Тема 4 - Февруарската дружинка премина първата половинка 🌺

Интересно ми е някоя от вас има ли домашен любимец и как смята да го съчетае с бебока? Аз имам две котки, като живеем в къща и са научени да си ползват нуждите навън и след това да се прибират. С всички ваксини и са редовно обезпаразитявани, но ми е интересно как ще се социализират с новия член на семейството. Ако някоя мама има опит ще ми е интересно да сподели.

Изпратиха ми текста от новата тема, когато навършим 50 стр. ще я пусна 😊

Ние сме с котки и куче,но тя се върна при родителите ми, където по принцип живее. В апартамент сме и то не голям, котките ще имат контакт с бебето от първият ден,не мисля да спазвам ограничения.Предполагам,че те самите ще са изключително шокирани от малкото човече и ще спазват прилична дистанция. Единствено няма да ги оставям без надзор и то предимно, защото са едни малки слончета, който обичат да лягат върху хората. Притеснявам се малко от тяхната реакция към детето,но вярвам,че бързо ще я приемат. Сестра ми има две малки момчета и котки,нямаха абсолютно никакви проблеми с котките. Животните са умни същества и са внимателни към децата,а в началото и леко дистанцирани.

Да добавя и аз кратко представяне за мен : на 24 години съм, живеем в Стара Загора. Първа (успешна) бременност. В 24+1 г.с. съм ,а + килограмите са много, близо 10. Но за сега не съм особено огромна визуално,което е добре 😃.

Леле, ама днес наистина сте се развихрили ))
Моята първа бременност и раждане бяха изключително позитивни и вълнуващи. Няма да разказвам с подробности за раждането, но ще кажа какво най-много ми е помогнало за позитивната нагласа и подготовка. Раждах в София, Шейново с избор на акушерка, която ми бе препоръчана от приятелка. Запознах се с жената някъде в 8 месец и се срещнахме няколко пъти на по кафе преди раждането. Разговаряхме за това какво предстои, как да се подготвям физически с упражнения, как точно се очаква да протече раждането, тренирахме дишане и най-важното: получавах пълна подкрепа и разбиране от нейна страна. Беше ми разказала за всичко, което предстои да усетя, да преживея до такава подробност, че ми беше написала списък за багажа в поредността в която да го наредя, за да не се налага да ровя и да губя концентрация по време на контракции.
Тази жена за съжаление се пенсионира но съм решила да избера друга акушерка в Шейново. Там е често срещана практика.
Тази подготовка ме накара да вярвам в себе си и в женските си свръхсили повече от всякога и не се поколебах нито за миг, че ще се справя. Разбира се, бяхме обсъдили и непредвидени сценарии и възможни проблеми, за да няма разочарования.
Единственото, което много ме измъчи, беше очакването в последните седмици. Като за първо раждане беше изключително напрягащо да получавам въпроси от всички посоки “кога ще раждаш”, да ме спират по улицата с “още ли не си родила”. И не на последно място погрешната нагласа, в която ме убеждаваше следящата АГ - че ще родя по-рано, защото бебето е много голямо. А аз дори преносих… И все пак, взех си урок, и затова този път изобщо не се и опитвам да си запомня термина. Когато - тогава.

Така че, моят искрен съвет към всички, е да се въоръжите с много позитивизъм и да се оттърсите от тревожни мисли. В момента сме много прецакани заради липсата на “училища за родители”, където между другото човек може да чуе много полезни и мотивиращи лекции. Затова, дръжте контакт с израждащите ви лекари/акушерки, изисквайте от тях поне един мотивиращ разговор за подготовка за раждането, което сигурна съм, че всяка една от нас има нужда да чуе.
Пожелавам на всички да се убедят в суперсилите си ❤

А за килограмите… питайте нЕкое друго въпросче 😂 че бях +28 миналия път. В момента съм наполовината.

Сега пак има училища за родители, но са онлайн.
За кг съм +4 (+8 спрямо идеалното ми тегло). Но от 1 седмица спря да ми е лошо от сладко и сигурно тепърва ще кача.

Леле момичета колко много сте изписали 😊

Ние също имаме котка и наистина много се надявам да реагира добре на бебчето, че преди време му бяхме довели детенцето вкъщи. Котенцето тогава беше на някъде около 50 дена и нашия господин не реагира много добре. Вашите животни усещат ли, че ще има нов член на семейството? Питам защото съм гледала безброй много снимки, клипове и изказвания съм чувала много как животните лягали на корема и т.н. пък нашия нищо.

Иначе казвам се Симона на 29 години от София, първа бременност чакаме момченце💙💙💙💙💙💙. В 24 г.с. съм и последно бях +3500 кг - 65.300 кг. Термина ми е за 20.02.2022 година.

Добро утро момичета, Николина се казвам аз на 36 години.С едно момче на 12 години и бременна в 23 г.с. отново с момче💙😁Качени килограми до преди седмица бяха 4.Първото си момченце го родих в Пловдив в държавна болница, секцио. От 10 години живеем в Германия и ще раждам отново в държавна болница надявам се този път нормално 😊Леко бременеене на всички ❤

Мъжкаря ми е над нещата той ме търси само и единствено когато е гладен, така че едва ли усеща. Женската (порода любов) също не мога да преценя, защото тя от малка е навсякъде с мен и реално нейната реакция ме притеснява една идея повече. С мен е в банята, в тоалетната, на верандата, спи при нас с мъжа ми, когато ям сяда на стола до мен и ме чака да се наям и има изключително желание да влиза в детската и да се кордиса с кошарата.

Това с темите е супер странно, защото при предишните нито един път не сме стигали до 50 стр. Идеята е като доближат 50 ги заключват (понякога доста преди това) и затова форумките тук винаги се стараят след 45 да направят нова тема. Явно всеки ден ново 20

И аз се чудя как ще съчетаем бебето и котката. Нашата е женска, много мила, обожава да я глезя и е пристрастена към мен. Ние живеем в къща с двор и си излиза и влиза в къщата...
За момента мисля, че ще е стрес и за нея новото човече, особено като заплаче ще избяга, но все пак не знам как ще я пазя да не ляга на местата на бебето. Ще свикнат все някакс, но определено мисля първите 2 месеца доста да пазя бебето от нея, но ще приема всякакви съвети. Не мога да я изгоня само навън, жал ми е..а и ще е зима

Ние сме с кученце, малко сладко дърто йорки със сигурност ще си го оставим, най-вероятно в началото ще го държим по-далечко от бебо, но той и ние така сме си свикнали, че няма как без него, само с леглото не знам как ще се разберем че ппц си спинка при нас между двете възглавнички и завито

До колкото знам йоркитата козината им е подобна на човешкия косъм и не предизвиква алергии, което според мен е +.

Аз имам чихуа вкъщи и вече две години бяга от малкия ,обича го много, но не смее да играе с него.
Гушка се в него докато спи само 🤗
Имаме и немска овчарка (взехме я когато малкия се роди,растат заедно като брат и сестра) и английски булдог на двора , те също много го обичат и много си играят с него,той ги тормози те се радват 😂
Сега имаме и две котки Мейн куун от 1 година,малкия  ги обожава, много играе с тях, мисля че животинките ще свикнат бързо и с другото бебе.
Аз никога не съм разделяла животните от детето,още от самото начало са били заедно и сега малкия казва че много обича  бау бау и мяу 😁
Та мнението ми е положително за съжителството между деца и животни ❤️

Да кажа също че още в началото всяко от животните ни с интерес се приближаваше към малкия и всички го душиха и целуваха, не е имало нещо като ревност от страна на животните, напротив ,много бързо свикнаха с него .
Дори го пазят като имаме гости, не дават на никой да го доближава😂 чихуато лае а котките лягат до него или  обикалят около него като тича и играе  (те са огромни котки и някои хора се стряскат като ги видят) ....

Леле,блонди, у вас е лудница . Аз нямам животни, но съм с положително мнение за съвместното съжителстване. Това, което съм чела, е че се избягват контакти, ако няма животни у дома и съответно бебето няма изграден имунитет.

Ами дали с раждането или на по късен етап ,всяко дете ще има контакт с животни.
Моето мнение е колкото по рано , толкова по добре .
Ако е възможно разбира се и децата нямат алергии❤️

Колкото и да се пазят децата, все ще лапат мръсни ръце,ще ближат люлки и пързалки по площадките и ще ядат камъни и охлюви докато мигнем 😂😂