Публикувана: 27 окт. 2006, 13:14 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2006, 14:36 ч.

За любовта към животните - истинска ли е?

1 738
37
1

# 15 27 окт. 2006, 14:30 ч.

Мнения: 239

Не решавам единствено за себе си защото имам почти неограничена власт все пак. Управлявам човешки съдби ако се сещаш за кой Джизъс става дума.

Сопранов е вегетарианец и до ден днешен не мога да го разбера. Даже като сме яли нещо винаги съм му предлагал от месото си, но тоя или се прави или е хомосексуалист. Не знам как не ми е завидял още на трицепса.

# 16 27 окт. 2006, 14:33 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Лий в пт, 27 окт 2006, 14:30

Дъщеря ми много обича пилешка супа и въобще да похапва "пиленце". Преди няколко дни бях взела пиле и докато го разфасовах в кухнята, тя, гледайки ме ръцете, попита дали пилето не го боли, като го режа с ножа Confused

Вие какво бихте отговорили?

Моля, моля, кокошки не коля, само петли и то без глави, за да не ги боли........децата не трябва да се натоварват с тежки истини още от малки........

# 17 27 окт. 2006, 14:42 ч.

Пловдив
Мнения: 23 688

Цитат на: Бу в пт, 27 окт 2006, 13:21

И аз 1:1 като теб. Но все пак си мисля, че това, че съм месоядна, не означава непременно, че не обичам животни. Просто обичам някои животни. Готвена котка, например, трудно бих яла. Mr. Green

Бу, на вкус котешкото го докарвало също като заешко. Имам познат ял котешко Mr. Green

# 18 27 окт. 2006, 14:45 ч.

Пловдив
Мнения: 23 688

Пък аз лично заещко не ям, защото ми е жал за зайчетата. От малка, много ги харесвах и ми беше мъка дядо като ги коли (и едно жално пискат). Обаче свинско ям (спрях наскоро, че е тежко), щото прасето беше проклето животно.

# 19 27 окт. 2006, 14:55 ч.

Мнения: 2 386

И аз съм като Янтра - заешко НЕ мога да ям,къса ми се сърцето..Иначе всичко си хапвам.А животните ги обожавам..Между другото,като член на dog.bg форума,отговорно мога да заявя,че и най-големите защитници и любители на животните си хапват...свинско по Коледа,поне. Rolling Eyes

Така че няма място за притеснение!

# 20 27 окт. 2006, 17:47 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Дали другите го правят мен не ме лишава от известна доза угризение Sad

Наистина е въпрос на вътрешно усещане. Това за пилешката супа ме наведе на други мисли - създаваме на децата противоречиви представи. Пиленцето го боли счупеното краче, но когато е мъртво нищо не го боли, а как ли е умряло?
Всъщност повода да пусна темата беше тази за убийцата на кучета. Защо ли да я съдим, като тя е направила с кучето това, което се прави с хиляди животни - имала е причина да го убие. Едните се убиват за храна, други за кожи, тя пък заради детето си. А може би също казва, че обича животните...

# 21 27 окт. 2006, 18:25 ч.

София
Мнения: 2 623

Ааааа има някакво недоразумение тука викам аз. Едно е да убиеш домашен любимец, а съвсем друго е да се убиват животни отглеждани за храна. Някак си не ми е жал за животните, които хапваме, но веднъж в живота си присъствах на клане на прасенце - вярвайте ми никога няма да го забравя и толкова много плаках, а не бях дете Cry

Също така до голяма степен не оправдавам жената убивала кучета, защото самото куче не е виновно, а неговите стопани - то отива там където го заведат - нали така ?

# 22 27 окт. 2006, 18:26 ч.

София
Мнения: 1 320

Много обичам животните и в нас отглеждам доста (доберман, канадски вълк, австралийски териер, котка,декоративен заек и розетка). Обичам ги! Понякога, особено териерчето го пошляпвам, а то е все така всеотдайно, мило и любвеобилно. Става ми жал, но понякога дори и да ги обичам ставам много крайна във възпитанието им (и те изискват такова), а то е такава малка душа, че единственото от което има нужда е малко ласка. Дали се различаваме от тях (животните), все пак и на нас (съдя по себе си) понякога ми е нужно просто мила дума, ласка и внимание...

Ям месо, но не и дивеч. Когато бях в Германия, покрай алтубаните се разхождаха стада от сърни и елени и не мога да ви опиша колко драго ми е било и колко тъжно, че тук ги избиват по така нелеп начин.

# 23 27 окт. 2006, 18:35 ч.

Мнения: 822

ljuboznatelna ,любовта има много измерения...А животът ни е пълен с противоречия.Децата ни постоянно ще се сблъскват с тях и ние ще трябва да намираме отговори на техните въпроси...А отговорите ще зависят до голяма степен от нашия светоглед.Със сигурност ще дойде и моментът, когато те сами ще започнат да откриват своите отговори...
Аз също трудно бих отговорила на въпроса на дъщеря ти.Може би в момента ще измисля нещо...Че мъртвите не ги боли...Че е било болно...Не зная.Зависи от възрастта на детето ми.На 3 сигурно ще го излъжа,колкото и някои да не одобряват това.Мисля,че е необходима голяма доза зрялост,за да може детето ми да избере своята измежду няколко истини.Сега то приема думите ми за чиста монета,а на мен ми се иска да стигне до своята истина само.
Ако потърсиш назад,има и други теми по този въпрос.Някои от тях доста разгорещени,да...Но смятам това за несериозно.
Не разбирам и иронията на някои от тук пишещите...За толкова години живот не съм срещнала още "вегетарианци-екстремисти"...Имам предвид реалния живот.И по принцип не приемам крайностите...

# 24 27 окт. 2006, 18:51 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Цитат на: Янтра в пт, 27 окт 2006, 14:42

Цитат на: Бу в пт, 27 окт 2006, 13:21

Готвена котка, например, трудно бих яла. Mr. Green

Бу, на вкус котешкото го докарвало също като заешко. Имам познат ял котешко Mr. Green

Остави я ти тази работа... С този птичи грип по котките - ъ-а, нЕма да го близна дори.

# 25 27 окт. 2006, 19:10 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: ljuboznatelna в пт, 27 окт 2006, 13:14

Много пъти, разказвайки приказка за доброто зайче или пиленце, съм си задавала въпроса защо като е добро, го ям?
Не бих могла да убия животно, но вида му в месарския магазин не ме ужасява.
Мога да се грижа за ранено животно, но не изпитвам жал към събратята му, когато са в тенджерата.
Имам домашни любимци. Не съм вегитарианка. Обичам животните....или поне така си мисля....
Наистина ли ги обичам всъщност?

айдеее, почна се.
много обичам природата, животните, анимал планет и тн.
истински ги обичам. и в приказките обичам зайченца, патенца,меченца
лисички, страшния вълк и магерето Йори.

също така много обичам пържоли, шишчета, кюфтета и тн.
ям свинско, телешко, пилешко, пуешко.
не ям конско месо и др. екзотични меса.

нямам никакви конфликти със себе си, живея един много протеино-насочен живот.

# 26 27 окт. 2006, 19:13 ч.

Мнения: 239

Цитат на: Lennie в пт, 27 окт 2006, 19:10

Цитат на: ljuboznatelna в пт, 27 окт 2006, 13:14

Това все едно аз съм го писал!!! А напомпала ли си се като мен?

# 27 27 окт. 2006, 22:29 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: ljuboznatelna в пт, 27 окт 2006, 17:47

Дали другите го правят мен не ме лишава от известна доза угризение Sad

Първо, различно е от гледна точка на "предназначението" на животното. Смъртта сама по себе си не е трагична (тук се абстрахирам от момента с болката). Трагедията в смъртта идва от мъката на тези, които губят някого. И като така, загубата на домашно животно наистина е трагична за тези, които са отглеждали и обичали животното.
Всяко животно има някакво "предназначение" от биологична гледна точка и на голяма част от животните, предназначението им е да са част от хранителната верига. Това само по себе си не е трагедия, а естественото положение на нещата според принципите на природата. Не можем да се храним с неогранична храна, така че за да живеем, трябва да убиваме. Просто няма друг начин. В крайна сметка, животните също се изяждат помежду си.
Така че няма никаква връзка между убиването на животно с цел храна и убиването на нечий домашен любимец.

Мен ме притеснява един друг момент от поведението на майката. Днес тя причинява ужасна болезнена смърт на живо същество и мъка на неговите стопани, защото кучето е ДОБЛИЖИЛО детето й. Когато след време то тръгне на детска градина и някое друго дете го ритне или дръпне за косата, какво ли ще предприеме майката? А ако някое друго дете в училище го обиди или пък учителката му пише ниска оценка? Ужасяват ме такива майки-орлици. Това граничи с някакво психическо разстройство според мен.

# 28 27 окт. 2006, 22:56 ч.

Мнения: 14 654

има вегетарианци, които не обичат нито животните , нито месото им
не само любовта към животните може да подтикне човек към вегетарианство
моето дете обича зайченца, пиленца , меченца и всякакви други приказни герои. не му хрумва, че е възможно някой да ги яде. а пилето, което е в магазина за него изглежда също като сиренето- някаква храна. за сега не прави връзка между убиването на животното и изяждането му
на малката ми сестра, която плачеше над чинията си с пържолки ,обяснявахме, че това не е истинско прасе, а прасе-заместител, което никога не е било живо и изобщо не прилича на истинските прасенца

Последна редакция: пт, 27 окт 2006, 23:01 от radeto

# 29 27 окт. 2006, 23:08 ч.

Мнения: 4 555

Да, в интерес на истината има вегетарианци, които се отвращават от животните и не ядат месо, защото за тях то е "отрова". Има и такива, които не ползват никакви животински продукти, дори мед, също така не носят кожи, нито пък коприна, защото и тя била "животински продукт".
Мотивацията на хората може да бъде най-различна.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Лотария "Зелена карта" 2025

Русия 2

Причина:

Причина: