Стрино, откъде ги намираш такива екземпляри?
И какво стана? Самонаряза ли се откачалката?
- Публикувана: 13 окт. 2021, 10:05 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2021, 22:31 ч.
Чувствам се объркана,недооценена и тъжна
Стрино, откъде ги намираш такива екземпляри?
И какво стана? Самонаряза ли се откачалката?
Само че се сещай, че ако някой наистина иска да се самоубие или поне нарани, му е последна грижа, че ти го възприемаш като насилие.
Може би ще го съдиш постмортем, че е наранил крехката ти душевност? Или наследниците му?
Такова изнудване далеч не е престъпление. Всеки си носи последиците от поведението си, какъвто пример даде ти.
Може би ще го съдиш постмортем, че е наранил крехката ти душевност? Или наследниците му?
Такова изнудване далеч не е престъпление. Всеки си носи последиците от поведението си, какъвто пример даде ти.
Чак да го съдя не. Не би ми пукало. Както и на описаната жена е спряло да и пука.
И никакви последици не носи нито тази жена, нито който и да е ако не се подаде на такова манипулиране.
Последиците си ги носи самоубиеца.
Сериозно ли мислиш, че тази моя позната е трябвало да се поддаде на заплахите и да остане с безработен пияндурник, насилник, който и харчел заплатата за пиене, а децата гладували?
А коя си ти да определяш дали някой е ценен или не?
Може би ще го съдиш постмортем, че е наранил крехката ти душевност? Или наследниците му?
Сериозно ли мислиш, че тази моя позната е трябвало да се поддаде на заплахите и да остане с безработен пияндурник, насилник, който и харчел заплатата за пиене, а децата гладували?
Тук момичето е младо и емоционално. И нито е бита, нито са й вземали парите, както на познатата ти.
Просто са се намерили - тя отстъпва, той настъпва.
Аз си казах мнението за връзката. Но не съм съгласна да се преекспонира как се напил и се заяждал. Да, на някои хора се случва да пият от мъка, други грам не се трогват и веднага се оглеждат за следващия. Хора разни...
И аз щях да напиша, че не ти определяш кой е загуба за света, но ме изпревариха
Нямах нерви да изчета темата, но моето лично мнение е, че травмите от тежкото детство човек трябва да си ги реши докъм 20-25 и при всички положения, преди да тръгне да прави семейство с някой друг (напр. живеене заедно).
Хора много - истории много; малко са имали перфектни семейства (смърт, изоставяне, насилие, алкохолизъм, хазарт и прочие на/от родител). Но след една възраст да си оправдаваш поведението с мама и тате е абсурдно.
... Заплахите за самоубийство са си изнудване отвсякъде, за щастие, имат ефект само докато изнудваният се притеснява.
Хора много - истории много; малко са имали перфектни семейства (смърт, изоставяне, насилие, алкохолизъм, хазарт и прочие на/от родител). Но след една възраст да си оправдаваш поведението с мама и тате е абсурдно.
... Заплахите за самоубийство са си изнудване отвсякъде, за щастие, имат ефект само докато изнудваният се притеснява.
Повечето травми дори не са осъзнати. Имам приятел, който обича да мачка другите, защото така са го учили неговите родители, не признава емоции, като например да кажеш, че обичаш някой - за него това са глупости и винаги има материална причина. Казвала съм му, че родителите така са го научили той не е съгласен. (Познавам неговите родители).
Това, че се привързвал към помагаща, заради миналото, може да е просто оправдание да излиза с други.
Това, че се привързвал към помагаща, заради миналото, може да е просто оправдание да излиза с други.
Аха. И да гледаме спокойно как евентуално може и да го направи...
Животът на всеки е лична отговорност. Ако някой е решил да го направи, не може ти да си там да го спираш постоянно. Но ако се опитва да спекулира с това, за да те накара да правиш каквото му се иска, това вече е опит за принуда. Дали ще заплаши своя или твоя живот, къде е разликата? И двете са неприемливи. Просто първото е доста по-хитра манипулация.
Повечето травми дори не са осъзнати. Имам приятел, който обича да мачка другите, защото така са го учили неговите родители, не признава емоции, като например да кажеш, че обичаш някой - за него това са глупости и винаги има материална причина. Казвала съм му, че родителите така са го научили той не е съгласен. (Познавам неговите родители).
Това, че се привързвал към помагаща, заради миналото, може да е просто оправдание да излиза с други.
Това, че се привързвал към помагаща, заради миналото, може да е просто оправдание да излиза с други.
Здравейте!Темата може би ще е малко дълга,но ще се опитам да обясня всичко подробно,за да получа адекватна обратна връзка.
Аз съм от провинцията и преди 5 години дойдох в София да уча.В университета се запознах с едно момче,с което година по-късно решихме да имаме връзка.Минали сме през много неща.Той е имал много тъжно детство,последиците от което са и до днес.Майка му го е оставила,когато е бил малък и от тогава той има проблем с това,че се привързва към жени,които му помагат в някава ситуация.
Връщам се на нашата връзка.В началото си бяхме много близки приятели.Един ден той ми каза,че има чувства към мен,аз също имах,но имах опасения,че можем да си развалим така хубавото приятелство и съответно му казах.При което той започна да ме отбягва.Започна да се държи зле с мен.Накрая аз реших да опитаме.След известно време заживяхме заедно.Всичко беше наред.Бях толкова щастлива.Работехме на едно и също място,живеехме заедно и като цяло бяхме постоянно заедно,което не знам дали в една връзка е добре.Дойде момент,когато се наложи да напуснем работа и всеки започна на друго място.Като аз си мислех,че това е хубаво,защото така няма да сме постоянно заедно и отношенията ни няма да станат токсични по някое време.
Но..
Във фирмата,в която той започна работа може би поради смяната на средата много се промени.В смисъл,че стана по-агресивен,конфликтен.Не с мен,а с хората. След някакво време започна да се държи с мен различно.Започна да ме отбягва.Не искаше да правим нищо заедно.Тъкмо тогава ни предстоеше преместване в друго жилище.И аз го попитах дали е сигурен,че иска да продължим да живеем заедно и той каза,че иска.Но аз усещах,че нещо не е наред.Дадох му време като си мислех,че просто е под напрежение,заради новата работа.Но когато дойде момента да се местим,той с един негов приятел и аз натоварихме багажа в колата и го разтоварихме пред новото жилище,като той каза,че няма да спи при мен и ще чака в колата.Тоест аз и неговия приятел качихме багажа,докато той чакаше в колата и изобщо не се качи.Аз останах сама и си дадох сметка,че нещата наистина не са наред и вероятно той вече не иска да сме заедно.
На следващия ден той се прибра и аз реших да говоря с него за това.Той ми излезе с оправданието,че в старото ни жилище имало интернет,а в новото още не и затова предпочел да спи там.Не му повярвах.
След месец пожела да се разделим.
Казах добре,единия от нас трябва да се изнесе.И той ми каза,че нямал проблем да живеем заедно.Аз го попитах тогава защо се разделяме?И той започна да ми обяснява как той се бил заблудил какви чувства имал към мен,че много ме обичал,но като сестра.Не му повярвах и му казах,че отказвам да присъствам в такива отношения.Започнах да си търся квартира.
След това излезнах с неговия приятел,за да го попитам дали знае какво се случва,дали има друга.
И той ми каза,че е хлътнал по шефката му на работа,която е на 30 и има дете и семейство.Той е на 23. Тук ви връщам на проблема му с жените,които му помагат и как той ги приема.Тя му беше помогнала с неща в работата.
Та заради нея той реши да се разделим.Бях толкова обидена,че не ми каза истината.Толкова наранена.Спрях да се храня нормално,не можех да спя.Плачех постоянно.Ходя на работа и плача в градския,плача на работа.Тотална развалина.
Излезнах още няколко пъти с неговия приятел,като разбрах още неща,които не знам защо исках да знам при положение,че не ми действа добре.
В крайна сметка не са имали никакви отношения различни от професионални.
В разговор с негов колега се оказа,че въпросната дама има практика да се държи да кажем като лека жена с мъжете във фирмата,които препобладават и това не е първия случай,в който пуска фандък на някой и после му гледа сеира така да се изразя.Общо взето вдига си самочувствието.
Аз продължавах с търсенето на квартира,много често ходех да спя у приятелка,за да не съм там.
И една вечер един приятел,който се беше върнал от чужбина ми каза,че е в София и ако искам да се видим. Аз се съгласих.Бях в общото ни жилище(искам да кажа,че след като се разделихме и живеехме заедно никога не сме се карали).Започнах да се оправям и той ме попита къде ще ходя.Казах му,че ще излизам с един приятел,който се е върнал от чужбина.След като се прибрах го заварих пиян,но нищо не казах.Легнах си.Той дойде и започна да ме разпитва за въпросния ми приятел.Казах,че сме просто приятели,че е късно и искам да спя,защото на другия ден съм на работа.Говореше ми със заядлив тон.Каза ми,че щом излизам с други няма как да живеем заедно,аз казах по принцип вече няма как,търся си.
На следващия ден докато бях на работа ми звънна и поиска да се съберем.Очаквах го,след като видях вечерта,че го е жегнало това,че съм излизала с друг.
Така,че не бях изненадана.Казах му,че ще обсъдим това след работа.
Прибрах се говорихме,той използва за извинение проблема,който има.Аз му казах,че вече е голям човек и не може да си измива ръцете с майка му.
Казах му,че ми трябва време да си помисля.
Мислих много,поставях минусите и плюсовете от това да сме заедно.
В крайна сметка реших да опитам пак с него.
Но имам проблем с доверието.Не му вярвям за нищо.Наранена съм,понякога изпадам в дупки.Плача отново.
В същото време той се старае да оправи нещата,държи се добре,прави жестове и т.н.
Понеже все още работи там ми каза,че ще напусне работа,заради мен.Търси си друго.
Но аз постоянно мисля за миналите събития и се чувствам ужасно.Самочувствието ми е смазано. Искам да съм с него,искам всичко да е като преди.
Според вас ако мине време и всичко с него е наред,ще се оправя ли аз самата психически?Ще се върне ли доверието,ще превъзмогна ли това?
Аз съм от провинцията и преди 5 години дойдох в София да уча.В университета се запознах с едно момче,с което година по-късно решихме да имаме връзка.Минали сме през много неща.Той е имал много тъжно детство,последиците от което са и до днес.Майка му го е оставила,когато е бил малък и от тогава той има проблем с това,че се привързва към жени,които му помагат в някава ситуация.
Връщам се на нашата връзка.В началото си бяхме много близки приятели.Един ден той ми каза,че има чувства към мен,аз също имах,но имах опасения,че можем да си развалим така хубавото приятелство и съответно му казах.При което той започна да ме отбягва.Започна да се държи зле с мен.Накрая аз реших да опитаме.След известно време заживяхме заедно.Всичко беше наред.Бях толкова щастлива.Работехме на едно и също място,живеехме заедно и като цяло бяхме постоянно заедно,което не знам дали в една връзка е добре.Дойде момент,когато се наложи да напуснем работа и всеки започна на друго място.Като аз си мислех,че това е хубаво,защото така няма да сме постоянно заедно и отношенията ни няма да станат токсични по някое време.
Но..
Във фирмата,в която той започна работа може би поради смяната на средата много се промени.В смисъл,че стана по-агресивен,конфликтен.Не с мен,а с хората. След някакво време започна да се държи с мен различно.Започна да ме отбягва.Не искаше да правим нищо заедно.Тъкмо тогава ни предстоеше преместване в друго жилище.И аз го попитах дали е сигурен,че иска да продължим да живеем заедно и той каза,че иска.Но аз усещах,че нещо не е наред.Дадох му време като си мислех,че просто е под напрежение,заради новата работа.Но когато дойде момента да се местим,той с един негов приятел и аз натоварихме багажа в колата и го разтоварихме пред новото жилище,като той каза,че няма да спи при мен и ще чака в колата.Тоест аз и неговия приятел качихме багажа,докато той чакаше в колата и изобщо не се качи.Аз останах сама и си дадох сметка,че нещата наистина не са наред и вероятно той вече не иска да сме заедно.
На следващия ден той се прибра и аз реших да говоря с него за това.Той ми излезе с оправданието,че в старото ни жилище имало интернет,а в новото още не и затова предпочел да спи там.Не му повярвах.
След месец пожела да се разделим.
Казах добре,единия от нас трябва да се изнесе.И той ми каза,че нямал проблем да живеем заедно.Аз го попитах тогава защо се разделяме?И той започна да ми обяснява как той се бил заблудил какви чувства имал към мен,че много ме обичал,но като сестра.Не му повярвах и му казах,че отказвам да присъствам в такива отношения.Започнах да си търся квартира.
След това излезнах с неговия приятел,за да го попитам дали знае какво се случва,дали има друга.
И той ми каза,че е хлътнал по шефката му на работа,която е на 30 и има дете и семейство.Той е на 23. Тук ви връщам на проблема му с жените,които му помагат и как той ги приема.Тя му беше помогнала с неща в работата.
Та заради нея той реши да се разделим.Бях толкова обидена,че не ми каза истината.Толкова наранена.Спрях да се храня нормално,не можех да спя.Плачех постоянно.Ходя на работа и плача в градския,плача на работа.Тотална развалина.
Излезнах още няколко пъти с неговия приятел,като разбрах още неща,които не знам защо исках да знам при положение,че не ми действа добре.
В крайна сметка не са имали никакви отношения различни от професионални.
В разговор с негов колега се оказа,че въпросната дама има практика да се държи да кажем като лека жена с мъжете във фирмата,които препобладават и това не е първия случай,в който пуска фандък на някой и после му гледа сеира така да се изразя.Общо взето вдига си самочувствието.
Аз продължавах с търсенето на квартира,много често ходех да спя у приятелка,за да не съм там.
И една вечер един приятел,който се беше върнал от чужбина ми каза,че е в София и ако искам да се видим. Аз се съгласих.Бях в общото ни жилище(искам да кажа,че след като се разделихме и живеехме заедно никога не сме се карали).Започнах да се оправям и той ме попита къде ще ходя.Казах му,че ще излизам с един приятел,който се е върнал от чужбина.След като се прибрах го заварих пиян,но нищо не казах.Легнах си.Той дойде и започна да ме разпитва за въпросния ми приятел.Казах,че сме просто приятели,че е късно и искам да спя,защото на другия ден съм на работа.Говореше ми със заядлив тон.Каза ми,че щом излизам с други няма как да живеем заедно,аз казах по принцип вече няма как,търся си.
На следващия ден докато бях на работа ми звънна и поиска да се съберем.Очаквах го,след като видях вечерта,че го е жегнало това,че съм излизала с друг.
Така,че не бях изненадана.Казах му,че ще обсъдим това след работа.
Прибрах се говорихме,той използва за извинение проблема,който има.Аз му казах,че вече е голям човек и не може да си измива ръцете с майка му.
Казах му,че ми трябва време да си помисля.
Мислих много,поставях минусите и плюсовете от това да сме заедно.
В крайна сметка реших да опитам пак с него.
Но имам проблем с доверието.Не му вярвям за нищо.Наранена съм,понякога изпадам в дупки.Плача отново.
В същото време той се старае да оправи нещата,държи се добре,прави жестове и т.н.
Понеже все още работи там ми каза,че ще напусне работа,заради мен.Търси си друго.
Но аз постоянно мисля за миналите събития и се чувствам ужасно.Самочувствието ми е смазано. Искам да съм с него,искам всичко да е като преди.
Според вас ако мине време и всичко с него е наред,ще се оправя ли аз самата психически?Ще се върне ли доверието,ще превъзмогна ли това?
Ей това е сериозно, вие за едно напиване се хващате.
https://offnews.bg/112/zhena-e-prostreliana-v-magazin-na-stolich … velov-762146.html
https://offnews.bg/112/zhena-e-prostreliana-v-magazin-na-stolich … velov-762146.html
Ужас.
Затова от луди се бяга докат е време.
Затова от луди се бяга докат е време.
Мило момиче, бившият, за който съм писала тук е подобен екземпляр.
Баща алкохолик, който изоставя семейството и майка, която в старанието да си отгледа сама децата не им е давала достатъчно обич и внимание. Та, въпросният бивш все залиташе преди да се съберем с жени на годините на майка си, още от 20 годишен. Аз му бях единствената на неговите, обаче не издържа и се хвана с 55 годишна обща приятелка.
За протокола: той все си оправдаваше отвратителното поведение с детството. Ама, това изобщо не може да минава цял живот и да си играе с чужди съдби. След като се събрахме от добрият и обичлив мъж се превърна в емоционален насилник и егоманиак, който ми направи живота в последните години черен.
Тези хора не създават нормални семейства, но разбира се, не обобщавам.
Травма има, но тя не е причина да се държи като чудовище, за да си го върне за кофти детство.
Аз не празнувам, аз небщ подарявам подаръци, аз не правя това... защото като малък на мен не са. Дрън дрън. И на 28 беше такъв и сега на 38.
Залита, влечат си го възрастни жени. Търси мсйка си, за да го обгрижва, храни и най-вече, за да не поема отговорности.
Бягай и се радвай, че си само на 23.
Намери си адекватен мъж, а не извратен любител на жени, които да го спасяват.
Успех!
Баща алкохолик, който изоставя семейството и майка, която в старанието да си отгледа сама децата не им е давала достатъчно обич и внимание. Та, въпросният бивш все залиташе преди да се съберем с жени на годините на майка си, още от 20 годишен. Аз му бях единствената на неговите, обаче не издържа и се хвана с 55 годишна обща приятелка.
За протокола: той все си оправдаваше отвратителното поведение с детството. Ама, това изобщо не може да минава цял живот и да си играе с чужди съдби. След като се събрахме от добрият и обичлив мъж се превърна в емоционален насилник и егоманиак, който ми направи живота в последните години черен.
Тези хора не създават нормални семейства, но разбира се, не обобщавам.
Травма има, но тя не е причина да се държи като чудовище, за да си го върне за кофти детство.
Аз не празнувам, аз небщ подарявам подаръци, аз не правя това... защото като малък на мен не са. Дрън дрън. И на 28 беше такъв и сега на 38.
Залита, влечат си го възрастни жени. Търси мсйка си, за да го обгрижва, храни и най-вече, за да не поема отговорности.
Бягай и се радвай, че си само на 23.
Намери си адекватен мъж, а не извратен любител на жени, които да го спасяват.
Успех!
Мило момиче, бившият, за който съм писала тук е подобен екземпляр.
Баща алкохолик, който изоставя семейството и майка, която в старанието да си отгледа сама децата не им е давала достатъчно обич и внимание. Та, въпросният бивш все залиташе преди да се съберем с жени на годините на майка си, още от 20 годишен. Аз му бях единствената на неговите, обаче не издържа и се хвана с 55 годишна обща приятелка.
За протокола: той все си оправдаваше отвратителното поведение с детството. Ама, това изобщо не може да минава цял живот и да си играе с чужди съдби. След като се събрахме от добрият и обичлив мъж се превърна в емоционален насилник и егоманиак, който ми направи живота в последните години черен.
Тези хора не създават нормални семейства, но разбира се, не обобщавам.
Травма има, но тя не е причина да се държи като чудовище, за да си го върне за кофти детство.
Аз не празнувам, аз небщ подарявам подаръци, аз не правя това... защото като малък на мен не са. Дрън дрън. И на 28 беше такъв и сега на 38.
Залита, влечат си го възрастни жени. Търси мсйка си, за да го обгрижва, храни и най-вече, за да не поема отговорности.
Бягай и се радвай, че си само на 23.
Намери си адекватен мъж, а не извратен любител на жени, които да го спасяват.
Успех!
Баща алкохолик, който изоставя семейството и майка, която в старанието да си отгледа сама децата не им е давала достатъчно обич и внимание. Та, въпросният бивш все залиташе преди да се съберем с жени на годините на майка си, още от 20 годишен. Аз му бях единствената на неговите, обаче не издържа и се хвана с 55 годишна обща приятелка.
За протокола: той все си оправдаваше отвратителното поведение с детството. Ама, това изобщо не може да минава цял живот и да си играе с чужди съдби. След като се събрахме от добрият и обичлив мъж се превърна в емоционален насилник и егоманиак, който ми направи живота в последните години черен.
Тези хора не създават нормални семейства, но разбира се, не обобщавам.
Травма има, но тя не е причина да се държи като чудовище, за да си го върне за кофти детство.
Аз не празнувам, аз небщ подарявам подаръци, аз не правя това... защото като малък на мен не са. Дрън дрън. И на 28 беше такъв и сега на 38.
Залита, влечат си го възрастни жени. Търси мсйка си, за да го обгрижва, храни и най-вече, за да не поема отговорности.
Бягай и се радвай, че си само на 23.
Намери си адекватен мъж, а не извратен любител на жени, които да го спасяват.
Успех!