Здравейте!Темата може би ще е малко дълга,но ще се опитам да обясня всичко подробно,за да получа адекватна обратна връзка.
Аз съм от провинцията и преди 5 години дойдох в София да уча.В университета се запознах с едно момче,с което година по-късно решихме да имаме връзка.Минали сме през много неща.Той е имал много тъжно детство,последиците от което са и до днес.Майка му го е оставила,когато е бил малък и от тогава той има проблем с това,че се привързва към жени,които му помагат в някава ситуация.
Връщам се на нашата връзка.В началото си бяхме много близки приятели.Един ден той ми каза,че има чувства към мен,аз също имах,но имах опасения,че можем да си развалим така хубавото приятелство и съответно му казах.При което той започна да ме отбягва.Започна да се държи зле с мен.Накрая аз реших да опитаме.След известно време заживяхме заедно.Всичко беше наред.Бях толкова щастлива.Работехме на едно и също място,живеехме заедно и като цяло бяхме постоянно заедно,което не знам дали в една връзка е добре.Дойде момент,когато се наложи да напуснем работа и всеки започна на друго място.Като аз си мислех,че това е хубаво,защото така няма да сме постоянно заедно и отношенията ни няма да станат токсични по някое време.
Но..
Във фирмата,в която той започна работа може би поради смяната на средата много се промени.В смисъл,че стана по-агресивен,конфликтен.Не с мен,а с хората. След някакво време започна да се държи с мен различно.Започна да ме отбягва.Не искаше да правим нищо заедно.Тъкмо тогава ни предстоеше преместване в друго жилище.И аз го попитах дали е сигурен,че иска да продължим да живеем заедно и той каза,че иска.Но аз усещах,че нещо не е наред.Дадох му време като си мислех,че просто е под напрежение,заради новата работа.Но когато дойде момента да се местим,той с един негов приятел и аз натоварихме багажа в колата и го разтоварихме пред новото жилище,като той каза,че няма да спи при мен и ще чака в колата.Тоест аз и неговия приятел качихме багажа,докато той чакаше в колата и изобщо не се качи.Аз останах сама и си дадох сметка,че нещата наистина не са наред и вероятно той вече не иска да сме заедно.
На следващия ден той се прибра и аз реших да говоря с него за това.Той ми излезе с оправданието,че в старото ни жилище имало интернет,а в новото още не и затова предпочел да спи там.Не му повярвах.
След месец пожела да се разделим.
Казах добре,единия от нас трябва да се изнесе.И той ми каза,че нямал проблем да живеем заедно.Аз го попитах тогава защо се разделяме?И той започна да ми обяснява как той се бил заблудил какви чувства имал към мен,че много ме обичал,но като сестра.Не му повярвах и му казах,че отказвам да присъствам в такива отношения.Започнах да си търся квартира.
След това излезнах с неговия приятел,за да го попитам дали знае какво се случва,дали има друга.
И той ми каза,че е хлътнал по шефката му на работа,която е на 30 и има дете и семейство.Той е на 23. Тук ви връщам на проблема му с жените,които му помагат и как той ги приема.Тя му беше помогнала с неща в работата.
Та заради нея той реши да се разделим.Бях толкова обидена,че не ми каза истината.Толкова наранена.Спрях да се храня нормално,не можех да спя.Плачех постоянно.Ходя на работа и плача в градския,плача на работа.Тотална развалина.
Излезнах още няколко пъти с неговия приятел,като разбрах още неща,които не знам защо исках да знам при положение,че не ми действа добре.
В крайна сметка не са имали никакви отношения различни от професионални.
В разговор с негов колега се оказа,че въпросната дама има практика да се държи да кажем като лека жена с мъжете във фирмата,които препобладават и това не е първия случай,в който пуска фандък на някой и после му гледа сеира така да се изразя.Общо взето вдига си самочувствието.
Аз продължавах с търсенето на квартира,много често ходех да спя у приятелка,за да не съм там.
И една вечер един приятел,който се беше върнал от чужбина ми каза,че е в София и ако искам да се видим. Аз се съгласих.Бях в общото ни жилище(искам да кажа,че след като се разделихме и живеехме заедно никога не сме се карали).Започнах да се оправям и той ме попита къде ще ходя.Казах му,че ще излизам с един приятел,който се е върнал от чужбина.След като се прибрах го заварих пиян,но нищо не казах.Легнах си.Той дойде и започна да ме разпитва за въпросния ми приятел.Казах,че сме просто приятели,че е късно и искам да спя,защото на другия ден съм на работа.Говореше ми със заядлив тон.Каза ми,че щом излизам с други няма как да живеем заедно,аз казах по принцип вече няма как,търся си.
На следващия ден докато бях на работа ми звънна и поиска да се съберем.Очаквах го,след като видях вечерта,че го е жегнало това,че съм излизала с друг.
Така,че не бях изненадана.Казах му,че ще обсъдим това след работа.
Прибрах се говорихме,той използва за извинение проблема,който има.Аз му казах,че вече е голям човек и не може да си измива ръцете с майка му.
Казах му,че ми трябва време да си помисля.
Мислих много,поставях минусите и плюсовете от това да сме заедно.
В крайна сметка реших да опитам пак с него.
Но имам проблем с доверието.Не му вярвям за нищо.Наранена съм,понякога изпадам в дупки.Плача отново.
В същото време той се старае да оправи нещата,държи се добре,прави жестове и т.н.
Понеже все още работи там ми каза,че ще напусне работа,заради мен.Търси си друго.
Но аз постоянно мисля за миналите събития и се чувствам ужасно.Самочувствието ми е смазано. Искам да съм с него,искам всичко да е като преди.
Според вас ако мине време и всичко с него е наред,ще се оправя ли аз самата психически?Ще се върне ли доверието,ще превъзмогна ли това?
Аз съм от провинцията и преди 5 години дойдох в София да уча.В университета се запознах с едно момче,с което година по-късно решихме да имаме връзка.Минали сме през много неща.Той е имал много тъжно детство,последиците от което са и до днес.Майка му го е оставила,когато е бил малък и от тогава той има проблем с това,че се привързва към жени,които му помагат в някава ситуация.
Връщам се на нашата връзка.В началото си бяхме много близки приятели.Един ден той ми каза,че има чувства към мен,аз също имах,но имах опасения,че можем да си развалим така хубавото приятелство и съответно му казах.При което той започна да ме отбягва.Започна да се държи зле с мен.Накрая аз реших да опитаме.След известно време заживяхме заедно.Всичко беше наред.Бях толкова щастлива.Работехме на едно и също място,живеехме заедно и като цяло бяхме постоянно заедно,което не знам дали в една връзка е добре.Дойде момент,когато се наложи да напуснем работа и всеки започна на друго място.Като аз си мислех,че това е хубаво,защото така няма да сме постоянно заедно и отношенията ни няма да станат токсични по някое време.
Но..
Във фирмата,в която той започна работа може би поради смяната на средата много се промени.В смисъл,че стана по-агресивен,конфликтен.Не с мен,а с хората. След някакво време започна да се държи с мен различно.Започна да ме отбягва.Не искаше да правим нищо заедно.Тъкмо тогава ни предстоеше преместване в друго жилище.И аз го попитах дали е сигурен,че иска да продължим да живеем заедно и той каза,че иска.Но аз усещах,че нещо не е наред.Дадох му време като си мислех,че просто е под напрежение,заради новата работа.Но когато дойде момента да се местим,той с един негов приятел и аз натоварихме багажа в колата и го разтоварихме пред новото жилище,като той каза,че няма да спи при мен и ще чака в колата.Тоест аз и неговия приятел качихме багажа,докато той чакаше в колата и изобщо не се качи.Аз останах сама и си дадох сметка,че нещата наистина не са наред и вероятно той вече не иска да сме заедно.
На следващия ден той се прибра и аз реших да говоря с него за това.Той ми излезе с оправданието,че в старото ни жилище имало интернет,а в новото още не и затова предпочел да спи там.Не му повярвах.
След месец пожела да се разделим.
Казах добре,единия от нас трябва да се изнесе.И той ми каза,че нямал проблем да живеем заедно.Аз го попитах тогава защо се разделяме?И той започна да ми обяснява как той се бил заблудил какви чувства имал към мен,че много ме обичал,но като сестра.Не му повярвах и му казах,че отказвам да присъствам в такива отношения.Започнах да си търся квартира.
След това излезнах с неговия приятел,за да го попитам дали знае какво се случва,дали има друга.
И той ми каза,че е хлътнал по шефката му на работа,която е на 30 и има дете и семейство.Той е на 23. Тук ви връщам на проблема му с жените,които му помагат и как той ги приема.Тя му беше помогнала с неща в работата.
Та заради нея той реши да се разделим.Бях толкова обидена,че не ми каза истината.Толкова наранена.Спрях да се храня нормално,не можех да спя.Плачех постоянно.Ходя на работа и плача в градския,плача на работа.Тотална развалина.
Излезнах още няколко пъти с неговия приятел,като разбрах още неща,които не знам защо исках да знам при положение,че не ми действа добре.
В крайна сметка не са имали никакви отношения различни от професионални.
В разговор с негов колега се оказа,че въпросната дама има практика да се държи да кажем като лека жена с мъжете във фирмата,които препобладават и това не е първия случай,в който пуска фандък на някой и после му гледа сеира така да се изразя.Общо взето вдига си самочувствието.
Аз продължавах с търсенето на квартира,много често ходех да спя у приятелка,за да не съм там.
И една вечер един приятел,който се беше върнал от чужбина ми каза,че е в София и ако искам да се видим. Аз се съгласих.Бях в общото ни жилище(искам да кажа,че след като се разделихме и живеехме заедно никога не сме се карали).Започнах да се оправям и той ме попита къде ще ходя.Казах му,че ще излизам с един приятел,който се е върнал от чужбина.След като се прибрах го заварих пиян,но нищо не казах.Легнах си.Той дойде и започна да ме разпитва за въпросния ми приятел.Казах,че сме просто приятели,че е късно и искам да спя,защото на другия ден съм на работа.Говореше ми със заядлив тон.Каза ми,че щом излизам с други няма как да живеем заедно,аз казах по принцип вече няма как,търся си.
На следващия ден докато бях на работа ми звънна и поиска да се съберем.Очаквах го,след като видях вечерта,че го е жегнало това,че съм излизала с друг.
Така,че не бях изненадана.Казах му,че ще обсъдим това след работа.
Прибрах се говорихме,той използва за извинение проблема,който има.Аз му казах,че вече е голям човек и не може да си измива ръцете с майка му.
Казах му,че ми трябва време да си помисля.
Мислих много,поставях минусите и плюсовете от това да сме заедно.
В крайна сметка реших да опитам пак с него.
Но имам проблем с доверието.Не му вярвям за нищо.Наранена съм,понякога изпадам в дупки.Плача отново.
В същото време той се старае да оправи нещата,държи се добре,прави жестове и т.н.
Понеже все още работи там ми каза,че ще напусне работа,заради мен.Търси си друго.
Но аз постоянно мисля за миналите събития и се чувствам ужасно.Самочувствието ми е смазано. Искам да съм с него,искам всичко да е като преди.
Според вас ако мине време и всичко с него е наред,ще се оправя ли аз самата психически?Ще се върне ли доверието,ще превъзмогна ли това?
Миличкият той горканчо. 
