Любители на котки - Тема 165

За организация ... Мислех, но се съмнявам да се заеме някой. Но ще опитам.

Да, мисля, че са кастрирани другите котки. А тази ражда поне по веднъж годишно. Толкова исках да я кастрирам! А е толкова прекрасна, всеотдайна майка. Може би затова толкова много я обичам, защото не веднъж съм виждала как се грижи за котенцата си. Едната ми котчица вкъщи е нейно дететнце.

Пробвай с мрежа да я хванеш? Една съседка каза, че така ги хваща

Сутринта излизах че имах работа. Точно тази чиния беше пълна. Прибирам се и заварвам това:



Кой, защо и как я е сложил там?




Днес имаше слънчице та си имах ангелчета поне за малко:









Около половин час след снимката чух шум от кухнята. Бях преместила кашона му там за да измета. Картинката беше:



Вижте с какви невинни очи гледа милото!
Тоя сандвич седя два дена без никой да го пипне. И не беше зора да го изяде - само подуши какво има в него. Събра пликчето и го вкара в кашона. Поне едно улично куче хапна малко - оставих сандвича до кофата.


Сега се учим на Ела тук!, Влез!, Излез!, Марш от цветята! Майка ми се занимаваше с Феликс но ми се струва толкова отдавна.
А тя си е тя. Докато спяха измих чиниите им. Взех тази за храна, дадох й да я подуши, тя застана на мястото да чака да й сложа храна.

И много интересно спят. Ако седя неподвижно- спят. Ако стана - я някое ушенце помръдне, я някой смени позата.

От два дни са открили нова игра - всеки седи от другата страна на вратата и си удрят лапички. Тя се опитва да го гони от нейните места, то не помръдва.
Понякога стават на кълбо но е за кратко и тя бяга. Макар и рядко тя му ръмжи и го пляска по главата. То седи и я гледа. Понякога я напада на игра, тя ръмжи и стават на кълбета.
Вчера с едно перо успях да го прилъжа да се качи от земята на леглото през дървената дъска от към главата, избяга ми думата. Успя на няколко пъти. Още не се качва на шкафа с мивката или печката. Не знае как ли, сила ли няма?

Вчера майка ми купила някаква шунка тип кучешка радост. Дадох по едно парче и на двамата едновременно. То се нахвърли лакомо да яде. Тя подуши нейното, погледа бебето и изяде половината - така да не се мине, да не яде само той. И паучове яде откакто той е тук.

Доктора каза, че месец е времето да свикнат. Него го донесох на 1 октомври. Свикват ... И остава в нас!
Интересно кой ли ще е шефа бебето като порастне.

djasra, това в София ли е? Вярно е, че организациите са претоварени, но понякога случваш на отзивчиви

Тези са нови и са готини, мисля че са млади хора ентусиасти, могат поне с някакъв съвет да помогнат, знам ли..
https://www.facebook.com/CatUtopya/

Тези едвам смогват и финансово и всякак, но се занимават с много тежки случаи
https://www.facebook.com/happinessforcats

И тези са много готини, има ги същите и в Стара Загора, кастрират и връщат на същите места, къде с лични средства къде с помощ от доброволци, но хващат и диви котки
https://www.facebook.com/TNR.Bulgaria

Лошото е че тази не се нуждае от кастрация само, ами  е и болна, което би попречило или усложнило кастрация на този етап, но все пак е по-добре да се хване, а не да продължава навън, но наистина това че е била толкова страхлива според мен й е помогнало да оцелее толкова дълго. Има котки и кучета, които като ме видят и дори не нося храна тръгват след мен....... не мога да разбера мириша им на храна ли и отивам до близкия магазин да им взема нещо, но си мисля как ще има хора, които ще ги ритнат, когато се приближат по същия начин, ей така от чиста злоба. На улицата е по-добре сякаш да си страхлив и да хапваш от добри хора, които тайно се грижат за теб.
Тук до нас видях един мъж наскоро да поставя едно пухкаво легло на един дувар и наистина котка го намери и започна да лежи в него, а когато вали леглото изчезва и после пак се появява

Jasra, много се надявам да хванете котанка, има нужда от грижи, и ако е 10 годишна, ще издържи кастрация вероятно, разбира се с повечко грижи и топло място.

Зуки Су, ми то малкото въгленче е прекрасно, много се радвам че ще си има истински и постоянен дом ❤

За мишките... Откакто съм при майка, нямаше да разбера че има мишки обаче, едната от котаните, поне веднъж седмично ни оставя на видно място по един плъх или мишка, за да се похвали - вие, маука, докато не отидем да видим "улова". Не ги ядат, забавляват се и ни ги сервират накрая. Няма празно, страхотна ловджийка си е. Разбира се има награда за постиженията.
Странно е такива големи плъхове, а тя една дребничка, фина мацка... ❤

MarietaYo, дойде ми и на мен идея за мрежа. Обаче котката спря да идва под прозореца. Стои на оградата. Сякаш усети, че искам да я хвана. А няколко  дни преди това я проследих след като се нахрани - исках да видя къде живее. Съседният двор е заключен. Този, в който е офиса ни - също, а на мен не ми дават ключ. (Те и котки не искат изобщо да преминават през двора, ама ... аз не мога да ги оставя гладни. ) Ако намеря мрежа, трябва да търся някой от съседната сграда, който да хвърли мрежата на оградата, когато е там.

T.Valcheva, не, не е в София за жалост. Но благодаря за линковете! Утре ще опитам да направя контакт и да помоля за съвет посочените от теб организации.
А колкото до рисковете за доверчивите животинки, напълно съм съгласна. Така доведох котарачето при мацките вкъщи. Дойде в същия този двор. Явно изгонен от стопаните си. Много мил, много доверчив, тича след тези същите хора, които не искат никакви котки да им влизат в двора. Те го гонят, той се навира в краката им. Качваше се с мен в офиса (първи етаж), спинкаше си на фотьоила, но все заставаше така, че да може да ме вижда...

Зуки Су, у нас няма сандвич, който да сме оставили без наблюдение и малката котанка да не го е разнесла из апартамента. Носи го като плячка, съска и не си го дава. А мишката лесно е попаднала в купичката, когато някой си е играл. У нас е най-забавно, когато дунапренено топче за игра падне в купата с водичката. Така бъркат и тръскат лапи!
С обучението на "Влез! Излез! Ела! Марш от цветята!", много ме впечатли. Трябва да идвам при теб на уроци как да науча малката мацка ПОНЕ да не прелетява над масата.
Много са мили твоите котачета. Ще се сработят, ще видиш.
А колкото до това, кой ще доминира, можеш само да гадаеш. Младежът беше толкова търпелив, стреснат и смирен, когато дойде вкъщи. Мацките му се качваха на главата, както се казва. И освен това те си играеха, а той милия, само ги наблюдаваше, изобщо не смееше да се включи. Късаше ми се сърцето. Ела да видиш сега какво става! Не ги оставя да скучаят изобщо. Особено едната, която е по-боязлива, понякога се чуди как да го заобиколи без да я подгони.

Зуки Су ,не знам защо го правят,моят котарак беше откраднал една зебричка(мъничка,от шоколадово яйце).И я слагаше в паничката си.
Слага и опаковки от паучове.
Но само когато е на свършване храната.
И аз не знам защо го прави.
Нямам идея.

djasra,гледала съм клипче с котка,която е откраднала пица,но направо ръмжи и не я дава...

Харо носи на майка грозде,на мен вади кори от банани от коша...Иска да ни нахрани.И клошарства,въпреки че има пълни купичкички.

С едната кака. А каква игра падна със станиолче от бонбон линд, не е истина

Златни на мама

Да Ви покажа колегата от съседното бюро

Ох, че ми е работен Шон Бонбон. Гледай го само какъв е помагач и работяга, само да не се преумори от толкова усилия.

Aila, много благодаря. Разкошна котанка е Шепичка.

pinko,много готин колега имаш!
Сладур!

А Шепичка и Бейбо...са прекрасни котчица и котараче.
Уж и Хари ме обичаше,както Шепичка обича кака си...Сега ме пердаши и хапе...
И се гушка,когато му хрумне,направо все едно получава факсове.Ама Шепичка е още мъничка и миличка.Голям кеф е да имаш коте бебе,е,и когато порасне е готино да гушкаш голям котак...
Някои котки не са агресивни,нашият изобщо не е бил тормозен,бит...И изнаглява вече.Гушкан,хранен...не е оставян никога без храна,вода...

И едно време е имало хора,които са си обичали котките,майка ми разказва,че нейната баба(аз я помня тази баба),е имала много голяма,рунтава котка тип рис и много си я е обичала,котката си е лежала до огнището на топло зимата.И храна е получавала.Но е била малко лошичка...

От този колега какъв хубав пуловер ще станееее
Мани майтапа, но тук предлагат услуга да ти изпредат прежда от козината на домашния ти любимец. Само събираш и изпращаш. Казва се нещо от сорта на pet to jumper

Шепичка не само е чаровно бебе, но май ще излезне с по-дълга козинка. Но най-важното е, че оцеля и сега е щастливо животинче.

Те са щастливи,домашните котета.
Цял ден игри,забавления,спане,топло им е,имат нон стоп храна...
Ето моят глезльо какво трепе и е изключително съсредоточен и бръчи нос като тигър:

Доволен котарак виждали ли сте:

Дори кашонът му(единия) е зад него,да си играе.


Една дама във фейсбук твърди,че животът им щял да е по-щастлив на свобода,но точно моят писан нямаше да я доживее тази свобода.Вероятно и повечето котета в групите.Не мисля,че прибирайки,мачкайки и глезейки коте,правя нещо лошо.Напротив.
И аз си го обичам,и той си ме обича...
И се държи като малко детенце,синът на 2-3 годинки се държеше така.И големите котки(лъвове,тигри),при наличие на достатъчно храна,се забавляват,галят в хората,които познават от бебета...

Това коте едното,което е при баба,имало подуто коремче.Ще го лекуваме,доколкото можем.
Другите са добре и сутрин драскали по вратата,за да получат закуска.
Обаче баба се инати и не иска да прибере вкъщи най-хубавкото.Иска го на двора.Те и без това са си в нашия двор и никъде не ходят,имат къща от кашони под навес...