Дразнеща свекърва

Аз пък съвсем не мога да разбера защо сте търпели. И изобщо какво сте правили там.
Жената всячески се е опитвала да ви намекне, че не е добра идея да живеете заедно и този лек тормоз, на който ви е подложила, не е бил случаен. Вие ли трудно се досетихте, че е време да се изнесете, тя ли ви изгони накрая?

И аз не разбирам млади хора, които имат самочувствието, че могат да се справят самостоятелно, а седят при мама и чакат тя да се сети кога им се яде яйце, че и да им го обели.

Моята свекърва в това отношение е много хитра, умело успява да всее интриги, въпреки, че живее в друг град. Преди да прекъсна контакт с нея, казваше на синът й колко много ме обича, представяше ме пред нейни приятелки, казваше колко се гордее с мен и моите успехи и само чакаше удобен момент да останем двете, започваше с злобните подмятания и да ме тормози. Спомням си бяхме решили с ММ да си вземем куче и си взехме. Точно след няколко часа беше дошла и пред него много се радваше на животинката, само изчака ММ  да отиде до магазина и започна. Ти искаш да ми умориш сина ли, той е астматик, явно го мразиш и т.н. А в интерес на истината ММ не е астматик. Не съм й мълчала, нито съм се карала с нея. Опитвала съм по всякакви начини да се разберем с нея, не става. Това е една малка част от изродщините й. Единствената ми грешка е, че не сложих точка още преди време, а се тормозих.

Защо толкова надценявате ролята на “свекървата” в живота ви? Пиша го с кавички, защото повечето дори не живеят в брак, но изживяват доброволно негативите му. Има една приказка - страха е в очите на зрителя. На първично ниво свекървищата усещат вашата уязвимост и също толкова пъривчно я експлоатират. Ако става въпрос за съжителство с друга жена, не само със свекърва не го искам, ами и с моята майка също. Винаги ще има териториални битки, затова младите трябва да си живеят на собствена.

Опосум, сигурно си била много млада и влюбена. Не се съди толкова, така се трупа опит. Аз имам 3 спомена за моята бивша кандидат свекърва. Още в началото имаше неща, които трябваше да ми светят в червено. Тогава ми се сториха странни и нелогични, и ги отдадох  на разликата в културите. Съвсем млади гаджета с бившия (на няколко седмици) тя се самопокани на някакво събитие за да ме види. Като синът ù ù беше казал, че е рано за запознанства. После му беше казала, че ще е хубаво за нашата връзка ако имам добри отношения с тях. Сега, като го пиша, ми звучи дори враждебно, но тогава просто ми прозвуча глупаво. Една връзка може да продължи въпреки свекървата, но не и благодарение на нея. Вторият път беше, когато гаджета от година, две дойде през уикенда в квартирата на сина си. Аз учех за много трудни изпити. Мивката пълна с мръсни чинии, а кухненската маса зарита в бумаги. Предлага ми с усмивка да ми помогнела в миенето на чиниите. Отказвам, защото съм достатъчно заета. Не предложи на гаджето. Третият път беше, когато ми написа в мейл, че ме обичала като дъщеря си?! Помислих си горката ù дъщеря, да бъде обичана колкото чужд човек, който познаваш от 4-5 години.

Аз лично съм търпяла защото бях много влюбена в сина ѝ. Била съм там по негова покана. Беше ми казано, че те си живеят на село, а апартаментът си е за него. И или живеем там заедно или изобщо не живеем заедно. Ами на тоя акъл сега му бия шута и няма и да се замисля, ама тогава по-млада и без опит, той ми беше първата сериозна любов. Много исках да сме заедно, да имаме семейство, деца...
Когато отидохме до селото им да се запознаем, изрично той попита дали имат нещо против да живея в апартамента им и майка му не само даде съгласие, ами каза че е много добре така, защото те са си на село и няма смисъл да стои празен, пък ние да плащаме наем. Те си ходели рядко, само за лекар, да си купят нещо и да се видят с приятели. Не разбирам защо ако някой не иска да му живееш в апартамента, първо ще каже, че се радва да живееш там, пък после ще те тормози като намек да се изнесеш?
После се оказа, че те прекарват доста време в този апартамент. Сметките естествено ги плащахме ние, защото на думи те не живееха там. Ремонти правихме ние, включително съм носила лично тухли за остъкляване на терасата и съм лепила тапети в тяхната спалня, не само в нашата. Аз така съм научена, да не правя тънки сметки. Ако не живеехме там, щяха да си плащат сметките, защото дори да не ползваш, пак имаш някаква базисна сума, под която не можеш да паднеш, да не говорим за Топлофикация, с която не можеш да се разделиш. Свеки не беше от най-дашните и добре си правеше сметка на парите, а свекъра беше с добра пенсия (не съм му правила сметка на парите, просто знам какво е работил).
Като се вземат предвид тези неща, не се спестява толкова много, че сме живели в тоя голям апартамент, вместо да си наемем нещо по-малко.
Така че намеците как сме се възползвали от горките хора са напълно неоснователни. Работя от 14 годишна, живеех на квартира преди да срещна въпросния човек, макар че имах баба в София и можех да живея при нея. Обаче винаги съм предпочитала да съм самостоятелна.
От самото начало исках да се изнесем на квартира. Убеди ме да останем в техния апартамент приятелят ми, с активното участие на родителите си. Никога пред мен не е имало дори намек да се изнесем.
Също така не ни е изгонила тя. Свекърът почина, нещо скоротечно, което не успяха да диагностицират навреме. Тя нямаше никакъв интерес или възможност да поддържа сама този голям апартамент. Просто си беше такава проклета по характер, може да е имала причина да стане такава, не мога да съдя.
Аз си тръгнах една сутрин и то по много смешен начин. Бяхме говорили многократно, че не се издържа и искам да се изнесем, но получавах само обещания, че скоро ще стане. Та една сутрин седим в нашата стая на компютъра на затворена врата и правих нещо, май форматирах някакъв текст. Той седи до мен и мърмори, това така, онова така, Ама не сяда той да го направи. И аз се пошегувах, че само ми намира кусури и намила като майка си. Беше си наистина закачка, даже бяхме се гушнали. Обаче вратата се отваря, майка му се появява и почва да пита какво я споменавам, какви претенции имам към нея и т.н. Аз знаех, че тя влиза и ни рови в нещата под предлог, че подрежда, но не се бях замисляла и че подслушва. Няма как иначе да е чула нещо, казано в противоположния край на стаята и то не изкрещяно, а с нормален тон, ако не е слухтяла до вратата.
Това беше капката, която преля чашата. Събрах малко дрешки, казах им чао, те казаха ама как така ще тръгваш, чакай малко, обаче хич и не чаках.
Даже като си тръгнах и после синът ѝ също се изнесе, правеше опити за сдобяване и намеци да се връщаме, ама то човек един път се лъже. Даже кучето си, което много обичах използваха за примамка, обаче и този номер не мина.
Честно казано тези хора така и не разбрах какво искаха. Аз бях свикнала на по-прями отношения.
Как така ще поканиш някой да живее в къщата ти, пък после ще го томозиш за да си тръгне, пък после ще искаш да се сдобяваш за да се върне?
И синът ти ще си намери жена, която го обича и го поддържа по всякакъв начин, пък ти ще ги тормозиш?
Между другото доколкото чух преди няколко години от общи познати, така и не се е оженил. Ако това е било целта ѝ, постигнала я е.

Отдавна не съм мислила за този период от живота ми и сега като се замисля, може да се е ядосала именно защото исках да се изнесем, а не да е искала да ни изгони. Сигурно и друг път е подслушвала на вратата и е чула и други разговори.
Така че и при авторката може свекървата да намила не защото прекарват много време там, а защото иска да е за постоянно.

Защо да не е сериозно? Жената може да има съвсем сериозни проблеми с четенето с разбиране. А може и още по-сериозно да иска да изтъкне, че само тя има нормална среда и нормални отношения с хората. Сега, сериозно да я потупаме по раменцето.

На мен средата на Титидора не ми се вижда много здрава, и цялостното и поведение така описано също. За вас не знам.

Много е хубаво човек да е толкова доволен  от себе си, колкото е тя.

Авторке, първо - радвай се, че не живееш с нея. Второ - той никога няма да заеме страна, колкото и да искаш (много малко мъже застават зад жените си, повечето пасуват, за да избегнат конфликти). Трето - ако нямаш брак с "милото" тая не ти е никаква свекърва, а просто чужда жена и няма за кво да й мълчиш. Четвърто - обясни на "милото", че имаш проблем с милата му майчица и искаш да разредите вижданията си. В зависимост от това как ще си изиграеш картите може много да спечелиш. Знам за свекърва, която супер мразеше снаха си, бедна била, проста била не била на нивото на сина й и целият репертоар. Снахата така си оплете кошницата, че не само не вижда свекърва си, ами и поставя правила. Дреме й  че свекървата съскала.

Еййй, от голямо значение е този подпис. Ако нямате подпис, ще си мълчиш, тя не ти е никва, дори и вече да имаш деца от синът й и да сте с години заедно. Ама ако имате подпис още след сватбата можеш да стъпиш на врата на свекървата.
Подписът няма значение за отношенията, нито аз, нито ММ, нито свекърва ми се промени след подписа. Даже свекърва ми се влоши и си прояви още повече своеволия, защото явно вече си помисли, че няма връщане назад и може да си прави каквото иска. Момичета, вече много семейства живеят без брак, не виждам защо намесвате постоянно подписа под някаква форма.

Я и аз да се изкажа...
Моята свекърва има славата на ужасно лош човек. Това хората го казваха още преди да се оженя за сина й. Тогава бях над нещата, къде ти, на 25 г ще слушам хорски приказки. После се оказа, че синчето е камъчето в обувката, ама нейсе. Не съм живяла със свеката дори един ден. Настоях сами да си купим апартамент и да си отгледаме детето, за да не зависим от никого и да не сме длъжни на никого.
Днес дъртата е на 82 г. Не е идвала у нас от 4-5 години, аз за последно ходих при нея май преди 6 години или нещо такова. Чуваме се по телефона 2-3 пъти в годината. Не се караме съответно. Обаче тя не пропуска нищо от това, което става у нас. Онзи й казва абсолютно всичко. През лятото хванах летен вирус и по обяд повръщах. Преди да се прибере, му позвъних да ми купи хапчета на връщане. След 1 час свекървата вече му звънеше у дома да го пита, (него!) дали още ми е лошо. Преди да тръгне към аптеката й е звънял да й каже, да не остане нещо, дето не й е казано. Какво ядем, какво сме си купили, кой болен, кой  пръднал, всичко се докладва. 32 години не успях да го приуча да живее без крепката връзка с майка си. Понякога го поднасям да мисли на кого ще докладва какво става у нас след майка си, че наближава 83г.Така че проблемът на авторката няма да отпадне напълно, но поне може да се редуцира. Така мисля.

Като бъдеща свекърва искам снаха ми да стои по-настрани от мен, и аз от нея, че съм наясно с всички злободневни пречки в отношенията. Дадох си цялото наследство и всички свои спестени пари, за да купя апартамент на синковеца, че той нехае. Да заведе жена си там, не при мен. Идването на гости у дома също ще бъде редуцирано, не съм слугиня и готвачка на цял рояк, да се знае още от началото. Аз да ходя у  тях често, абсурд! Имам проблеми с движението и си спестявам максимално всякакво разкарване, ако не е наложително. Да не станем поне като в селска драма. Иначе съм наясно, че недоволства по разни поводи ще има.
Сами и по-малко срещи. Това е рецептата.

Ох, най-готино е, като синът избере същата чума, кат майка си. Ей, тогава почва купоня- съскане, дърпане, ръгане, скубане, бутане, женски бой коя да вземе властта над сърцето му. Дъртата не пуска новата да окупира нейната територия. Младата бяга с квото е могла да плячкоса. И тогава настава такъв живот, че само си викам "дано, дано, дано до всяко добро същество застане поне още едно...."

Браво Ън!

Между другото баща ми е по същия начин - навремето, ако не минеше през майка си да доклава с най-големи подробности и до най-дребния детайл, как е минал деня му в работата, не можеше да се прибере при жена си. А майка ми навремето готвеше всеки ден и стоеше да го чака до 23.00 - 1.00 ч /всяка вечер по различно време/, за да вечерят и да се видят, въпреки, че сутрин тръгваше в 6 за работа. Луда жена - как не се е развела още след първите години, така и не разбрах. Сега е същата работа - майка му стои и го чака до същите часове, за да й разкаже всичко. Обаче за нея той бърза да се прибере и рядко закъснява.
А пък, недай Боже да отиде на почивка с приятели за нялоко дни малеее - то е звънене всеки ден, питане с кои приятели е, как е минал деня му, вдига кръвното, тръшка се, ще мре /на 90 г. е/ - страшна драма. Три години по ред той си прекъсваше почивката и се прибираше по-рано, че мама е вдигнала кръвното и можела да го "напусне", а и трябва хапчета да й се купуват - нищо, че аз и сестра ми живеем в две съседни къщи на тяхнта. На нас не ни звъни. А как рязко й се оправя кръвното, той като се прибере - не е за разправяне даже.

п.п. Между другото най-големия смях миналата година беше, когато баба ми ми дръпна една реч как нямало нужда да се ваксинирам. Какво, като съм в рискова група и имам две деца - и тя била майка и имала дете. Пък, ако нещо стане, тя щяла да ми изгледа децата - да не се притеснявам   Пак казвам - на 90 е.

Има си такива мъже, които са много привързани към мама. Не знам психологически на какво  се дължи. Имаше един, дърт се ожени, единствено дете. Беше голяма драма за родителите му, защото се ожени  за много млада жена и се бяха  притеснили, че тя ще се разведе с него и ще му  вземе жилището. Каквото той към онзи момент нямаше. Та затова му купиха те и  го записаха на негово име точно преди сватбата.

Те си бяха  иначе добри и приятни хора, но имаха  явно някаква фобия към идеята за снаха, независимо коя е. После баща му почина.  Еее, този мъж всеки божи ден на път  към къщи минаваше да види мама. Наистина голяма връзка имаха.

И аз имам син и съм се опитвала винаги  и двамата със сестра му да са самостоятелни, да се оправят сами, да не плътно под "майчиното крило" - това го виждам като ценност, да са отделни личности. А как се получава тази тясна връзка с майката - даже не си представам. Какво  прави такава майка?