🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 7

Пауза за размисъл
141 стр.
Съвсем случайно срещнах стар приятел, който държеше модерен бар в Истанбул. Помолих го за помощ: идеята ми беше да си взема почивка в Бодрум, вероятно да работя като барман. Обясних, че не съм доволен от адвокатската работа и че трябваше да изключа малко, в противен случай щях да вляза в отрицателен цикъл на мислене.Не можах да намеря решение за бъдещето си, затова си помислих, че една ваканция ще ми се отрази добре.  Приятелят ми за кратко време ми намери място в красив хотел и в онези дни в офиса ми казаха, че имам годишен отпуск, който трябва да отработя.  Перфектно!Две птици с един удар!Пристигнах в Бодрум около полунощ.
Хотелът гледаше директно към морето и имаше частен плаж с бар под красива беседка.Оставих си чантите в стаята и веднага отидох до бара, където ми сервираха чаша уиски.  Облегнах се на плота и отпивах.Оглеждайки се, забелязах, че две момичета ме наблюдават и вървят към мен.Те ме изяждаха с очите си, така че се приближиха да ме посрещнат.След малко едната се отдалечи и останахме двама.
Преместихме се на плажа: бяхме доста пияни и времето беше идеално за нощно плуване.Гмурнах се, тя ме последва и доплувахме до плаваща платформа.
143стр.
Там, потънали в мрака, виждахме светлините на бара, но знаехме, че от плота и от тази платформа не се забелязва.Останахме там няколко часа. Чувствахме се защитени в тъмнината, сякаш от заклинание. На следващия ден срещнах един от най-добрите бармани, които някога съм срещал. Коктейлите му бяха изискани и уникални: той ми обясни, че търси определени съставки и че разумно ги комбинира, като направи много тестове.Бях очарован от неговите истории.За кратко време създадохме красиво приятелство и той ме научи на много неща.Беше ми удобно близо до гишето, познавах много хора, атмосферата винаги беше спокойна и забавна.Беше месец юни, така че не беше висок сезон и хората бяха склонни да се мотаят на плажа всеки сам.  Мениджърът ме помоли да направя PR-а "потико", тоест без да декларирам, че работя за него, а сякаш съм обикновен, особено ентусиазиран клиент.  Имаше нужда от някой, който организира аперитиви и знае как да ангажира хората.Аз приех.Бях станал добър в калибрирането на начина си на говорене според хората, с които общувах.Например, ако бяха бизнесмени, говорех за бизнес (давам воля на моя опит като адвокат); ако бяха туристи, търсещи приключения, бих предложил най-красивите места за посещение.
144стр.
Накратко, опитвах се да намеря правилните думи във всяка ситуация. От седене зад бюрото преминах към изключително натоварен живот.Спях по няколко часа на нощ, но се чувствах добре.Бях щастлив, много развълнуван. „Умората е нещо, което засяга мозъка. Само тези, които са нещастни, са уморени“, коментира баща ми, когато му казах, че ми се струва странно дори малко да не се чувствам уморен.Всеки ден се опитвах да се уча от много добрия барман, за когото ви разказах преди малко.Спомням си една вечер, изневиделица, решихме да организираме парти.„Правиш колкото можеш повече Белини, водя ти много хора, повярвай ми“, казах му, когато тръгнах на плажа.Така,че започнах да говоря с групи приятели, влюбени двойки, момичета и момчета, търсещи флирт.  Просто се сприятелих с тях и след това им казах, че ще отида в бара, намеквайки за странни поводи като "партито на Белини".От само себе си се разбира, че не съществува.Винаги имаше много хора и се чувствах изпълнен.
146стр.
Обичах да говоря с хората и ми се струваше, че се справям доста добре: барът винаги беше пълен и напитките растяха.В онези дни срещнах едно момиче, което по професия обикаляше луксозни хотели и включваше хора в посещения на събития или аперитиви.Когато й казах как се озовах там, тя ме попита: „Имаш ли Instagram?  „Не“, отвърнах аз.  „Трябва да си отвориш профил веднага.“ За кратко време вече имах три хиляди последователи, но странното беше друго.
Дебютът ми в социалните медии не направи нищо друго, освен подхранване от уста на уста: момичетата си говореха за този мистериозен тип и се появиха в хотела, където бях отседнал, за да се срещнат с мен.В началото бях доволен, имаше групи момичета, които ме чакаха в различни ъгли на бара, за да ме пресекат.За много кратко време ситуацията се изроди.  Разбрах го една вечер, когато в 4 сутринта се озовах на две момичета, които викат името ми пред прозореца на бунгалото ми.  Друг път ми пееха серенади, друг път бях обект на ревнива сцена от момиче, което вероятно дори не бях виждал.Досега имах странен ефект върху жените, дори повече от баща ми.  Стори ми се, че ученикът е надминал учителя и най-накрая разбрах какво чувства той; за момичетата от Бодрум се превърнах в фиксация, в мания.
147стр.
Спомняте ли си, че малко по-късно, по повод първото ми интервю, ме попитаха: „Промениха ли живота ти славата и интересът на женската публика?“ Отговорих, че вече съм имал и двете, преди да стана актьор.Самонадеяно, но това беше истината.Имах късмет. В гимназията, университета, адвокатската кантора, Бодрум. На всеки етап от живота си намирах прекрасни хора, които знаеха как да ме ценят достатъчно, за да ме направят "известен" в тази среда.
Повратна точка
149стр.
Все още бях в Бодрум и една вечер се облегнах на тезгяха и пиех бърбън, както обикновено.
Погледът ми падна върху красиво момиче с къдрава коса и зелени очи. Гледах я, така че след минута се приближих до нея и я попита: „Актриса ли си? Тя, като ми шепнеше чувствено в ухото, ми отговори: „Аз съм певица и автор на песни, но вземам и уроци по актьорско майсторство.Този директен въпрос, без подходи или редове на думи, я беше поразил.Но след миг разбрах, че дори не съм се представил.Тя се усмихна и си говорихме не знам колко време.После ме попита дали и аз съм актьор.
„Не, аз съм адвокат“, спомням си, че отговорих.  „Трябва да бъдеш актьор“, каза тя.  Това не беше първият път, когато ми го казваха.Започваше да е сигнал за събуждане.До края на почивката ми поддържахме връзка, един ден, убедена, че съм доведен на този свят, тя ми каза: «Бих искала да те запозная с двама души, единият е бивш актьор, който също преподава театър, другият се занимава с мъжка мода.Заедно са отворили агенция и работят с „безименни“, непознати. Търсят нови лица, нови таланти, трябва да ги срещнеш.„Никога не бях чувал за такова нещо.
150стр.
В Турция нямаше подобни агенции и това ме заинтригува,но й повторих, че съм адвокат и че светът на забавленията ме плаши.  Истината?В този период от живота си не мислех за нищо, живеех в настоящето.  Бях получил и предложение за работа от милионер, който беше отседнал в хотела.Искаше аз да ръководя бизнеса му, щеше да ми повери всичко.За пореден път се вслушах в ученията на баща си и отказах, че нямам водач, който да отговаря.Не се страхувах да кажа не, мислех, че ще имам време да се тревожа за бъдещето си по-късно.
Или поне така си мислех.  Защото бъдещето почука на вратата ми по-рано от очакваното.След близо три седмици ваканция усетих, че магията отшумява.  Трябваше отново да се впусна в друго приключение.
През целия този период поддържах контакт с моите колеги в Истанбул;те ми разказаха за перипетиите в офиса и се оплакаха, че искат да променят живота си.Един прекрасен ден, все още не знам как, успях да ги убедя да отворят заедно адвокатска кантора: щяха да изчакат завръщането ми и тогава щяхме да се впуснем в това ново начинание.Забавлението в Бодрум започваше да става скучно.За няколко седмици всичко е наред, но това не може да се превърне в начин на живот.
151стр.
Когато се върнах в града, отидох в компанията за последен път, за да се сбогувам с всички и оттогава така и не стъпих в нея.Щом майка ми разбра за това, изпадна в ярост. „Разбирам,че искаш да правиш други неща, но защо не продължаваш да работиш за тях?
 „Упреква ме.Тя беше права, разбира се, но вътрешно усещах, че скоро ще започна да имам съвсем различен живот.Нямах нужда да сядам отново на това бюро.Беше усещане, просто чаках знак на съдбата.  Знаех, че би било по-разумно да запазя работата си поне докато не реша сериозно какво да правя с живота си, но за мен тогава тази стъпка беше необходима.И така, известно време по-късно аз и моите приятели основахме компанията и открихме собствена адвокатска кантора.Бях щастлив? Да, но вече мечтаех за нещо друго.
Върнах се в Истанбул и имах много истории да разкажа на моите бъдещи партньори и приятели.Бях се променил толкова много, сякаш бях станал друг човек.Чувствах се много уверен в себе си и бях убеден, че мога да направя всичко.Певецът и автор на песни, когото срещнах в Бодрум, проговори и ми каза, че абсолютно трябва да познавам видовете агенция за таланти.  Беше им показал няколко мои снимки и явно те мислеха, че съм човекът, когото винаги са чакали.
153стр.
Една вечер я срещнах и ми обясни: „Кастингите се провеждат през август, през септември започват да снимат някои телевизионни сериали.Искат да се срещнат веднага, за да те подготвят и да изпратят кандидатурата ти на кастинг директорите. Днес трябва да й благодаря: за много кратко време тя организира вечеря с двамата му агенти. Спомням си, че поръчах бира, преди дори да се представя.Едва по-късно ми казаха, че увереното ми отношение ги е поразило: обикновено трябваше първо да са много срамежливи -време актьори или модели.
Вече бях станал толкова общителен тип, че щях да завържа разговор и с камъни.Същата вечер обаче ми обясниха, че искат да взема курсове по актьорско майсторство и език на тялото, след което ще направят фотокнига и ще ме запознаят с кастинг директорите.Търсеха нов главен актьор, бъдеща звезда.„Не е лесно и няма да е лесно“, казаха те.  Веднага разбрах, че и те са амбициозни като мен,те също искаха да докажат на всички,че са добри.
154стр.
Те бяха честни, верни, коректни, а не арогантни хора.Те и до днес са мои агенти.След тази среща започнах да се занимавам с актьорско майсторство всеки ден, с два-три часа уроци.Нямах проблем да се адаптирам към различни роли, може би защото се бях научил да говоря и да действам по определен начин в зависимост от човека пред мен.След шест урока моите агенти ме предложиха за ролята на момче, което от грозно и безпарично стана чаровно и богато.Те не искаха модел, а някой, който иска да се оформи, както физически, така и темпераментно.
В деня на прослушването изчаках реда си между модели и актьори, но в крайна сметка те избраха мен, защото дори и да не знаех нищо от актьорско майсторство, моят характер и фактът, че бях начинаещ бяха интересни елементи за писателите.Щях да направя героя по-реален.След това ми обясниха сцената на прослушването.Главният герой беше нисък и арогантен адвокат;предния ден спасих сестрата на главния герой от лошо положение, така че тя, за да ме възнагради, ми предложи работа като майстор.В следващата сцена бях на голяма улица без паркинг, когато в един момент неприятният адвокат пристигна с колата си.Трябваше да се приближи до мен с думите: „Не можете да паркирате тук, защото идва камион
156стр.
Той започна да ми крещи и аз не го послушах, докато главният герой, който ме наблюдаваше, не ми обърна внимание и казва: «Но кой си ти?Сестра ми нае ли те?  И откъде взе тази риза?  Принадлежи на моето семейство! ».О да?"му отговорих аз.След това я свалих и я хвърлих към него.  И така щях да тръгна без риза по алеята.В крайна сметка се получи добре.  Беше ясно, че съм начинаещ, но те смятаха, че могат да ме подготвят за тази роля най-много за месец.През тези тридесет дни изучавах частта.След това ме помолиха за друга среща с кастинг директора и ми казаха, че режисьорът също иска да се срещне с мен.Знаете ли какво ми казаха?Че трябва да се „загрозя“!
Трябваше да загубя няколко килограма, бях твърде мускулест и трябваше да си отрежа брадата, оставяйки само мустаците.Той ми каза, че трябва да променя израженията и нагласите, показвайки, че съм и малко срамежлив и интровертен, а не просто смел.За един месец ходех на джогинг и диета: загубих шест килограма мускули.На следващото прослушване определено избраха мен.  Бях стигнал до важен повратен момент в живота си.Адвокатската професия вече беше спомен, очакваше ме актьорска кариера.
157стр.
Все още си спомням режисьора, който ме напътства в първия ми сериал: корава жена, със силен характер, която се уважава, но ми помогна много.Трябваше да се науча да плувам, за да оцелея.
Бях млад и неопитен и се сблъсках с много по-добри актьори от мен.Но знаех, че имам предимство: мотивация.
В живота винаги съм успявал да стигна до финала благодарение на силата на волята си.
Питайки, наблюдавайки, изучавайки, се научих да усвоявам рудиментите на занаята.Сериалът имаше голям успех и публиката започна да ме харесва.  Режисьорът и сценаристите разпознаха в мен гъвкавостта и способността да играя много различни роли, също благодарение на физическите ми характеристики.Този период обаче, въпреки задоволствата,не беше лесен.
158стр.
Не бях свикнал с ритмите на толкова взискателен сет.
Заснемането на епизодите беше много изморително: започваше на разсъмване и продължаваше до късно през нощта.Не можех да си почина, имах чувството, че живея живота на спортист.  Значителен физически и психологически стрес, в търсене на перфектното представяне.Всяка секунда беше ценна, жизненоважна, дори нямаше време за повторение на сцена.Всеки ден правехме десет, може би петнадесет, почти като да правим цял филм за една седмица.Борба с времето, която генерира много физически и психически стрес във всички нас.
Устоях повече от останалите благодарение на силата, която развих през годините.  Винаги съм прилагал личната си философия към спорта, опитвайки се да свикна тялото си с усилията.  Например, пих бира преди тренировка или тренирах в три сутринта.Тялото ми се адаптира към усилията както в условия на релаксация, така и в условия на стрес и когато се озовах в контексти на екстремна умора като този, издържах.Но един сериал е дълъг и колкото повече продължавахме, толкова повече се уморявах и аз.

161стр.
Когато минах на прослушването за сериала, баща ми ми се усмихна и ми отговори, че не се съмнява, че мога да бъда актьор.  Тогава той ме посъветва: "Не забравяй да избереш работа, която ти позволява да постигнеш щастие."С тези думи той искаше да ми напомни, че подобно решение неизбежно може да има цена.Продължавам: «Успехът и славата не винаги съответстват на свободата.От вас зависи да решите дали си струва да загубите.Той ме предупреждаваше какво може да се случи.Ако това наистина беше моята мечта, той щеше да бъде до мен, както винаги.Когато бях в университета, често чувах хората да казват: "Знаеш ли, че изглеждаш като актьор?"  или дори „можеш да бъдеш актьор“.Понякога ме сравняваха с някой известен и бях поласкан, но отвътре си мислех, че ако някога стана актьор, няма да искам да приличам на никой: исках да бъда само Джан Яман, себе си, а не нечие фотокопие. .  Амбицията ми ме накара да избера да се включа въпреки рисковете.Сега, след като опитах този необикновен занаят, бях убеден, че си заслужава.  Наистина разбрах думите на баща ми едва по-късно.
162стр.
В началото на кариерата си бях само на двадесет и четири години, работих усилено и излизах вечери с приятели, запознах се с нови хора, печелех добре.  Финансовият аспект беше много важен за мен, защото накрая вече не трябваше да моля семейството си за помощ.
164стр.
През всичките години на обучение, както знаете, мама и татко трябваше да направят много жертви, за да ме накарат да уча и аз бях работил усилено, за да дам най-доброто от себе си.Сега икономическата независимост ми даде голямо чувство за свобода.Но нещата бързо се объркаха и животът ми скоро се превърна в джунгла.Едва когато стигнах до известна известност, разбрах какво има предвид баща ми под думата свобода.Сблъсках се с много деликатен аспект, мнението на обществото.
Кой определя вашите умения?Коя е твоята интерпретация?Коя е твоята красота?Отговорът е: всички, никой или някой!  Да преценяват работата ми не само режисьорите и критиците, но публиката и всички фенове.Мога да угодя на един човек, дори на много хора, но не на всеки.  С течение на времето се научих да не се чувствам зле от това.И не се чувствах зле от глупаво желание да угодя, а защото понякога някои преценки нараняват повече, отколкото можеш да си представиш.Сега, за щастие, мога да ги игнорирам.Не съм от хората, които не приемат критики, напротив: мисля, че всеки има какво да научи.Реших да не обръщам внимание повече на клюки или фалшиви новини, не върху това ще градя кариерата си на актьор с времето, но винаги и само ще бъде благодарение на ангажираност и учене, както съм правил до днес.
165стр.
Сякаш всичките ми преживявания, всички трудности, които срещах, са били тренировъчна площадка, за да стана по-силен там, където съм сега, да се сблъсквам с критиките и слуховете с енергия и спокойствие.Току що разбрах, че съм изброил само „минусиите“ на професията си.Но да си актьор е най-добрата работа на света.„Профи“ са всички хора, които са ми близки и които проявяват топлота и обич към мен.Те са мои фенове, които ми казват красиви фрази, които крещят името ми, където и да ме срещнат.Начинът, по който ме гледат и любовта, която показват във всеки малък жест - това са важните неща.
167стр.
Аз съм само на тридесет и две години и вече се случиха много неща, всички надхвърлящи очакванията ми.Нищо не се случи случайно: учих целия си живот, за да се подготвя до тук, точно където съм днес. Изисква се огромна воля за да постигна целите си.Само с отдаденост и отдаденост можете да стигнете там, където искате и знам, че ще трябва да продължа да уча и да работя усилено, за да мога да поддържам постигнатите цели до момента.
Готов съм да спечеля всяка победа, като работя усърдно, готов да се включа винаги. Нямаше да е възможно, ако нямах прекрасни хора до себе си.Монтен пише, че приятелството е мълчалив договор между добродетелни хора.Ето, аз мисля така: не може да има приятелство, ако нямаш същите добродетели.Знам, че съм късметлия, защото по време на моето пътуване срещнах добродетелни хора, които днес мога да нарека приятели.Няма по-важно чувство, дори любов.  Истинското приятелство, чистото, може да продължи вечно, защото не е обусловено от емоционалността на любовните отношения.Това е нещо, което изпитвам през цялото време в живота си.
168стр.
Имам качествени приятели, към които съм много привързан.Дори и да не мога да живея ежедневието с някои от тях, връзката не се променя.Тогава в Италия срещнах двама специални хора.Моите ангели, аз ги наричам.Те са Франческо и Роберто.Имам много общо с тях: същите ценности, същите страсти, същата воля за правене на добро.  Когато реших да се ангажирам с важен проект, може би най-важният досега, те ме подкрепяха по всякакъв начин.Заедно създадохме сдружение с нестопанска цел, което помага на деца и млади хора с по-малко късмет да се реализират и да постигнат целите си.
Казва се "Can Yaman For Children" и е нещо, което ме интересува безкрайно.  Наистина ми се иска всички деца по света да могат да си позволят да мечтаят, без да срещат икономически или практически трудности, както ми се случи,като дете.  И тогава, с Франческо и Роберто, аз също успях да споделя много, много творчество.Освен,че са сред най-близките ми приятели, те са и мои сътрудници: всеки със своите способности, всеки незаменим за мен.Те създадоха среда на доверие, която ме убеди да започна приключение, което никога не бих си помислил за възможно: да създам марка с моето име Can Yaman Mania.Още повече за моите фенове и за тези, които исках с цялото си сърце,че първият продукт на марката е парфюм.
170стр.
Живея го в знак на благодарност към всички хора, които винаги ме следват, начин да бъда по-близо, едно цяло, симбиоза.Не ме интересува, че парфюмът е успешен, интересува ме само, че може да направи моите фенове щастливи.Стигнахме до края на това пътуване, история, която наистина исках да напиша от дълго време.Сега имам много проекти и много нови предизвикателства пред мен и знам, че това, което ви описах, е само част от моята история.Бих имал много анекдоти, много други тайни, но чувствам, че трябва да изживея нови преживявания, преди да се разкрия отново.Надявам се, че всички неща, които съм ви доверил, са ви позволили да ме опознаете задълбочено и че винаги ще ви помогнат да разпознаете истината между това, което чувате за някого и това, което човек наистина е.  Приятен живот на всички!
БЛАГОДАРНОСТИ
172стр.
Благодаря на моите партньори, приятели и ангели пазители Франческо Кирули и Роберто Мацелари, които направиха всичко това възможно.Благодарим на Джовани Наста за търпението и за грижата за историята, която сте прочели.Благодаря на Франческа Чилеми, че беше до мен през този период.Благодаря на Николета Страцери, която за първи път ме придружи в това пътуване.
Благодаря на Марчело Форте, Барбара Чирули и Франческо Листрани за тяхната постоянна подкрепа.Благодарим на Studio Noesis за професионализма, с който участваха в проекта.
Благодаря на екипа на Mondadori Electa, че повярва в мен.
            КРАЙ ❤️