Проблем с адаптацията в ДГ. МОЛЯ за съвети

Да, минала съм по този път,но нямам решение. Аз лично напуснах работа и започнах да преподавам заради това. Т.е. - разбрах, че не мога да променя детето.
2 и 3 група изкарахме на мед. бележки. Предучилищна беше в училище, на половин ден, с много симпатична госпожа, но и там имаше доста отсъствия.

Проблема е както при животните-ако съпреживявате неговата драма, не му помагате, а го насърчавате да се държи точно така, че и да го умножи това. Тъй като вече това е като заучено поведение, точно вие и баща му няма да се справите с коригирането му. Той дори не знае, че има и алтернатовно поведение- да не плаче, да не прави сцени и т.н.-всичко което описвате.Пред вас винаги ще прави това, което вече си знае.Те усещат емоциите, макар да са малки и отлично разбират кога родителят е като попарен, виновен, отчаян или напротив-знае, че прави правилното нещо(-в случая го оставя на градина) и няма и капка вина, притеснение, радва се, че оставя детето на хубаво място.Вече с баща му не можете го излъга, че така е правилно, защото всеки път е виждал как едва не плачете заради неговата мъка.И вече вярва, че това е ужасно.
Трябва ви външен човек, който не е наистина коравосърдечен, но е достатъчно твърд и настоятелен да го накара да се държи "като голямо момче" и без да му мигне окото ще го остави МНОГО НАБЪРЗО и ще си замине.Това няколко дни, докато се научи детето, че ето-може и да не плаче, а дори да го направи, нямо кой да у се връзва.Дългите раздели сутрин са не само ненужни, а и вредни за плачещите.И като го взема от вас, за да излязат навън е най-добре да стане все едно има земетресение- със светкавична бързина.Сигурно ви е срам да изглеждате като студени чудовища, дето не се трогват от детски сълзи, но пак ще кажа- щом вие плачете, макар и без сълзи, и той ще прави така.Ако помощникът се справи да го остави без драми, после и вие ще трябва така-оставяте го и веднага изчезвате решително , с усмивка и без вина, без обяснения. По пътя натам се говори само колко е хубаво, в никакъв случай "няма да плачеш" защото той чува "да плачеш!". Само хубави неща в позитивни изречения- без "няма страшно" и "не плачи", даже по възможност е добре да му се отклонява вниманието с теми без никаква връзка с градината. Много сте го жалили и се е научил за съжаление от вас, че да го оставите там е лошо, а също доволно дълго сте затвърждавали това поведение.

Това са субективни интерпретации и не отговарят на истината. И с двете си деца съм подхождала по еднакъв начин при водене на градина - едното е пълно перде и хич не се впечатлява стига храната да е добра, другото преживява и предъвква всяка реплика на персонала.
Както каза Роки, не можеш да промениш детето.

Съвет във формата, в която очаквате, не мога да дам. Синът ми беше безкрайно залепен за мен и всяко мое изоизане се превръщаше в драма. Когато беше на почти 2, се върнах на работа, а за него се грижеха майка ми и детегледачка. Драмата с излизането сутрин продължи до 3 и половина. Тогава го записах на полудневна забавачка и очаквах всички да минем на транквиланти. Нищо подобно - ходеше с най-голям кеф. Дойде ред за предучилищна, записах го в училище, отново полудневна. Не очаквах проблеми, но отново нищо подобно - три месеца ревове и писъци сутрин. Започнах с извинителни бележки, разрешение за един ден работа с детето всяка седмица и т.н. Така и не свикна в госпожата и класа.
Според мен е въпрос на това дали детето се чувства комфортно на мястото, а не толкова дали ще претръпне. Ако имате възможност за алтернативи, обмислете ги и тях.

Ние предучилищната горе-долу изкарахме, обаче първи клас ...ужас. Втори го преместих, още по-зле. И трети същото. Втория срок намерихме една психоложка, та се закрепи.
И сега - изведнъж - всичко се оправи, пу-пу.
А иначе кака му няма спирка от 2 г 9 м.

А питала ли си го защо не иска да ходи..?? Какво отговаря..?
Ако не даде конкретна причина,продължавай да го водиш,ако каже причината тогава търси решение..Някои деца се адаптират по-трудно към нова среда.

Питала съм го, няма никаква причина. Питам го също така дали иска да ходи в друга градина. Казва не, викни някой да ме гледа вкъщи….
Питам го постоянно за госпожите, дали ги харесва, казва да, има си любима баба в градината… тя много помага, но не е достатъчно явно. Знае вече имената на всички деца, играят, лично съм виждала като го взимах от двора, как играе. Но не е щастлив, изнервен е и в повечето време там е тъжен

Той не може на 3год. да отговори рационално и аргументирано.А "викни някой да ме гледа " го е чул като спасителен вариант от някого.

Не давате контекст, преди опитите за ДГ, детето нон стоп с вас ли е било, колко самостоятелно е било от вас?

Пречупили сте се още при яслата. Моето детв рева 2 седмици като почна, боледува 8 от 12 месеца, в крайна сметка чак 2-3 месеца преди да я изпишат от яслата се адаптира и почна да й харесва. Знам, че има емоционални деца, но е трябвало да бъдете по-твърди. Щом играе с децата и знае имената, значи все пак не е толкова зле там за него. Но като може да е у дома при мама, що да не прави панаири.

По принцип, стигнете ли до външната врата на градината, предавате детето на госпожата и не се обръщате. Също така не се препоръчва взимане след час-два, до обяд и пр. Направо цял ден.

Здравейте,
ще споделя моя опит. Тръгване на ясла на 2г.4м, детето е много чувствително и емоционално. Първата седмица беше кошмар буквално. Рев със ставането до воденето на ясла. През нощта кошмари от преживения стрес, не искам да си спомням. Признавам, че имаше моменти, в които бях толкова отчаяна и на ръба да го спра. Пред детето винаги позитивна и казвам колко се радвам,че ходи там, колко са мили и добри леличките, че са ми приятелки и от този род. Ако ми се реве, вечер като заспи, цял месец плачеше всяка сутрин, но аз не се отказах и въпреки плача, пеех песни по пътя. Сутрин понеже е винаги разстроена, закусва вкъщи. След закуска, пускам песни за настроение и танцуваме, докато се приготвяме. Храним животни по пътя, за да има стимул да излезе, понеже имаше дни, не искаше дори и да се облече. В двора вече настава велико тръшкане, аз не поглеждам, само говоря колко е хубаво и че първа ще дойда, не държа за ръка, пускам с влизането. Лелята като се покаже пожелавам приятен ден с най-весела усмивка и затварям, после ако ми се реве, го правя 😁 Другите родители на неплачещи деца ме гледах все осъдително..Като ме питат познати пред детето как е на яслата, винаги казвам супер е, не плаче, лелите са много мили, излизат на люлките редовно, и други хубави неща.
Почивните дни, за да не се отпуска казвам, след сън, знаеш ли кой ми се обади?
Лелята от яслата, каза че им липсваш, чакат те с нетърпение, ще играете на еди какво си. Споменавам само като е в настроение и представям яслата за рай. Така и продължавам до сега. Рисуваме за лелите картички и т.н. Вече не плаче, почти започна да спи там.. Трудно, но виждам светлина в тунела, колкото и да е гаден този процес и за двете ни.

Детски учител съм, мога да споделя мнението си по темата Болшинството деца се адаптират лесно, първите месеци плачат докато се разделят на входа с родителите, после се успокояват и няма проблем. Има и такива, които плачат докато не мине тяхната. С всяко се подхожда индивидуално и вниателно, важно е отношението на персонала вътре. Ако му се карат става още по-зле, съветът ми е да не отстъпвате когато детето не иска да ходи на градина, често това се случва заради проблем в семейството. Важно е винаги да разговаряте с учителите, да знаете какво се случва в групата. Само заедно стях може да преодолеете проблема. Не бива и прекалено да глезите децата си, защото в училище нещата стават по-сериозни,  децата  трябва да знаят за правилата в група и да се стремят да ги спазват.

Дъщеря ми тръгна на ясла на 2г.5м.
Казваха й лелките красивата-ревливата Ревеше три месеца редовно докато я водех и отказваше да спи на обед. Обаче след яслата си я взимах в добро настроение и не боледуваше. Накрая се довери някак си на една лелка и започна да придремва в скута й на диванчето и постепенно се научи да си спи с децата там. До тогава не беше се отделяла от мен, на всичко отгоре още се кърмехме, за което ме анатемосаха малко (но не им вързах и приключихме чак година след началото на градината дори).
Съвет - ако няма съществен проблем, или си слагаш пердето и не обръщаш внимание, или го оставяш вкъщи до 1 клас и ви побърква повсеместно със стойки и чалъми...
Според мен е усетил, че с много мрънкане и рев се постигат нещата - и резултатът е още повече мръкане и рев за всичко, дори не свързано с градината (както сама описваш и държанието му у вас). Още повече крачката назад още в яслата не ви помага да се чувствате уверени с баща му.
Както съм казвала на моите деца при такива тръшканици безсмислени: То утре може да реши и на училище, че не иска да ходи или да пресича само на червен светофар, "щото така".. Ми няма как да стане.