Ами това е - след бизнеса в медицината със здравето и чувствата на хората, преживях и тези във ветеринарната сфера.
Болното ми от панлевкопемия котенце - заведох го там с ясната идея, че заболяването е коварно, а то е на един месец и шансовете му са нищожни. Бяха ми похвалили тази клиника и се доверих. Всеки ден се обаждах в продължение на четири дни да се осведомявам за състоянието на котенцето. По думите на лекарите то се оправяше невероятно бързо и добре, било започнало да се храни и изхожда почти нормално, което много, ама много ме радваше, защото вече бях погребала две котенца и треперех за този мъник. СЛед четвъртия ден престой, който по думите на лекаря беше "за всеки случай", отидох да го взема. Последва суматоха, обяснения за последваща домашна терапия и накрая набързо предаване на...един скелет с кожа, омазан в силно миришещ пастет, следи откойто намерих и в устичката на бедното животно (как се хранят котките, колко чисти животни са всеки знае, а аз познавам и навиците на моите бебета), както и мокри, явно прясно измити задни лапи и дупе. Върху пелената имаше прясно диарично изхождане от притеснителен тип.
Пуснах котето да походи веднага след като го взех - стоеше си на краката, но изглеждаше доста неадекватно, сякаш беше надрусано, и се изхождаше постоянно, докато ходи, без да се усети. Хапна две гранулки - това беше моето "здраво" котенце и "огромният" му апетит.
След няколко часа, вкъщи отново не пожела да яде, затова пък продължи изключително болезнено да се изхожда с разстройство, съсвсем скоро легна, много се мъчи и го болеше, и угасна.
Много съм разстроена най-вече от лъжата на лекаря и в негово лице на клиниката. Нито щях да претендирам за някакви пари (към 130 лв ни излезе "оздравяването"), нито щях да имам нещо против да си прибера умиращото котенце да си отиде на спокойствие вкъщи.
Защо трябваше по този лицемерен и изключително болезнен за мен начин да се развият нещата?
Споделям тази история, за да информирам - явно постоянно трябва да сме нащрек и да живеем в съмнение и подозрение за лъжа и злоупотреба най-вече в медицинския сектор.
Въпреки тези изпитания, силно се надявам и вярвам, че има Човеци, които ги е грижа за останалите, живеят с Истината и Творят един свят на Доверие и Състрадание.
Болното ми от панлевкопемия котенце - заведох го там с ясната идея, че заболяването е коварно, а то е на един месец и шансовете му са нищожни. Бяха ми похвалили тази клиника и се доверих. Всеки ден се обаждах в продължение на четири дни да се осведомявам за състоянието на котенцето. По думите на лекарите то се оправяше невероятно бързо и добре, било започнало да се храни и изхожда почти нормално, което много, ама много ме радваше, защото вече бях погребала две котенца и треперех за този мъник. СЛед четвъртия ден престой, който по думите на лекаря беше "за всеки случай", отидох да го взема. Последва суматоха, обяснения за последваща домашна терапия и накрая набързо предаване на...един скелет с кожа, омазан в силно миришещ пастет, следи откойто намерих и в устичката на бедното животно (как се хранят котките, колко чисти животни са всеки знае, а аз познавам и навиците на моите бебета), както и мокри, явно прясно измити задни лапи и дупе. Върху пелената имаше прясно диарично изхождане от притеснителен тип.
Пуснах котето да походи веднага след като го взех - стоеше си на краката, но изглеждаше доста неадекватно, сякаш беше надрусано, и се изхождаше постоянно, докато ходи, без да се усети. Хапна две гранулки - това беше моето "здраво" котенце и "огромният" му апетит.
След няколко часа, вкъщи отново не пожела да яде, затова пък продължи изключително болезнено да се изхожда с разстройство, съсвсем скоро легна, много се мъчи и го болеше, и угасна.
Много съм разстроена най-вече от лъжата на лекаря и в негово лице на клиниката. Нито щях да претендирам за някакви пари (към 130 лв ни излезе "оздравяването"), нито щях да имам нещо против да си прибера умиращото котенце да си отиде на спокойствие вкъщи.
Защо трябваше по този лицемерен и изключително болезнен за мен начин да се развият нещата?
Споделям тази история, за да информирам - явно постоянно трябва да сме нащрек и да живеем в съмнение и подозрение за лъжа и злоупотреба най-вече в медицинския сектор.
Въпреки тези изпитания, силно се надявам и вярвам, че има Човеци, които ги е грижа за останалите, живеят с Истината и Творят един свят на Доверие и Състрадание.
