Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета ... 72

  • 38 910
  • 739
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 8 418
Чета "Руините" на Скот Смит (The Ruins - Scott Smith)  - юношеско сци-фи/ хорър (сци-фи май е чехизъм, ще ме прощавате) . Излезе ми като препоръка след като прочетох "Глад" на Катсу.

Камерно произведение, група студенти на почивка в Мексико тръгват да търсят изчезналия брат на един от тях, тръгнал след красива археоложка към някакви разкопки в джунглата, и оттогава е в неизвестност.
Напомня ми на кръстоска между Джон Уиндъм и Стивън Кинг. Авторът си има собствен стил, по-скоро феновете на Уиндъм и Кинг биха харесали книгата, мисля.
Искам да разбера кой ще оцелее, ако изобщо оцелее някой от тях, и ще я дочета, но тепърва започва хорър елемента, и не знам дали имам стомах за това. Ужасът е онова, което дреме е в човешката природа, и понякога се събужда, като при Катсу.
Темата на книгата, загатната от чичото на една от героините: "Ако не знаеш къде отиваш и нямаш готов план, може да се окажеш на място, където не искаш да бъдеш."

След нея ще дочета Алиенде и конкистата на Перу. Имам толкова много нови книги, че не знам коя да започна.
И "Аве Мария" си взех, но ще си я сложа под елхата. Още не съм разпечатала кашончето.Two Hearts
Като дете в сладкарница съм. Страхотно чувство. Heart Eyes

# 646
  • София
  • Мнения: 1 052
Чета трилогията за комисар Байер от един досега неизвестен ми норвежец - Ингар Йонсруд, първата книга е "Виенското братство". Не е съвсем типична скандинавска кримка, има елементи и на политически, и на конспиративен трилър, връзка с експерименти от ВСВ,  религиозни секти, тайни общества, изобщо, историята е доста заплетена. Самият комисар Байер, слава Богу, поне не се налива на всяка страница с алкохол, въпреки че е в депресия и получава психоатаки - нормално, де, иначе що за скандинавски трилър би бил.
 
Обаче  сега установявам, че като пълен идиот съм си поръчала първата и третата книга, а втората - не (така става, като човек поръчва много книги накуп, сакън, да не изтърве промоцията). Очевидно ще си правя още подаръци за Коледа... Innocent

# 647
  • Мнения: 2 942
"Руините" май я няма преведена?

Аз от 10дни чета "Хипнотизаторът" Л. Кеплер. Бавно ми върви, нямам много време.
Нещо не ми допада стила на автора. А с голями очаквания тръгнах към книгата.

# 648
  • София
  • Мнения: 1 622
Преполових "Апокалиптично" на Джеймс Патерсън и Джонатан Баркър. Добре им се е получило сътрудничеството. Малко напомня Джеймс Ролинс - група учени, непознато зло, храбри американски войници 😀 Нищо задълбочено, но пък много разтоварващо.

# 649
  • Мнения: 138
На хартия чета "Голямата измама с холестерола", художествената ми е Милениум 3 на Стиг Ларшон, а аудио - "Дом" на Харлан Коубън. Чак третата книга на този автор, която ме грабна. Добра е, тематиката е моята.

Скрит текст:
За отвличане на деца е и последиците от това за тях /за момента/.

Не ми остава много време за тук, подвизавам се повече в друг подфорум и намалих доста четенето, но пък ще си броя и научно-популярната литература към годишните!

# 650
  • Пловдив
  • Мнения: 11 534
Прочетох Мълчъливата съпруга на А. А. Харисън
Изобщо не ми хареса и на инат не я зарязах. Суховата, не усетих грам емоция в нито един от героите, освен в може би новата жена /само при нея прозираше "истиност"/. Всички просто съществуват, носят се по течението, няма плам. Не препоръчвам.

# 651
  • Мнения: 1 195
Приключих с Холандската къща, която се оказа, че е втора книга, която съм чела от Ан Патчет (първата е Белканто).
Започнах я с огромни очаквания и в началото ме обзе еуфория заради таланта на авторката и усещането, че произведението ми навява асоциации на две любими мои  книги — Малката принцеса и Домби и син. Когато първата от тях бе спомената с директна препратка — направо ахнах.
После обаче… третата част ме “изгони” от къщата и не ми се понрави ходът на действието и наборът от събития в историята.
Патчет е брилянтен рязказвач и със сигурност предстоят още изненади от нея.
Сега нямам търпение да пусна в търсачката и да видя какво са споделили прочелите това заглавие, защото помня, че имаше много дискусии за него.

# 652
  • Мнения: 1 395
А аз съм се потопила в блаженство с “Един аристократ в Москва”…знаете за какво говоря:),определено ми оправи вкуса !
Какъв разказвач,някои абзаци препрочитам повторно,в главата ми се оформят автоматично образите на всички дребни красиви детайли.Все още съм в началото,но чета бавно-за насладата от бавното четене,както е писал Светлозар Желев трябва да се наслаждаваме на хубавото бавно,да го осетим качествено и дълбоко със сетивата си…и сега с радост си припомням,че много харесвам Светлозар Желев и “За бавното живеене и насладата от живота”.От там извадих доста заглавия за прочит,по препоръка на автора.

# 653
  • София
  • Мнения: 1 622
Нали скоро ви се похвалих, че отбелязвам напредък и вече съм изслушала цяла аудио книга. Е прибързано е било.
Докато разхождам песа пуснах да слушам "Вила с басейн". Забавна, интересна (за мен) книга, харесвам стила на Кох. Всичко си вървеше чудесно до първата спънка - бира Jupiler, която разказвачът произнесе като Юпилер. Великодушно го подминах, въпреки че се повтори и потрети. Все пак може да не е почитател на бирата или франкофон. Продължих да си крача и за малко да се спъна като чух нещо за бомбаНдирани. Обаче днес съм бяла и добра и го отдадох на шума от колите. Щях да си замълча, ако скоро след това разказвачът не ме беше сразил с професията скЛУптор. Нямам думи, това не е грешка от бързане. Това си е неграмотност.
Да имате едно наум като ви попадне книга прочетена от Павел Владимиров.

# 654
  • Мнения: 1 195
Aз като върл противник на Кох да кажа, че много се радвам да чуя, че книгите му търпят такъв прочит.
Извинете за злорадството.

Почнах Лъжите, които изрече от автора на Кървавият портокал — Хариет Тайс, но не съм обнадеждена.

# 655
  • София
  • Мнения: 1 622
Aз като върл противник на Кох да кажа, че много се радвам да чуя, че книгите му търпят такъв прочит.
Извинете за злорадството.
За момент си представих аз как бих се усмихвала като Гринч, ако този разказвач беше покосил някой от омразните ми автори Laughing
За съжаление този Павел Владимиров е доста продуктивен явно. Чете всякакви автори и жанрове, дори детски книги. Дано поне тях е пощадил.

# 656
  • София
  • Мнения: 3 687
Чета точно на Кох 'Къща с басейн' в момента и ме е яд, че го откривам чак сега. А от друга страна може би точно сега е най-добрия момент, при положение, че съм на годините на героите му и разсъждавам над такива житейски ситуации. Брутално, гадно и ужасно цинично добре пише този човек!

Светлозар Желев пише ли ревюта на книги някъде сега?

# 657
  • Пловдив
  • Мнения: 4 739
"Замислих бягство аз..." - Юрий Поляков. В началото съм още, но книгата се чете бързо, увлекателна е, с фино чувство за хумор.

# 658
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 4 950
Свалих "Момичето Анщайн" и започнах прилежно да я чета. Какво й е специалното?! Нещо не ме вдъхновява Thinking
Закупих си и"Един джентълмен в Москва", но засега е сложена настрана, че започна ли и нея да чета, кашата в главата ще е пълна.

# 659
  • София
  • Мнения: 1 622
Прочетох "Буда на тавана" на Джули Оцука. Не е кой знае какво като литературно произведение, но ме накара да се замисля какво се е случило с японците, които са живеели в САЩ по време на ВСВ.
Вярно е, че историята се пише от победителите. Отвсякъде ни залива информация за концентрационните лагери за евреи в Европа. Обаче дума не съм срещнала за японците. Около 120 000 с японско потекло са изселени от тихоокеанското крайбрежие или изпратени в концентрационни лагери в западните щати. Две трети от тези хора са били американски граждани.

Общи условия

Активация на акаунт