Мда, мен ме изписаха края на април и увикаха таткото, че се е качил до регистратурата на родилното, за да ни вземе. Много стриктно не допускаха татковци. Сега не знам дали има промяна.
- Публикувана: 19 окт. 2021, 18:34 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2023, 15:13 ч.
Раждане в МБАЛ ВИТА - тема 9
Благодаря!
Моята АГ ми каза последната инжекция да бъде в деня преди приема. Тоест на 12-ти сутринта ми беше последната инжекция, на 13-ти ме приеха и на 14-ти в 14ч ми беше секциото.
Приема беше между 11ч и 13ч. Тогава долу на общата регистратурата ни казаха направо да се качваме горе на регистратурата на родилното (заедно с таткото, никой не го е гонил). Там ми взеха документите - лична карта, здравен картон, направление, последни изследвания, кръвна група (която се взима долу от регистратурата на входа) и Спин, Васерман, Хепатит.
После дойде една сестра и ми помогна с багажа до стаята (таткото не го пуснаха в родилното). Дадоха ми нощница и ми донесоха обяд. Донесоха ми и цял наръч с документи да подписвам и попълвам (въпросник за заболявания, алергии, медикаменти и т.н.). След това ме извикаха в една зала и ми направиха запис на тонове, ЕКГ, взеха ми кръв. Докторът, който щеше да асистира моята АГ на секциото, погледна пак бебето на ехограф и ми направи преглед за разкритие. Попитах го защо е нужно при положение, че ще съм секцио и той каза, за да няма изненади и да вземе да тръгне естествено преди предвиденото време. Прегледът не беше болезнен, по-скоро неприятен, усеща се натиск.
Казаха да не ям и пия нищо след 20ч.
Не съм имала консултация с алерголог или кардиолог.
Вечерта АГ ми дойде да ме види и й казах, че съм много притеснена заради третото секцио и ми каза, че ще говори с анестезиолога да ме упои леко след като извадят бебето.
На другия ден ми направиха клизма, сложиха ми абокат с една банка да ме хидратират и ми сложиха катетъра. Отидох на собствен ход с банката до операционната, която е на същия етаж (казвам го, защото в база 1 операционната не беше на същия етаж със стаите).
В операционната беше пълно с хора и всеки се подготвяше. Сложиха ми ръкав да ми мерят кръвното по време на операцията, "шапка" на главата. Вече нервите ми не издържаха и се разревах. В главата ми само се въртеше "Трето секцио на фона на НМХ, трето секцио на фона на НМХ". Постоянно ми повтаряха, че няма нищо страшно. И тогава разговарях с анестезиоложката (много мила млада дама, вечно ще съм й благодарна). Казах й че след първото секцио имах страшно главоболие заради упойката, което ме беше приковало на легло за две седмици. Тя каза, че ще внимава сега да не се получи. И наистина след това нямах никакво главоболие. Каза ми да се наведа, за да ми опипа прешлените. При убождането левия крак започна сам да подскача и упойката започна да хваща само него. Казаха ми бързо да лягам, след няколко секунди и десния крак не го усещах. Анестезиоложката ми каза да се опитам да си повдигна дупето като се подпирам на пети. Беше невъзможно и операцията започна. През цялото време анестезиоложката ме държеше за ръка, обясняваше ми какво правят операторите и се опитваше да ме разсейва с различни въпроси. Предупреди ме, че по някое време ще усетя натиск при ребрата, защото ще натиснат корема, за да извадят бебето. При второто ми секцио никой не ме беше предупредил и това не беше просто натиск, ами направо някой скочи с цялата си тежест върху мен, изкара ми целия въздух и после едва успях да си поема дъх отново. Сега обаче ме предупредиха, АГ ми каза, че трябва да дишам много плитко и това, което усетих беше наистина само натиск, никой не ми изкара въздуха слава богу.
След като извадиха малката веднага ми я показаха, казаха колко тежи и колко сантиметра е и ме попитаха за име.
Както се бяхме уговорили с АГ, тя помоли анестезиоложката да ме поупои малко (аз вече бях на ръба на нервна криза - вече си представях какви ли не цветни филми с кръвоизливи заради НМХ 🙂). Анестезиоложката ми даде някакво магическо хапченце за под езика, но мисля, че ми би и нещо венозно (но тук вече не съм сигурна) и изведнъж вече не можех да фокусирам погледа и се почувствах много добре, все едно си спя в топло, пухено легло 😄, изобщо не ми пукаше вече, че съм на операционна маса, голям кеф. Бях в съзнание през цялото време, отговарях на въпросите им, просто бях адски сънена.
Върнаха ме в стаята ми, сложиха ми торбата с пясък на корема. Аз веднага си хванах телефона, за да пиша на ММ, че секциото е минало. С кривогледия поглед едва нацелвах (не особено успешно) буквите. До половин час си бях съвсем в съзнание и будна.
Пуснаха ми 2 банки с окситоцин. След като размина действието на упойката ми пуснаха и една банка с обезболяващи.
Спиналната ме отпусна след 4 часа.
Биха ми първата инжекция Фраксипарин към 21ч на 14-ти. Последната ми инжекция беше към 9ч на 12-ти. Секциото беше на 14-ти в 14ч и после в 21ч - фракси. Според епикризата кръвозагубата ми е била 600мл, като предишните два пъти, когато не съм била на НМХ. (Но не знам доколко е достоверна тази информация).
В деня на секциото нищо не дават да се яде. Но след операцията може да се пие вода. Даже трябва да се пие много вода. Аз бях изпила 1,5л и урината ми беше оранжево-червена. Накараха ми се, че трябва да пия по 3л.
На другия ден на сутринта беше раздвижването и банята (малък кошмар, но се преживява). Наложи се да ми бият още болкоуспокояващи, за да мога изобщо да стана.
В деня на раздвижването храната е лека (супички) и доста оскъдна. Но на мен като цяло храната ми хареса.
Следващите дни те будят в 6ч за кръвно, температура, взимане на кръв, антибиотици. Закуската е в 7ч и тогава ти носят и бебето. Взимат бебето към 8ч за визитациите. АГ визитациите са около 9ч-10ч, визитациите на неонатолизите - към 10ч-11ч. Вечер визитациите са към 21ч и тогава ми биеха и фраксипарина.
Санитарките минават редовно - по няколко пъти на ден.
На мен ми се наложи да остана малко след изписването ми, защото не бяха изписали Малечка. Роди се много мъничка (2300гр) и продължаваше да сваля (до 2210гр). Не можеха да я изпишат докато не започнеше да наддава. Казаха ми, че ако падне под 2200гр, ще трябва да я сложат на системи. Следователно аз останах "на хотел" - тоест нямах вече визитации, защото вече не им бях пациентка. Само минаваха да питат дали всичко е наред. Ако си в самостоятелна стая, престоят се заплаща 150лв на ден и включва храната. И понеже аз вече се водих "на хотел" ми забравиха Фраксипарина. Трябваше вечерта да ходя из коридорите да ги издирвам, за да ми го сложат. То пък точно тогава имаха раждане и коридорите бяха пусти. Слава богу намерих доктора и той предаде на една друга лекарка. Тя ми каза, че съм изписана и затова вече не ми бият Фраксипарин (всъщност не знам дали изобщо имат клексан). И трябваше да й обясня, че заради тромбофилията съм на терапия още 3 седмици след раждането. Та да си знаете, ако сте на хотел тези неща трябва да се казват предварително, защото ще ви "забравят".
Сори за чаршафа, но може да е полезно на някоя бъдеща мама.
Моята АГ ми каза последната инжекция да бъде в деня преди приема. Тоест на 12-ти сутринта ми беше последната инжекция, на 13-ти ме приеха и на 14-ти в 14ч ми беше секциото.
Приема беше между 11ч и 13ч. Тогава долу на общата регистратурата ни казаха направо да се качваме горе на регистратурата на родилното (заедно с таткото, никой не го е гонил). Там ми взеха документите - лична карта, здравен картон, направление, последни изследвания, кръвна група (която се взима долу от регистратурата на входа) и Спин, Васерман, Хепатит.
После дойде една сестра и ми помогна с багажа до стаята (таткото не го пуснаха в родилното). Дадоха ми нощница и ми донесоха обяд. Донесоха ми и цял наръч с документи да подписвам и попълвам (въпросник за заболявания, алергии, медикаменти и т.н.). След това ме извикаха в една зала и ми направиха запис на тонове, ЕКГ, взеха ми кръв. Докторът, който щеше да асистира моята АГ на секциото, погледна пак бебето на ехограф и ми направи преглед за разкритие. Попитах го защо е нужно при положение, че ще съм секцио и той каза, за да няма изненади и да вземе да тръгне естествено преди предвиденото време. Прегледът не беше болезнен, по-скоро неприятен, усеща се натиск.
Казаха да не ям и пия нищо след 20ч.
Не съм имала консултация с алерголог или кардиолог.
Вечерта АГ ми дойде да ме види и й казах, че съм много притеснена заради третото секцио и ми каза, че ще говори с анестезиолога да ме упои леко след като извадят бебето.
На другия ден ми направиха клизма, сложиха ми абокат с една банка да ме хидратират и ми сложиха катетъра. Отидох на собствен ход с банката до операционната, която е на същия етаж (казвам го, защото в база 1 операционната не беше на същия етаж със стаите).
В операционната беше пълно с хора и всеки се подготвяше. Сложиха ми ръкав да ми мерят кръвното по време на операцията, "шапка" на главата. Вече нервите ми не издържаха и се разревах. В главата ми само се въртеше "Трето секцио на фона на НМХ, трето секцио на фона на НМХ". Постоянно ми повтаряха, че няма нищо страшно. И тогава разговарях с анестезиоложката (много мила млада дама, вечно ще съм й благодарна). Казах й че след първото секцио имах страшно главоболие заради упойката, което ме беше приковало на легло за две седмици. Тя каза, че ще внимава сега да не се получи. И наистина след това нямах никакво главоболие. Каза ми да се наведа, за да ми опипа прешлените. При убождането левия крак започна сам да подскача и упойката започна да хваща само него. Казаха ми бързо да лягам, след няколко секунди и десния крак не го усещах. Анестезиоложката ми каза да се опитам да си повдигна дупето като се подпирам на пети. Беше невъзможно и операцията започна. През цялото време анестезиоложката ме държеше за ръка, обясняваше ми какво правят операторите и се опитваше да ме разсейва с различни въпроси. Предупреди ме, че по някое време ще усетя натиск при ребрата, защото ще натиснат корема, за да извадят бебето. При второто ми секцио никой не ме беше предупредил и това не беше просто натиск, ами направо някой скочи с цялата си тежест върху мен, изкара ми целия въздух и после едва успях да си поема дъх отново. Сега обаче ме предупредиха, АГ ми каза, че трябва да дишам много плитко и това, което усетих беше наистина само натиск, никой не ми изкара въздуха слава богу.
След като извадиха малката веднага ми я показаха, казаха колко тежи и колко сантиметра е и ме попитаха за име.
Както се бяхме уговорили с АГ, тя помоли анестезиоложката да ме поупои малко (аз вече бях на ръба на нервна криза - вече си представях какви ли не цветни филми с кръвоизливи заради НМХ 🙂). Анестезиоложката ми даде някакво магическо хапченце за под езика, но мисля, че ми би и нещо венозно (но тук вече не съм сигурна) и изведнъж вече не можех да фокусирам погледа и се почувствах много добре, все едно си спя в топло, пухено легло 😄, изобщо не ми пукаше вече, че съм на операционна маса, голям кеф. Бях в съзнание през цялото време, отговарях на въпросите им, просто бях адски сънена.
Върнаха ме в стаята ми, сложиха ми торбата с пясък на корема. Аз веднага си хванах телефона, за да пиша на ММ, че секциото е минало. С кривогледия поглед едва нацелвах (не особено успешно) буквите. До половин час си бях съвсем в съзнание и будна.
Пуснаха ми 2 банки с окситоцин. След като размина действието на упойката ми пуснаха и една банка с обезболяващи.
Спиналната ме отпусна след 4 часа.
Биха ми първата инжекция Фраксипарин към 21ч на 14-ти. Последната ми инжекция беше към 9ч на 12-ти. Секциото беше на 14-ти в 14ч и после в 21ч - фракси. Според епикризата кръвозагубата ми е била 600мл, като предишните два пъти, когато не съм била на НМХ. (Но не знам доколко е достоверна тази информация).
В деня на секциото нищо не дават да се яде. Но след операцията може да се пие вода. Даже трябва да се пие много вода. Аз бях изпила 1,5л и урината ми беше оранжево-червена. Накараха ми се, че трябва да пия по 3л.
На другия ден на сутринта беше раздвижването и банята (малък кошмар, но се преживява). Наложи се да ми бият още болкоуспокояващи, за да мога изобщо да стана.
В деня на раздвижването храната е лека (супички) и доста оскъдна. Но на мен като цяло храната ми хареса.
Следващите дни те будят в 6ч за кръвно, температура, взимане на кръв, антибиотици. Закуската е в 7ч и тогава ти носят и бебето. Взимат бебето към 8ч за визитациите. АГ визитациите са около 9ч-10ч, визитациите на неонатолизите - към 10ч-11ч. Вечер визитациите са към 21ч и тогава ми биеха и фраксипарина.
Санитарките минават редовно - по няколко пъти на ден.
На мен ми се наложи да остана малко след изписването ми, защото не бяха изписали Малечка. Роди се много мъничка (2300гр) и продължаваше да сваля (до 2210гр). Не можеха да я изпишат докато не започнеше да наддава. Казаха ми, че ако падне под 2200гр, ще трябва да я сложат на системи. Следователно аз останах "на хотел" - тоест нямах вече визитации, защото вече не им бях пациентка. Само минаваха да питат дали всичко е наред. Ако си в самостоятелна стая, престоят се заплаща 150лв на ден и включва храната. И понеже аз вече се водих "на хотел" ми забравиха Фраксипарина. Трябваше вечерта да ходя из коридорите да ги издирвам, за да ми го сложат. То пък точно тогава имаха раждане и коридорите бяха пусти. Слава богу намерих доктора и той предаде на една друга лекарка. Тя ми каза, че съм изписана и затова вече не ми бият Фраксипарин (всъщност не знам дали изобщо имат клексан). И трябваше да й обясня, че заради тромбофилията съм на терапия още 3 седмици след раждането. Та да си знаете, ако сте на хотел тези неща трябва да се казват предварително, защото ще ви "забравят".
Сори за чаршафа, но може да е полезно на някоя бъдеща мама.
Много ми беше полезно на мен всичко, благодаря ти!
Аз за всеки случай мисля да си нося клексан с мен така или иначе. Да те питам след секциото, преди раздвижването: катетър ли слагат или се ползва подлога?
Имам “лош” опит след друга операцияна крака как не ме беше пуснала упойката и пикочния мехур се препълни и ме заболяха бъбреците, та под влияние на спиналната абсурд и да се изпишкаш, и катетъра го благославях тогава.
Аз за всеки случай мисля да си нося клексан с мен така или иначе. Да те питам след секциото, преди раздвижването: катетър ли слагат или се ползва подлога?
Имам “лош” опит след друга операцияна крака как не ме беше пуснала упойката и пикочния мехур се препълни и ме заболяха бъбреците, та под влияние на спиналната абсурд и да се изпишкаш, и катетъра го благославях тогава.
Няма подлога.
Седиш с катетъра докато дойдат за раздвижването. Също така никой не ти прави тоалета (слава богу), както е в други болници.
Идват, махат катетъра и си длъжна да станеш, за да отидеш до тоалетната. В банята се миеш сама, те само ти подават кърпа или нещо друго.
Пп : То и аз си носих клексан, ама аз не мога да си ги бия сама 🤯. През цялата бременност ММ ми ги биеше, аз дори не гледах.
Седиш с катетъра докато дойдат за раздвижването. Също така никой не ти прави тоалета (слава богу), както е в други болници.
Идват, махат катетъра и си длъжна да станеш, за да отидеш до тоалетната. В банята се миеш сама, те само ти подават кърпа или нещо друго.
Пп : То и аз си носих клексан, ама аз не мога да си ги бия сама 🤯. През цялата бременност ММ ми ги биеше, аз дори не гледах.
Планово секцио в 37+6.
Аз исках да е по-рано (в смисъл да не е само седмица преди термин), защото съм трето секцио и с истмоцеле и следователно мястото на разреза беше доста тъничко и ме беше страх от руптура, ако чакам повече.
Отделно друг АГ (специалист по рискови бременности), при който също се следях, ми беше казал, че бебето е спряло да расте и ме готвеше да ме режат още от 1-ви април, когато бях 36+0. Но понеже другата АГ (от Вита) все пак отчиташе растеж, реших да задържа секциото още две седмици, ако ситуацията го позволяваше, разбира се.
А малката вече си е вкъщи и за 20 дена наддаде с 900гр.
Пп : Да, много съм доволна от неонантологията. Бяха сложили малката на термолегло. Др. Гергинова чу шум в сърчицето на малката на 5-тия ден и веднага ми каза да запиша час за др. Маринов да провери какво е. Той от своя страна я поздрави, че го е чула и е реагирала адекватно. А и всички от неонантологията бяха много адекватни и мили : редовно мереха и къпеха бебенцата. Винаги ме държаха в течение как се развиват нещата. И накрая ни показаха как да къпем бебетата и как да се грижим за пъпчето. Казаха ми и какво мляко е подходящо за малката имайки предвид ниското й тегло. Аз нямам никакви забележки, доволна съм.
Аз исках да е по-рано (в смисъл да не е само седмица преди термин), защото съм трето секцио и с истмоцеле и следователно мястото на разреза беше доста тъничко и ме беше страх от руптура, ако чакам повече.
Отделно друг АГ (специалист по рискови бременности), при който също се следях, ми беше казал, че бебето е спряло да расте и ме готвеше да ме режат още от 1-ви април, когато бях 36+0. Но понеже другата АГ (от Вита) все пак отчиташе растеж, реших да задържа секциото още две седмици, ако ситуацията го позволяваше, разбира се.
А малката вече си е вкъщи и за 20 дена наддаде с 900гр.
Пп : Да, много съм доволна от неонантологията. Бяха сложили малката на термолегло. Др. Гергинова чу шум в сърчицето на малката на 5-тия ден и веднага ми каза да запиша час за др. Маринов да провери какво е. Той от своя страна я поздрави, че го е чула и е реагирала адекватно. А и всички от неонантологията бяха много адекватни и мили : редовно мереха и къпеха бебенцата. Винаги ме държаха в течение как се развиват нещата. И накрая ни показаха как да къпем бебетата и как да се грижим за пъпчето. Казаха ми и какво мляко е подходящо за малката имайки предвид ниското й тегло. Аз нямам никакви забележки, доволна съм.
Планово секцио в 37+6.
Аз исках да е по-рано (в смисъл да не е само седмица преди термин), защото съм трето секцио и с истмоцеле и следователно мястото на разреза беше доста тъничко и ме беше страх от руптура, ако чакам повече.
Отделно друг АГ (специалист по рискови бременности), при който също се следях ми беше казал, че бебето е спряло да расте и ме готвеше да ме режат още от 1-ви април, когато бях 36+0. Но понеже другата АГ (от Вита) все пак отчиташе растеж, реших да задържа секциото още две седмици, ако ситуацията го позволяваше, разбира се.
А малката вече си е вкъщи и за 20 дена наддаде с 900гр.
Аз исках да е по-рано (в смисъл да не е само седмица преди термин), защото съм трето секцио и с истмоцеле и следователно мястото на разреза беше доста тъничко и ме беше страх от руптура, ако чакам повече.
Отделно друг АГ (специалист по рискови бременности), при който също се следях ми беше казал, че бебето е спряло да расте и ме готвеше да ме режат още от 1-ви април, когато бях 36+0. Но понеже другата АГ (от Вита) все пак отчиташе растеж, реших да задържа секциото още две седмици, ако ситуацията го позволяваше, разбира се.
А малката вече си е вкъщи и за 20 дена наддаде с 900гр.
Честито! Абсолютен герой сте с три броя секцио. Чела съм, че след третото са много по-силно болките. Дано са отшумяли неразположенията, бързо възстановяване и малката принцеса да продължава да расте!
П. П. Истмицелето успяха ли да го премахнат след третата операция?
Да, болките определено бяха доста по-силни и различни, отколкото след другите две. И продължиха по-дълго.
За истмоцелето - едва ли. Не съм говорила с моята АГ за корекция, защото не планирам следваща бременност. А и самото секцио за мен беше такъв стрес, че исках да приключва възможно по-бързо без излишни манипулации.
За истмоцелето - едва ли. Не съм говорила с моята АГ за корекция, защото не планирам следваща бременност. А и самото секцио за мен беше такъв стрес, че исках да приключва възможно по-бързо без излишни манипулации.
Мда, мен ме изписаха края на април и увикаха таткото, че се е качил до регистратурата на родилното, за да ни вземе. Много стриктно не допускаха татковци. Сега не знам дали има промяна.
Мда, мен ме изписаха края на април и увикаха таткото, че се е качил до регистратурата на родилното, за да ни вземе. Много стриктно не допускаха татковци. Сега не знам дали има промяна.
Дори когато бях бременна, бях против ММ да идва с мен на прегледи, за да не внасяме допълнително бацили в близост до бременни.
Но странното беше, че при приема го допуснаха до регистратурата на родилното. Но при изписване, когато освен с багажа трябва да излезна и с бебе на ръце, го изгониха да ни чака долу на главната регистратура. Аз не видях логиката - как така веднъж може да влиза, пък после на същото място вече не е разрешено.
Е извинявам се, но всичко е тотална пародия. Нас ни изписаха в края на април. Изписването се случва пред регистратурата в общото фоайе, където в делничен ден има десетки чакащи, много от които болни. Около нас докато чаках мъжа ми да плати имаше кашлящи деца. Направо побеснях, супер безотговорно е. Изобщо не искам да изпадам в подробности за пълната липса на всякаква организация и информация относно това дали и кога ще те изпишат. Толкова ли няма отделно помещение или някакъв страничен вход, от където да излизат родилките с новородените. Иначе не допускат посетители, но като те изписват явно вече на никой не му пука. Все пак трябва да се плати, да се вземат документи и да се натовари багаж, нямаше как да се махна веднага от целия този цирк.
Иначе багажа го свалят санитарките, а бебето акушерката го връчи на мъжа ми, аз не съм носила нищо.
Иначе багажа го свалят санитарките, а бебето акушерката го връчи на мъжа ми, аз не съм носила нищо.
Препоръчани теми