майки на породени деца

ей това с чувството за вина и мен постоянно ме мъчи . когато съм на работа ме терзае мисълта, че съм зарязала павел на по-малко от година с бавачка. когато сме вкъщи с двамата и аз съм нон-стоп след павел ме грезе за симона, че не си играя на по-зрели игри с нея и тя се занимава сама, а пък цял ден е била на градина. а пък когато са болни.............. тогава съм едно кълбо от нерви и концентрация на кого в колко часа какво трябва да дам (предимно сме на хомеопатия) и нямам вътък и желание за смях и веселба. Ее, та тогава ми е най-съвестно.

после пък си казвам - децата са щастливи, няма особени тръшкания и ревове, веселим се,когато сме заедно, постоянно им показвам колко ги обичам, защо тогава ме грезе???? отговор просто нямам

Наде, имаш една голяма прегръдка от мен. Единствено мога да ти предложа, когато ти се налага да идеш някъде, да водиш батко ви у нас, в моята лудница.
Момичета, у нас е същото положение, като при повечето от вас. И аз съм се изнервила и все по-често си го изкарвам на децата, за което ме порицава половинката. Ама понякога не издържам...сутрин стават в 6,30-7 ч. Вечер лягат след 22. През деня тя спи 1 час, той 2, но по различно време спят.

и аз ще съм мама на породени деца. разликата между двете ще е под година и 6 месеца. ще ви чета, за да се подготвям за това какво ме чака.
а мислите ли, че е добре да се изпрати голямото дете на ясла например месец преди раждането. или след раждането е по-добре? и изобщо, има ли ревност у по-голямото? всъщност, разбира ликакво се случва. опитвам се да подготвя петра за това, което я чака, но единственият резулта, който съм постигнала е при въпрос "къде е бебето?" дами сочи корема и да го погалва или пошляпва, ако не може да си координира движенията  обаче със сигурност не й става ясно ще бебето в корема в един момент ще излезе от там 

Ами аз реших да не пращам Наско на ясла септември, когато трябваше да раждам. Не го пратих и месец след това. Пуснах го на 2г. /март/, беба беше на 6 мес. Ами той през 5 дни се разболяваше. За 3 месеца му се събраха 16 дни на ясла, като всеки път разболяваше и Вал. Спрях го от яслата. Сега октомври го пуснах в 1 група/в градината/, пак същата история. За 1,5 мес. трети път е на АБ и тя го следва, въпреки, че засега й спестявам АБ-а. За ревност, не знам, може би не точно.... Но ако гушна едното, другото веднага тича и то. Ако играя с едното на нещо и другото се нарежда. Общо взето у нас е весело.

Това сякаш съм го писала аз, дори наистина писах в подобна тема преди няколко дни. Ето линк към нея http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=115643.0

Вярно. Аз сега видях другата тема. Явно не само у нас е така . Моите засега повече се бият и карат за играчки. Чакам с нетърпение момента, когато ще си играят заедно.

Не знам какво е когато са различни, но моите си играят и се карат непрестанно.

Страхотна тема.Моите деца са с 1,9 месеца разлика,но при нас баткото си остава ревливото дете.Слава богу с малката нямам никакви проблеми,но сина ми е толкова чуствителен,че за най малкото плаче.Аз го пуснах на 2 години в яслата и така ми е много добре.Първите месеци боледуваше,но само хрема и аз го спирах постоянно,но сега скоро не се е разболявал,по скоро аз все се разболявам До сега само веднъж е разболявал малката.Иначе при нас нямаше ревност,по скоро я приемаше като някоя кукла.Все още спим в отделни стаи,мъжа ми и сина ми в спалнята,а ние с малката в хола.Все отлагам момента на преместване.

И аз се записвам в клуба!Моите са с разлика 2г.и 7м.В началото беше сбъднат кошмар.Бебето имаше тежки колики и първите 3месеца не спря да реве.Каката пък е една шумна,своенравна,капризна...Няколко месеца буквално се страхувах да остана сама с двете деца,мислех че няма да се справя.Кого да приспивам по-напред,кого да храня????Добре,че малката излезе кротушка(след като й минаха коликите ),и лесно заспива,не мрънка,не иска на ръце...Сега вече влезнах в час,оправям се сама,даже съм по-организирана когато не разчитам на мъжа ми.Но и бабите много помагат.Събота и неделя почти винаги вземат Жаки,особено пък ако моя отсъства.През седмицата е на градина,и така...Мъжът ми работи до късно вечер и когато се прибире децата одавна са заспали,аз също ...Смело мога да заявя ,че се справям и съм много горда от този факт.

Може ли и аз да се включа при вас? В края на юни, живот и здраве, ще стана майка на породени - сега синът ми е на 10 мес., ще бъдат с разлика от 1г.5м. И аз имам хиляди въпроси, затова ще ви следя какво споделяте, чета и други темички. Като гледам, на повечето ви е доста трудно, но вече взех да свиквам с мисълта. Успокоява ме и факта, че синът ми е кротичък (нищо, че сега ми натиска копчетата на клавиатурата и ми пречи), но знам ли го какъв ще бъде след половин година?
Ами това е засега от мен. Справяйте се и ми давайте светъл пример! 
Ани

Не изчетох отговорите докрай , защото макар и поотминал периода в който си сега ти още ми държи влага и направо не искам да се сещам Това което бих искала да ти кажа е да не отказваш помощ в никакъв случай.Ако не можеш да се справиш с някаква ситуация търси близки , приятели , който се сетиш да ти помага.Иначе само си късаш нервите още повече , а не е никак лесно с породени деца.

Моите деца не са породени, но са със достатъчно близка разлика за много нерви и безизходни ситуации.Сега нещата малко се поуспокоиха, просто защото те пораснаха.И двете ходят на ясла и градина.Ако искаш да ти е по - лесно дай по- голямото на ясла.Вземи си жена да ти помага, или някой близък, роднина..Малката се роди, когато сестра и беше на 2.8год.Но трудното си идва още от забременяването, защото ти си го носиш детето, чистиш, миеш прозорци, готвиш и т.н.Мъжът ти няма ли някаква намеса по въпроса.Не вижда ли , че ти е трудно?Моят мъж например като видеше, че е по-сложно за някои моменти ми е помагал.Кога с гледане за около час, кога със "заповед" към бабите.Викала съм и сестра ми.Или може би живеете в София сами(без роднини), та ти е толкоз сложно положението.Просто трябва за момента да си осигуриш помощ, после като порастнат е сравнително по- лесно, бъди сигурна.Въпреки, че хората казват"Големи деца , големи ядове" аз не съм , все още на това мнение.Откакто поотраснаха ми е сравнително по - леко.Тъй че просто имай малко търпение.

И аз се записвам в хубавата тема, макар че децата ми не са точно породени - имат 2 години и 1 месец разлика. Всъщност винаги съм се питала каква е точно дефиницията на породени деца?  Присъединявам се към другите с идеята, че не трябва да отказваш никаква помощ и от никого. Аз така отказвах, въпреки че работих и си гледах едновременно детето, но като дойде и второто, вече забравих гордостта си и никога не отказвам помощ, макар и малка. Даже и една супичка за обяд да ми предложи да ми донесе майка ми, приемам с големи благодарности. Аз лично пуснах дъщеря ми на ясла около 6 месеца преди да се роди бебето, за да не свързва раждането му с отделянето й от дома. Обаче тя много боледува и яслата ми създава май повече проблеми, отколкото да ми е в помощ. Сега и малкия започна и той да покашля и сме минимум по веднъж на седмица при хомеопата. Иначе таткото се включва изключително активно в отглеждането на децата. Другото което правя, за да си облекча живота е, че дъщеря ми я свикнахме да спи сама в нейната си стая от 2-месечно бебе. С нея нямам никакви проблеми с недоспиването. Бебока се оказа обаче доста по-ревливичък и искаше много внимание в началото. Но в крайна сметка, въпреки че се събуждаше през нощта, като стана на 3 месеца се престрашихме и го сложихме в стаята при каката. Дъщеря ми беше въодушевена, а той пък много бързо се научи да заспива сам в леглото и сега вечер ги слагаме в 8.30 и сутрин стават не по-рано от 7 часа, а тази сутрин даже в 8.30 чак се събудиха. 12 часа само за нас с таткото си е истински лукс и това ни позволява да заредим батериите. Та мисълта ми е да се опиташ да им направиш еднакъв режим поне за през нощта.

Успех ти пожелавам и най-вече спокойствие. 

Момичета, трудно е, но се свиква. Лошото е като свикнеш на лесно и после стане по трудно .
Аз съм от тези, на които им е много трудно /без да се самосъжалявам/. Едната баба е в Чепаларе и работи, майка ми е в Италия. Мъж ми работи от 7.00 до 20 - 22 часа, 7 дни в седмицата. Големият боледува много и реших да го спра от градината, а напролет пак да пробваме.
Мислех да взема жена да ми помага, но не знам как да стане. Те крещят постоянно за мен, не искат да стоят при никой друг. Това означава да взема жена, на която да плащам, а аз да ги гледам и се обезсмисля.