За четенето

  • 43 058
  • 757
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 19 550
Е, не не, твърде грубо е да кажеш, че нещо не ти харесва. Доста е невъзпитано.
Сега, на много близък, иди-дойди.
Има си някакви граници.

# 616
  • Мнения: 6 057
Добре, как да се измъкне човек, ако после го питат "Хареса ли ти?" Joy или "Прочете ли я?"

Подариха ми игра с карти (не играя никакви бордови или картови игри) с думите "Не знам дали харесваш, но тази е много яка". Просто стискам палци да не се случи да ме питат дали ни е харесала Simple Smile Ще си стои опакована и най-вероятно ще я дам за благотворителност на някой базар Simple Smile
Имам алергия към подаръци "за отбиване на номера" и даване на пари на вятъра, защото за мен вещи, които не се ползват са това. Плюс събиране на прах. Винаги обръщам света и питам поне за насоки какво би се харесало и какво си няма човека, ако не се познаваме много добре. А с по-близките ми е лесно, защото слушам и помня много кой какво казва Simple Smile Дарба и проклятие, както би казал Монк Joy

Нещо почти забавно, ама не съвсем Joy Докато бяхме гаджета М ми подари Фантастични животни и къде да ги намерим - илюстрована. Беше забравил, че я гледахме в книжарницата и коментирах колко е зле, как даже не са си направили труда да си изкарат парите отвъд корицата и че не искам да си я купувам Joy Съкровището е запомнил само, че я нямам Joy Посмяхме се после Simple Smile

# 617
  • Мнения: 2 249
Едно е да не се зарадваш на подарък, съвсем друго да не харесаш особено съдържанието по някаква причина. Аз имам подарени книги, които още не съм чела или не съм успяла да дочета, но си ги пазя и са ми скъпи подаръци, защото са ми подарени и избирани с любов. Някой ден ще ги прочета (може би, за пиесите на Чехов не съм убедена).
А на хора, дори много близки, които винаги намират да кажат нещо неприятно за подаръка, вече не подарявам нищо.
Последно: знам я, че чете Гийом Мюсо, защото точно заради нея и аз съм открила този автор и я питам иска ли да й подаря новата му книга. В отговор ми се изрепчи, че не обичала да чете на хартия, защото й се уморявали очите, понеже трябвало да слага очила. Добреее, няма повече да получаваш книги, щом ти се уморяват очите. И след време ми иска за прочит Здравка Евтимова също на хартия, интересно как не я болят очите!

# 618
  • София
  • Мнения: 2 229
Трудна работа е това с подаръците. Винаги се чудя как хем да не обидя подаряващия, хем да го възпра да ми подарява подобни книги или вещи в бъдеще. За предметите прахосъбирачки е лесно. Ако някой ме пита къде съм сложила ваза/картина/порцеланова фигурка, винаги мога да кажа, че се е счупила. Книга може да съм дала назаем и да не се ми върнали. Тъпо ще се получи, ако се завърже разговор на тема от книгата и аз нямам и най-бегла представа за какво се разказва.
Иначе имам подарени на погачата на детето книга за диета, демек да се сетя да отслабна. Роднини са ми подарявали книга как да си намеря съпруг, когато прехвърлих 25 години, а още не споменавах нищо за сватба. За нетактични подаръци или нарочно избрани с цел да засегнат изобщо нямам угризения да си кажа какво мисля.

# 619
  • Мнения: 3 195
Много ми допада подхода за неподаряване занапред при невъзпитани - меко казано - коментари (не става дума за питане дори)?
При въпрос дали нещо ми е харесало винаги мога да намеря как да дам да се разбере, че това не е моят тип, но и да кажа нещо положително, което почти винаги си е истина. Сама да си казвам обаче не бих, още повече преди да съм прочела.
Забелязала съм, че хората с претенции (широко афиширани от самите тях - а-ла "вижте аз какъв съм пич/интелигент/ерудит, пък вие колко сте..." - да се разбира прости) най-много простеят в дадени моменти и дори обиждат отявлено без да се усетят.

Последна редакция: нд, 12 мар 2023, 15:08 от alen mak

# 620
  • Мнения: 2 249
Ивето, тези неуместни подаръци изглеждат като голяма грубиянщина, но може и да е от чиста проба тъпотия, някои хорица са толкова семпли и тесногръди, толкова емоционално недодялани, че гафовете и неуместните прояви са им в природата, дори не могат да се замислят по въпроса.
А за неподаряването - каквото повикало, такова се обадило. Аз ще искам да го зарадвам, ще отделя време, внимание и пари, а то да ми се дзвери насреща!
Нито за рожден ден, нито за Коледа, нито за 8 март не подарявам повече - като не може да се радва на подаръци, да си седи и да се сърди.

# 621
  • София
  • Мнения: 2 229
Сетих за много мил подарък от колегите. Понеже знаят, че чета доста и ще се зарадвам на книга, ми бяха взели ваучер за книжарница, за да не дублират нещо, което имам. Обаче в обедната почивка ми я надписаха, за да ми остане спомен.

# 622
  • Мнения: 1 068
Подаръци вече правя само на най-близки хора. Книги не подарявам по принцип. В редки случаи си казвам, че искам определена книга за подарък но пак на много близки хора и то само ако аз нямам достъп до книгата по някаква причина. Иначе не обичам да ми подаряват случайни книги.

И въпреки това смятам да си наруша принципите и да подаря "Гениалната приятелка" на моя приятелка просто защото отдавна стана дума за книгата и още не я е чела, а мисля, че ще й хареса. Без повод и без да й досаждам после с въпроси дали й е допаднала.

# 623
  • Мнения: 5 495
Подарявали са ми книги, които не са "моето" , просто защото знаят, че обичам да чета и това е достатъчно, за да ми е приятно, че са направили този жест, дори и да не са уцелили точно вкуса ми. Не бих казала, че не ми харесва.
А НАААЙ-много мразя като подаря на някой нещо и той да почне - ми за кво си го купила, ми за какво си харчиш парите, ми аз такова не ползвам, ми аз имам много такива Triumph След това подаръците само в пари Pensive
Иначе ако аз подарявам, никога не купувам книга или парфюм, освен ако не съм 100 процента сигурно, че това иска човека Simple Smile

# 624
  • Мнения: 6 057
Колко сме различни хората Simple Smile Винаги предпочитам някой да ми каже, че няма да ползва нещо (за това обикновено питам предварително, ако нямам причина да съм сигурна в избора си). Последното, което искам е някой да ме залъже, че нещо е било добро попадение, пък после да се чуди къде да го завре или как да се отърве.

# 625
  • Мнения: 5 495
Колко сме различни хората Simple Smile Винаги предпочитам някой да ми каже, че няма да ползва нещо (за това обикновено питам предварително, ако нямам причина да съм сигурна в избора си). Последното, което искам е някой да ме залъже, че нещо е било добро попадение, пък после да се чуди къде да го завре или как да се отърве.
Все пак става въпрос за подарък от  не толкова близки хора, например колега или приятел, съученик, някой не най-близък, не човек, с когото се срещам всеки ден. Ако е от близките ми хора, първо ще ме попита какво искам и така няма да има нужда да казвам какво не ми харесва Simple Smile

# 626
  • Мнения: 2 347
Привет, момичета! Имам нужда от вашата помощ. От много, много време не съм чела художествена литература. Претоварена съм психически, работя страшно много, повечето работа е свързана именно с четене. Не знам дали това е причината нищо да не ми се чете или просто съм загубила навика, но не мога нищичко да продължа след първата страница. Купувах какво ли не - бестселъри, предимно в по-драматичен жанр, даже и трилър, защото харесвам такива, но всъщност разбрах, че не ми влияят добре психически. Явно имам нужда от разтоварване, обаче пък ако взема някоя твърде захаросана също няма да съм доволна. Не искам да е прекалено "лека". Помагайте... не знам как да си възобновя четенето. Пропуснах да кажа, че не съм изчела много романи, дори и класиките не съм чела всички. Харесвам "Портретът на Дориан Грей", "Лолита", "Джейн Еър", на Уилян Сароян разказите, на Марк Твен хумора... харесвам също истории за робството в САЩ. Имам хоби, свързано с парфюмите, но не мисля, че "Парфюмът - историята на един убиец" е подходяща точно в момента, сигурно и тя ще ме натовари много. Трябва да е нещо, което се чете сравнително лесно, не искам да има много исторически препратки, които не разбирам. Може би единствено историята на САЩ и на Англия ми е по-интересна. Иначе от българските харесвах много Павел Вежинов, но не ми се чете български роман.

# 627
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 086
Като сме още на тема книгите подаръци. Пресен случай от вчера. На гости ми дойде близка роднина. Знае, че чета, знае ми и вкуса горе долу. Книгата, която ми подари, съм я чела. Blush 5 пъти ме пита дали съм я чела. Аз излъгах, че не съм. Фактът, че ми е купила книга, ей така без повод, беше толкова мил, че нямаше как да й кажа.

# 628
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 330
Привет, момичета! Имам нужда от вашата помощ. От много, много време не съм чела художествена литература. Претоварена съм психически, работя страшно много, повечето работа е свързана именно с четене. Не знам дали това е причината нищо да не ми се чете или просто съм загубила навика, но не мога нищичко да продължа след първата страница. Купувах какво ли не - бестселъри, предимно в по-драматичен жанр, даже и трилър, защото харесвам такива, но всъщност разбрах, че не ми влияят добре психически. Явно имам нужда от разтоварване, обаче пък ако взема някоя твърде захаросана също няма да съм доволна. Не искам да е прекалено "лека". Помагайте... не знам как да си възобновя четенето. Пропуснах да кажа, че не съм изчела много романи, дори и класиките не съм чела всички. Харесвам "Портретът на Дориан Грей", "Лолита", "Джейн Еър", на Уилян Сароян разказите, на Марк Твен хумора... харесвам също истории за робството в САЩ. Имам хоби, свързано с парфюмите, но не мисля, че "Парфюмът - историята на един убиец" е подходяща точно в момента, сигурно и тя ще ме натовари много. Трябва да е нещо, което се чете сравнително лесно, не искам да има много исторически препратки, които не разбирам. Може би единствено историята на САЩ и на Англия ми е по-интересна. Иначе от българските харесвах много Павел Вежинов, но не ми се чете български роман.
Пробвай "Където пеят раците" на Делия Оуенс или трилогията на Грег Айлс за град Начес, Мисисипи. Не са леки, но са много интересни и героите са като цяло симпатични. Всичките засягат историята на САЩ, робството и темите за расизма.

# 629
  • Мнения: 2 249
Джуд, звучи ми като да си психически натоварена, имам и аз периоди, в които просто не мога да се съсредоточа и да се насладя на книгата. Преодолявам го като чета по малко - например 10 страници. Като си поставям малка цел, която лесно изпълбявам, после мога да прочета много повече.
Бих ти препоръчала разкази - напоследък харесах "Разкази от фризьорския салон" - Елвира Семинара, "Хора" - Катерина Хапсали, "Предателства" - Йосип Новакович, "Литературен обяд" - Ейлиш ни Гуивна. Иначе много приятна и кратка е "Жената Конбини" - Саяка Мурата. Давид Фоенкинос препоръчвам също - "Две сестри", "Спомени", "Нашите раздели".

Общи условия

Активация на акаунт