Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблем с адаптацията в ДГ. МОЛЯ за съвети

  • 1 422
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 54
Чета, чета, хиляди подобни проблеми и коментари и пак не намирам решение на моя проблем.
Ще се опитам да бъда кратка. Синът ми на 2 годинки го записахме на ясла, трагедия. Страшен рев, уплах и т.н Два дни и беше болен. Отписах го директно, просто усетих, че не е времето.
Една година по- късно го записах на адаптационна занималня. Там се занимаваха професионалисти, психолог включително. Ходи няколко месеца по 2 часа дневно. Записахме го на градина (частна) преди два месеца. Той сега е на 3 години. Първата седмица беше горе- долу добре. Плаче, но там спираше, дори на четвъртия ден беше заспал. Хапва с помощта на едната учителка. Когато са на двора е добре. Вътре започва да се изнервя и да се сеща и да плаче. Но минаха около 3 седмиции вместо да се подобрява и да свиква, става по- зле. От ставането се започва с истеричен рев, повтаря до градината само "ще ме вземеш, ще ме вземеш"... Онзи ден ми се оабдиха да го взема два часа след като го оставих, понеже не е спрял да плаче.Вкъщи вечер е нервен, мрънка, сърди се за всичко.  Пробвали сме ВСИЧКО. Говоря с психолога, с баща му се сменяме кой да го кара. Минахме от обещания и уговорки, до подаръци, мълчание, каквото се сетите сме пробвали. Някой ако е минал по този ужасен път, моля да даде съвет, има ли изобщо смисъл да се мъчим всияки, колко време отнема на плачещите истерично деца да свинкат, свикват ли изобщо?

Последна редакция: чт, 23 сеп 2021, 16:06 от Fozy234

# 1
  • София
  • Мнения: 31 405
Да, минала съм по този път,но нямам решение. Аз лично напуснах работа и започнах да преподавам заради това. Т.е. - разбрах, че не мога да променя детето.
2 и 3 група изкарахме на мед. бележки. Предучилищна беше в училище, на половин ден, с много симпатична госпожа, но и там имаше доста отсъствия.

# 2
  • Мнения: 205
Проблема е както при животните-ако съпреживявате неговата драма, не му помагате, а го насърчавате да се държи точно така, че и да го умножи това. Тъй като вече това е като заучено поведение, точно вие и баща му няма да се справите с коригирането му. Той дори не знае, че има и алтернатовно поведение- да не плаче, да не прави сцени и т.н.-всичко което описвате.Пред вас винаги ще прави това, което вече си знае.Те усещат емоциите, макар да са малки и отлично разбират кога родителят е като попарен, виновен, отчаян или напротив-знае, че прави правилното нещо(-в случая го оставя на градина) и няма и капка вина, притеснение, радва се, че оставя детето на хубаво място.Вече с баща му не можете го излъга, че така е правилно, защото всеки път е виждал как едва не плачете заради неговата мъка.И вече вярва, че това е ужасно.
Трябва ви външен човек, който не е наистина коравосърдечен, но е достатъчно твърд и настоятелен да го накара да се държи "като голямо момче" и без да му мигне окото ще го остави МНОГО НАБЪРЗО и ще си замине.Това няколко дни, докато се научи детето, че ето-може и да не плаче, а дори да го направи, нямо кой да у се връзва.Дългите раздели сутрин са не само ненужни, а и вредни за плачещите.И като го взема от вас, за да излязат навън е най-добре да стане все едно има земетресение- със светкавична бързина.Сигурно ви е срам да изглеждате като студени чудовища, дето не се трогват от детски сълзи, но пак ще кажа- щом вие плачете, макар и без сълзи, и той ще прави така.Ако помощникът се справи да го остави без драми, после и вие ще трябва така-оставяте го и веднага изчезвате решително , с усмивка и без вина, без обяснения. По пътя натам се говори само колко е хубаво, в никакъв случай "няма да плачеш" защото той чува "да плачеш!". Само хубави неща в позитивни изречения- без "няма страшно" и "не плачи", даже по възможност е добре да му се отклонява вниманието с теми без никаква връзка с градината. Много сте го жалили и се е научил за съжаление от вас, че да го оставите там е лошо, а също доволно дълго сте затвърждавали това поведение.

    # 3
    • Мнения: 4 787
    Това са субективни интерпретации и не отговарят на истината. И с двете си деца съм подхождала по еднакъв начин при водене на градина - едното е пълно перде и хич не се впечатлява стига храната да е добра, другото преживява и предъвква всяка реплика на персонала.
    Както каза Роки, не можеш да промениш детето.

    # 4
    • София
    • Мнения: 7 277
    Съвет във формата, в която очаквате, не мога да дам. Синът ми беше безкрайно залепен за мен и всяко мое изоизане се превръщаше в драма. Когато беше на почти 2, се върнах на работа, а за него се грижеха майка ми и детегледачка. Драмата с излизането сутрин продължи до 3 и половина. Тогава го записах на полудневна забавачка и очаквах всички да минем на транквиланти. Нищо подобно - ходеше с най-голям кеф. Дойде ред за предучилищна, записах го в училище, отново полудневна. Не очаквах проблеми, но отново нищо подобно - три месеца ревове и писъци сутрин. Започнах с извинителни бележки, разрешение за един ден работа с детето всяка седмица и т.н. Така и не свикна в госпожата и класа.
    Според мен е въпрос на това дали детето се чувства комфортно на мястото, а не толкова дали ще претръпне. Ако имате възможност за алтернативи, обмислете ги и тях.

    # 5
    • София
    • Мнения: 31 405
    Ние предучилищната горе-долу изкарахме, обаче първи клас ...ужас. Втори го преместих, още по-зле. И трети същото. Втория срок намерихме една психоложка, та се закрепи.
    И сега - изведнъж - всичко се оправи, пу-пу.
    А иначе кака му няма спирка от 2 г 9 м.

    # 6
    • Мнения: 745
    А питала ли си го защо не иска да ходи..?? Какво отговаря..?
    Ако не даде конкретна причина,продължавай да го водиш,ако каже причината тогава търси решение..Някои деца се адаптират по-трудно към нова среда.

    # 7
    • Мнения: 54
    Питала съм го, няма никаква причина. Питам го също така дали иска да ходи в друга градина. Казва не, викни някой да ме гледа вкъщи….
    Питам го постоянно за госпожите, дали ги харесва, казва да, има си любима баба в градината… тя много помага, но не е достатъчно явно. Знае вече имената на всички деца, играят, лично съм виждала като го взимах от двора, как играе. Но не е щастлив, изнервен е и в повечето време там е тъжен

    # 8
    • Мнения: 205
    Той не може на 3год. да отговори рационално и аргументирано.А "викни някой да ме гледа " го е чул като спасителен вариант от някого.

    # 9
    • Мнения: 2 044
    Не давате контекст, преди опитите за ДГ, детето нон стоп с вас ли е било, колко самостоятелно е било от вас?

    # 10
    • Мнения: 6 669
    Пречупили сте се още при яслата. Моето детв рева 2 седмици като почна, боледува 8 от 12 месеца, в крайна сметка чак 2-3 месеца преди да я изпишат от яслата се адаптира и почна да й харесва. Знам, че има емоционални деца, но е трябвало да бъдете по-твърди. Щом играе с децата и знае имената, значи все пак не е толкова зле там за него. Но като може да е у дома при мама, що да не прави панаири.

    # 11
    • София
    • Мнения: 31 405
    По принцип, стигнете ли до външната врата на градината, предавате детето на госпожата и не се обръщате. Също така не се препоръчва взимане след час-два, до обяд и пр. Направо цял ден.

    # 12
    • Мнения: 336
    Здравейте,
    ще споделя моя опит. Тръгване на ясла на 2г.4м, детето е много чувствително и емоционално. Първата седмица беше кошмар буквално. Рев със ставането до воденето на ясла. През нощта кошмари от преживения стрес, не искам да си спомням. Признавам, че имаше моменти, в които бях толкова отчаяна и на ръба да го спра. Пред детето винаги позитивна и казвам колко се радвам,че ходи там, колко са мили и добри леличките, че са ми приятелки и от този род. Ако ми се реве, вечер като заспи, цял месец плачеше всяка сутрин, но аз не се отказах и въпреки плача, пеех песни по пътя. Сутрин понеже е винаги разстроена, закусва вкъщи. След закуска, пускам песни за настроение и танцуваме, докато се приготвяме. Храним животни по пътя, за да има стимул да излезе, понеже имаше дни, не искаше дори и да се облече. В двора вече настава велико тръшкане, аз не поглеждам, само говоря колко е хубаво и че първа ще дойда, не държа за ръка, пускам с влизането. Лелята като се покаже пожелавам приятен ден с най-весела усмивка и затварям, после ако ми се реве, го правя 😁 Другите родители на неплачещи деца ме гледах все осъдително..Като ме питат познати пред детето как е на яслата, винаги казвам супер е, не плаче, лелите са много мили, излизат на люлките редовно, и други хубави неща.
    Почивните дни, за да не се отпуска казвам, след сън, знаеш ли кой ми се обади?
    Лелята от яслата, каза че им липсваш, чакат те с нетърпение, ще играете на еди какво си. Споменавам само като е в настроение и представям яслата за рай. Така и продължавам до сега. Рисуваме за лелите картички и т.н. Вече не плаче, почти започна да спи там.. Трудно, но виждам светлина в тунела, колкото и да е гаден този процес и за двете ни.

    # 13
    • Мнения: 82
    Детски учител съм, мога да споделя мнението си по темата Simple Smile Болшинството деца се адаптират лесно, първите месеци плачат докато се разделят на входа с родителите, после се успокояват и няма проблем. Има и такива, които плачат докато не мине тяхната. С всяко се подхожда индивидуално и вниателно, важно е отношението на персонала вътре. Ако му се карат става още по-зле, съветът ми е да не отстъпвате когато детето не иска да ходи на градина, често това се случва заради проблем в семейството. Важно е винаги да разговаряте с учителите, да знаете какво се случва в групата. Само заедно стях може да преодолеете проблема. Не бива и прекалено да глезите децата си, защото в училище нещата стават по-сериозни,  децата  трябва да знаят за правилата в група и да се стремят да ги спазват.

    # 14
    • Мнения: 5 856
    Дъщеря ми тръгна на ясла на 2г.5м.
    Казваха й лелките красивата-ревливата Simple Smile Simple Smile Simple Smile Ревеше три месеца редовно докато я водех и отказваше да спи на обед. Обаче след яслата си я взимах в добро настроение и не боледуваше. Накрая се довери някак си на една лелка и започна да придремва в скута й на диванчето и постепенно се научи да си спи с децата там. До тогава не беше се отделяла от мен, на всичко отгоре още се кърмехме, за което ме анатемосаха малко (но не им вързах и приключихме чак година след началото на градината дори).
    Съвет - ако няма съществен проблем, или си слагаш пердето и не обръщаш внимание, или го оставяш вкъщи до 1 клас и ви побърква повсеместно със стойки и чалъми...
    Според мен е усетил, че с много мрънкане и рев се постигат нещата - и резултатът е още повече мръкане и рев за всичко, дори не свързано с градината (както сама описваш и държанието му у вас). Още повече крачката назад още в яслата не ви помага да се чувствате уверени с баща му.
    Както съм казвала на моите деца при такива тръшканици безсмислени: То утре може да реши и на училище, че не иска да ходи или да пресича само на червен светофар, "щото така".. Ми няма как да стане.

    Общи условия

    Активация на акаунт