Колко търпение е нужно?

Винаги съм работила такава работа, че съм си излизала когато и както искам - не съм била контролирана. Но последния път като реших да поработя ми предложиха един режим с карти, таксуване на входа за всяко влизане и излизане, ако ти трябва да свършиш нещо си пускаш половин или цял ден отпуск... Ми след месец  си пуснах, ама заявление за напускане и това беше.

То началато на края е, когато приемеш всичко за даденост и станеш ленив, но с очаквания

Това ви обяснявам, че цял живот на смени и по две гаджета съм въртяла едновременно. Има ли желание, работата, не е оправдание.

Ами те са били 7 месеца заедно, преди да заживеят заедно и да дойде голямата промяна. За толкова време не винаги можеш да опознаеш човека добре, даже бих казала, че е периода след първоначалното ухажване, в който започват да се показват рогата, особено при съвместно съжителство. Та има голям шанс твоята позната просто в последните месеци да се наслаждава на истинската му същност, а не да е настъпила промяна заради работа или друга жена.
Аз не бих се съгласила само да съм готвачка и нула внимание след работа. Все пак нито той е единственият работещ на света, нито аз съм домашна помощница. За мен е голям червен картон, ако това е системно поведение, а не просто лош или натоварен период.

Оставете познатата ми, ама как съм побесняла от вчера. Случайно се засякохме с бившия ми хубостник. За незапознатите накратко - 41 годишен, живеещ с майка си цял живот, аз бях първата " щастливка", с която живя и се видях в приключение. Човек, който си мисли, че винаги е прав, думата извинявай не присъства в речника му, лишен от емоционалност, но пък напиращ за дете, но не и за брак, защото той не искал глупави бракове и освен това, ако се оженел, щял да се изпокара с брат си, понеже заедно имаха три парцела, които обаче бяха на името на бившия ми заради дългове на брат му. Този човек ме игнорираше месеци наред и след всички опити да поговорим, накрая не издържах и го изгоних. Та вчера си позволи да ми заяви, че съм била избързала и явно нещо тогава ме било прихванало, вместо да му вляза в положение. Думите му бяха " Ако беше поизчакала малко, щяхме да се оженим, скоро уредих нещата с парцелите. Хора, такава злоба и отвращение ме обзеха, защото с цялата си наглост едва ли не ми каза в очите " Беше ми удобна, ама ме беше страх да не ми вземеш имането и нищо, че за мен беше част от интериора, трябваше да почакаш малко да ги продам тея парцели, че тогава евентуално да се оженим". Отговорих му, че аз работа с хора, които си правят сметка на имането и от това им зависят чувствата, нямам. Пожелах му да си намери някоя, която му подхожда на мирогледа и ако обича повече да не ме занимава с извратените си мисления, за да не изгубя добрия тон. Направо ми завря чайника и недоумявам как може да има толкова нагли хора, които не стига, че са се осрали до ушите, ами и имат наглостта да прехвърлят вината върху другия. Ако нещо греша, поправете ме, но за мен това, което ми каза, е страшно обидно и то предимно заради това, че ме познава отлично и знае, че не съм от хората, които биха посегнали на парите или имотите на някой друг. Мразя да ме правят на глупачка и да се мъчат да се измъкват от вина като мокър шнур. Отделно, че тея златни парцели са негови преди евентуален брак и нямат пипане. Едва се сдържах да не му разбия зъбите.

А защо изобщо общуваш с него? Ако го правиш, трябва да иронизираш неговите твърдения, като ги подкрепяш. "Ами да, такава съм, добре че ти си прозорлив и ме разкри. Така че чао, заета съм да търся следващия балък с кинти". Аз също изпушвам ако някой ме нарече меркантилна, но се научих да го неутрализирам с присмех.

Стрино, от моя опит с такива типове - няма значение ти колко коректна си. Те си треперят за имотеца и смятат, че всеки се опитва да ги ограби.
Другия път му кажи нещо от рода на няма проблем, вчера изповядах тристаен в Иван Вазов и с Иван имаме дата за сватба 12.11.21 и гледай сеир.

Общувам, защото не съм някой гьонсурат, който се прави на улицата, че не познава човек, с който е живял, освен ако тоя някой не ми е разказал играта, разбира се. Но превъртам някой да ме изкарва материалистка и то някой, с който бях, когато беше безработен и нямаше 5 лева в джоба. Обвини ме, че не съм се съгласила да се преместим у тях при майка му и баба му, тогава нямало да е така. Викам " Ма разбира се, тогава щях да разцъфна от щастие, а ти щеше да се сцепваш от разговори с мен". Наистина започвам да си мисля, че аз нещо не съм с правилен сигнал.

Мога да кажа само, че е добре, че вече не си с този човек. Звучи като да е много токсичен. Ти виновна за всичко, а той чист като сълзица от еднорог, и само, ако го беше послушала и изчакала.. нали.

Като цяло имаш правилни сигнали, ама да общуваш още и да се занимаваш с тоя мунчо е неправилен сигнал.

И принципно ако някой ви каже "друг като мен няма да намериш" се отговаря " О, Боже, друг като теб няма и да търся и от друг като теб, бягам с 200"

Между "правя се, че не познавам" и "изкарва ме материалистка" има доста разстояние. Кажи "здрасти" и отмини. Това  първият път ли е, когато го срещаш след раздялата?

Не, не е за първи път, но никога не ми е дрънкал такива идиотщини. Обвинявал ме е за разни неща, но докато още бяхме заедно. И понеже го познавам, той по този начин ми казва " Ти много избърза, но май ще ти дам още един шанс". Стори ми се, че очакваше друга реакция от моя страна. Ама така е, неговите извинения и комплименти винаги са звучали така, че да не знаеш да се обидиш ли, да се зарадваш ли.

Е, другият път ще си имаш едно наум да го подминеш след "здрасти".  А хора, които прехвърлят вината - с лопата да ги ринеш. Никога за нищо не са виновни, освен в позитивен смисъл - виновен съм, че съм толкова щедър/добър.
Както четох някъде из нета: Всеки ти казва "Вярвай във себе си", а после "Абе тоя много си е повервАл"

Калина, ти си болезнено честолюбива като мен и те разбирам, но той никога няма да те разбере.
Трябвало е да подминеш с усмивка и да кажеш - имах други планове с друг човек, нямах време теб да чакам и така.

Стрина Калина, това е много малоумен и жалък опит да те върне при него.
Трябвало е да му се изсмееш в лицето и да кажеш "ехеее, чакай малко, аз не помня да съм ти искала шанс. Ако не си забравил, аз те зарязах и не ми и трябваш"