Според мен детето с развиваща се психика трудно ще се разграничи от модела на родителите си. А на 18-20 е вече относително късно да си променя нагласите.
Интересно, че практиката е дори зрели хора да не постигат такова разграничаване. Но според теб дете с формиращ се манталитет е способно да се разграничи от поведенческия модел на най-близките си. Това изобщо не го виждам, особено ако моделът не му причинява страдание. Възпитанието и личният пример на родителите се имитират в голяма степен, това е по-скоро правило.
Щом за теб дори едно дете има такъв висок капацитет, всяка снаха сама си е виновна, ако се е оженила за мъж, който е в добри отношения с родителите си. "Нормалното" (в твоя вариант) е той да си говори с тях само за времето или имат ли нужда от нещо.
Всъщност какво ли се занимавам, вихри се необезпокоявана. Бъди така добра, да не коментираш моите постове, аз обещавам същото за твоите. Ако изобщо ти е възможно или искам прекалено много?