Темата е провокирана от ситуация, в която се намира моя млада колежка, но през която съм минала и аз преди време. Интересно ми е да чуя и вашите мнения по въпроса, защото днес чух всякакви гледни точки от други колежки и понякога си мисля, че аз нещо не съм наред.
Година и половина връзка, живеят заедно под наем. От 8 месеца господинът е сменил работата и от тогава е бил отбой от всичко - помощ вкъщи, пазаруване, да отиде да плати сметки, излизания, разговори с нея. Единственото, което правел е да работи, да се прибере и да пита какво ще се яде, да се наяде и да отиде да си легне да спи. Постоянно бил уморен и забил в телефона да играе игрички, ако не спи. Опитала да говори с него десетки пъти, да сподели проблемите от работното място, не му се говорело. Но в същото време всяка вечер му звънял колегата му и се започвали разговори от по един час. Тоест, споделя, ама не с нея. С две думи приел я е за саксия. Сигурна е, че няма друга, не ме питайте защо е сигурна, явно си го познава и няма такива съмнения. Или работи, или спи човекът. Всички нейни предложения в почивните дни да отидат някъде, да правят нещо заедно, отхвърлял, защото бил изморен. Та снощи ѝ писнало вече сериозно и му казала, че ако това не се промени, се разделят. И той избухнал срещу нея, че била неблагодарница, че той стоял там, за да могат да си плащат разходите, че била лигла и егоист и явно ѝ било много трудно да влезе за малко в положение, че работата му е стресираща и вместо да си почине като се прибере, тя му пилела на главата. Предложила му да смени работата, щом го докарва до подобно състояние, питал я тя ли щяла да поеме всички разходи. В крайна сметка я нарекъл лигла и несериозна и отишъл да спи. Тя е ошашавена и се чуди какво да прави, самообвинява се, че не му влиза в положение, но в същото време рационалното ѝ мислене не възприема това за нормално.
В същото време обаче си търсел секса и се сърдел ако му откаже.
Та въпросът ми е вие намирате ли това за нормално и колко време бихте го изтърпяли?Има ли подобно поведение оправдание, изпадали ли сте в подобни ситуации и ако да, какво направихте? Ако не сте, какво бихте направили? Искам да разбера от отговорите ви дали на мен нещо не ми хлопа.
И понеже предполагам, че ще има " Ама как така ти споделяш У форума на хората проблемите", ще кажа, че тя също е потребител и беше готова да пусне тема сама, ама прецени, че предпочита да не свързват името ѝ с темата и после да я кълват по други теми, както се е случвало доста често с други потребители.
Година и половина връзка, живеят заедно под наем. От 8 месеца господинът е сменил работата и от тогава е бил отбой от всичко - помощ вкъщи, пазаруване, да отиде да плати сметки, излизания, разговори с нея. Единственото, което правел е да работи, да се прибере и да пита какво ще се яде, да се наяде и да отиде да си легне да спи. Постоянно бил уморен и забил в телефона да играе игрички, ако не спи. Опитала да говори с него десетки пъти, да сподели проблемите от работното място, не му се говорело. Но в същото време всяка вечер му звънял колегата му и се започвали разговори от по един час. Тоест, споделя, ама не с нея. С две думи приел я е за саксия. Сигурна е, че няма друга, не ме питайте защо е сигурна, явно си го познава и няма такива съмнения. Или работи, или спи човекът. Всички нейни предложения в почивните дни да отидат някъде, да правят нещо заедно, отхвърлял, защото бил изморен. Та снощи ѝ писнало вече сериозно и му казала, че ако това не се промени, се разделят. И той избухнал срещу нея, че била неблагодарница, че той стоял там, за да могат да си плащат разходите, че била лигла и егоист и явно ѝ било много трудно да влезе за малко в положение, че работата му е стресираща и вместо да си почине като се прибере, тя му пилела на главата. Предложила му да смени работата, щом го докарва до подобно състояние, питал я тя ли щяла да поеме всички разходи. В крайна сметка я нарекъл лигла и несериозна и отишъл да спи. Тя е ошашавена и се чуди какво да прави, самообвинява се, че не му влиза в положение, но в същото време рационалното ѝ мислене не възприема това за нормално.
В същото време обаче си търсел секса и се сърдел ако му откаже.
Та въпросът ми е вие намирате ли това за нормално и колко време бихте го изтърпяли?Има ли подобно поведение оправдание, изпадали ли сте в подобни ситуации и ако да, какво направихте? Ако не сте, какво бихте направили? Искам да разбера от отговорите ви дали на мен нещо не ми хлопа.
И понеже предполагам, че ще има " Ама как така ти споделяш У форума на хората проблемите", ще кажа, че тя също е потребител и беше готова да пусне тема сама, ама прецени, че предпочита да не свързват името ѝ с темата и после да я кълват по други теми, както се е случвало доста често с други потребители.
Това в ключов момент за мен, за да изкажа мнение.
Ако все пак плаща, аз мисля, че приятелката ти не е права да го обвинява. Не виждам нещо чак толкова притеснително или неприемливо в поведенуето му. И честно казано, твоята приятелка малко прави от мухата слон.
Това обаче, което мен по-скоро ме би човъркало, ако бях на нейно място е защо не ми предлага брак и деца ?
