Добринче, екскурзоводе мой неземен! Чувствам се като дърво засадено в пустошта, а твоите увлекателни репортажи прожектират цветни филми, за крепостни селяни като мен. Не разбрах само защо ме свързваш с кючека? Ма аз се кърша само под звуците на Чайковски, Щраус и производни.

Якче, благоговея пред хора творящи красота с ръцете си! Аз съм толкова леворъка, че чествам Деня на леваците и по Юлианския и по Грегорианския календар, даже и по календара на маите го отбелязвам.
Излишно е да казвам как се чувствам, то си личи…
„Забулиха ме мисли-като дреха
от синтетична и немилваща материя
уж търсех в самотата си утеха,
а диагноза ми поставиха-истерия.
Реших да се разголя-кво пък толкова,
душевно и телесно откровение...
Нарекох копчетата "болка"
И късах методично, с настървение.
Сега се търся- дрехите и...себе си,
(разголвайки се, хвърлях хаотично)
И много моля, ако ме намерите,
предайте ми Душата – Лично!“
Хубава да ви е неделята, общество любимо!

