Какво представлява тя? Някой изпадал ли е в такава депресия..?! Колко време продължава..?! Разкажете..ако сте изпадали в депресия след като се е родило малкото..
- Публикувана: 28 окт. 2006, 11:01 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:49 ч.
Следродилна депресия
Всичко е до човека - аз не бих казала, че съм била в депресия, но много често плачех и всичко ме дразнеше. Чувствах се като в капан и не можех да се окопча от това чувство 
Отвратително е 
Ще ти се да изгониш всички около себе си и да си сам...Абе гадна работа...При мен беше за кратко - ако това може да се нарече депресия 
Една приятелка пък получи нещо като коострофобия - не може да стои в затворено пространство, т.е в къщи...Тя казва:" Всичко е ОК докато сме навън - приберем ли се в къщи - направо полудявам"
Така, че при всеки е различно и за различно време...
но май всеки минава по този път
Хормони...какво да се прави
дано съм помогнала
Успех
Отвратително е Ще ти се да изгониш всички около себе си и да си сам...Абе гадна работа...При мен беше за кратко - ако това може да се нарече депресия Една приятелка пък получи нещо като коострофобия - не може да стои в затворено пространство, т.е в къщи...Тя казва:" Всичко е ОК докато сме навън - приберем ли се в къщи - направо полудявам"
Така, че при всеки е различно и за различно време...
но май всеки минава по този път
Хормони...какво да се прави
дано съм помогнала
Успех
Всичко е до човека - аз не бих казала, че съм била в депресия, но много често плачех и всичко ме дразнеше. Чувствах се като в капан и не можех да се окопча от това чувство Отвратително е Ще ти се да изгониш всички около себе си и да си сам...Абе гадна работа...При мен беше за кратко - ако това може да се нарече депресия
Отвратително е Ще ти се да изгониш всички около себе си и да си сам...Абе гадна работа...При мен беше за кратко - ако това може да се нарече депресия И при мен беше горе-долу така,като добавим,че родих зимата и се насъбраха едни студени дни,качих допълнително още 6-7 кг ,по цял ден сама
,имах чуството ,че не мога да общувам с хората и ,че никога няма да мога,но постепено всичко си идва на мястото 
За мен не знам - беше ми тежко определено животът ми се обръщаше на 180 градуса бяхме сами с мъжа ми .Детето ставаше нощем по 1000 пъти абе често си поплаквах.поле свикнах.
Но ....имам една позната , която не е искала да вижда бебето си известно време и доктор казал , че това е следродилна депресия , а дали е така нямам представа
бяхме сами с мъжа ми .Детето ставаше нощем по 1000 пъти абе често си поплаквах.поле свикнах.Но ....имам една позната , която не е искала да вижда бебето си известно време и доктор казал , че това е следродилна депресия , а дали е така нямам представа
Ето ти две теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=125821.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=125820.0
Аз лично не съм изпадала в депресия,не само следродилна.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=125821.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=125820.0
Аз лично не съм изпадала в депресия,не само следродилна.
Аз лично не съм,но моя близка беше изпаднала в така депесия.Много е гадно 
Приемай помощ,когато ти се предлага- ти имаш нужда от малко свободно време без детето,това далеч не означава че не си перфектната майка.Не се затваряй вкъщи и не си прекъсвай контактите с хора.Намери малко свободно време да се поглезиш.
Хайде - горе главата и се усмихвай по- често
Приемай помощ,когато ти се предлага- ти имаш нужда от малко свободно време без детето,това далеч не означава че не си перфектната майка.Не се затваряй вкъщи и не си прекъсвай контактите с хора.Намери малко свободно време да се поглезиш.
Хайде - горе главата и се усмихвай по- често
Аз съм една от преживелите следродилна депресия.Тежка форма.
В линковете които са ти дали сигурно има моята история,но ще ти я преразкажа с две думи.
Преди да родя,все си казвах че това на мен не може да се случи.Никога не казвайте това мами !
Още като извадиха бебка усетих ,че нещо не е наред.Просто не почуствах нищо.В следващите дни я гледах като полезно изкопаемо и се чудех за какво ми е ....
Дори предложих на педиатрите да я вземат и да не ми я дават
Два месеца след раждането дойдоха силните кризи.Сякаш не бях аз,някой друг влезе в кожата ми...
Няма да описвам подробно кризите,те бяха страшни,а тук има бъдещи майки все пак.
Опитах с антидепресанти - нищо.Доверих се на хомеопатията и се оправих.но се мъчих цяла една година.Година изпълнена с непосилна мъка за мен.Година в която лиших детенцето си от нежност и ласки поради силните кризи.
Сега си наваксвам.Дано никога не преживея нещо подобно.Мисля че не бих оживяла ако пак ми се случи
Дано никога и на вас,четящи тук мами,не ви се случва !!!
В линковете които са ти дали сигурно има моята история,но ще ти я преразкажа с две думи.
Преди да родя,все си казвах че това на мен не може да се случи.Никога не казвайте това мами !
Още като извадиха бебка усетих ,че нещо не е наред.Просто не почуствах нищо.В следващите дни я гледах като полезно изкопаемо и се чудех за какво ми е ....
Дори предложих на педиатрите да я вземат и да не ми я дават Два месеца след раждането дойдоха силните кризи.Сякаш не бях аз,някой друг влезе в кожата ми...
Няма да описвам подробно кризите,те бяха страшни,а тук има бъдещи майки все пак.
Опитах с антидепресанти - нищо.Доверих се на хомеопатията и се оправих.но се мъчих цяла една година.Година изпълнена с непосилна мъка за мен.Година в която лиших детенцето си от нежност и ласки поради силните кризи.
Сега си наваксвам.Дано никога не преживея нещо подобно.Мисля че не бих оживяла ако пак ми се случи
Дано никога и на вас,четящи тук мами,не ви се случва !!!
Тръшна ме такава когато една чужда за мен жена заживя в къщи в първия месец от живота на детето ми не ми даде възможността да го опозная.Бях се превърнала в машина за сменяне на памперси,цица, чистачка,готвачка, дори и работих от в къщи за фирмата от 20-ти ден.Нямах нито една минутка на саме със себе си и бебето, имах 24 часово присъствие в къщи на чужд човек.Свършех ли чернат работа детето ми се отнемаше или ако беше с мен ми се висеше на главата постоянно.Това ме вкара мен в депресия.Жената си тръгна и всичко беше ок.
Винаги има конкретна причина за депресията според мен и нали сме по-чувствителни в тоя период, яко ни избива.
Винаги има конкретна причина за депресията според мен и нали сме по-чувствителни в тоя период, яко ни избива.
аз мисля,че още съм в следродилна депресия.взимам хомеопатични защото кърмя,но ако продължавам да се чуствам зле и след като спра да кърмя мисля да потърся психоаналитик и вероятно ще помоля за антидепресанти. най ме притеснява това,че изпитвам направо налудничави страхове за малкия,преживявам ги и понякога от тези страхове немога да спя дори през малкото време в което имам тази възможност.
Имах някаква, за щастие по-лека форма. Чувствах как малкото същество се е лепнало, като пиявица за мен, а аз исках само да се наспя и в същото време не можех да я оставя и за час на друг, не защото нямаше кой, а защото се побърквах от мисли за нея - как е, що е....
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
Мислех, че никога повече няма да съм нормален човек, не можех да се съсредоточа и целия ми ден минаваше в хранене-памперс-хранене-памперс.......
Усещах, че вече не съм същата и не предполагах, че някога ще мога дори за секунда да се отделя от дъщеря ми, а толкова имах нужда само за ден.....
Хващаше ме след седмица ме пускаше, след две пак ме хващаше до втория - третия месец, абе не е шега работа, много сериозно състояние си е и трябва разбиране и помощ от цялото семейство.
Приемай помощ, когато ти се предлага, поне за час оставяй бебето на друг, защото можеш да полудееш.
Моят спасителен пояс е свеки и до ден днешен, да е жива и здрава не мога да и се отблагодаря за това, че ми помогна да се чувствам, като нормален човек, че ми помагаше винаги, когато имах нужда без да се оплаче нито веднъж и до сега поне една вечер в седмицата и оставям Ния, за да поема и аз глътка въздух.
имАх "удоволсвието" да изпитам що е това депресия.както са казали по-горе-ревеш(плюс разните му там мисли,каквото и да си помислех го виждах в най-лошият аспект....).мен ме държа 2 седмици.искрено съчуствам на хора,които по една или друга причина изпадат в депресия.дано не ми се случва повече:pray:
Бях в лека форма и то само за около седмица.Постоянно плачех,обвинявах близките си за какво ли не,притеснявах се,че не се справям с отглеждането на детето.Казах си наум,че съм силен човек и ще се справя.И успях без медикаменти.
При мен не беше толкова силна.Може би бях по-чувствителна от обикновено.Разплаквах се доста често-на бавни песни,филми.Но това доста бързо отшумя.Просто това е период,който ще отмине и е хубаво да се говори за това ,което майката чувства във всеки един момент.Не трябва да се затваря в себе си.
и аз бях в такова състояние около месец след раждането,все едно ме бяха взели извънземните ,чувствах се ужасно ходех по пижама по цял ден,плачех вечер,всички ме дразнеха.,но успях без медикаменти след като приложих т.н.терапия на заетостта,тоест пълно натоварване с работа.Сега най-много се страхувам това да не се повтори и съм предупредила мъжа ми той да вземе мерки ако аз пак съм толкова неадекватна.
След раждането имах един такъв период на реване - отмина бързо. После обаче се разболях, не можех да се грижа за бебка и майка ми я взе да я гледа, а аз бях по болници, възстановявах се от тежка операция. От два месеца детето си е при мен, грижа се за нея и....имам чувството, че ще полудея направо. Рева безпричинно, мисля си постоянно глупости, преживявам ги, изнервена съм....страшно е!При мен явно тая депресия позакъсня, но освен раждането и здравословните ми проблеми ме съсипаха направо.
При мен не беше точно депресия,просто станеше ли 17ч и аз започвах да плача,без причина и ако някой ме попиташе защо плача,аз започвах да плача още повече.Мина ми за около седмица до 10 дена.Просто един ден не ми се плачеше.А като успееш да влезеш в ритъм и да не ти изглежда,че деня ти минава в хранене и смяна на памперси всичко ще ти се види 100пъти по-лесно и нормално.Успех!!!
Доколкото съм информирана, следродилната депресия трае различно, индивидуално за отделните жени. Изразява се в умора, чувство, че няма да можеш да се справиш с отглеждането, че няма да издържиш, плач - със или без причина, ревност към детето, което си родила, чувство за собственост и пр.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
с тази разлика, че не можех да се доверя и на собствената ми майка да се докосне до бебето! Само аз и мъжа ми. За няколко седмици нещата се оправиха, защото си спомних КОЛКО ПРЕКРАСЕН Е ЖИВОТЪТ! Сега с цялото си сърце и душа се радвам на малкото ми слънчице, дори когато се налага да ставам по няколко пъти на нощ. Усмихнатото личице и грейналите очи на Ема ме лекуват от всичко.
Мисля че и с двамата изкарах нещо такова. Като се роди баткото имаше период, в който просто не го усещах като мое дете. Дано не ме упрекнат майките тук, но аз си обожавам детенцата. Просто ми трябваше време да приема, че вече не съм само аз с големия си корем, а има вече една душичка при мен. И майка ми все ме питаше укоряващо "Абе ти защо не му казваш 'мамо'?". Слава Богу това отмина бързо.
С малката също имах подобни чувства, но понеже вече знаех какво е много лесно го преодолях!
С малката също имах подобни чувства, но понеже вече знаех какво е много лесно го преодолях!
След раждането на сина ми преди около 5 години, следродилната депресия ме приклещи здраво. Трябваха ми поне 2 месеца, за да се възстановя емоционално.
Сега, в очакване на 2-то си дете, ме обземат страхове да не изпадна в същото състояние.
Моля ви, споделете какви чувства ви обзеха след раждането и как се справихте с тях. Обърнахте ли се към хомеопат или психолог?
Сега, в очакване на 2-то си дете, ме обземат страхове да не изпадна в същото състояние.
Моля ви, споделете какви чувства ви обзеха след раждането и как се справихте с тях. Обърнахте ли се към хомеопат или психолог?
Аз нямах депресия, появи се по-късно някъде към 6 месец на детенце, но при нас ситуацията е по-сложна - кърмя я на поискване, допреди месец отказваше категорично шише, не заспиваше без мен, не можех да отида по-далече от другата стая. Това ме изтощи адски. Но и самата депресия ми мина бързо, аз по принцип съм много променлива на настроения, бързо ми става мъчно, но и бързо ми минава. Дано при теб да няма проблеми, съветвам те да искаш и приемаш помощ, щом детенце се роди. Успех
Не се настройвай предварително, че ще караш тежка депресия - това, че миналия път си се възстановила тежко не значи, че и сега ще е така. Напротив - по вероятно е, сега като ти е второ дете да се справиш по-леко. Първият път не си подготвен, за това което те очаква, но сега си напълно наясно какво е да не спиш по цяла нощ, да не излизаш от къщи и т.н. и знаеш, че този период не е за винаги, само си погледни по-голямото детенце и виж колко по-самостоятелно е сега - така и бебето докато се усетиш ще порастне и всичко ще е по-леко. Мисли си положително, настрой се да гледаш положително на нещата - ти не си някоя тинедйърка, която не знае от къде й е дошло, а зряла жена и няма да се поддадеш на емоционални изблици. Освен това още от сега си поговори с таткото - обясни му какъв етап ти предстои и го подготви, за това което ще се очаква от него като морална и физическа подкрепа. Накарай го да прочете някоя и друга статия относно следродилните депресии, защото това е единствения човек, който може да ти помогне, ако наистина се предадеш емоционално. При мен поне мъжът ми като ме прегърнеше и ми кажеше, че продължавам да бъда най-привлекателната жена и че скоро малечко вече ще рита топка с децата навън, а ние двамата ще имаме пак време един за друг това работеше и ме утешаваше много.
Стискам палци и ти желая леко раждане и бързо възстановяване
Стискам палци и ти желая леко раждане и бързо възстановяване
Не мисли, че следродилната депресия е задължителна и не я "очаквай" непременно.
Мен така и не ме споходи.
Може би ми помогна фактът, че макар и с първо детенце, бях попрочела доста инфо от литературата, ходих на няколко лекции, ровичках из нета.
Второто - осъзнах, че най-добре и за мен, и за детето е, да се водя по неговите нужди и да се "вслушвам и вглеждам" в него внимателно.
Третото - сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
А за второто детенце, което и аз чакам, мисля, че ще се справя по-лесно - познато ми е, имам практиката, опит някакъв, и някакви принципи. Живот и здраве, бебчето го чакам с радост и нетърпение да споделим отново прекрасни мигове.
Мисли и ти така - позитивно. Горе главата!
Мен така и не ме споходи.
Може би ми помогна фактът, че макар и с първо детенце, бях попрочела доста инфо от литературата, ходих на няколко лекции, ровичках из нета.
Второто - осъзнах, че най-добре и за мен, и за детето е, да се водя по неговите нужди и да се "вслушвам и вглеждам" в него внимателно.
Третото - сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
А за второто детенце, което и аз чакам, мисля, че ще се справя по-лесно - познато ми е, имам практиката, опит някакъв, и някакви принципи. Живот и здраве, бебчето го чакам с радост и нетърпение да споделим отново прекрасни мигове.
Мисли и ти така - позитивно. Горе главата!
Отпусни се и си чакай бебока.Ти едва ли ще разбереш в депресия ли си.Тези които са около теб обаче със сигурност,най вече таткото.Аз не съм си давала сметка на какъв тормоз съм го подагала,но..........Явно е имал търпение.Просто умората те изнервя,но минава всичко.Ще се справиш!
Не мисли, че следродилната депресия е задължителна и не я "очаквай" непременно.
Мен така и не ме споходи.
Сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
Дори се замислих за 2-ро Не точно сега разбира се, но... 
Мен така и не ме споходи.
Сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
Дори се замислих за 2-ро
Не точно сега разбира се, но...
много силно ме хвана депресията след раждането. не можех да понасям никой, освен детенце. всички ме дразнеха. бях много уморена и най-вече недоспала. непрекъснато кърмене с часове. тъкмо я нахраня, хапна и пак трябва да се кърмим. чудех се дали да спя, дали да ям, дали да се къпя в малките паузи. нямаше кой да ми помага. когато започнах да спя повече, някак си и депресията ми взе да отшумява. не съм търсила психолози или хомеопати.
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията
И при мен беше доста неприятно. Мисля, че т. нар. родилна депресия при мен беше провокирана от притесненията ми по време на бременността, от неразбирателството с някои хора, от липсата на спокойствие и сигурност.... А иначе бях много щастлива от голямото събитие. Помисли имало ли е причина (освен хормоните) за предродилната ти депресия, осигури си максимален комфорт и т.н.
Мисля, че няма да се повтори, защото вече веднъж си го преживяла, а нали трудностите ни правят по-силни
Мисля, че няма да се повтори, защото вече веднъж си го преживяла, а нали трудностите ни правят по-силни
.........изпитвам направо налудничави страхове за малкия,преживявам ги и понякога от тези страхове немога да спя дори през малкото време в което имам тази възможност......
много силно ме хвана депресията след раждането. не можех да понасям никой, освен детенце. всички ме дразнеха. бях много уморена и най-вече недоспала. непрекъснато кърмене с часове. тъкмо я нахраня, хапна и пак трябва да се кърмим. чудех се дали да спя, дали да ям, дали да се къпя в малките паузи. нямаше кой да ми помага. когато започнах да спя повече, някак си и депресията ми взе да отшумява. не съм търсила психолози или хомеопати.
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията
Депресията, независимо дали е следродилна или каквато и да е няма НИЩО общо с недоспиването.Тя те връхлита постепенно и започва да те задушава,Нищо не те радва вече, нито децата, нито близките, всичко да имаш и да си толкова нещастен.Който не го е изживял той не може да го разбере.
апропо:за депресията изречение като:"Нямах време за депресия" не важи, тя не те пита имаш ли време или нямаш, докато се усетиш, че си в нея вече е време за специалист.Не трябва умората, тревогата и неразположението да се бъркат с деоресия....
И мен май ме подмина следродилната депресия. Толкова се бях концентрирала върху детето в желанието си да се справя, че почти никой друг не забелязвах. Е, имах моменти, в които плачех от няма нищо, като напр. гледайки дъщеря ми, си мислех, че мама много я обича и това беше повод за сълзи . Имах някакво по-изострено усещане за съдбовност / не можах да намеря по-добро определение / . Ако това е било депресия, то тя мина от само себе си към втория месец, когато засилих разходките навън.
. Имах някакво по-изострено усещане за съдбовност / не можах да намеря по-добро определение / . Ако това е било депресия, то тя мина от само себе си към втория месец, когато засилих разходките навън.