Бях малка, счупих си кракът.Пътувах с тролей и най-редовно ме вдигаха с гипсираният крак да стоя права, за да седне някой възрастен.Била съм чавдарче, била съм пионерче/т.е. възпитавана съм в някаква безпрекословна подчиненост на старите и че те винаги са прави и т.н./, но мен това ме унижи тогава-от къде на къде възрастта ще е причина за дискриминация и тя да определя кой е по-по-най нуждаещ се в случая?Това е само един от фрапантните случаи на незачитане на останалите.Старите хора са друго племе бих казала.Вярно, че и ние натам вървим, дано не стана злобна като днешните/ повечето са такива, факт е това, рядко се вижда одухотворен възрастен човек,с миролюбива физиономия/
За бременни перипети няма да се обяснявам-изобилстват, разбира се.Но и небременна като съм била ми е било много, много зле, ама като започна да се обяснявам,че ме боли коремът ужасно, че едвам стоя, се започват попържни по адрес на "младите"
Съжалявам, но не уча детето си да отстъпва по подразбиране, а по нужда.
Оня ден аз, бременна и с малко дете отстъпих мястото си на млада жена, на която видимо не и беше добре.Защото ако не бях станала аз-щеше да си припадне и да я стъпчат.
Сори, за многото негативизъм в моят пост, но е реалноист.