За "Малък живот"
Не съм вярвала, че някой наяве или лиричен герой може да бъде толкова обречен в живота. Първите 100 и кусур страници толкова мъчно ми вървяха, че бях готова да я зарежа.
Колко осакатен трябва да си психически и физически за да не осъзнаваш, че животът ти дава шанс, след шанс, че въпреки всичко си стигнал до етап, в който си постигнал нещо, заобиколен си с хора, които наистина държат на теб.
За колко лош трябва да се имаш за да се нараняваш постоянно.
Как години труд отиват по дяволите само от някоя твоя мисъл.
Как не осъзнаваш колко си силен всъщност, след като си оцелял и станал човек.
Четейки тамън се зарадваш, че все пак ще има равновесие във вселената и бам!
Страшно многопластова, иска ти се да зашлевиш на моменти главния герой, но знаеш, че той никога няма да види нещата под ъгъла на "нормалните" хора и че винаги ще носи нещастието, тъгата, несигурността и самообвинението. Неговият живот е "самобичуване" под всякаква форма. Когато душата ти е смачкана, физическото насилие е само усещане. Белезите са много по-дълбоки от видимите рани и там инфекцията вече е злокачествена и нелечима.
Със сигурност не ми харесва книгата, в онзи смисъл на думата /чета доста извратени книги, не е поради тази причина/, но не мога и с лека ръка да кажа, че ми харесва.
Към момента съм прочела 31 книги, до края на месеца мисля да прибавя още две бройки.
Не съм вярвала, че някой наяве или лиричен герой може да бъде толкова обречен в живота. Първите 100 и кусур страници толкова мъчно ми вървяха, че бях готова да я зарежа.
Колко осакатен трябва да си психически и физически за да не осъзнаваш, че животът ти дава шанс, след шанс, че въпреки всичко си стигнал до етап, в който си постигнал нещо, заобиколен си с хора, които наистина държат на теб.
За колко лош трябва да се имаш за да се нараняваш постоянно.
Как години труд отиват по дяволите само от някоя твоя мисъл.
Как не осъзнаваш колко си силен всъщност, след като си оцелял и станал човек.
Четейки тамън се зарадваш, че все пак ще има равновесие във вселената и бам!
Страшно многопластова, иска ти се да зашлевиш на моменти главния герой, но знаеш, че той никога няма да види нещата под ъгъла на "нормалните" хора и че винаги ще носи нещастието, тъгата, несигурността и самообвинението. Неговият живот е "самобичуване" под всякаква форма. Когато душата ти е смачкана, физическото насилие е само усещане. Белезите са много по-дълбоки от видимите рани и там инфекцията вече е злокачествена и нелечима.
Със сигурност не ми харесва книгата, в онзи смисъл на думата /чета доста извратени книги, не е поради тази причина/, но не мога и с лека ръка да кажа, че ми харесва.
Към момента съм прочела 31 книги, до края на месеца мисля да прибавя още две бройки.
