На мъж душата с памук и кадифена ръкавица се вади.
- Публикувана: 25 септ. 2021, 16:22 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2021, 18:08 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/
“Една грешка може да бъде фатална за цял живот”. Думи на моя пациентка, която е онкоболна, за щастие в ремисия, но непрекъснато излизат други проблеми със здравето за решаване. Не, не излизат, стоварват се най-неочаквано върху нея.
“Ако се бях развела, когато мъжът ми искаше (2 месеца след сватбата), не да му се натискам, докато се опита да ме убие (белегът от ножа си го носи, разбира се, и не само него).
Та, аре стига за него! Търпяла си, искала си, очаквала си. Той вина няма за това твое решение.
“Ако се бях развела, когато мъжът ми искаше (2 месеца след сватбата), не да му се натискам, докато се опита да ме убие (белегът от ножа си го носи, разбира се, и не само него).
Та, аре стига за него! Търпяла си, искала си, очаквала си. Той вина няма за това твое решение.
Че то целта не е да се "крия". Във времената на "всеки сам си преценЯ" излагането е според възможностите и за сега не е забранено. Но е тъжно, че във форум за взаимоПОМОЩ масово се случва да е "ритни падналия" и му натяквай колко е тъп, че е в тая ситуация. Мене не ме бърка, нито пък ми пречи, но някоя по-лабилна може и толкова да ѝ трябва, че да я пречупи. И да, грешката е моя, че в темата "С какво ви дразнят мъжете" съм написала... О, ужас - с какво ме дразни моят. Да сме живи и здрави, другото все някак минава 
Аз не я знам историята, но всеки може да изпадне в кофти ситуация. Хората все пак се променят, не са константа. Един мъж може първите години да е прекрасен, ама после като дойдат децата и грижите, да абдикира, да реши, че си иска ергенския живот или да се смачка от отговорностите, да стане апатичен и тн. Варианти всякакви, хора различни. А и жените също се променяме, на 20-25 може и да приемем някой и друг недостатък и да си затворим очите пред "любовта", ама на 30-35 този недостатък може и да ни избоде очите и да не желаем да се примиряваме, да искаме други неща като спокойствие и сигурност и уважение, вместо луда страст и предизвикателства. Та няма нищо осъдително в това човек да изпадне в лоша ситуация, важното е дали и как ще излезе от нея.
Много е смешно така като си изтриеш коментарите. Не, че не знам за какво става дума, ама все пак.... сама се излагаш. С триенето. Като не искаш нещо да стои в интернет - не го пишеш.
Излагация е за сеирджиите и за всеки, който чете, за да коментира на едро и само през собствения си, тесен поглед.
Но е тъжно, че във форум за взаимоПОМОЩ масово се случва да е "ритни падналия" и му натяквай колко е тъп, че е в тая ситуация. ..........И да, грешката е моя, че в темата "С какво ви дразнят мъжете" съм написала... О, ужас - с какво ме дразни моят. Да сме живи и здрави, другото все някак минава
Малко да разведря темата.
В депресия съм, мама е много болна, далеч съм от нея и съм като в ступор, не съм най-веселата компания в момента. А ММ седнал да ми обяснява как ще си купува часовник за Коледа, ама смарт, на апъл. Не ми е до покупки, но нищо не казвам и разговора замира, при което той започва усилено да си чати с някого, ей така, да ми стане още по-смотано. Мина час, не издържах, попитах го, с майстора си говорел, за колата...нямал ли право да си чати...аз като не ми било до часовници и обърна на тема ремонт на къщата в България.
Та, дразни ме с това, някак неглижира моята ситуация и усещането за безнадеждност, в което съм.
В депресия съм, мама е много болна, далеч съм от нея и съм като в ступор, не съм най-веселата компания в момента. А ММ седнал да ми обяснява как ще си купува часовник за Коледа, ама смарт, на апъл. Не ми е до покупки, но нищо не казвам и разговора замира, при което той започва усилено да си чати с някого, ей така, да ми стане още по-смотано. Мина час, не издържах, попитах го, с майстора си говорел, за колата...нямал ли право да си чати...аз като не ми било до часовници и обърна на тема ремонт на къщата в България.
Та, дразни ме с това, някак неглижира моята ситуация и усещането за безнадеждност, в което съм.
Тоест, не се ангажира с емоционалното ти състояние. Същевременно се цупи, че часовника му не те интересува.
Поредното дете...
Elizabeth, не търси вината в себе си. И аз се дразня, ако се неглижират сериозните приоритети. Няма значение чия майка е пострадала. Семейство сте. Очаква се такт и солидарност.
Бяла и добра ми е същноста. Но новия му смартфон ще полети, при подобни реакции.
Еlizabeth, познато ми е състоянието ти. Хаотичните мисли от чувство за дълг и безпомощност или вина.Точно в този момент имаш нужда от подкрепа. Може да е косвена, мил жест или топъл поглед на подкрепа.
Поредното дете...
Elizabeth, не търси вината в себе си. И аз се дразня, ако се неглижират сериозните приоритети. Няма значение чия майка е пострадала. Семейство сте. Очаква се такт и солидарност.
Бяла и добра ми е същноста. Но новия му смартфон ще полети, при подобни реакции.
Еlizabeth, познато ми е състоянието ти. Хаотичните мисли от чувство за дълг и безпомощност или вина.Точно в този момент имаш нужда от подкрепа. Може да е косвена, мил жест или топъл поглед на подкрепа.
А ако го попиташ "Ти не се ли притесняваш за майка ми?" 🤔
Малко да разведря темата.
В депресия съм, мама е много болна, далеч съм от нея и съм като в ступор, не съм най-веселата компания в момента. А ММ седнал да ми обяснява как ще си купува часовник за Коледа, ама смарт, на апъл. Не ми е до покупки, но нищо не казвам и разговора замира, при което той започва усилено да си чати с някого, ей така, да ми стане още по-смотано. Мина час, не издържах, попитах го, с майстора си говорел, за колата...нямал ли право да си чати...аз като не ми било до часовници и обърна на тема ремонт на къщата в България.
Та, дразни ме с това, някак неглижира моята ситуация и усещането за безнадеждност, в което съм.
В депресия съм, мама е много болна, далеч съм от нея и съм като в ступор, не съм най-веселата компания в момента. А ММ седнал да ми обяснява как ще си купува часовник за Коледа, ама смарт, на апъл. Не ми е до покупки, но нищо не казвам и разговора замира, при което той започва усилено да си чати с някого, ей така, да ми стане още по-смотано. Мина час, не издържах, попитах го, с майстора си говорел, за колата...нямал ли право да си чати...аз като не ми било до часовници и обърна на тема ремонт на къщата в България.
Та, дразни ме с това, някак неглижира моята ситуация и усещането за безнадеждност, в което съм.