Автустинчета 2🍁2🍁 тема 13

Ох, голяма драма е това с второто дете. Аз категорично не исках второ, или поне не и толкова скоро след раждането на първото. Но в средата на лятото разбрах, че съм бременна отново най-неочаквано... Първоначално изпаднах в шок, даже си записах час за аборт, плаках страшно много, защото не беше времето за второ дете, щяхме да го закъсаме в много отношения, отделно, че аз самата по принцип не исках още едно дете, само че докато дойде време за прегледа, размислих. Реших, че ще поема риска. Казах на докторката, че ще го задържим, преминах през много голяма драма за това решение, имах голям натиск и от близките ми да прекратя бременността, но ние с таткото решихме, че си го искаме. На прегледа всичко мина добре, даже видяхме сърчице. За съжаление в последствие направих мисед аборт и се наложи кюретаж. След аборта всичко продължи постарому, поплаках си, но не го приех твърде драматично... Сега понякога се обвинявам, че не го преживявам тежко, просто мисля, че съдбата явно си свърши работата, но аз не исках и не можех да си убия ембриончето... Сега чета в темата за кюретажите как някои са писали, че имат суицидни мисли, в депресия са, не се хранят, не спят. Много мъчно ми става, като ги чета, в същото време се благодаря, че не го преживявам така и че си имам едно живо и здраво дете, защото ако я нямах, сигурно и аз щях да съм в такова състояние. Сега съм добре, само понякога нощем си мисля как щях вече да имам малко коремче и ми става тъжно, че посрещнах по този начин новината за нероденото си бебче, а после то както се появи, така и си отиде... Поне се радвам, че му дадох шанс.

котка в кашон много емоции си преживяла за кратък период от време, всеки различно преживява загубите, няма за какво да се обвиняваш. И да, съдбата със сигурност си знае работата.

Ех, Котка.... За съжаление натискът върху жените е много голям по тези въпроси: половинки, близки, дори лекарите, обществото, за религиозните и църквата.
А близките ти след като пометна имаха ли друга реакция? Дано не са изказали мнение и тогава ,че.....Представям си колко жестоки и какви егоисти могат да бъдат всички, които са странични наблюдатели. Дано половинката винаги те подкрепя така!

Днес поредно ходене в ДМ и пак няма Балеа календар и пак нищо не знаят продавачките.....

Аз самата също съм единствено дете и сякаш ми е тежало на моменти, но така са се стекли обстоятелствата. Към този момент не сме мислили за второ дете, защото нямаме на кого да разчитме, а и от финнсова гледна точка не знам изобщо как ще се справим. Притеснявам се от това, че с времето, наистина може да не се реша така лесно, но ще видим.

Решението е много трудно, поне за мен. Ако искаме второ дете сега, то не трябва да се местим, защото няма да се справя с две малки деца, местене, нова държава, та и нов език. Тук поне имаме детегледачка.
Но пък вече предприехме някои стъпки в посока миграция 
Освен това граааам не искам да съм бременна. Но някой се изказа, че с времето по-трудно се навиваме за второ. Аз също мисля, че е така.

Котка, наистина не се упреквай за каквото и да е било. Всичко е Божа работа. Важното е сега вие да сте здравички и винаги заедно, за да посрещате трудните моменти и да отминават. Какво казваше един автор: "трудните моменти отминават, коравите хора остават!"
Ние за второ се решихме чак, когато баткото стана на 3 и видяхме, че ни е по-лесно. Преди това даже се бяхме зарекли никога повече деца. Той беше много трудно бебе. И помощ от никъде.
Сега с второ на 36 е многоо трудно. Бебето ми е разкошно, но не смогвам с домакинството и времето за мен си замина. Ако знаех, щях да се откажа. Имам и болна майка. Свекървата не помага, а и е с труден характер.
Така че, ако нямате помощ поизчакайте. Поне голямото да разбира и да не хленчи за всяка дреболия. То наистина не става от първия път де, а годинките се въртят. Много ми се иска сега да бях на 25-28, нямаше да се изморявам толкова бързо, а и майка ми винаги щеше да ми е упора.

Котка, със сигурност не ти е било лесно, но наистина всичко се случва с причина. Ти си взела достойно за уважение решение, въпреки всичко. Пожелавам ти когато/ако искате да ви се случи без проблеми.
Тонито_, може би си права относно годините. Една от причините да искам 2-ро горе-долу скоро е докато още съм по-млада, а и не искам да имат много голяма разлика, понеже аз имам с брат ми и сестра ми и не сме много близки (то не че е гаранция, ама все пак).

И аз имах един мисед преди Йоанка и знам колко е неприятно и болезнено, но... Божа работа, гледаме напред.
Иначе искаме и ние още едно детенце, планове не правя, когато стане...

Аз имам 3 броя у дома и изобщо не се замислям в посока за още 1 😂

И трите ми бременности бяха с лежане по болници и сравнително леки ражданета.

Никога не съм пресмятала разлика между тях, тоест всяко си е идвало когато сме били напълно готови за него. Каката е на 14, баткото е на 7, малкия на 1 годинка.

Ама честно!!! Друго си е да гледаш дете на 18 (кипиш от енергия), на 24 (спокойна, хармонична, последователна)  и на 31 (леко изнервена, изтощена и нямаща време да се види в огледалото)

Много е весело у нас, да са ми живи и здрави! ❤️
Няма по-хубаво от пълна къща с детски смях

 P. S.  Не е само смях и игри, има и разпилени играчки, сълзи, сополи, караници, викаща майка, куп чинии за миене 🤣🤣🤣🤣

Котка
Ако зависи от мен, до сега да съм бременна..
Аз може би никога не съм имала проблеми с хаоса в нас. Вечер като заспи малкия за 5 мин прибирам всичко по кашони и шкафове, забърква някаква манджа и хапване. Денем всеки се оправя с яденето, а малкия обръща цялата къща. В началото оправях след него, но бързо разбрах, че смисъл няма. За това го оставям да си играе и вечер след 21:00 часа в нас става за гости
За спането... сложна работа. Още се буди да яде нощем, по два пъти поне. Иначе има 10-11 часа нощен сън и денем изкарва или 3 часа на един път или на два пъти сумарно пак 3 часа. Честно казано сега спи повече от колкото като беше по-малък. Явно много се изморява. По цял ден ходи и си бърбори нещо.

Ако бях родила по- млада не знам дали щях да имам нерви и търпение да гледам бебе. В момента го карам толкова спокойно, колкото никога не е било в живота ми.
Карах много лека бременост и не ме е страх да гледам второ, но вече закъснях за второто .

Не че съм престаряла, но подкрепям с две ръце. От както се е родил, само това си мисля. Сигурно за това съм и много над нещата вече. Да са ни здрави и щастливи децата, другото ще мине

На 18 и 24 абсурф да мисля за деца, аз учех, излизах с приятели и само като видех дете ми ставаше супер досадно 😄 а камо ли да гледам мое.
На 30 родих и ми е супер, даже малко рано ми се струва, ама айде от мен да мине 😂
За второ има време по мое мнение, жените и на 40 раждат, та не съм се разбързала.

На всеки му идва времето по различно време. Някои се чувстват готови на 18, други пък никога.
Няма значение кога сме ги родили, а дали сме готови за това.

Да, точно казано Савова! ❤️

Винаги съм обичала децата, без значение на колко съм била 😍
Напоследък си мисля... Нямам търпение да порасне още малко каката и да я водя на бар 🤣
Тя също няма търпение. Абе хубаво е да си млада майка, има както своите предимства, така и недостатъци, но мисля, че предимствата са повече 😂 от сега си носим дрехите и обувките.