Образователен Говорилник - тема 19 (предизборна, ДО, Будители, Хелоуин, Ковид и др.)

Език се учи Аш, стига хората и мястото да ти харесват.
Аз все още не виждам къде другаде ми се живее. Осен ако не се съсредоточа върху side заниманията ни.

Но така или иначе след 5-7 години медицината ще е теле, даже и основното си занимание може да практикувам

.

Едно време и аз мислех, че ще се местим, но родителите са голям фактор. Сега дори квартала не сменяме, за да сме по-близо до тях.

Не, Нот, жива си е жената и се надявам да оздравее! Просто се замислих върху лошата перспектива също, то няма как да не си помисли човек.
Аш, щом ти се живее другаде, действайте, разбира се. Моята миграция я мисля по-скоро в посока къща на село, като избутаме и номер 2 до студентство, живот и здраве.

Ами не знам. Преди, когато имах повече вземане даване с обществените системи някак ми беше драйв да се махна. Но пък не исках детето ми да расте в англосаксонска среда. По ред причини. Сега сме в някакъв балон и средата ми е точно такава, каквато ми харесва. Е, ако не дай Боже трябва да бягаме.... ще.
Има купища неща, които искам да са по-чисти, по-уредени и прочие. Но е за сметка да друга цена, която засега не искам да плащам.
Странно е, преди 10 години не мислех така.

Мецане, Русалка пише в темата на НЕГ. В тази тема май не е писала преди, а само в ЧУ. Аз се чудя защо Анди спря да пише тук, но я виждам в други теми.

.

Интересно ми е как виждате емиграцията в САЩ. Защото и там обществото има много, много проблеми. А и местенето не става само с решение.

Аз като си спомня какъв стрес изживях при преместването в България, си представям какво би било при емиграция в Щатите. По едно време имахме такава възможност и се отказахме. Не сме авантюристи определено. Ако се местим някога, би било в Европа. Чисто егоистично се надявам детето да не избира уни в САЩ или дори да избере, да не остава да живее там, но кой знае какво ще е след 5 години. Дали изобщо ще има присъствени университети

Повечето пишещи тук са постигнали американската мечта в България, което е много по-трудно, отколкото в Щатите, заради социалистическото законодателство и още по-социалистическото правораздаване. Със сигурност я виждаме емиграцията в розови краски…

.

Сега като се замисля, при мен основният стрес при местенето в БГ беше здравеопазването и неразбориите. Толкова беше шоково, че автоматично мисля, че такъв ще има и в други държави, а всъщност може съвсем да не е така.

.

Оф, на всички ви харесвам постовете, нищо че сте на различни мнения. Просто такова решение е микс от претегляния.
Като малка винаги съм си мечтала за живот навън. И ако като много младо семейство нямахме никаква възможност и само си мечтаехме, то когато "навъртяхме опит" стигнахме положение, в което навън такава заплата и позиция никой няма да ни даде. После минава още малко време и вече включваш в картинката грижата за родителите. И тъкмо си казваш "Е нищо де, и тук си ми харесва", защото си постигнал стандарт отвъд на много други твои приятели в другите държави и изведнъж, рязко, отново заобичваш на "тъпите немци дисциплината" "на маериканците плоския мироглед" и "на англичаните кралската високомерност", защото ти писва (за кой ли път) от "българската простотия". Просто "твоят балон" този път не върши работа и се пука, поради простата причина, че измерваш с нови очи, новопоявилите се разлчн мнения, уж до вчера еднакви по сума ти други въпроси. И се сещаш за онези безкрайни разговори с най-близките ти приятели, в които сте се чудели "какво пък толкова тстава в тоя живот, че накрая оставаш с двама (д в а м а цифром и словом) приятели и повече, просто не ти е нужно....И намираш отговора. И когато пак се сетиш за емиграция, вече не ти е мъчно за родителите и те не са ти спирачка, защото си взел решение, че идват с теб. В случая баща ми. Майка ми милата навремето казваше "с ритници ще те изкарам от тая държава, ама тука няма да седиш". Само дето рано рано започнах да си празнувам рожденните дни без нея, та други бяха ритниците в тоя живот.
И сега, каквото те спира са ония двамата приятели останали, обаче с тях и без това живота ви на телефона минава..... Ми май няма останали спирачки, а? Да минава на детето кандидатсването и ще търсим средна точка между двете хлапета. Пък и вързани кецове на раницата ми, много ми подхождат, решили сме дълъг трип да е първото ни нещо като родители без пиленца в гнездото.
Тъкмо и по-леко да го преживея (не е за вярване колко може да му е криво на един родител, хем аз съм джаста праста, представям си ги ония родители дето не дават косъм да падне от козинката на мечетата какво изживявт).
И накрая си викаш - бе майната му, да сме живи и здрави, кой знае какво ни чака...

Защо реши, че ми е заядлив поста. Питам най-човешки.предполагам си права, освен в частта за постигане на американската мечта в САЩ.