Има(х)те ли проблеми с кърменето?

Имах, в смисъл бях убедена, че ще е 100% кърмене, и толкова. Имах информация и знаех какво да правя. В болницата бебето беше от мене и започнах да кърмя 30 минути след раждането. Имаше консултантка по кърмене, която помагаше от самото начало и гарантираше, че позата на бебето и захапването са изрядни. И все пак - случих на супер гладно бебе, което беше в състояние да суче 4 часа без прекъсване, и да реве с пълна сила при отчаяния ми опит да отида до тоалетната. Накрая и консултантката по кърмене, и педиатърът просто вдигнаха ръце. Безкрайни благодарности на сестрата, която ме посъветва да дохранвам и ми даде шишенце формула. Малкият се нахвърли върху нея като вълче. Така 6 месеца се кърмехме и дохранвахме. Лакомо бебе беше, много лакомо.
Доста пораженчески се чувствах, докато не прочетох в едно от бебешките списания, че 10-15% от жените са просто така, и няма за какво да се обвиняват и да се поддават на психологическите атаки на La Leche лигата, че "ти можеш, ама си мислиш, че не можеш".  

Да, и то почти всички от изброените.

 - разранени зърна- със страхотни болки в началото на всяко кърмене в продължение на 4-5 седмици.
 - запушени канали - които ми ги отпуши една от акушерките в болницата / да е жива и здрава /
 - нежелание на бебето да суче- заспиваше само след 2-3 минутки след като е засукала със адски болки в гърдите ми. И всичко трябваше да повторя отново след като я събудя с неистови усилия.
 малко или намаляваща кърма - кърмата ми започна да намалява защото цеденето не беше достатъчно да увеличи лактацията - цедях се на всеки 1-2 часа, но изкарвах 10-15 мл. А никой не ме бе учил да кърмя на поискване. Добре че на 20-тия ден се видях се една много близка приятелка която е от доста време във форума та благодарение на нея възобнових нощното кърмене и започнах да кърмя на поискване и паралелно с това да се цедя.
  - необходимост да отсъствате от дома поради каквато и да било причина - аз не съм спирала да работя, дори и в момента свекърва ми храни малката с изцедена кърма.  Кърмя по цели нощи, когато мога през деня и се цедя когато малката отказва да яде.
 - несигурност в това дали бебето се храни достатъчно- Да звънях постоянно на педиатър ката, ходих на пробно кърмене, където се оказа, че бебка почти не яде. / 10 ден/
 - не наддаване на тегло при бебето - и такова преживях на първата консултация / 15-ти ден / кантара показа, че малката не наддава. Докторката каза да давам АМ. Толкова се уплаших, стана ми обидно че усилията ми се увенчават с неуспех и че не ставам за "истинска" майка.  Давах й АМ след кърмене. Отначало по 90мл. после по 60...40...30...  Оказа се че е качила кило и нещо за първия месец. Докторката се оправда с "неверен" кантар при първата консултация и спрях  АМ.

В момента продължавам да кърмя и НАИСТИНА СЪМ ГОРДА С ТОВА.  Само аз си знам какво ми е струвало.
В момента имам около 5 литра кърма във фризера и абсолютно възстановена фигура след раждането.  Мразя помпата и сигурно ще я "изгоря ритуално" След като спра да кърмя.  Бог ни дава изпитания само такива каквито можем да понесем...

Аз предварително се бях настроила да се боря със зъби и нокти, за да кърмя. Слава Богу, че го има този форум, защото никъде другаде не съм получавала адекватна помощ. Макар и да бях доста пасивна - доскоро изобщо не бях писала, четях много по въпросите, свързани с кърменето.
 Преборих се с: рагади;
                          препълнени в началото гърди, които не можех да изцедя след увещания, че този процес е задължителен, за да мога да кърмя;
                          непрекъснати натяквания, че нямам кърма, защото почти нищо не изцеждах, провокирани и непрестанно от всеки плач на бебето;
                          два мастита с близо 40 градусова температура - оправих се с антибиотик, но без да прекъсвам кърменето въпреки указанията да спра да кърмя;
                         множество кърмачески стачки от страна на Гери;
                         малко притеснително наддаване на тегло през втория и третия месец / 400-500 гр. /.
Мисля, че едно продължително и успешно кърмене зависи първо от една непоклатима мотивация на майката и второ от адекватната помощ, която от своя страна много трудно може да се диференцира от заучените положения, наречени "личен опит" на хора, които не желаят да се развиват и усъвършенстват, но желаят винаги да дават деструктивни съвети - в това число включвам и тоновете морално остаряла литература.
Освен това съм убедена, че кърменето е борба и няма жени, които са неспособни да кърмят, защото това е естествен процес като раждането - щом едно дете е било износено и родено, то и ресурсът за неговото изхранване следва да е бил доставен от природата / с редки изключения, разбира се, причинени от здравословни проблеми /. Дано моето мнение не прозвучи крайно, но аз така логично си обяснявам нещата - все пак човекът е просто един бозайник.   

Аз ще ви кажа страничната гледна точка... Мъжката... Татковската...
Вероятно наистина няма успяла или неуспяла кърмачка без проблеми... Всяка жена, която е решила да кърми бебето си е минала през някакво изпитание... Или през няколко, най-често повече... И понеже физиологичните такива, аз трудно мога да ги усетя... Ще ви кажа за тези от странично естество... Отношението на околните, например...
Смятам, че мъжкото отношение е сравнително важно... Особено при повдигане увереността на всяка кърмачка... Че прави най-правилното за своето (нашето) бебе... Мисля, че е в голям плюс да имаш до себе си човек, който да каже - Да, смятам, че това е правилно...!
Когато се роди първото ни бебе... Естествено, опитахме се да спазваме съветите на педиатъра, уж специалист... В този момент го имаше форума, кърмачките в него, обсъжданите въпроси, статиите в БГ Мамма и прочие... Странни ни се видяха "съветите" на педиатъра... "Подкрепяха" ги моята майка и разни други роднини... Наистина ни се сториха странни тези съвети - антикърмачески... Мама реши да послуша "препатилите" от форума... Аз я подкрепих... Имаше много трудни моменти... Кризи на растежа, кърмачески стачки, недостатъчно наддаване... Лъгахме усилено педиатъра... Той си мислеше, че даваме едва ли не месо в петия месец... А ние дори не бяхме захранили... Роднините настояваха - давайте вода, сокчета, пюрета и прочие... Аз отбивах атаките, а мама беше "заета" само да е спокойна и да кърми... В малко по-късен етап, около десетия месец, се сблъскахме с един коварен ентеровирус и ако не беше кърменето... Обезводняването, приемането ни в болница и слагането на системи на бебчето ни беше в кърпа вързано... И винаги, когато се случеше бебето да се разболее нещо... То отказваше да яде каквото и да е друго... Само сучеше... Това ни убеждаваше, че сме направили най-правилното за нашето бебе... Имаше моменти, в които и мама се беше разболяла... И след "компетентния" съвет - "Спирай да кърмиш, кърмата ти е заразена"... Също не се отказахме... Първото бебе сука до година и половина... Тогава мама забременя повторно... И сега, вече малкия "сукалчо" яде здраво и му плющят ушите... Дори не сме му приготвили шише с вода... Имаме за идея, ей така, да го пробваме... Ама все не можем да се наканим да го направим... Иначе каката не пи вода до 11-ия месец... Когато започна да ходи и започна да се уморява повече - тогава пропи... Те такива ми ти работи...
Прочетох нагоре какво съм написал... Доста е разбъркано като идеи... Накъсано дори... Надявам се да ме разберете правилно...
По никакъв начин не искам да изтъквам мъжката подкрепа... Тя е сравнително важна, но много по-важно е какво е мнението на майката... Тя е човека, който превръща кърменето в реалност... В начин на "оцеляване" на едно бебче след "адекватните" педиатърски съвети... В една особена връзка, една истинска споделена любов, между майка и бебе... В един "ритуал", който се оприличава на свещенодействие...
Прекланям се пред вас, кърмачки... Подкрепям ви безрезервно... Ще помагам, според силите си, в решаването на проблемите, които може да срещнете по време на кърменето...
И ще пропагандирам кърменето на всички възможни фронтове...
Желая ви здраве, крепко и дългосрочно кърмене...!!!



П.С. Понякога, във форума, може да срещнете мои постинги, в които езика ми е остър и хапещ... Ама така е, ядосвам се и съм искрен, когато разбера, че нещо се прави по тотално погрешен начин... Паля се бързо и понякога прекалявам... Ама се извинявам предварително...

Мисля, че успешното кърмене е съчетание от две предпоставки - мотивация и липса на обективни проблеми. Тоест има не типове жени, а по-скоро ситуации:

1. Силна мотивация + наличие на обективни проблеми -> кърменето е възможно при преодоляване на проблемите
    (най-честата ситуация в Бг по мое мнение);
2.  Слаба мотивация + наличие на обективни проблеми -> АМ още в първите дни, най-много седмици;
     (друга много честа ситуация);
3.  Силна мотивация + липса на обективни проблеми -> перфектно, но дали го има в наши дни;
4.  Слаба мотивация + липса на обективни проблеми -> кърменето е възможно за известно време (няколко месеца).

Видно е, че по-важна е мотивацията, но и съществуващите проблеми също са от голямо значение.
Аз имах много силна мотивация с първото дете - изживявах раждането като провал, а и той имаше други мед. проблеми, тъй че бях надъхана поне в кърменето да успея. Кърмих го около година. Ако не беше интернет, щях да кърмя точно 40 дена. Ако имах малко повече подкрепа от интернет, когато се отбиваше, може би и досега щях да го кърмя. Уви, не всичко е мотивация.
С второто също бях мотивирана, макар и не чак толкова, че ме терзаеха едни мисли. С нея имаше съвсем други проблеми, но и те се разрешиха един по един, та се кърмихме година и 4-5 месеца (не знам точно, че тя се отби много постепенно).

Мисля си, че липсата на обективни проблеми, може донякъде да повлияе на мотивацията в положителна насока, но малко. Възможно е майката да си каже нещо в стил "Я, то било хубаво", но е по-вероятно е да брои дните до предварително определената дата за отбиване.

От първия миг съм имала проблеми с кърменето и до ден днешен, но за секунда не съм се и замисляла да спирам. Запушени канали, няколко мастита, разранени зърна, болки, сънливо и мързеливо бебе, страхове - всичко, всичко. Мотивира ме малкото човече с беззъбата си усмивка.

И пак е тук мястото да благодаря на форумските мами, на Assinka и Jade, че са до мен и Каби!   

За да не остане впечатлението, че кърменето задължително е свързано с преодоляването на разни трудности и само силните и мотивираните успяват, ще разкажа моя опит. Не съм била решена да кърмя на всяка цена. Аз не съм кърмена, пък много си се харесвам. Но кърменето от първия момент беше приятно за мене - не съм имала никакви проблеми, макар че не бях подготвена предварително с инфо. После започнах да чета форума, разбрах за кърменето на поискване и откакто се осмелих да зарежа тричасовия режим, имам най-милото и щастливо детенце, т. е. кърменето не само не ми е създало проблеми, но и е решило тези, които имах. Не съм пушила никога, алкохолът ми липсва отвреме навреме, но се свиква, така или иначе няма на кого да оставя Ели, за да изляза вечер, тъй че и за това не съжалявам. Момичето ми вече ходи на ясла , но годината, в която се бях посветила само на майчинството, е най-хубавата в досегашния ми живот

Докато бях бременна нямах никакво желание да кърмя, нямах и никаква информация, не я търсех (естествено знаех, че това е "най-добрата храна за бебето", но някак го приемах просто като фраза) Аз не съм кърмена и съм била здраво дете и може би това ме наствойваше, че кърменето не е от решаващо значение. След като родих имах много от изброените проблеми - рагади, плоски зърна, сънливо бебе, неколкократно запушване на канали, налагаше се да отсъствам от къщи, кърмаческа стачка. Първия месец беше страшно болезнено засукването на бебето, крещях от болка, таткото ми се караше, че ще стресирам бебето и ми казваше, че ако не мога да издържам, по-добре да храним с АМ, отколкото да съм зла кърмачка. Още не мога да си обясня защо не се отказах, при положение че нямах никаква мотивация и определено физическата болка не прави никак приятно това изживяване. Кърмаческия форум открих по-късно.Сега още се кърмим, АМ не е хапвала, някак не мога да си представя да и дам. Когато отсъствам, я хранят и изцедена кърма. Никога не съм пушила, а съм и пишман пияч, тъй че от тази гледна точка проблеми нямам

Бях решила, че ще кърмя още преди да забременея. Не знам защо и как го бях решила, вече не си спомням чела ли съм била нещо по въпроса, говорила ли съм с някого, но определено бях твърдо решена. Не се бях замисляла колко дълго, как и т.н. Когато бременността вече беше факт и коремчето напираше над ниската талия реших, че е време за генерална подготовка (никога нищо не правя без подготовка и така цял живот ). В други форуми бях срещала адреса на сайта и просто го посетих. Зачетох се в статиите на него - четях всичко наред. После попаднах във форумите и по-конкретно в тоя форум. Изчетох библиотеката, някои неща разпечатах, подчертах, категоризирах и подредих в папка, която взех и в болницата за всеки случай, при все че всичко ми беше натъпкано в главата... Основният ми страх беше породен от факта, че съм с плоски зърна и дребнозърнеста структура на гърдите, което според док значеше "не можеш да кърмиш". Слава Богу, в осми месец от бременността се запознах с мама Асинка, която също е с плоски зърна и тя нагледно ми показа, че това няма как да ме спре, ако искам да кърмя (Благодаря й много, много!!!    ).
Тъй че до раждането май бяха по-големите мъки - цялото това четене, обмисляне, надяване ... Исках да се получи. Вярвах, че ще се получи. И се получи!
Мога да кажа, че почти съм нямала проблеми, по-скоро съм изпадала в по-трудни ситуации, но в никакъв случай не ги наричам проблеми, защото винаги са имали своето обяснение и съответно решение.
Тук е мястото да кажа, че немалка роля да се кърмим с такава лекота през тези (едва) 3 месеца изигра и късметът ми с педиатър. Йоана качва не повече от 150 г на седмица, откакто се е родила и това доста ме стресираше преди, но педи все ме уверяваше и пордължава да ме уверява, че за кърмаче детето си е много добре - жизнено, енергично, активно, любопитно, ала-бала... Нито веднъж не каза "дохранвай" или "захранвай", мантрата й е "слагай я по-често на гърдата" Има неща, за които не е докрай информирана, но поне системно се информира, старае се много и е склонна на дискусии, щом са за доброто на детето...
И накрая ще се съглася и с Експрес - подкрепата на тати е  особено важна. Без него вероятно нямаше да се справя с истериите на бабите и тайното наливане на бебка с вода през първите седмици.  То май това беше най-големият ми проблем около кърменето. 

Та не знам от кой точно тип, вид, подвид, порода... жени съм, но се убедих в едно: Когато силно искаш нещо и си с чисто сърце, Бог ти помага! (цит. Джоуи Трибиани - Дъ френдс  )

Трудно слизане на кърмата
Малко кърма в началото/дохранвах/
Рагади
Колапс на капилярите на зърната и адски болки
Плоско зърно
1 ден цедях 1 ден кърмех,заради рагадите и болките в зърната
Изцеждах не повече от 20-30 грама и бях в паника дали детето се храни достатъчно/тогава нямаше бг-мамма и библиотека,консултирах се с мамите в дир-а,които много ми помогнаха ,за да продължа/
Но имах огромно желание за кърмене и то ми помогна да не се предам около 40-ия ден на бебо,когато ситуацията беше най-критична.После разбрах,че е нормален период на узряване на къмата.Когато Дани стана на 2 месеца всичко това отмина и кърменето стана най-хубавото изживяване и за двама ни.

В момента, когато претръпнах и реших, че не ме интересуват килограми, грамове, милилитри,калории и др. подобни проблемите ми спряха ...т.е. мога да кажа, че си карам едно перфектно, мърzеливо и беzпроблемно кърмене. (пу пу)

Не. Никакви.

На 2-рия ден след раждането коластрата потече с пълна сила
Гърдите ми бяха като два огромно камъка-болезнени, тежки.От болките от напрегнатостта не можех да спя.И в родилното дори не успях да се наспя.Цедях се непрекъснато, дори и нощем.
Когато бебка сучеше ме разраняваше.Мажех зърната, слагах компреси и след известно време започвах с досадното цедене....
В началото до към края на 1-вия месец може би, при засукването имах болки в гърдите-очите ми се насълзяваха чак...Стисках зъби, а мъжът ми ме галеше по косата.
Два пъти се сблъсках със запушени канали и пак два пъти със стачките-кърмачески.Следвах съветите на hedra и благодарение на прочетеното в библиотеката се справих.
Благодаря, че Ви има!Страхотни сте   

Аз бях убедена още като бременна, че ще кърмя! Сега не ми е ясно защо съм била толкова сигурна. Сериозни проблеми май не съм имала (или поне не ги смятам за сериозни)-рагади-ах, как болеше; не можех ( и сега не мога) да се цедя, а това понякога ме довежда до мисълта, че нямам кърма. И от преди 2 месеца постоянния тормоз от педиатъра:Дохранвай, че нямаш кърма! Това  ми стана фикс-идея за кратко, но добре, че се отърсих от тези мисли, за да си кърмя бебето с кеф. От време на време си задавам въпроса как ще се чувствам когато спра да го кърмя, много ще ми е неестествено и тъжно за тая близост..., но всичко с времето си.

И с двете ми деца рагадите и хиперлактацията първия месец бяха основните проблеми. Първия път не успях да се справя, за това бях твърдо решена че ще намеря начин. Разказа на една мама че с прекаран и недоизлекуван мастит не може да се кърми следващо дете ми разколебаха вярата и надеждата за успех. За щастие срещнах Бу в чата от там захапах и библиотеката на форума и я изядох с парцалите, предъвквах я няколко месеца. Молих се поне 6 месеца да успея да кърмя, бях готова на всяка цена да успея, това ми даде сили да изтърпя всичко в началото, както и подкрепата на таткото.
На няколко пъти след огромни неприятности ми блокира рефлекса на потичане и малката погладува ден-два докато се успокои положението, но това е вече история.
Мисля че кърменето е пряко зависимо от желанието на майката!