Публикувана: 30 окт. 2006, 13:09 ч.
Последно мнение: 16 май 2007, 10:01 ч.

майки на породени деца

37 348
304
1

1
...
3
4
5
...
21
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се справят майките с грижите за деца с малка разлика във възрастта?
Как мога да се справя с грижите за децата, когато трябва да ги водя на лекар?
Как мога да организирам ежедневието си, за да отделя време за себе си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се справят майките с грижите за деца с малка разлика във възрастта?
  
  Много майки споделят своите преживявания и съвети за грижа за деца с малка разлика във възрастта. Някои от тях предлагат да се установи рутина както за по-голямото дете, така и за бебето, като същевременно намират време само за себе си. Други майки са се научили да правят всичко с една ръка, докато държат детето си в другата. Освен това някои майки са намерили начини да имат повече свободно време, като например работа на половин ден или получаване на помощ от други хора през деня.
- Как мога да се справя с грижите за децата, когато трябва да ги водя на лекар?
  
  Майките предлагат различни начини за справяне с грижите за децата, когато трябва да ги водят на лекар. Някои предлагат да помолят някого с кола да ги закара до лекарския кабинет или да вземат такси, за да избегнат проблемите с две малки деца. Други предлагат да намерят детегледачка, която да ги пази в такива случаи, или оставете едно от децата с някого, докато водите другото на преглед.
- Как мога да организирам ежедневието си, за да отделя време за себе си?
  
  Майките предлагат различни стратегии за организиране на времето, за да намерят моменти само за себе си. Някои от тях споделят, че са успели да удължат почивките си на работа или са потърсили помощ от други през деня. Други предлагат включването в дейност, която им харесва и отделянето на поне 30 минути всеки ден за нея, тъй като това може да бъде приятно и полезно занимание.
- Как да се справя с проблемите със съня при децата?
- Как да се справя с чувството за вина и ревност, когато се грижа за децата?

# 45 29 ноем. 2006, 09:49 ч.

Мнения: 703

Цитат на: Таня П. в ср, 29 ное 2006, 09:12

Мислех да взема жена да ми помага, но не знам как да стане. Те крещят постоянно за мен, не искат да стоят при никой друг. Това означава да взема жена, на която да плащам, а аз да ги гледам и се обезсмисля. Tired

според мен не се обезмисля вземането на жена, трябва да пробваш!!!
щом нямаш никаква помощ и мъжът ти работи до късно, ти си постоянно с децата и определено имаш нужда от зареждане на батериите. така ще си и по-полезна и ведра за децата, спор няма!!!
няма да стане от първия ден децата да свикнат с жената, но все ще стане, ако тя (жената) има подход и въобръжение. като начало можеш да влизаш в банята, например или да си измисляш ходене до близкия магазин. много по-добре се справят и двете страни, когато нас ни няма, в смисъл, че и жената е по-спокойна и концентрирана, и децата не се сещат толкова за мен.
моят съвет е, ако имаш финансова възможност - вземи си някой поне почасово, и ти, и децата имате нужда от разнообразие и зареждане на батериите!!! bouquet

# 46 29 ноем. 2006, 13:27 ч.

Мнения: 3 477

Таня П., ако имаш възможност, непременно си вземи жена. Стига да случиш на точния човек, ще те облекчи със сигурност. Аз имах известно време жена - идваше 2 пъти седмично по цял ден. Сутринта вършеше домакинска работа, след обяд и оставях децата и си вършех нещо. Тя ги хранеше/слагаше да спят, довършваше си работата и ги извеждаше навън. Е, в мое присъствие не я зачитаха мъниците, но имах два свободни следобеда, а и домакинската работа доста намаля. Като цяло бях доволна, хем моята нямаше кой знае какъв подход с децата. Сигурно и вие ще намерите подходяща схема и ще се сработите, препоръчвам ти го.

# 47 29 ноем. 2006, 14:36 ч.

София
Мнения: 4 586

Maria.St, а защо се отказахте? Не знам, като ви слушам, може ида се навия да потърся, ама все ми е неудобно, че ще ми трябва за по няколко часа дневно, дали няма да им се види малко пари, а и къде да намеря? КАто гледам колко са недоволните, които са намерили то форума ooooh!

, а пък от агенциите са луди цифри. Аз съм го работила това, детегледачка и знам за какво става въпрос. Но моите деца не искат да останат даже с баща си. Когато вечер той си дойде, по-рано, оставям му ги за 15 мин, за да си хвърля един душ, а те - не, стоят на вратата на банята и реват, като магарета Crossing Arms

# 48 29 ноем. 2006, 15:21 ч.

Мнения: 186

Здравейте и от мен!Моите големи деца са с разлика 1г. и две седмици и наистина първите две години беше кошмар.Но тогава живеехме с родителите на съпруга ми и имах помощ.Обаче нервите и чувството на вина си ги имах, дори и сега ме сполетяват.Вече са ми трички и грижите не са по-малко.Но сега съм сама се грижа за малкия, тати ,кака и батко помагат според времето.най-важното е мир да има, всичко останало ще се нареди.Но няма да е лесно.Сега сестра ми има бебе на 1 месец и батко на 1г. и 2м. и е страшно затруднена.

# 49 29 ноем. 2006, 15:57 ч.

София
Мнения: 12 617

Цитат на: Майки? в пн, 27 ное 2006, 01:13

Щом ше ги меташ тия деца през балкона се провери да не би ти да си лудата, а не децата. Shocked

Умственият ти капацитет май не позволява да възприемеш защо мамата е използвала тази фраза. Понякога совите не са това, което са, нали? newsm78

# 50 29 ноем. 2006, 20:24 ч.

Мнения: 3 477

Таня П., не сме се отказали - така се получи поради външни обстоятелства. Първо тя ходеше при три семейства и едното и предложи в крайна сметка работа на пълен работен ден при доста висока заплата. Малко след това пък ние изпаднахме във финансови турбуленции и тъй. Търсенето наистина е неприятен процес, но си заслужава. Моите също не се отделят от мен, но след две-три идвания се примириха с няколко-часовото ми отсъствие.

Мами, я да питам и аз нещо, като гледам това се заформи като своеобразна темичка за породените дечица. Как се справяте с извеждането, когато и малкото проходи? В момента сме голяма гледка, ама хич не ми е смешно като гледам новините - баткото на 50 м пред мен, малката на 50 м зад мен...... Много трудно ходят и двамата, хванати за мен, ако гушна единия, другият протестира, а вече не ми се иска на всяка разходка да мъкна количка. Как налагате дисциплина?

# 51 29 ноем. 2006, 21:38 ч.

В една Дупка.
Мнения: 633

Няма начин да не возите количка и да ти е лесно.Аз като ги извеждах, едната задължително седеше в количката, беше им забавно, ту едната ту другата.Пробвала ли си, или само си на ниво - питам- .Съветвам те да не пробваш,особенно ако са палавки и двете дечица.Ще се чудиш кое дете да догонваш, с коя ръка да държиш я чанта, я играчка. А и като поне едното не можеш да контролираш, нали се сещаш....всички околни ще научат имената на децата Grinning

# 52 29 ноем. 2006, 22:47 ч.

Мнения: 1 545

Цитат на: Maria.St в ср, 29 ное 2006, 20:24

Мами, я да питам и аз нещо, като гледам това се заформи като своеобразна темичка за породените дечица. Как се справяте с извеждането, когато и малкото проходи? В момента сме голяма гледка, ама хич не ми е смешно като гледам новините - баткото на 50 м пред мен, малката на 50 м зад мен...... Много трудно ходят и двамата, хванати за мен, ако гушна единия, другият протестира, а вече не ми се иска на всяка разходка да мъкна количка. Как налагате дисциплина?

Аз ги качвам в колата, разтоварвам ги в Морската градина или на някоя поляна и ги оставям да правят каквото си искат. Ако нямам такава възможност, взимам количка или колело и курдисвам единия там /а понякога и двамата/. Това засега е единствената схема, която прави възможно извеждането им едновременно. Освен ако не се снабдя с помощник-разхождвач, разбира се Crazy

Колкото до гледачките - аз не бих оцеляла без тях. Нямаме баби и т.н жертвоготовна рода, която да помага ежедневно и ни е трудно да се разкъсваме между работата, децата и къщата. Първата гледачка наехме когато синът ми беше на годинка, тъкмо преди да забременя повторно. След раждането взехме друга и така... Доволна съм по много причини и препоръчвам този вариант на всеки, който може да отдели съответните средства - а те не са толкова много, особено ако се ползва само в няколко дни от седмицата или пък почасово Peace

# 53 29 ноем. 2006, 23:11 ч.

Мнения: 51

Здравейте, майки на породени деца! Отскоро съм във форума, но много ми се иска и аз да споделя моя опит. Имам момиче и момче породени - година и три месеца е разликата. Като се роди синът ми се видях в чудо - каката, на1.3 г. така бясно започна да ревнува, че не можех да кърмя бебето. Аз го кърмех права, защото щерка ми изпадаше в нервна криза и се нахвърляше върху мен и бебока с бесен рев. Като стоях права, все пак ми стигаше само до коленете и така поне малкият беше защитен, но тя вдигаше такава олелия, че той отказваше да суче. Един ден така ми причерня, че, Господи, прости ми, но я натиках в банята и я заключих, докато бебето се нахрани. Купих количка за породени, като вагон - предното отделение е за седящо дете, а задното става и за лежащо и за седящо. То иначе няма как - едното едвам е проходоило, а другото още не е прогледнало! Но и двойна количка за близнаци също върши работа. Създадох им еднакъв режим на хранене и спане, та докато нанкат да имам и аз малко време за почивка. Сега са на 6.5 и 5 г., но положението се влошава - непрекъснато се карат и бият и аз основно се занимавам да ги разтървавам, а не да ги възпитавам и развличам. Предпочитам да сме навън, защото като има и други деца, не се сещат много един за друг. Иначе връзката им е като на близнаци - непрекъснато се търсят, понякога се заиграват много хубаво ... до поредната кавга. Превърнах се в един рефер, който стои между двама умели боксьори. Непрекъснато си мерят опашките - кого съм погалила, а пък другия не съм, на кого съм купила две пакетчета бонбони. Абе не си е работа. Да са живи и здрави, но аз покрай тях ще се свърша. Надежда няма - колкото повече растат, толкова по-изобретателни стават за това как да ме измъчват. Живея сред бомбардировки. Една приятелка, синовете й са вече гимназисти, ме успокои, че и до ден днешен продължават да се налагат и й се налага да разтървава двама тийнейджъри, които са с една глава по-високи от нея. Страшна работа!

# 54 30 ноем. 2006, 02:23 ч.

Мнения: 542

Цитат на: Maria.St в ср, 01 ное 2006, 02:32

Нашите малки хитринки:

- Возене на двамата в количката - баткото сяда отгоре на дръжката, а напоследък се муши и в коша отдолу - поне проблемът с придвижването е решен. Идеалният вариант е количка за породени, но ако няма откъде, всяка количка на която дръжката или кошът са пригодни за седене, ще свърши работа. Така остава само мъкненето по стълбите;
- Изолиране на малката - докато спи или кротува, баткото да не може да я пипа;
- "Засичане" на часовете на следобедния и вечерния сън, с което се осигурява малко допълнително свободно време;
- Малко резерви от "боклуци" (както казва Ники). По това време по неволя започнах от време на време да му давам солети, .... Ако трябва спешно да обърнеш внимание на малката, баткото "получава" интересно занимание, ако има шило в дупето като моя, по възможност вързан на столче. След още малко ще можеш да "жонглираш" между двамата, защото и тя ще почне да се залъгва с играчки;
- Повече време навън - малката спи, баткото се уморява от чистия въздух и всички са по-спокойни.

Много вярно!!! Сега голямата е на 5г,а малкия на 4г9м т.е. разлика 1г2м, но с умиление си спомням как се научих да правя поне две неща едновременно. Този темп ми е останал и досега.
Мисля, че с две деца много бързо минава времето, направо неусетно, но е имало моменти, които са били напрегнати и изнервящи. Във всеки единтакъв, обаче, погледнеш ли децата... всичко започва да става някакси по-светло и поне при мен беше източник на мобилизация. Ако може едно щастие да е двойно... то това е то. На стреснатите погледи на неодобряващите, обичам да казвам: "Двойно, или нищо" Joy

# 55 30 ноем. 2006, 11:36 ч.

Мнения: 6 232

Момичета, а като говорите за домашни помощници (и мен ме съветват да си намеря такава като се роди бебето), можете ли да ме посъветвате за примерно заплащане? Става въпрос за идване рано сутрин, за да се води голямото дете на ясла и евентуално - още час - два, за да помогне с почистването на къщата. Нещо такова, най-късно до 11-12 наобед... Аз досега сама се оправях и въобще не съм наясно с евентуално заплащане, страх ме е или да не обидя момичето, което ще ми помага, или аз да не се "прецакам". И още един въпрос, дано не съм досадна: как точно ги търсите тези помощници?

# 56 30 ноем. 2006, 14:53 ч.

Мнения: 668

Моите деца не са породени, но разликата им е достатъчно малка и напълно ви разбирам - 1г. и 10м. е. Когато Йо се роди Люси беше на 1г. и 10м., още не ходеше на ясла и ми наистина първите месеци на адаптация и изграждане на навици за гледане на две деца бяха много трудни и стресиращи. Благодарение на помощта на майка ми и свекърва ми (защото не мога много да разчитам на мъжът ми - почти по цял ден е на работа) минах по-леко през този период.
От септември големият е на ясла, аз си изградих някакъв режим и сега определено се справям добре, но от около 2 месеца основната грижа за бебето пое свекърва ми, защото и аз започнах работа. Но тя не се оплаква, а пък и Йоан не е ревливо бебе и се гледа лесно.
Вечер аз или мъжът ми вземаме големият от ясла и се занимаваме с него, след това отменям свекърва ми в грижите за малкият, играем всички заедно, ядем, къпем се и после ги слагаме да спят. Сега, когато и малкият се заиграва, разбира горе-долу е много-много по-лесно.
Моят съвет е ТЪРПЕНИЕ и СПОКОЙСТВИЕ.

# 57 30 ноем. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 1 753

Ами аз.... айде да су включа викам... Макар че то каквото и да кажа, докато не си минеш по пътя няма да придобиеш опит.
Първо да те успокоя - колкото повече растат, толкова по-лесно от организационна гледна точка става. Най-трудни са първите 2-3-4 месеца, дребното малко да се осъзнае къде се намира и какво се случва около него. През това време голямото пораства малко поне и започва да се светка, че онова нещо там не е кукла, а живо бебе и не трябва да му се бърка в очите/устата/ушите/носа.

Сега моите две кукли, с разлика от година и 1 месец са екстра. Не че не могат да ме подлудят, но вече се заиграват, мога да ги оставя известно време и само да ги наблюдавам, т.е. не се налага да гушкам или друскам някоя от тях. На София й е ужасно интересно когато сестра й е наоколо, а Ани много се забавлява да се крие на София, да й дава да пие вода, да й прави "кафе", да й пече "кекс" и т.н. Децата свикват едно с друго, но се изисква време. Стискай зъби и живей с мисълта, че ще става хем по-лесно, хем ще те ядосват повече, защото стават много изобретателни откъм пакости Wink

# 58 1 дек. 2006, 00:11 ч.

Мнения: 703

Цитат на: mom_an в чт, 30 ное 2006, 11:36

за цената на услугата, най-вече зависи от това в кой град живееш като, разбира се, в големите градове е по-скъпо. във варна, например, около 2лв е на час. ние на нашата баба й плащаме 200лв +транспорт, но е ангажирана по 7-8ч на ден, т.е пълен работен ден.
аз да кажа как намерихме ние жена макар, че не съм критерий. харесах си бабата, която продаваше вестници до нас - мила, усмихната, радваше се на симона без да ни познава и й предложих да дойде. тя изобщо не се замисли дори се разплака от радост. аз, обаче, нямам изисквания за образование, защото и аз съм покрай децата. ако имаше малко повече въобъжение за забавления щеше да е страхотна, но и така съм доволна.
ако сега трябва да търся жена, първо бих се заинтересувала от майките в градинките за ориентировъчна цена, после бих пуснала тема в съответния форум и освен това бих разпитала в кварталните магазини за подходящ човек.
УСПЕХ в избора!
П.С. за добро или за лошо ние с мъжа ми сме много доверчиви хора и липсата на мнителност улеснява вземането на подобни решения, но това си е до човек.

# 59 1 дек. 2006, 08:09 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: crazy chick в ср, 29 ное 2006, 22:47

Даа, и ние бяхме така доскоро, ама вече не става Crazy

Ники е в някакъв маймунски период и само търси къде да се покатери, то не са дървета, огради, катерушки, няма препятствие, което да сме подминали. Малката, разбира се, барабар Петко с мъжете, е веднага след него. Направо се разкъсвам кого да държа. Отгоре на всичко напоследък често се налага да излизаме без кола и без количка, та и на улицата съм разкъсана........ Преди време една майка беше задала въпроса, ако се наложи да избираме между децата, какво ще правим, тогава подминах темата, ама напоследък все по-често си спомням за нея... Все по-често ми се налага да вадя заплашителните техники ("ще те прибера", "ще те накажа" и т.н.), та ми се искаше някоя хитринка да чуя как да се накарат щурцовците да ходят двамата за ръка.
Изобщо при нас нещата са на периоди - таман реша, че е станало по-лесно и изникне някое ново обстоятелство...

За гледачките - за София знам, че между 2 и 5 лв на час вървят цените при почасово споразумение в зависимост от квалификации, изисквания, пазарлък, най-често се стига до 2.50-3.50лв./час + евентуално транспорта. Аз на нашата и плащах 30 лв на ден (между 7.5 и 9 часа работа според необходимостта в конкретния ден) + карта за транспорт, но аз живея доста далече от центъра, респективно трудно я намерих и ме беше страх да не я загубя - не исках да и плащам на минимума.

Препоръчани теми

Ще имам близнаци! Тема с продължение 41

Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Близнаци след два пъти секцио

Количка за близнаци - тема №7

Причина:

Причина: