А те дали ще отстъпват място?

За съжаление обаче децата копират лошо поведение и от други деца и възрастни, защото виждат, че това поведение привлича вниманието на околните, докато доброто поведение се приема за нормално и не му се обръща внимание. Затова винаги, когато детето е постъпило добре трябва да бъде похвалено, да му се покаже, че на доброто поведение също се обръща внимание, така че да не допускаме, в стремежа си за внимание детето да постъпва зле. Или пък постъпват лошо, защото виждат, че с газене на околните и с брутално поведение по-лесно се постигат някои неща, докато по добрия начин или не става или става, но бавно. Именно тук е нашата роля на възпитатели - да покажем, че трябва да си добър дори и с лошите, зашото това е правилния начин и че нещата могат да се постигат и с добро.

Наистина не знам дали ще отстъпва място... За бременни и майки с деца - ще го науча, но за пенсионери... Просто на такива случаи сме се нагледали... От две години пътуваме с детето по градския транспорт, има и възпитани хора има и простаци - 50 на 50. Е как да станеш на дядо или баба с бастун, които като видят транспортното средство спряло, вдигат бастуна нагоре и удрят здрав спринт да се качат, а бастуна го използват за тояжка, за да си разчистят мястото пред тях - това е ежедневие... И как да не станеш на бременна с огромен корем видимо към ту 8-ми месец, която никой не забелязва, а на всичкото отгоре я бутат и ръгат ...  последния път станахме с детето две спирка по-рано, защото направо ми дожаля за жената как я бяха забили в една дръжка...
Надявам се да го възпитам добре и да има правилна преценка кога да стане и да отстъпи място в транспорта или ред на опашка или за каквото и да било.

Това за личния пример е добре, но не знам как става, защото примерно аз никога не сядам в градския транспорт. Интересното е, че докато бях бременна никой не ми отстъпваше място, даже веднъж освен, че си носех корема, носех и един изключително неудобен лист коматекс, 1х0.4 см, лек, но един такъв гънещ се и тогава много си мечтаех някой да ми отстъпи място, но къде ти, пътувах си 10 спирки. Аз всъщност постоянно си носех все такива неща, защото работих до 8-мия месец и последните 2 корема си се виждаше. Та тогава не са ми ставали,освен един единствен път и аз отказах. После с детето сме пътували няколко пъти и ни отстъпват място и то хора от най-различни възрасти и даже ми омръзва постоянно да обяснявам, че не обичам да седя.

Докато четях темата една случка изплува в съзнанието ми. Бях бременна в 9-ия мес. броени дни преди раждането, 30 кг. отгоре, и чакам пред кабинета на гинеколожката ми. В чакалнята имаше десетина стола и всички бяха заети от бабички, които чакаха за съседния очен кабинет. Лекарката ми закъсняваше вече 20-25 мин., загова, щом едно бабе стана да влиза в очния, аз веднага седнах. Обаче след малко идва още едно момиче с огромен корем, явно и тя в 9-ия мес. и всички бабички пак започнаха да се правят на луди, говорят си нещо и все едно не я виждат. След малко ме хвана жал за момичето и станах, като и викам: "Седни малко да починеш, после ще се сменим и така докато дойде лекарката", при което и двете започнахме да се смеем , а бабетата, като замлъкнаха......

И аз се извинявам за отклонението, но преди година и аз преживях нещо.
Качвайки се в препълнен тролей в 9-я м. с 5г. си тогава син помолих госпожата на седалката, която е за майки с деца..и  прочие да ми отстъпи. Тя като отвори една уста - не пишело, от къде на къде и подобни да ми ги реди. Аз  . Отстъпи ми. Аз започнах да се занимавам с детето и книжката която бяхме купили. НО докато не слезе не престана да мърмори. В един момент се оказа, че в тролея има нейни ученици  ТЯ БИЛА УЧИТЕЛКА и на тях успя да разкаже за случката. ОЩЕ НЯМАМ ОБЯСНЕНИЕ ЗА ТОВА.

Вярвам, че детето ми ще отстъпва място!

Аз съм си дребничка и още във втория месец имах корем...на опашките за телефона изведнъж видях един коридор пред себе си да мина....докато загрея, че хората ми правят място, защото съм бременна  Рядко пътувам с градски транспорт и винаги отстъпвам, освен ако не ми е лошо. Честно казано във Варна не съм засичала от този тип нахални пенсионери, както в София...бях бременна в 4-тия месец при едно ходене до София и в натъпкания автобус, точно както сте описали тичаха и се ръгаха  Най-спокойно изчаках всички и се качих последна да не ми бутат корема...Стана едно единствено момиче и тя беше циганка...отказах и защото ми стана неудобно как всички ме зяпнаха. Детето ми е на 1г. и още не разбира, но определено ще я уча при всяка възможност да отстъпва на бременни! Ако самото дете се чувства добре разбира се...За пенсионерите, ами сигурно и за тях така ще бъде научена, но определено ще знае, че майка и се дразни от нахални хора 

Още малко офф за учителката нямам думи  Сигурно и е станало криво, че е била злепоставена пред учениците си...като бях дете, отстъпвахме място на учителките си в автобуса и ако някой на тях им направеше забележка им докривяваше много... Не мога да си обясня, защо вместо да признаеш, че си сгрешил трябва да провиш агресия и как да очакваме този "педагог" да възпитава децата ни в училище... За съжаление съм убедена, че ние сме единствените, които можем да възпитаваме децата си и малко са учителите, които биха допринесли за същото 

Ще задам контра въпрос, но не за конкретния случай, а въобще, понеже не познавам човека: А вие какъв пример им давате и какво отношение показвате? Младите ще са мили и отстъпчиви с нас ако и ние сме били такива, а не вечно мърморещи и натякващи.

Учениците се качиха доста след случката. Явно се е чуствала длъжна да им разкаже.

Боря се активно към безразличиетоа хорат към другите.

На запад е по-сташно, там можеш да паднеш, да умреш и никой няма да те погледне.

Когато аз бях бременна, никой не ми отстъпваше място, но веднъж в университета даже ме предредиха на опашката за кафеавтомата. Аз бях в 8 месец, младежа даже ми посбута корема да се посъбере.

А в метрото преди 2 години може би се качва девойка с огромен корем. Аз ставам и докато и направя място да мине през тълпата на седалката се мята една максимум 20 годишна с MP3 на ушите. Бутам я аз, стани момиче, отстъпих мястото на бременната жена, не на теб. А тя - ме изгледа безизразно, повдигна ръмене и пак си сложи слушалките. Всички останали гледаха с едни празни погледи, никой не реагира. И досега ми се повдига от сценката. Аз като се разкрещях и им казах, по-игнорантна нация от вас австрийците не съм виждала, направо не бях на себе си. И пак никой не стана, само ме гледаха. Тогава почнах да ги питам един по един. Вие няма ли да станете, вие няма ли да станете и четвъртия попитан стана. А горката бременна  беше почервеняла от неудобство.

Та мили хора, темата е повече за бездушието ,не тррябва да разрешаваме децата ни да растат безразлични към другите хора.

Дааа,... това е горчивата истина - хората, притиснати от собствените си проблеми стават все по-безразлични към околните. На пръсти се броят тези, които помагат безкористно и са добри хора. Аз се стремя да възпитавам сина си (засега големия, после и малкото) да бъде състрадателен и да помага на околните, било то хора или животинки. Надявам се да успея, имам около себе си добри хора, които чак са ме изумявали с добротата си и това определено ме кара да се замислям над много неща и да бъда по-добра.

Бременна съм в осмия месец. Чакам трамвая. На спирката чака още една жена - по-бременна и от мен.   
Държи за ръка хлапе на около две годинки. Иде трамвая, качваме се двете с тумбаците и младо момиче става, за да направи място на другата жена. Докато стигне, горката, за да седне, две бабички щяха да се избият коя първа да вземе мястото.  Естествено, жената не успя да седне, а друг от пътниците (предимно пенсии) не си направи труда да отстъпи място. 
Това е само една от многото случки, на които съм станала свидетел в граския транспорт. Може да е цинично, но на дъртофелници не ставам.  На бременни жени и майки с деца - винаги! 
Едва ли ще налагам това виждане на децата си, но съм сигурна, че ако морала ни не се промени поне малко, те сами ще стигнат до това заключение.

Сетих се и за още една случка: бременна съм в 6-7 месец. Стоя права до седалките, автобуса е претъпкан и корема ми  (доста голям) аха-аха ще влезе в скута на седящия до мен чичко. А той милия, какво толкова съзерцаваше през прозореца...  По едно време кондукторката, виждайки ме се развика и чичкото, чвно засрамен вика: "Ми аз не я видях, бе госпожо! Пък и от къде да знам, че е бременна, може да е дебела"!!!!!!!!!  Аз направо се изумих, две възрасти жени му се развикаха и накрая един черен циганин, доста далече от мен се привикна да отида и ми отстъпи място.

Извън темата (дали  ): Преди време в препълнен автобус само един Човек ми отстъпи място ... Жена на около 55 години ... с дете на около 3 годинки (Никола беше на 2г и 2м)... мургава циганка (определението "роми" ме дразни, може би поради факта, че повечето роми не си плащат тока  ) ... убедих я да остане на мястото си, като държи в скута си нейното момиченце и Никола ... no comment

Преди време майка ми става на една жена с видимо гоооолям корем ... която се оказало просто дебела . Онази като отвори една уста ...... 

Да не знае човек какво да прави След раждането понеже ходих на работа и коремът ми още не се бе прибрал. Качвам се в трамвая и ми отстъпват място - в първият момент не можах да се осъзная /та аз бях родила преди дни /, а после ми стана смешно и седнах - сконфузих се и реших, че е по-добрият вариант отколкото да казвам "благодаря, но аз просто съм си дебела"