Кой какви сериали гледа?- Новини, премиери, обсъждане - тема 32

Предполагам, че ако си го гледаш просто като фантастичен сериал,ще е интересно

Може би, но аз не мога да изтърпя 99% женски каст. Губя интерес

Squid Game
https://www.imdb.com/title/tt10919420/
продукция на Нетфликс ; драма/екшън/трилър/мистерия ; 9 епизода ; все още не е подновен за сезон 2

Уф, преди малко най-накрая изгледах сериала. И сядам да пиша бързо, докато все още всичко ми е прясно. 🙂
 
Историята на 456 души, които се озовават на самотен остров и трябва да се състезават в детски игри (с неочакван за тях край) за голяма сума пари (около $38 млн.)
Звучи познато нали? Да и не съвсем...
 
Кой можеше да очаква, че ще се появи този нов социален феномен? Южнокорейската сензация, която буквално взриви социалните мрежи в целия свят и пренаписа историята на най-популярната стрийминг платформа в света, Нетфликс с 111 млн. гледания за първия месец, счупвайки всички рекорди (досегашния такъв бе на ''Бриджъртън'' с 82 млн. гледания). Туитър и Тик Ток полудяха. В Tik Tok #SquidGame е използван над 23 млрд. пъти.
Нетфликс изглежда направиха най-големия удар в историята си, защото сериалът бе закупен за $21 млн. а се очакват приходите да надхвърлят $900 млн. и то без да има още сезони... А такива неминуемо ще има.
Както става обикновено и ако са верни легендите, авторът на тази сензация, Hwang Dong-hyuk е чакал 10 години, докато реализират проекта му, а той бил останал без никакви пари. Е, сега вече е милионер и супер звезда.
 
Така както навремето, 'Гангам стайл' помете музикалните класации, същото стори сега и това ТВ шоу.
Опасни са корейците! 😉
Първоначално сериалът нашумява най-вече сред юношите и то почти навсякъде по света. Явно младежта си следи корейците и рано, рано е надушила по-различното и успешното. От там покрай тях и силния 'хайп' се запалиха и възрастните. А останалото е история...
Дано обаче, всичките тези новини за подобни игри в училищата не доведат до някакви по-сериозни последици за играещите ги. И определено всички родители първо трябва да изгледат сериала и след това да си поприказват сериозно със своите деца, защото едва ли има ученик, който все още да не е разбрал за какво става въпрос (дори и да не е гледал шоуто) и двете неща категорично трябва да се разграничат, но не със забрани и заплахи, а с откровен разговор къде свършва 'фикцията' и къде започва реалния живот, кое е реално и кое и кое е опасно и кое не.
 
Сериалът се превърна в социален феномен, защото преплита в себе си няколко кардинално важни неща за успеха:
1) Оригинален
2) Пука ти истински за героите
3) Динамичен и криещ изненади, защото всеки герой е застрашен и не знаеш какво да очакваш (аз като цяло знаех, но принципа си бе точно такъв и работещ с пълна сила за масовия зрител)
4) Силно социално ангажиран, защото всичко това за което е разказано е един напречен разрез на съвременното експлоататорско общество и неговите жертви, обикновените хора.
 
В никакъв случай ''Игра на калмари'' не е нещо невиждано. Топлата вода отдавна е открита. Има много неща, които са откраднати от най-различни места. За мен сериалът е някакъв микс между ''La Casa de Papel'' и ''Игри на глада'', като открих сам за себе си и послания взети от ''М-р Робот''
Със сигурност ще гледам и ''Alice in Borderland'' защото отдавна четох, че 'Игрите' си приличат много с него, може би и от там са черпили вдъхновение, нямам представа.
 
Важното в случая обаче е това, че крайният продукт е впечатляващ. Защото въвлича зрителя, изненадва го и провокира разностранни реакции. Със сигурност има хора на които сериалът се е харесал много, на други не, но никой не е останал равнодушен. И в това се крие формулата за успеха. Простичко, но всъщност много трудно изпълнимо.
Винаги оценявам високо продукции, които са изпипани, имат ясна концепция какво искат да покажат, а по пътя към финала има множество скрити връзки и послания.
 

---

Историята накратко.
Избрана група от закъсали финансово хора на различна възраст и от различни прослойки на обществото са поканени да участват в шест популярни игри от тяхното детство. Игрите обаче са смъртоносни и за всеки елиминиран участник се излива една камара пари в специален съд висящ високо над главите им в общата зала. Лошото за тях е, че може да има само един победител.
 
Аз все пак ще избягам от прекалено високата оценка (деветка или повече), защото има не малко неща, които бяха излишни. Финалът не ме изненада и в края на ревюто си ще напиша защо. И не на последно място, не мога да свикна и да се отпусна истински с начина по който корейските актьори подхождат към играта. Напълно осъзнавам, че това е тяхна национална черта и че така се прави по корейски, но просто ще ми трябва време за да свикна истински. Това бе първият ми корейски сериал. Подчертавам сериал. Филми съм гледал и то не малко, така че в някаква степен бях подготвен.
 
Специално каста бе много силен. И четиримата главни герои ме впечатлиха + повечето поддържащи роли. Всичко, което историята изискваше бе изиграно по един впечатляващ начин. Емоциите извираха от тях, всичко им се четеше по лицата и очите. Ако не бе това ансамблово изпълнение, ефектът категорично нямаше да е същия, въпреки силно провокиращия сценарий.
 
Най-големия плюс е, че продукцията те удря психологически, защото веднага се поставяш на мястото на героите.
И не толкова игрите са важни, колкото взаимоотношенията между хората участващи в тях.
А ти би ли участвал в подобно състезание? А защо хората избраха да се върнат, знаейки какво ги очаква? И всъщност имаме ли истинска свобода? Не бяха ли истински свободни хората там вътре по време на игрите?
 
Друг голям плюс на сериала е неговата визия. Тук разбира се работи добре изпитаната хорър формула, че детските и невинни неща (в случая игри) могат да са потресаващо зловещи и жестоки, поднесени като за възрастни.
Страхотна композиция! Какви декори само и какви изчистени и впечатляващи цветове. И всичко направено да изглежда простичко, невинно и наивно по детски, но именно и за това, увеличаваше ужаса многократно.
 
Не ми харесаха Виповете. Мисля, че това бе най-големия минус на сериала. Бяха излишни, дразнещи и не допринасящи с нищо за историята.
Другото което ме подразни е излишния наивитет на героите, че щели да си разделят наградата. Каква подялба, като бе кристално ясно, че победителя ще е само един. Винаги е било така и винаги ще бъде.
Сюжетът си е комерсиален и не бяга от масовката. Личи си дългата Нетфликс ръка в това да се хареса на всички или хайде на голяма част от гледащите. Не бяга от добре отъпканото статукво, не поема излишни рискове с героите, които са извадени като от калъп и в крайна сметка, поне мен лично не ме изненада с финала на историята. Ето заради всички тези неща няма как да дам прекалено висока оценка. Но пък плюсовете бяха много повече и предвид всичките тези полярни мнения, дискусии и спорове навсякъде из социални мрежи и форуми, то всичко под 8 няма да е заслужено и обективно, поне според скромното ми лично мнение.
 
И за финал съм оставил героите, игрите и изненадите
Трудни са ми корейските имена, признавам си, така че ще ги назовавам с номерата от игрите
 
Най-любимият ми епизод бе шести. Там дори плаках на финала. Изключителен епизод! 9.5 отвсякъде. Големия шок за мен бе, че трите двойки на които симпатизирах трябваше да играят на живот и смърт един срещу друг. WOW! Плюс, '69' и '70' семейството един срещу друг също бе брутално жестоко.
Колко гениално измислено. С един ход ни обърнаха червата, но без да има чудовища или духове...
А най-много ми хареса философията с Канбу. Много се трогнах от финала тук, много.
Заради краят на епизод 6 нямах желание да продължа нататък, а можех още в неделя да изгледам всичко. Все пак насила продължих, но вече не бе същото...
 
От това което видях в епизод 5 (папките с архива които полицайчето разглеждаше), игрите водят своето начало от 1988 г. Въпреки, че никъде не бе изписано, показано или потвърдено. По ирония на съдбата тогава в Сеул се проведоха летните олимпийски игри. Едва ли е случайност, по-скоро е търсено намигване според мен.
 
Най-големите любимци ми бяха:
456 - главния герой, Джи Хун. Многопластов герой, много добре написан и изигран. Меко казано съм впечатлен.
1 - дядката ми стана любимец още като го видях с какъв ентусиазъм се хвърли в първата игра. Култов персонаж, повече в спойлера най-долу
67 - също страхотна игра и силна кауза за която се бореше
240 - тя се появи по-късно, но чисто сантиментално и стисках палци. Едно самотно и изгубено дете в този свят. Много жално ми стана като разбрах нейната история. Да добавя и че чисто визуално бе единствената жена, която ми хвана окото. Сладурана.
Полицайчето предполагам е любимецът на дамската част от зрителите. Не мога да кажа добри думи за играта му, но това което се случи с него го очаквах и бе в духа на историята.
Най-неприятните персонажи:
101 и 212 лика-прилика, хвани единия, удари другия. Получиха поетичен край!
218 - от самото начало не го харесах и правилно си го определих за най-големия егоист вътре. Все пак за нуждите на шоуто получи нещо като опрощение...
 
Извън класацията ми остана,
199 - добряк и наивник, още една изгубена душа, не за този наш жесток свят...
 
Игрите:
Червен светлина, зелена светлина (или повече известна като 'Червен светофар, зелен светофар') ; Захарни пчелни пити ; Дърпане на въже ; Игри с топчета ; Стъклен мост ; Игра на калмари
 
Най-въздействащата игра бе може би първата, защото бе началото и шока голям. Изрязването на фигурките също бе много въздействаща, топчетата са ясни, а стъкления мост разбира се бе черешката на тортата. Точно пък последната игра, чието има носи и сериала най-малко ми хареса. И като цяло всичко това насилие бе излишно и безумно. Нали са там при равни условия да играят игри. Ами нека ги играят. А те приложиха закона на джунглата в сила, което някак си не ми се връзва с посланието за равен шанс за всички. Една жена 40 кг. с мокри дрехи или някой старец какъв шанс биха имали срещу здрави и яки мъже в нощта на клането?
Та в този ред на мисли. последната игра трябваше да е свързана с мисъл и тактика, дори хитрост. И '218' да изпие от собственото си лекарство. Вместо това да се бият на живот и смърт ми отиде в съвсем друга посока.
 
И за финал, развръзката и изненадите

С една дума - горещо препоръчвам! 🙂
-
8.5

---

---

Аз имам проблем единствено с номер 1 от скрития текст и може би само това би ми било интересно в евентуален следващ сезон

Никой не знае какво мисли да направи Джи Хун (или Ги Хун) - финалът е отворен за интерпретации. Но той си взе парите (очевидно, имаше нови дрехи, пари за самолетен билет до САЩ и т.н. - парите в куфара бяха само част от наградата, той си е оставил). Според повечето западни ревюисти, той ще се опита да спре игрите с парите, които има (или с помощта на полицията). Според някои - ще търси отмъщение. Според автора финалът е умишлено неясен и героят искал да погледне в очите организаторите (не да участва пак, както се шегуват някои).
За мен най- неприятен беше докторът и искрено се зарадвах, когато го очистиха. Знам, че не е главен герой, но води в личната ми класация.

Не знам дали тук има почитатели на Игрите на глада (книгите), но последната издадена разказва предисторията на президента Сноу, която лично на мен ми беше много интересна. Обичам да има вникване в причините защо някой става жесток, та по тази логика би ми било интересно да видя и тук сходен подход.

Уф, за доктора не писах. Ама не ми бе интересен, а и бе пълнеж.
Но ми хареса как фронтмаската се отнесе спрямо него.

Иначе да, съгласен съм с Петя. Финалът нарочно е отворен.

Ако има продължение обаче (е то остава и да няма, хаха) си мисля, че ще хванат някаква съвсем различна история.
Аз лично искам да видя началото, старта.
Нещо като прикуъл.

Според мен няма нужда от 2 сезон, но предвид приходите...

Създателят на сериала е казал, че
Имам един неприятен въпрос (в смисъл - гнусен) - не знам дали някой от темата може да ми отговори:
А Ил Нам (1)

Аз пък харесвах 101 и 212. Бяха ми забавни.😀
218 странно изведнъж стана много нападателен и неприятен персонаж, но актьорът много ми хареса.
За 1 и 456 вярвам на теориите, че ще се окажат роднини.😉

Надявам се да не се окажат роднини, тъпо ще е.
И не мога да не отбележа избора на прическа накрая - ужасен.😂  Естествено, съчувствах на главния герой и на 67, но дотам. Е, оставиха си вратичка накрая, има неща, които могат да развият или разкажат (миналото, минали игри, историята на фронтмена, защо е там), но нашият човек да ходи пак да се бори, не знам какво би излязло от това, то не е екшън сериал.
ММ каза накрая - “The Witcher” е по-добър.😂

Има теории и защо е боядисал косата и защо в този цвят. Писах по-назад.😉 Вярвам, че може да е с някаква цел или послание.

След малко ще го скрия, пиша от телефона.
Не мисля, че това е карма, просто основните смърти могат да се предсказват - това е като игра за зрителите, ако се усетят навреме.

Започнах сезон 3 на антологията, ''Американска криминална история''
Този сезон е за аферата на Бил Клинтън с Моника Люински. Всеки понеделник по ФОКС от 22:55 ч.
Аз вече писах за това де, но да кажа, че започна. Пилотния епизод не ме впечатли особено, но съм сигурен, че ще набере скорост. Като цяло шоуто винаги е било много стойностно. С много силен каст и сценарий.

Започнах и сезон 3 на ''Наследници''
Succession
https://www.imdb.com/title/tt7660850/

Гледам го по HBO, всеки понеделник по един нов епизод.
Хареса ми старта на сезона. И тук класата е много висока. Каст, сценарий, всичко е на шест.
Нарочно са тези превземки и преиграване. Търсен ефект е, а и отделно тук идеята е като ТВ театър да се поднесе всичко.

Impeachment e супер. Аз си го знаех де. Грабна ме от първата серия.😊