгъла/ не сме станали за да седнат те. Не можело ние да седим, защото сме млади. Точка по въпроса. При което жената, която се опита да им отстъпи място /седяща на значително по-достъпна седалка/ отново стана за да им направи място, но майката не пожела да седне. И после ние сме им криви. Мнооого се издразних, защото то бива наглост, но чак пък да си избираш ТОЧНО кой да прояви добрина....нагло си е според мен.

А иначе...невинаги ставам, признавам си. Ако видя примерно баба, която спринтира за да се качи, а след това се оказва бооооолна и измореееена...не обръщам внимание. Но случаите, в които отстъпвам място са доста повече от тези, в които не ставам.

зависи от възпитанието на детето;
ако е научено от родителите - ще;
ако не е- няма.

Като бях бременна понякога не ми отстъпваха, но аз не съм и искала. С Калина, обаче, пътуваме за яслата вече повече от месец. Само 2 спирки са, но винаги ни отстъпват.

Аз ще се опитам да го науча на уважение към възрастните, но дали ще се справя??
А след време какво влияние ще окаже средата в кояо расте върху него не занам...
Ще ми се да вярвам че ще отстъпва място 

Преди два дни станах свидетел на следната случка:
Момиче на 12-13 години седи. Качвам се аз с количката. Тя ми предлага мястото, но аз и отказвам. На следващата спирка се качват баба с внук на около 10-11 години. Момичето пак става, за да седне бабата. Но не сяда внука и през цялото време бабата го пита удобно ли му е. Вижда ли добре и т.н.
Е дали това момиче, явно възпитано така от родителите си, след още една две подобни случки ще стане пак? И дали момчето няма да прегази бременна или инвалид, за да седне той?

Ще ми се гордо и убедено да заявя "Разбира се", но истината е, че точно това никога не сме го коментирали. Наталия се е возила в градския транспорт сигурно не повече от 2-3 пъти с баба си, а Крисо не знам дали изобщо се е качвал на рейс. И понеже не сме имали повод за разговори на тази тема, подозирам, че те изобщо не са наясно с правилата на добрия тон в това отношение.

Иначе, мисля, че се опитвам да възпитавам у тях уважение към възрастта и годините, както и добронамереност и съпричастност, та се надявам и сами да съобразяват тези неща. Но темата ми дава добър повод пак да си поговорим с тях. 

Мисля, че е въпрос на възпитание и личен пример. В редките случаи когато ползвам грАДСКИЯ ТРАНСПОРТ, абсолютно задължително отстъпвам място на бременни жени ,майки с деца и на възрастни хора, които очевидно не могат да пътуват прави [дори когато съм с детето (с големия), обикновено някой засрамен от това че майка с дете отстъпва място става и ние оставаме седнали]. Изключение правя ако нещо не ми е добре, но тогава обикновено помолвам някой друг да отстъпи място, като обяснавам че не ми е добре за да го сторя аз. Надявам се да успея да възпитам синовете си на добро поведение и уважение към околните, като дано го запазят дори когато околната среда не им отвръща със същото.

Ето това е!
Някои неща не се учат с "казване" и "разговори".
Децата правят това, което са видели от собствените си родители.

Дали ?!?

Принципно си напълно права, но ако реша да съм буквалистка - няма начин да видят как бих постъпила аз /за баща им пък да не говорим/ точно в конкретната ситуация. Тогава единственият начин е да говорим и обясняваме.

Почти съм сигурна! 
В смисъл - ако детето ти постоянно те вижда как ти ставаш и отстъпваш място на хора, които са по-нуждаещи се от тебе, вероятността да постъпва така в бъдеще е много голяма.
Но ако не те вижда да го правиш, забрави, че някога ще му хрумне такава откачена идея, колкото и лекции по въпроса да му изнесеш. Да си отстъпи мястото, за което толкова ожесточено се е бутало и газило наред? Да, да... 
Същото важи и за изхвърлянето на боклука от терасите и всичко останало, което наричаме култура на поведение!   

За съжаление обаче децата копират лошо поведение и от други деца и възрастни, защото виждат, че това поведение привлича вниманието на околните, докато доброто поведение се приема за нормално и не му се обръща внимание. Затова винаги, когато детето е постъпило добре трябва да бъде похвалено, да му се покаже, че на доброто поведение също се обръща внимание, така че да не допускаме, в стремежа си за внимание детето да постъпва зле. Или пък постъпват лошо, защото виждат, че с газене на околните и с брутално поведение по-лесно се постигат някои неща, докато по добрия начин или не става или става, но бавно. Именно тук е нашата роля на възпитатели - да покажем, че трябва да си добър дори и с лошите, зашото това е правилния начин и че нещата могат да се постигат и с добро.

Наистина не знам дали ще отстъпва място... За бременни и майки с деца - ще го науча, но за пенсионери... Просто на такива случаи сме се нагледали... От две години пътуваме с детето по градския транспорт, има и възпитани хора има и простаци - 50 на 50. Е как да станеш на дядо или баба с бастун, които като видят транспортното средство спряло, вдигат бастуна нагоре и удрят здрав спринт да се качат, а бастуна го използват за тояжка, за да си разчистят мястото пред тях - това е ежедневие... И как да не станеш на бременна с огромен корем видимо към ту 8-ми месец, която никой не забелязва, а на всичкото отгоре я бутат и ръгат ...  последния път станахме с детето две спирка по-рано, защото направо ми дожаля за жената как я бяха забили в една дръжка...
Надявам се да го възпитам добре и да има правилна преценка кога да стане и да отстъпи място в транспорта или ред на опашка или за каквото и да било.

Това за личния пример е добре, но не знам как става, защото примерно аз никога не сядам в градския транспорт. Интересното е, че докато бях бременна никой не ми отстъпваше място, даже веднъж освен, че си носех корема, носех и един изключително неудобен лист коматекс, 1х0.4 см, лек, но един такъв гънещ се и тогава много си мечтаех някой да ми отстъпи място, но къде ти, пътувах си 10 спирки. Аз всъщност постоянно си носех все такива неща, защото работих до 8-мия месец и последните 2 корема си се виждаше. Та тогава не са ми ставали,освен един единствен път и аз отказах. После с детето сме пътували няколко пъти и ни отстъпват място и то хора от най-различни възрасти и даже ми омръзва постоянно да обяснявам, че не обичам да седя.

Докато четях темата една случка изплува в съзнанието ми. Бях бременна в 9-ия мес. броени дни преди раждането, 30 кг. отгоре, и чакам пред кабинета на гинеколожката ми. В чакалнята имаше десетина стола и всички бяха заети от бабички, които чакаха за съседния очен кабинет. Лекарката ми закъсняваше вече 20-25 мин., загова, щом едно бабе стана да влиза в очния, аз веднага седнах. Обаче след малко идва още едно момиче с огромен корем, явно и тя в 9-ия мес. и всички бабички пак започнаха да се правят на луди, говорят си нещо и все едно не я виждат. След малко ме хвана жал за момичето и станах, като и викам: "Седни малко да починеш, после ще се сменим и така докато дойде лекарката", при което и двете започнахме да се смеем , а бабетата, като замлъкнаха......

И аз се извинявам за отклонението, но преди година и аз преживях нещо.
Качвайки се в препълнен тролей в 9-я м. с 5г. си тогава син помолих госпожата на седалката, която е за майки с деца..и  прочие да ми отстъпи. Тя като отвори една уста - не пишело, от къде на къде и подобни да ми ги реди. Аз  . Отстъпи ми. Аз започнах да се занимавам с детето и книжката която бяхме купили. НО докато не слезе не престана да мърмори. В един момент се оказа, че в тролея има нейни ученици  ТЯ БИЛА УЧИТЕЛКА и на тях успя да разкаже за случката. ОЩЕ НЯМАМ ОБЯСНЕНИЕ ЗА ТОВА.

Вярвам, че детето ми ще отстъпва място!

Аз съм си дребничка и още във втория месец имах корем...на опашките за телефона изведнъж видях един коридор пред себе си да мина....докато загрея, че хората ми правят място, защото съм бременна  Рядко пътувам с градски транспорт и винаги отстъпвам, освен ако не ми е лошо. Честно казано във Варна не съм засичала от този тип нахални пенсионери, както в София...бях бременна в 4-тия месец при едно ходене до София и в натъпкания автобус, точно както сте описали тичаха и се ръгаха  Най-спокойно изчаках всички и се качих последна да не ми бутат корема...Стана едно единствено момиче и тя беше циганка...отказах и защото ми стана неудобно как всички ме зяпнаха. Детето ми е на 1г. и още не разбира, но определено ще я уча при всяка възможност да отстъпва на бременни! Ако самото дете се чувства добре разбира се...За пенсионерите, ами сигурно и за тях така ще бъде научена, но определено ще знае, че майка и се дразни от нахални хора 

Още малко офф за учителката нямам думи  Сигурно и е станало криво, че е била злепоставена пред учениците си...като бях дете, отстъпвахме място на учителките си в автобуса и ако някой на тях им направеше забележка им докривяваше много... Не мога да си обясня, защо вместо да признаеш, че си сгрешил трябва да провиш агресия и как да очакваме този "педагог" да възпитава децата ни в училище... За съжаление съм убедена, че ние сме единствените, които можем да възпитаваме децата си и малко са учителите, които биха допринесли за същото 

Ще задам контра въпрос, но не за конкретния случай, а въобще, понеже не познавам човека: А вие какъв пример им давате и какво отношение показвате? Младите ще са мили и отстъпчиви с нас ако и ние сме били такива, а не вечно мърморещи и натякващи.

Учениците се качиха доста след случката. Явно се е чуствала длъжна да им разкаже.

Боря се активно към безразличиетоа хорат към другите.

На запад е по-сташно, там можеш да паднеш, да умреш и никой няма да те погледне.

Когато аз бях бременна, никой не ми отстъпваше място, но веднъж в университета даже ме предредиха на опашката за кафеавтомата. Аз бях в 8 месец, младежа даже ми посбута корема да се посъбере.

А в метрото преди 2 години може би се качва девойка с огромен корем. Аз ставам и докато и направя място да мине през тълпата на седалката се мята една максимум 20 годишна с MP3 на ушите. Бутам я аз, стани момиче, отстъпих мястото на бременната жена, не на теб. А тя - ме изгледа безизразно, повдигна ръмене и пак си сложи слушалките. Всички останали гледаха с едни празни погледи, никой не реагира. И досега ми се повдига от сценката. Аз като се разкрещях и им казах, по-игнорантна нация от вас австрийците не съм виждала, направо не бях на себе си. И пак никой не стана, само ме гледаха. Тогава почнах да ги питам един по един. Вие няма ли да станете, вие няма ли да станете и четвъртия попитан стана. А горката бременна  беше почервеняла от неудобство.

Та мили хора, темата е повече за бездушието ,не тррябва да разрешаваме децата ни да растат безразлични към другите хора.

Дааа,... това е горчивата истина - хората, притиснати от собствените си проблеми стават все по-безразлични към околните. На пръсти се броят тези, които помагат безкористно и са добри хора. Аз се стремя да възпитавам сина си (засега големия, после и малкото) да бъде състрадателен и да помага на околните, било то хора или животинки. Надявам се да успея, имам около себе си добри хора, които чак са ме изумявали с добротата си и това определено ме кара да се замислям над много неща и да бъда по-добра.

Бременна съм в осмия месец. Чакам трамвая. На спирката чака още една жена - по-бременна и от мен.   
Държи за ръка хлапе на около две годинки. Иде трамвая, качваме се двете с тумбаците и младо момиче става, за да направи място на другата жена. Докато стигне, горката, за да седне, две бабички щяха да се избият коя първа да вземе мястото.  Естествено, жената не успя да седне, а друг от пътниците (предимно пенсии) не си направи труда да отстъпи място. 
Това е само една от многото случки, на които съм станала свидетел в граския транспорт. Може да е цинично, но на дъртофелници не ставам.  На бременни жени и майки с деца - винаги! 
Едва ли ще налагам това виждане на децата си, но съм сигурна, че ако морала ни не се промени поне малко, те сами ще стигнат до това заключение.

Сетих се и за още една случка: бременна съм в 6-7 месец. Стоя права до седалките, автобуса е претъпкан и корема ми  (доста голям) аха-аха ще влезе в скута на седящия до мен чичко. А той милия, какво толкова съзерцаваше през прозореца...  По едно време кондукторката, виждайки ме се развика и чичкото, чвно засрамен вика: "Ми аз не я видях, бе госпожо! Пък и от къде да знам, че е бременна, може да е дебела"!!!!!!!!!  Аз направо се изумих, две възрасти жени му се развикаха и накрая един черен циганин, доста далече от мен се привикна да отида и ми отстъпи място.

Извън темата (дали  ): Преди време в препълнен автобус само един Човек ми отстъпи място ... Жена на около 55 години ... с дете на около 3 годинки (Никола беше на 2г и 2м)... мургава циганка (определението "роми" ме дразни, може би поради факта, че повечето роми не си плащат тока  ) ... убедих я да остане на мястото си, като държи в скута си нейното момиченце и Никола ... no comment

Преди време майка ми става на една жена с видимо гоооолям корем ... която се оказало просто дебела . Онази като отвори една уста ...... 

Да не знае човек какво да прави След раждането понеже ходих на работа и коремът ми още не се бе прибрал. Качвам се в трамвая и ми отстъпват място - в първият момент не можах да се осъзная /та аз бях родила преди дни /, а после ми стана смешно и седнах - сконфузих се и реших, че е по-добрият вариант отколкото да казвам "благодаря, но аз просто съм си дебела"

Понеже темата мааалко се отклони пак в посока какво не се отстъпва на бременните, аз ще се върна назад.
Бях малка, счупих си кракът.Пътувах с тролей и най-редовно ме вдигаха с гипсираният крак да стоя права, за да седне някой възрастен.Била съм чавдарче, била съм пионерче/т.е. възпитавана съм  в някаква безпрекословна подчиненост на старите и че те винаги са прави и т.н./, но мен това ме унижи тогава-от къде на къде възрастта ще е причина за дискриминация и тя да определя кой е по-по-най нуждаещ се в случая?Това е само един от фрапантните случаи на незачитане на останалите.Старите хора са друго племе бих казала.Вярно, че и ние натам вървим, дано не стана злобна като днешните/ повечето са такива, факт е това, рядко се вижда одухотворен възрастен човек,с миролюбива физиономия/
За бременни перипети няма да се обяснявам-изобилстват, разбира се.Но и небременна като съм била ми е било много, много зле, ама като започна да се обяснявам,че ме боли коремът ужасно, че едвам стоя, се започват попържни по адрес на "младите"
Съжалявам, но не уча детето си да отстъпва по подразбиране, а по нужда.
Оня ден аз, бременна и с малко дете отстъпих мястото си на млада жена, на която видимо не и беше добре.Защото ако не бях станала аз-щеше да си припадне и да я стъпчат.
Сори, за многото негативизъм в моят пост, но е реалноист.

Аз пък точно обратното - уча (т.е.  давах личен пример) на правилата по подразбиране, а дали и доколко синът ми ще ги спазва някой ден, е въпрос на личния му житейски опит.  Аз правя това, което считам, че се иска от мене. Доколко отсреща го възприемат, е друг въпрос... 
За статистиката - и на мене за цялата бременност са ми ставали точно 2 пъти - веднъж една жена сбута 2 момчета (10-12-годишни) да ми отстъпят място (сега се замислям, що пък тя не стана?  ), вторият път беше 1 циганин - от препълнен автобус само той се сети, че за жена в напреднала бременност не е много здравословно да я блъскат по пътеката...
Може да е от горделивост, не знам, но в такива ситуации предпочитам да действам така, както считам за редно, без да се съобразявам с нарушаващите правилата. Не мога да се оставя на простаците около мене да зачеркнат усилията на хората, които са ме възпитавали и да падна до тяхното ниво! 

ПП Спомням си на една лекция по повод етиката на общуване, доцентката ни даде следния пример (става въпрос за соц-времената):
 - Едно време в метрото в Москва беше абсурд да се качи жена и да не се намери поне 1 мъж, който да не й отстъпи мястото си. А в последните години вече не е такааааа... И това е само, защото станаха много българите в Москва!
    

Как'Сийка, аз до колкото знам, правила няма, в градският транспорт.Има-който се качи и седне пръв.Има също така уважение и за мен е без значение дали ще отстъпя на жена с температура или малко дете с тежка раница на гърба.Но възрастните не признават, че и по-млад човек има нужда от седалка, в 90% от случаите тяхното уважение към другите липсва, а изискват тях да ги уважаваме.Да оставим бременността на страна, никой не е дллъжен да става на бременна, освен ако не иска.Ако имаше правила, то щеше да е празен автобусът, ако се даваха билети под номера за седалките.
Също така, какво значи редно-за едни едно е редно, за други-друго.
Та мисълта ми е, че ти спазваш някакви неписани правила, твои собствени.
Ако на мен ми е зле, и се качи бабка с торби от пазара, по подразбиране няма и да си помисля да стана.Ако обаче ми е добре-може и да се замисля.Това имах впредвид, казвайки, че ставам при нужда.Няма как да има правило-всеки възрастен-с място в рейса.Младите също са хора с нужди, не по-малки от тези на възрастните, но пък по подразбиране и по някакви правила те трябва да стават?
Възпитание е едно-да прецениш до колкото можеш трезво и правилно кой има повече нужда да седне, а по дефолт да се става на всички стари е съвсем различно ми се струва.

Дали някой ми е ставал или не, при какви обстоятелства, кога и как - няма никакво значение.
Моето момче е мъж и ще се опитам да го направя истински кавалер - място винаги се отстъпва на възрастни хора, майки, деца и тн т.
Без изключения и обяснения.

Ами това включва уважението, Каспър
Точно за уважение говорим, а не са ставане по подразбиране 

Естествено, че не става дума за всички стари!  Ако е някой здрав, прав пенсионер, разбира се, че няма да стана, колкото и лошо да ме поглежда.  Става въпрос за много възрастни, немощни хора, такива, които видимо не са добре и биха имали проблем със запазването на равновесие в лашкащото се превозно средство. Същото важи и за млад, як мъж, който обаче има гипс на крака си например.
Но всъщност, при нас е по-лесно, защото във всяка кола има контрола, билетът се продава на място, лично на пътника и не само, че въпросната контрола често напомня на някой "разсеян" да отстъпи мястото си, но и много бързо поставя на място нахалните старчоци, които са единствените, които тук пътуват безплатно или с намаление. Децата плащат цял билет.

Ето-за това става въпрос-да се Види Човека в Нужда, без значение пол и възраст! Аз в маршрутка като се возя си плащам за детето, за да седне.Но маршрутките тук са просто убийствени.Много пъти са ми правили забележка, защо детето заема място/ в маршрутката се возят предимно работоспособни хора на средна възраст, не престарели бабки, тръгнали по доктори или пазар/и не виждам място за възмущение, освен ако не съм си платила.
И още нещо във връзка с бабките и транспорта.Не виждам, защо като дойде до мен и аз очевидно не ставам, тя започва да ми се кара, без да ми знае състоянието?Пак казвам, аз съм от поколението на "чавдарчето трудът обича..."-учена съм да отстъпвам, но не считам за нормално да се обяснявам кое и как ме боли, нищо, че съм на 25 например.Че младите нямаме право на болежки ми каза веднъж една бабка, да ставаме и толкоз/ а аз бях с корем в 9 м и се чувствах добре честно казано, станах, защото нямам право на болежки, направиха ме на две стотинки как съм си позволявала да коментирам.../

Е, те вашите баби са по-специални!  Нали те бяха тези, които си хвърлят манджите през прозорците, уж че хранели кучетата? 
Нашите са общо-взето хрисими. Как да не им отстъпиш място?  При нас май дядовците са по-нахални и нагли... 

Ще се постарая да науча сина си на чувствителност и грижа към хора, които са в нужда. Надявам се, че и когато порастне ще постъпва така, както съм го учила.
Казвам това тъй като моите наблюдения са, че хората на средна възраст и старците винаги са били по-внимателни към мен в периода на бременността и сега, когато съм с детето.
Най-удобният автобус за нас е 280 (гледам рядко да го ползвам, заради лоши спомени от бременностаа и бездушието на пътуващите). През бремеността в ежедневните си пътувания до работата (работих през цялата бременност) се броят на пръсти случаите, в които са ми отстъпвали място да седна. Сега с детето на ръце пак народа се ослушва дали друг няма да отстъпи, но аз вече и не чакам, моля някой близкоседящ и по-млад човек и така, но вече веднъж ми отказаха де, пичът бил цял ден на крак (разбирам, че хората могат да бъдат доста каталясали от целодневен труд, не се сърдя, но мисля, че е въпрос и на желание, благородство, човещина,кавалерство).
По време на бременността започнах или да тръгвам доста преди началото на работния ми ден или да отивам в Младост (живея в Дървеница) на тролей 5. За връщането от работа - много пеш и малко 413 ми действаха добре на здравето и разхитително на времето:-)
А парадокса е, че сега като останах доста пълна след раждането често ми стават, дори и млади хора (не в 280 де), щото ме смятат за бременна, но не се сърдя, казвам им с усмивка, че не съм бременна, а просто дебела и тъй.

Да ви кажа и на тях им липсва възпитанието- нямала си право на болежки, бременна в 9-я месец.  . Да, уча детето си, че на възрастните, малките деци и бременните трябва да се отстъпва място в автобуса както и на ред други полезни навици, но също така я уча да не толерира простотията, жестокостта  и наглостта у хората, защото така няма да прави услуга на никого, а най- малко на себе си.

Има няколко места за инвалиди и майки с деца. За тези места редно ли е да бъдат винаги незаети, освен по предназначение? Според мен - да и аз никога не заемам такова място, само когато съм с детето.

Да-това е така-две места за инвалиди, две места за майки с деца.ВИНАГИ са заети, аз се запътвам с детето именно към нашите отредени места.Естествено, в автобуса не е изключено да се качат 5 майки с деца...Тогава?
Факт е, че от такова място са ме вдигали, въпреки, че съм била с детето си.Репликата е от сорта-детето защо трябва да седи само-защо не е в скута ви?А аз съм бременна и с багаж все пак-детето на главата ли да си го сложа? После, ако сте забелязали, тези, които се возите-на някои има едни седалки, които са малко по-широки, но не са двойни.Ако съм се добрала до такова място и съм сложила детето да седне и съм подпряла багажа-ВИНАГИ се намира тетка, която да "помоли" да седне до детето, т.е.-аз да си махна багажа, детето да се сгъне на 15 и тя да си намести почти върху него за...ка.Ще ме прощавате, ама като се сетих за случките-ядосах се доста 

Казвай, че детето е болно от шарка или скарлатина! 

 Тогава рискувам скандал в стил как не ме е срам да сея зараза и къде съм тръгнала с това дете.
Наскоро една приятелка ми сподели-возели се в рейса, тя с бебето, то се разплакало-на нищо са я направили, даже о шофьора е гракнал срещу нея къде е тръгнала с това дете...Аз и се накарах разбира се, че си е замълчала, тя не обича подобнио разправии.Разревала се е в безсилието си в този момент.Та-хората днес са много лоши станали, ако не се защитим, макар и с думи понякога-какво остава?Е, разбира се намират се и свестни хорица, закачат детето, зарадват му се, подават нещо да го залъжат, заговарят го , ако се размрънка...но са рядкост подобни...

Истината е, че когато става въпрос за нас ни е трудно да си потърсим правата или не ни се разправя. Това което помага обаче е да молим да станат за други хора в нужда, винаги действа. Ако видя някоя права бременна, а седящите се разсейват винаги им обръщам внимание кротко да отстъпят място. Гузни са и отстъпват, а ако някой почне да мърмори, просто моля следващия. Винаги им става неудобно и стават.

Аз пък имам много добри впечатления от БГ. Редовно виждам да отстъпват място, имам спомен, че ми станаха, когато бях 6ти клас, паднах като тичах за трамвая и си ударих ръката. После се оказаха разтегнати сухужилия. Та сигурно съм изглеждала не добре, защото в трамвая ме попитаха какво става и ми отстъпиха място. Още си го спомням с добро чувство!

Когато сме били лятото с малката тук, отвреме на време отстъпваха на детето или го взимаха в скута си. В Австрия не ми се е случвало нито веднъж!!!

Аз ПАК казвам-няма правило за това да се отстъпва на бременна.Но реалността в БГ градски транспорт е отчайваща.Карат като бесни, лашкаш се вътре/за СФ говоря/ понякога е невъзможно да се качиш даже, с дете в тъпканицата е много голям риск.
В Австоя точно не съм била и не знам състоянието на транспорта какво е. Рядкост е тук да ти съчувтсват и да те поканят да седнеш, затова се изроди и този принцип, в който всички ние сме учени-да отстъпваме място на възрастен/ дори да няма нужда!/
Иначе на опашка не искам да ми правят път, в магазин-също.Но с детето в транспорт понякога е отчайващо...

А мъжете отстъпват ли място, скъпи посетители на форума??? Чуждите на нас /с корема или с малкото дете/, а нашите- на други възрастни и майки??? Дали нашите го правят, когато са сами на опашката, да речем?
Бременна съм 5 месец, преди седмица такси удари колата ми и се наложи да чакам на огледа при застрахователя. В помещението имаше десетина мъже- единствено мъже, напълно здрави и яки /20-40г./, чаках 30 минути докато мъжът от гишето не им подвикна: не виждате ли бременната госпожа?
Е, обърнаха се, видяха ме и пак си затраяха. Накрая служителят ме извика да мина, почти си бях изчакала реда.

Аз не се гневя, че не отстъпват място, не мисля, че е изконно право, но се радвам когато го направят, т.е. имам положително преживяване и моля много мило да го направят за други, ако виждам, че има нужда.
В Австрия ситуацията с транспорта не е лоша, но това не значи, че е простимо да те изблъскват, игнорират и обиждат. Пък и когато за 4 години никой не прояви съчуствие към състоянието ми, ме натъжи определено! И аз не съм искала да ме пускат на опашки, но е нагло да те предреждат като си в 9ти месец, да те блъскат по корема за да се наместят - вече невероятно нагло. Повярвайте ми в БГ хората са много любезни и мили сравнение с там. Затова апелирам да си остане и да мотивираме човешкото отношение между хората и да учим децата на адекватна и според ситуацията поведение. Ако някой нахалник се нахвърли на моето дете с крясъци да стане и отстъпи място без причина, ще го защитя. Стремя се да не възпитавам жертва в къщи, а едно добро дете със здраво самочувствие, което знае как да се защити при нужда.

Исках да кажа една добра дума    за всички, които са направили жест и са станали на нуждаещ се  

Ами рядко-аз в чакалнята за Женска консултация често стоя права, защото повечето бременни идват с бъдещите татковци, и те си седят блаженно погалвайки коремите на бъдещите майки.Т.е-не стават на чуждите жени.Моят мъж не става, защото е с кола, но винаги дава път и предимство, особено по улиците на майка с количка или дете за ръка.Факт е, че един ден в квартала чаках 10 минути на шещшеходна, по средата на двете платна с детето-добре, че мина моят мъж да ми спре...
Та-мъже на мен лично никога в автобуса или на опашка не са ми правили място.Един дядо с първата ми бременност пред лекарският кабинет размаха бастун, че и той бил бременен...
Ама наистина се отклонихме много от темата ми се струва...женски спомени...
Обаче, факт е, че възпитаваме децата си именно на база случилото се с нас...
Радмила, ти може би имаш моментни впечатления, аз се сблъсквам ежедневно с нелюбезността и нахалтвото...съжалявам за което...
Категорично не желая детето ми да се чувства жертва и за сега аз му отстоявам правата, един ден надявам се само ще знае как, кога и защо...

Разбира се.
Така съм възпитана и така ще възпитавам
И никакви аргументи за гадните старчоци и бременни не са оправдаделни.
А най-тъповатия от всички аргументи е " Щом на мен не ми освобождават, и аз няма"

Ставам, като пружинка без да си задавам в-си, така ще бъде и с децата ни.