С какво ви дразнят свекървите? – 132

Айде и прокиснаха вече манджите 😂

То вярно, ако още ден-два го преговорим, ботулизъм направо ще хванем...😉

Мила птичке, тея манджи прокиснаха още като на теб ти ги предлагах.
Да приключим, че стана грозно. Не е нормално жени, коИто се имат за възпитани и имат уж обноски и целят да изпъкнат с тях да ръсят обиди с чували, да търсят грешки и какво ли още не. Така не се води диалог, ако така общувате и навън, не ми се мисли. Може да се изказва мнение и без да се употребява такъв език. Приключваме с манЖите, че вдигнахме кръвното на свекървите.

Едно и също е - възпитание се нарича. Айде, голяма удивителна 😜
Страшна драма, няма що...... пак удивителна!
Сега, ако някоя я е яд, че няма да е свекърва, не можем да й помогнем. Да се обърне за помощ към мъжа си.
Как може да се ядосвате за една манджа?

Изобщо не е сравнимо с казуса. Ако си на гости и нещо не ядеш, някой ще ти го тика ли да си го носиш вкъщи?

Отдавна имам решение на въпроса.
Сервирам от всичко, а то е доста и различно винаги, всеки си взема каквото иска и колкото иска.За из път си гласят сами багажа, не са малки.Понякога виждам, че сина взема каквото той  яде, понякога взема и каквото тя обича.
Доста храна се хвърля  и  у нас, на кучета и котки, че не успявам да готвя малки количества ,например две порции.Навик за 5-6.
Но като хапнем веднъж  и се случи да не повторим, се изхвърля, дори аз не обичам стара храна, колкото да се мъча да не хвърлям.
Винаги съм се чудила как приготвят на ресторант една порция като има една поръчка, обяснявам си ,че готвят повече и за това е скъпо, че се изхвърля все нещо.Как се готви триста грама?
Що не предложите вие  да си изберете и вземете  под предлог, че сте големи хора и не я товарите с тази грижа.Все пак за два-три дни там хапвате нещо, не е напълно да отхвърлите нейното готвено, значи става.
Като ще идват почвам от трайното преден ден-например руска салата, пълня чушки и сурови в хладилник да сваря на другия ден, нарязвам, събирам  да са готови продукти което е възможно  и сутринта на идването готвя за обяд.Не остават , едно преспиване имат.Вземат като се приберат да има какво да ядат, да не търчат да търсят, и най-много на другия ден да остане нещо.
Компоти,домати изварени до гъсти за готвене, зимнина трайна вземат вече, че децата обичат сокче , преди имаше време и това да не искат, не готвеха ,внасяха храна..Лютеница харесват повече на другата баба, от там вземат, .
Ама пък като не се излиза на глава с един човек, затваряш очи и го оставяш да прави каквото иска.Или си директен -  хубаво е , но няма да се яде, не слагай.Разбери от дума с добро.
Но в случая се чудя как друг ще гласи багажа на големи хора, да не са  бебета , от там трябва да се почне решаване на проблема.

И какво ще последва?????  Изнесохме се от ремонтиран от нас апартамент, дарен от свекърите за мъжа ми. Сега си живеем в наш и на банката. Свекърва ми е помагала за децата изключително рядко, нещо като 3 пъти за 10 години. Не съм зависима финансово. Точно нищо не може да последва.



След като пуснах мнението се замислих. Какво очаквам от свекървата и от тъщата? Да приемат, че не сме на 10 вече, а сме на 40+. Очаквам да чуват ( не само да слушат) какво им казваме. Когато могат да се съобразят с чутото. Да няма натякване за непоискани съвети, просто съвет не е проблем.

Не точно за свекърви, но за тъпчене на храна, нещо смешно.
Като бях студентка, наистина нямаше под път и над път хубави неща, майка ми точно"тъпчеше" чанти, аз кога вземах, кога отказвах. Не ми се мъкнеха по влакове тежки чанти. Баща ми правеше много хубав сафрид в буркани, в онези години повече се намираше български, пресен сафрид. Една година живеех в общежитие с две момичета, на едната гаджето в друга стая и често хапвахме заедно, но младежът беше доста лаком.
Веднъж се връщам за НГ, но като тръгнах обратно за София, носех много книги и казах, че ще взема баница и май някакви сладки, но буркани, в никакъв случай, тежат ми. Обаче, майка ми натъпкала. Връщам се с нощния влак, оставям чантата и буквално тичам защото има заверка на упражнения. Една от колежките ми, друга група няма упражнения. Помолих я да ми подреди чантата, че има храна, баница, да не стои цял ден в чантата, аз бързам. Тя пита има ли сафрид, казвам няма и заминавам. След време, ама поне седмица търся нещо в шкафа и гледам в най-забутания ътъл-лютеници и сафрид в буркан. Пак бяхме със същата колежка, питам това пък откэде е, как не сме го видели... Тя казва, ами ти го донесе след НГ, ама като каза, че няма, аз помислих, че да не го изяде Х.... (лакомото гадже на другата) и затова го скрих.
Такъв срам брах, не е истина. Дразнехме се на Х..., ама чак пък да крия храна.

Оттогава - преди да тръгна - инспекция на чантата, да няма изненади.
И снахата от темата, вместо да се правят клипове с изхвърлена храна, като си я знаете свекървата-преди тръгване се отварят чантите и се вади "тайната пратка". Или се слага личен багаж в малка чанта, без място за "тъпчене"

От девет кладенеца вода донесохте, за да оневините свекървите, чак по полянки и градинки храна разнасяхте 😁. А, всъщност, вашето отношение към тях е като към малоумни - няма какво да се направи, те ще си тъпчат саковете, важното е да набиете канчетата на снахите да го приемат по подходящ (според вас)  начин. 🙄
Аз на място бих извадила нежеланата храна, за мен явната конфронтация е за предпочитане пред дразненията години наред,  уж да не си разваляме отношенията. Важно е, обаче, дали и мъжът има смелост да те подкрепи.

Добре де, само аз ли не виждам чак такъв проблем? Да си пъха - нали не мъкнете багаж на ръка. После, като се приберете в София ( или където сте вкъщи), събирате храната в един плик и я слагате до кофите - има бездомни хора, много ще се зарадват.  Ако ще да е сготвена от шеф Манчев - ако не я искам просто я оставям до кофите някой да яде. Ето, онзи ден, купих от един магазин картофи със сметана и броколи. Добре, обаче не съм прочела, че в яденето имало шунка. Ами няма да го ям и съответно го предложих на една комшийка, тя отказа. Следващата стъпка и да го занеса на кофите някой да го изяде. Преди години, 90те, зверската криза, моя приятелка живее на квартира в друг град. Родителите ѝ в Добрич също изнемогват, но отнякъде докопали някаква много скъпа и хубава риба и я пращат на дъщеря си. Тя, обаче е вегетарианка и я дава на котката. След време техните я попитали дали ѝ е харесала рибата, като чули, че отишла за котката едва не припаднали.
Не е нужно да се праща демонстративно клип как се хвърля храна! Просто се слага по предназначение - дали на комшийката, дали я ядете, дали я давате на бездомните до кофата, дали храните куче/котка с нея, вие си решавате. Ако попита - ами казахме, че не желаем и я дадохме. Точка. Какъв е проблемът?

Не е животозастрашаващ проблем, да, но е дразнещо, когато няма чуваемост. Казал си "Не, благодаря", ако насреща си имаш нормален човек, това би трябвало да е достатъчно.

Нещо подобно, но още по-кофти се случи на бившия. Майка му не беше от жените, които тъпчат в чантите, той още по-малко от децата, които си искат, ама нà - нещо не са се доразбрали. Резултатът беше багажник, който с месеци вонеше на екарисаж и хвърлен сак. Направо си е опасно. Приятелка пък щеше да получи удар като си отвори раницата и видя какъв шоколадов бомбок е станал, след като майка ù е натъпкала без нейно знание разни десерти. Това на екскурзия, без възможност да се переш, сушиш и тн. Направо ù се дорева.

Добре де, а не може ли изначало, т.е. свекървата да пита искат ли, вместо те да се чудят после на кого да я предложат, тя да го направи. Така храната няма да престоява по чанти и багажници, просто се предлага на някого по-наблизо. Щом се предполага, че те могат да я дадат на някого, значи същото може да се предполага и за свекървата, нали?
Не мога да разбера на предлагащите да я вземат, логиката да я домъкнат до София, че да я дадат на някого, но не допускат тази възможността свекървата да го направи

Не само че може, ами е и задължително. Очевидно е неразбрана, може и нарочно го прави. Но това е положението. Приемете, че е като двегодишно дете, не разбира и точка по въпроса, действате си както си знаете. Няма да я промените. Просто спрете да си хабите нервите. А тя като види, че не ви пука и че си правите каквото си искате може и да спре.

Аз двегодишните ги възпитавам, не ги оставям да правят каквото си поискат.

Само да вметна, че храна на 2-3 дни, която после се е лашкала няколко часа в колата на стайна Т вместо в хладилник, съвсем ще втаса и няма да става за консумация.