Чакаме с трепет и вълнение всяко ново ОКТОМВРИйско попълнение - Тема 17

Пъпчето само почиствам със спирт.
И на Росен в епикризата пише,че има шум в сърцето, педиатърката също го чу,но каза че не е сериозно.Ако искаме ще ни прати на детски кардиолог.Аз обаче знам,че всичко е наред.През цялата бременност на всеки преглед най-обстойно гледахме сърчицето и щяха да ми кажат ако има нещо.И бебешко акне има тук-таме,но бързо изчезва без да го мажа с нищо.
Мама Ана,късмет и бързо излизане от кувиоза на мъничката Адриана.

Педиатърката е по-смела от мен. Аз едва едва слагах спирт, тя като дойде вкъщи и хубаво го натърка и накапа със спирта и още същата нощ пъпчето падна. Сега изписа да го мажа с изсушаващ лосион на адерма.

Здравейте мами. Моят син се роди на 13.10, но за това може би ще пиша по-късно. След като ни изписаха си направих два пъти антиген тест и е все положителен. Аз нямам контакти и най-вероятно в болницата съм се заразила. Моля ви, тези от вас които са минали през това да ми споделят опит. Много съм притеснена. Плача и се моля всичко да премине леко

Вкъщи е 22°-22.5°С и обличам бебето с боди с дълъг ръкав, чорапки и ромпър. Не съм привърженик на навличането на бебета, но тя се роди 2800 гр и не е пухкаво бебе с подкожни мазнини да я топлят. Може би затова й е комфортно така навлечена. Не съм я претопляла още и планувам тези дни да й слагам боди с късо ръкавче за да видя как ще се чувства. Качила е близо кг след изписването(на 3 седмици е вече). При каката се ръководих от нослето дали й е студено и се оказа доста студенолюбива. Обикновено беше по разсъблечена от мен.
Проблемът ми е за навън. Много е променливо времето и не знам какво да й обличам. Интересно ми е да чета при какви градуси какво им обличате на бебоците навън. Зимата е лесно - един космонавт, шапка и готово.
На мен след секциото ми казаха, че мога да започна с тренировки след 40-тия ден без вдигане и изтласкване на тежести(не, че имах такива планове). Трябва да ви споделя, че преди първата бременност, въпреки тренировките, коремът ми беше много отпуснат. След раждането, ми се стегна благодарение на количката. Първо теренът при нас беше или нагоре или надолу, второ приспивах я в количката след 6-тия месец(просто в един момент грохвах от мъкнене на ръце). Напред-назад люлеене ежедневно ми даваше добър тонус на мускулатурата на корема и ми беше станал супер плосък.
За килограмите, забременях 62 и в момента съм 62. Бях минала 74, но не знам с колко. Трябва да сваля още 8 за да се чувствам Ок.
След първото раждане бях заковала на 58кг. Каквото и да правя не свалях, но 2-3 месеца след като спрях кърменето и детето проходи, без усилия изчезнаха допълнителните килограми.
За корема…предния път лекарят ми каза да не слагам колан, защото почти съм нямала какво да прибирам. Този път, обаче ми казаха да слагам нещо, защото ще ме боли кръстът. Ами  боли си и слагам като излизам на разходка или върша нещо права.

Освен положителен тест, имаш ли симптоми?

Всичко започна с разстройство за което веднага взех пробиотик, ентерол и чай от шипка. След това една сухота в трахеята към ларинкса, която премина в сърбеж. От време на време температурата ми се покачва до 37.6

Бързо оздравяване, дано всичко е наред!

С нормално раждане( имам две) ставането и движенията са възможни 2 часа след задължителните за стоене легнал. Грубо на следващия ден след раждането, родилката е в напълно нормално състояние. Аз съм 5 дни след нормално раждане вдигам 5 годишната си дъщеря, днес изчистих генерално апартамента, изпрах 3 перални и за бебето се грижа и за каката и се чувствам пълна с енергия.

Честити да са новите бебоци живи и здрави да са ! 💕🍀💐
Бързо оздравяване звездички ! Дано всичко мине лека и безпроблемно !🙏🍀

Момичета, мисля да си взема колан или стягащо бельо,но нямам идея какво. Ако можете да ми препоръчате нещо

Аз съм след едно естествено и две секцио 😂 Също се чувствам ок, нямам никакви ограничения в движенията, разхождам се, карам децата по училища и тренировки, пера, чистя, готвя, гладя ризи за таткото, униформи за големите и дрехите на малката. Според мен това кой как ще се чувства след раждане, без значение какво, си е строго индивидуално, спрямо търпимост към болка, общо състояние, мускулатура, начин на живот и хиляди други фактори 😏
Nadejda, и аз искам колан да си взема. Гледам разни корсет, които рекламират различни имфлуенсърки в инстаграм, но не знам дали са ок. Много се чудя на кой да се спра, защото хич не са евтини 🙄

Скъпи са ,питах АГ той каза само да е стегнат колана няма значение от марката . Ама то има страшно много на пазара и направо се обърквам .

По препоръка на моята АГ, която в рамките на 2 г. стана мама два пъти и още две мои приятелки, които родиха през изминалата година, аз си поръчах този:
https://vikababy.com/stjagasht-kolan-za-sled-razhdane
АГ каза след 20-ти ден от раждането да го слагам

и аз съм си взела същия, имам други от предните раждания, но Илинден навиват горе и долу и са неудобни, имам и стягащо бельо, то пък много бързо ми стана голямо и е доста неудобно за употреба

Айде и аз влизам в групата на родилите. Точно на термин - днес 23.10.

Някакси още от 21 вечерта усещах, че на 23 сутринта вече ще имаме бебе и така стана.

Хайде сега разказа. Ох...

Още през деня вчера си имах нерегулярни контракции, съвсем леко болезнени. Бях се разбрала с една приятелка да се разходим и отидох. Обиколихме Гребната поне 3 пъти, аз продължавах с леките контракции. Прибрах се, почистих, почивах си и вечерта пак започната, но се успокоиха. Заспах си спокойно и в 2 без 10 се събудих от менструална болка. Пробвах пак да заспя, но след 2-3 минути отново. Не ме болеше толкова, даже напротив, дишах по съветите на Елена Василева и така. Към 3 и 30 реших да звънна на доктора, за да му обясня ситуацията. Разбрахме се да се чуем пак в 5. Контракциите продължават, чести и доста силни. И изведнъж в 5 без нещо усетих някакво "пук" в мен и си казах "Ехе, тва бебе как ме изрита!". Нооо... изведнъж усетих как потича нещо и си викам "А, май водите ми изтичат." И така, почна да тече тая рекаааа, аз се чудя как да тръгвам към болницата като съм като чешма и тека. Звъннах на доктора, тръгнах. Контракции имаше, но доста поносими. Около 6 бях с 1 см разкритие (много зор за нищо, както се казва). В 7 дойде и моя лекар, провери ме - вече бях на 4 см. (ПО-БИВА!) И бях няк'ва мега надъхана - "О, знам как се диша, за това не ме боли толкова". Ъхъ... до момента, в който стана 8 и не ми сложиха... ОКСИТОЦИН.

ЕМИ, ИЗПИТВАМ СТРАШНА АГРЕСИЯ КЪМ ОКСИТОЦИНА, ПРИЗНАВАМ!

Почнаха едни болки, доста по-силни, напредваха стабилно. Аз стоя и се превивам на леглото (А иначе бях твърде убедена, че ще се разхождам... Да, да). Изведнъж почват напъни, АМА КАКВИ НАПЪНИ! Викам си "А, не. Спирам да раждам, аз бях до тук, стой си вътре, младежо!" Забравих лекции, забравих си името, забравих да дишам, единственото, което помнех беше фразата на мъжа ми "Коте, тая вечер си много секси, хайде да си направим бебе!" и се агресирах лееееекоооо. Акушерката ми обяснява как да дишам, как да напъвам, уж го правя ама не. Накрая се мобилизирах и си казах "Ако не напъваш правилно, ще се мъчиш още 100 часа. Бива ли да си развалиш всички спомени със свещения брачен партньор?" И така изведнъж всичко стана много бързо, качиха ме на магарето, аз се извинявам, че крещя и не винаги дишам правилно. Доктора ми прави масаж, докато почти изкъртвам дръжките на магарето и в един момент усетих... Празнота. Поглеждам едно малко лилаво картофче със страхотна прическа и цялото омазано със слуз, реве и се чуди защо излезе на студено, аджеба, и какви са тез лели, които го пипах така безобразно! Успокоих се, сетих се как се казвам, почнах да дишам и си казах "Това са 2 часа от живота ми, които не искам да преживявам скоро отново!".

Та така... в 10 и 20 на бял свят се появи нашият силен мъж Тервел, с размерите 3690 гр и 51 см.

Шегата настрана! Изключително много съм благодарна на акушерките, на доктора ми. Изтърпяха ми всичките крясъци и дори казаха, че за първо раждане съм идеална. Къде, къде по-звучни певици е имало! Момичета, гадни са болките, напъните също, но всичко се преживява, а най-якото е, че въпреки че не мога да си седна на дупето, заради епизиотомия и няколко шева, нямам разкъсвания вътрешни или външни заради това, че някакси успявах да изпълнявам какво казват акушерките. Така че слушайте ги! Правят всичко възможно, за да ни запазят здрави! Слава Богу, от баш болките до края - 2 часа и 20 минути.

За чудещите - родих в Хирургиите в Пловдив, при д-р Порязов.

С Тервел се нагласяме с кърменето. Дават ни АМ, но не го ползвам! Слагам го на гърда, явно има нещо щом май току-що се наака. Та, отивам да сменям памперса, че да не го изнервя. Кротанчо е за сега, ще видим по-нататък.

П.п. Таткото се разплака! А съм го виждала да плаче, само когато Върколакът Логан от Х-мен умря!

П.п. Извинете за дългия пост! Кураж и сили  на неродилите, и кураж и сили на родилите!