Всеки ден като нещата ми дойдат в повече се чудя защо продължавам да си го причинявам като мога лесно да прекратя всичко. Много пъти съм била силно склонна и на 2 пъти бях в началото на опит да прекратя живота си, но все нещо ме спира. Не мога да разбера какво е, и за момента съм си поставила за цел да го открия, от чисто детско любопитство. Открия ли го обаче какво следва? И представа нямам. Но и не ми пука.
Осъзнах че винаги всичко ми е било безразлично. Затова често не разбирам неща като семейството и емоционални връзки. Ако не беше възпитанието на майка ми, щях да съм доста неприятен човек.
В момента нещата са неутрални, което значи ок. Не съм тръгнала да правя нищо, но съм забелязала че това положение обикновено не се задържа дълго така че не знам какво следва. Просто се разсейвам
Знам че това прекрачва границата на обичайния екзистенциален те първа излизащ от пубертета тинейджър и то жестоко, но и не знам какво да направя. Както споменах, цял живот съм била така, просто напоследък клони към липсата на желание за каквото и да е. Не мога да се накарам да искам да живея и дори не знам дали искам
Кажете ми как мога да се справя с това сама? Никой външен не може да ми промени ситуацията освен ако аз не го искам, но как да се накарам?
Съжалявам, ако има грешки, не ми се проверява