🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 7

Оказа се,че освен колежки сме и наборки.Моя РД беше на 28 февруари...

127стр.
Да стана адвокат беше целта на целия ми живот. Знаех, че мога да направя нещо различно, но не знаех какво и това ме караше да се чувствам малко страшно. Обмислях всички варианти, но нито една не ми се стори правилна.Имах момент на голяма несигурност, вече не бях сигурен какво искам да правя "когато порасна". Сякаш това не беше достатъчно, майка ми непрекъснато ме подлагаше на натиск с хилядите си тревожни въпроси.Един ден тя ме убеди да изпратя автобиографията на някои международни компании.  Знаейки, че наказателното и гражданското право не ме интересуват, мама се беше опитала да ми покаже алтернативен път.Вече ти казах, че тя е много добра в организирането на живота ми, нали?  Една такава компания беше PricewaterhouseCoopers, голяма компания, която предоставяше правни и данъчни съвети на бизнеса, която веднага отговори на автобиографията ми и ме извика за интервю.Облякох се елегантно за случая, изглеждах като излязъл от поредицата костюми.
128стр.
Пристигнах в офиса, качих се на единадесетия етаж и след това влязох в красива стая.Изчаках събеседника си десет минути, след което за да убия времето реших да си направя кафе от машината (имаше всякакви смеси и чайове).Тогава най-накрая влезе жена на около четиридесет години.
„Добро утро, правя си кафе.  Мога ли да ви предложа малко чай?Бях забелязал, че тя е добре поддържана жена, затова й предложих здравословен чай и по чист късмет избрах любимия й чай (в Италия би било подходящо да се каже: „Che culo“).Тя осъзна, че се опитвам да освободя напрежението и се усмихна в отговор, след което започна да чете автобиографията ми.  Мислех, че тя ще ми задава въпроси за обучението ми, опита ми от практиката, но вместо това тя започна да ми задава лични въпроси, за приятелите и семейството ми.Установих, че й разказвам за себе си и за трудностите, с които трябваше да се сблъскам и да преодолея, преди да пристигна на тази среща.  Чувствах се спокойно, повече от интервю ми се искаше да си поговоря, а също и приятно.  Започнахме да говорим за общи интереси, като спорт и клубове, които и двамата посещавахме.
130стр.
Обърнах глава и видях панорамата на Босфора отвъд големите прозорци на заседателната зала.  "Къде живееш?"Попитах я: „Близо тук“, отговори тя.Хванах топката и й казах: „Живея в него в другия край на града, така че когато започна да работя тук, ще трябва да наема апартамент в района, така,че ще ми отнеме пет минути да стигна до там, защото спя. Може би, ако има свободен апартамент във вашата част от къщата, да станем съседи. „Дори днес не знам как излезе това изречение: още не бях нает, а вече се хвалех.
Но нека започна да се смея и след половин час тя ме попита кога искам да започна.Едва по-късно разбрах, че съм бил брилянтен с началника на отдела по данъчно право.  Явно отдавна не е назначавал нови служители, защото така и не е намерил някой подходящ за него.  Много по-късно тя ми призна какво си е помислила, когато ме е видяла за първи път: изглеждах й като умно момче, което е работило толкова усилено, за да постигне целите си и което ги е постигнало с решителност.Така ме назначиха в данъчната служба.Първия работен ден се появих усмихнат и добре облечен.Въпреки че бях в най-малкото подразделение в цялата фирма – около десетина адвокати – отидох да се ръкувам с всички.
131стр.
Стори ми се нормално, жест на образование, след време ми казаха, че никой никога не го е правил.След представянето открих нещо доста забавно: в тази компания работеха почти само жени!Може би поради тази причина, когато влязох в най-голямата стая в отдела, забелязах мъж, седнал на голямо бюро.С бърз поглед се досетих, че е по-възрастен от мен, но това, което най-много ме порази, беше неговия благ и невинен поглед.След няколко дни се сближихме много и първоначалното ми впечатление се потвърди: той беше наистина добър човек.Беше много сдържан, не говореше с никого, не даваше самочувствие и работеше много.Не общуваше и не клюкарстваше, но всички идваха при него за помощ.  Той беше самотник, много ми напомняше на Г. моя приятел албанец.Скоро започнахме да ходим на обяд заедно и да пишем съобщения в чата в офиса, докато работихме.
Той беше единственият човек в този отдел, който можеше да пише и подписва статии на различни правни теми, говорейки за икономика и бизнес в масовите вестници.
132стр.
Той беше един от малкото в цялата компания, които имаха тази свобода;другите трябваше да ги одобрят и не можеха да поставят името си в подписа.Но той ми се довери и ме подложи на изпитание.Той знаеше, че имам упорит характер и че обичам да експериментирам, затова един ден ме помоли да напиша статия на важна тема.Вложих всичките си усилия в това, но накрая не можах да разбера дали съм свършил добре работата или не.Когато ме извика на бюро си, бях малко разтревожен.„Все още трябва да усъвършенстваш нещо, но резултатът е много добър“, ми каза той.
Неговите комплименти ме зарадваха повече, отколкото можех да си представя.От този момент той започна да ми поверява статия седмично по тема, която избирахме заедно: той я проверяваше, коригираше и след това подписвахме и двамата.Това бяха важни парчета, в които се говори за инвестиции и често клиентите, след като прочетат статията, ни пишеха с въпроси или поискаха решения и ние трябваше да отговаряме.
Обичах да пиша, чувствах се като автор.Единственият, който не беше доволен от това беше моят мениджър, тя не искаше да пренебрегвам работата, която ми е поверила.Един ден правех фотокопия и тя с груб тон ми каза: „Написахте ли статия?“
Знаех, че съм виновен, защото не я помолих за позволение.
"Искахте да си направите комплимент ли?"
Отвърнах с полуусмивка.Тя избухна в смях.
133стр.
Няколко дни преди да започна работа за Price valerhouseCoopers, баща ми и аз намерихме къща в район, толкова близо до офиса ми, че можех да ходя до работа.Беше двуетажен апартамент, единият от които мазе. Не можеше да живее семейство, а двама луди. Аз избрах да остана на долния етаж, баща ми на горния.Още не се бяхме записали, въпреки че наемът беше извън финансовите ни възможности.След първия месец работа успях да изградя отношения с всички, дори с колеги, които очевидно бяха по-интровертни и нацупени, знаейки, че съчувствието ще е достатъчно, за да ги измъкне от рутината и ежедневния стрес.
134стр.
Всеки понеделник се приготвяше десерт, в 15.00 ч. се вземаше "тортата за брадичката" и си говорихме и се шегувахме.Накрая в тези офиси имаше по-спокойна и спокойна атмосфера.Затова ме помолиха да организирам вечери и фирмени партита и въпреки,че това не беше моя работа, реших да приема с удоволствие, но продължавайки да пиша статии, които излизаха редовно всеки петък.
Скоро обаче този пост и тази роля започнаха да се държат здраво, докато се сприятелих с много умен човек от друг отдел, Б.Той беше умник: въпреки че беше нает наскоро, той вече беше получил две повишения.Когато излязох в 18 часа - адвокатските кантори обикновено работят до късно през нощта - той ме закача.  „Но къде отиваш? Да ти направя лампа? ».  И всички се засмяха.Шегите му бяха много смешни, имаше вродени комични темпове.  Според мен той ме закача, защото малко бях откраднал шоуто, но за кратко време станахме приятели.Прекарах много време с други фирмени адвокати, те правеха различни неща на моите и ги слушах с любопитство и интерес.Опитах се да се присъединя към тях възможно най-скоро и точно по време на една от многото кафе паузи срещнах и Н., много приятен адвокат.
136стр.
Б./Бурак/ и Н./Назлъ/ са все още в живота ми.Днес имаме адвокатска кантора, която управляваме заедно в Истанбул.Те изиграха решаваща роля, те започнаха да ми предлагат да бъда актьор.Те ми казаха, че съм спокоен и брилянтен и че имам всички качества да опитам.Все още бях във фазата, в която се опитвах да разбера какво искам да правя в живота, но знаех, че обичам да общувам, да се мотая, а не да седя на бюро в тишина.
Благодарение на новата ми група приятели си възвърнах известен ентусиазъм.Влизах в офиса с усмивка, знаейки, че ще изляза с тях вечерта.  Ходихме на вечеря, на танци, споделяхме хобита.  Преди дадох под наем всичко, което спечелих, но бях добре.
138сър.
В този период разбрах, че имам братовчедка, която живее в Калифорния и е учила морско право в Сиатъл.Нейният курс на обучение ме заинтригува много и исках да я опозная, така че организирахме среща в Истанбул.Спомням си, че отидохме на вечеря и след това при местен, където пихме по едно, разказвайки си за живота си до 5 сутринта.И на следващия ден ... не чух алармата!Около обяд звукът на звънеца ме изхвърли от леглото: колегите ми бяха тези, които се притесняваха от отсъствието ми.Когато отворих вратата, те избухнаха в смях: бях целият разрошен и по шорти.След това, когато разбраха, че съм добре, се върнаха в офиса, без да кажат на никого истинската причина, поради която не съм се появил на работа.Веднъж баща ми ми каза: Ако имаш приятели, които се грижат за теб, това също е богатство.Всъщност жестът им към мен беше наистина ценен.От известно време обаче чувствах, че това място вече не е за мен.  Новината мина, вълнението също и не ми се искаше да работя постоянно между четири стени.Но не знаех какво наистина искам да правя.Притеснявах се от реакцията на майка ми: ако й бях доверил, че възнамерявам да подам оставката, тя щеше да ми каже, че съм незряло дете, че животът се състои от жертви.
139стр.
Тя не би разбрала, че съм готов да направя толкова жертви, но за нещо, което харесвах и ми принадлежи изцяло.Така,че така или иначе се захванах за работа, като вложих максимални усилия, а междувременно размишлявах върху други решения.Лятото наближаваше, но не успях да го получа, както в миналото.Опитах се да се разсея, като се мотая с приятели и купонясвам, но се притеснявах за бъдещето си.Наистина исках да направя нещо, което ми се струваше като мое.Имаше дни, в които си мислех, че съм барман, така че ще печеля добри пари и ще работя в динамична и забавна среда.Друг път разговарях с мои колеги и приятели и мечтаехме за различно бъдеще: искахме да напуснем и да отворим заедно адвокатска кантора.  Накратко, бях несигурен, тъй като не ми се беше случвало дотогава.