Слава богу, не съм била в такава депресия.......... 
- Публикувана: 28 окт. 2006, 11:01 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:49 ч.
Следродилна депресия
Имах някаква, за щастие по-лека форма. Чувствах как малкото същество се е лепнало, като пиявица за мен, а аз исках само да се наспя и в същото време не можех да я оставя и за час на друг, не защото нямаше кой, а защото се побърквах от мисли за нея - как е, що е....
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
имАх "удоволсвието" да изпитам що е това депресия.както са казали по-горе-ревеш(плюс разните му там мисли,каквото и да си помислех го виждах в най-лошият аспект....).мен ме държа 2 седмици.искрено съчуствам на хора,които по една или друга причина изпадат в депресия.дано не ми се случва повече:pray:
Бях в лека форма и то само за около седмица.Постоянно плачех,обвинявах близките си за какво ли не,притеснявах се,че не се справям с отглеждането на детето.Казах си наум,че съм силен човек и ще се справя.И успях без медикаменти.
При мен не беше толкова силна.Може би бях по-чувствителна от обикновено.Разплаквах се доста често-на бавни песни,филми.Но това доста бързо отшумя.Просто това е период,който ще отмине и е хубаво да се говори за това ,което майката чувства във всеки един момент.Не трябва да се затваря в себе си.
и аз бях в такова състояние около месец след раждането,все едно ме бяха взели извънземните ,чувствах се ужасно ходех по пижама по цял ден,плачех вечер,всички ме дразнеха.,но успях без медикаменти след като приложих т.н.терапия на заетостта,тоест пълно натоварване с работа.Сега най-много се страхувам това да не се повтори и съм предупредила мъжа ми той да вземе мерки ако аз пак съм толкова неадекватна.