Спекула на цените на българските производители заради COVID 19?

Каква спекула? Наясно ли сте какви са разходите на една фирма или виждате само своята заплата? Защото освен нея има много разходи, които се покриват всеки месец. Ако фирмата купува солта на 40 ст, на 45 ли искате да я продаде, за да не е за вас спекула? Мислете малко.

Ами не, не е спекула, ето какво казва Уикипедия за дефиниция на спекулативна сделка:


Едната възможност за спекулация е да се купи нещо с идеята, че то ще стане по-ценно в бъдеще. Солта не става по-ценна в бъдеще, не и когато говорим за мащабите на някакви магазини, особено квартални.

Другата възможност е да говорим за рискови покупки с цел да се профитира от краткосрочни пазарни флуктуации. В момента наблюдаваме общо повишение на цените, не краткосрочни флуктуации, видимо е, че инфлацията се вдига навсякъде. Отделно от това покупката на сол за един магазин за хранителни стоки не представлява риск, защото това им е основна оборотна стока. Риск би било да купят примерно дивани и холски маси в хранителен магазин с надеждата да ги продадат.

-------------------------------

Покачването на цените едно към гьотере, за което говорите, не е спекула, това е ценообразуване. А както знаем, в крайна сметка едно нещо струва толкова, колкото пазарът е готов да плати. Ако за солта това е 1 лев, значи толкова.

Отделно важи разбира се и това, което пише Бианка, то е ясно.

---------------------------------

И за да отговоря на въпроса какво е спекула - спекула е днес да купя земя близо до Манастирски ливади с надеждата, че скоро ще бъде въведена в регулация и ще ми я откупи някой строител на двойна цена. Това е спекула - спекулирам, че нещо ще поскъпва в бъдеще, затова го купувам сега. А не купувам нещо евтино и го продавам с надценка, независимо че то от днес до другата седмица няма повече стойност - това е прекупвачество.

Четох някъде, че стойността на стоката  се умножава по две.Като мине през двама , става по четири, това за хляба беше май, цена на пшеница, брашното по две, хлябът пак по две.На база разходи.
Но за готово пакетирано , беше 10% , при хранителни ,бързооборотни, 30% за дрехи и други .Вече със сигурност са вдигнати, но исках да дам пропорции на нещо, което със сигурност знам.Да са 20 при хранителни  и нататък другите.Мога да питам.
Имаше потребителска кошница, там се следят стоките от първа необходимост, дето не  е морално да кажа ,да се спекулира.там се намесва  и държавата като прави внос, но вече  и самите търговци реагират  и внасят.
Дали има спекулация, май "всеки сам си преценя", че стана модерен израза.Зависи от коя страна  е.
Но рискът на дребните търговци и по-голям, нямат "тлъстини" да покрият труден период и  не е точно до спекула  при тях страхът за утре.
И не виждаме големите шефове на големи вериги как харчат ,но малките се виждат и е добре като се отпускат ,да отпуснат и  на персонала си,  ако не искат текучество , обучение, грижи по  намиране на съвестни хора.Да ги ценят.
Лошото е, че пазарът на труда стопира  понякога добрите намерения.Просто няма къде да отидат на по-добро заплащане и това се използва.

Значи тук се твърди че произволното ценообразуване е нещо съвсем в реда на нещата, защото имало някой, който можел да плати съответната цена? Това било значи пазарната икономика. Ама е такава май само според разбиранията на някои български бизнесмени. Нещо там за картели, монополи, регулации от страна на държавата именно в страните, измислили и ужким придържайки се към тази икономика, защо не споменавате?
Ами ето ви един пример - отивам на пазара преди няколко дена и виждам че цената на конкретна стока (ряпа ), при всичките продавачи е точно 2 лева / някои твърдят че са производители, други явно не са, и не го и казват/ въпреки това цената е абсолютно еднаква на целия пазар. Това също ли е в границите на нормални пазарни отношения и икономика?

Ценообразуването не е произволно. Просто не го определяш ти.

Едно от нещата, за които ни предупреди нашият производител, е енергийната криза, свързана с цените на въглищата. Писаха за това и в новините:

https://bntnews.bg/news/energiyna-kriza-v-kitai-fabriki-prodalzh … -1170452news.html

Ако се оправдаят очакванията, освен още по-високи цени, предвиждам и дефицити на пазара. Транспортът си държи високата цена вече бая време. Пет пъти скочи цената на морски транспорт и ме съмнява да падне точно сега, когато предстои зима и съответно утежняване на ковид ситуацията.

И когато шефа на магазинчето ме пита : това ни идва на 5 лв. , ние на колко да го пускаме? и аз кажа крайната цена която и си остава на етикета (който го пиша също аз собственоръчно ) тогава кой я определи тази конкретна цена? на която ще купуват стоката бабите от селото с мизерните си пенсии, и после ще висят със вересии, защото не им стигат парите?

Добре, значи няма от какво да се недоволства тогава? Ти слагаш цените при вас.

За съжаление с неизгодно ниски цени никой бизнес  не може да оцелее дълго. Всеки бизнес е различен и аз например от храни не разбирам нищо. Ти си спец да речем, но бизнесът не може да се основава само на съчувствие към клиентите и да работи с 5% надценки. Защото тогава се нарича благотворителност и парите трябва да му идват от другаде. Не от печалба, каквато няма да има.

kirasirrav, през цялото време ви се струва, че собствениците на хранителното магазинче са таргаши, вадещи душите на хората. Защо не си направите едно магазинче и да продавате ама много, много евтино и да избиете рибата? Да, и двамата знаем, че няма да го направите и не, не защото нямате начален капитал.

Определейки крайните цени на една стока в магазина въобще не може да се гледа само конкретната стока. Солта ще виси на рафта там колкото години и е срокът на годност и евентуално ще се продаде. Но бързоразвалящата се стока почти никога не се продава на 100% и остават продукти за изхвърляне. Когато се ценообразува в търговията не можеш да разпределиш колко точно от ток, заплати, консумативи и т.н. да надчислиш на пакета сол. Ценообразуваш "на око" но в печалбата от тази сол ще се поемат и част от разходите за изхвърлените чушки и салами.

Всеки бизнес има нужда от определен процент печалба, за да продължи да съществува и да се развива. Когато печалбата падна под този процент стават следните неща- част от фирмите приключват или фалират( тези с кредите), други карат колкото издържат. При производството това води до силна амортизация на техниката, съкращаване на работници и намаляване на произв. продукция. В резултат на което в даден момент произв. стока става дефицитна и следва ударно увеличение на цената при невъзможност за внос или глобално повишаване на същата цена. При мен това се случва в момента, сега и да ревете, че ви е високо, няма къде да идете. Лятото като блъсках на 40 градуса жега на слънцето без печалба, никой не ми е съчувствал, сега защо аз трябва да го правя? Като цяло така стоят нещата, в дърводобива е подобно положението, масово фирмите са докарани до ръба със скапана техника и без работници поради ниското заплащане. Сега всички ревът че няма дърва и пелети, ама няма и да има скоро по същите причини.

По въпроса: на това мнение съм:

Отделно от това, нали разбирате, че едно произволно ценообразуване, което не е съобразено с пазарните условия, просто няма да просъществува. Ето, Ейнджъл каза по-рано, че в момента не може да си позволи да повиши цените, въпреки че има повишение на разходите по производството на продуктите и маржът й вероятно намалява. Във вашия случай в магазина, където вие определяте цените, явно я има тази възможност. Ако сложите цена на солта от 5 лева, вероятно и на вас никой няма да ви купи стоката. Това е способността на пазара да се саморегулира и е в основата на пазарната икономика.

Тук изобщо не бих намесвала регулацията на пазара на държавно ниво. Тя не се отнася за всички продукти.

,,...да съществува и да се развива " много добре казано, но - в случая съществуването е предимно заради именно тези необосновани вдигания на цените и хората са принудени да купуват точно защото нямат избор.
Развитието например го виждам така - вместо да се купи за жената на шефа кола за 100 000, да се отворят два нови магазина с тези пари,  или един , а с друга част от сумата да се увеличи складовата база, да се купи примерно нова хладилна витрина за зеленчуците, които се развалят и се бракуват, или чисто и просто се хвърлят на животните ;  да се вземат под аренда някакви парници да речем или нещо свързано с животинска продукция и да влиза хубава и свежа стока собствено производство, а не да се разчита на дистрибутори от другия край на България или чужбина, и още какво ли не може да се направи в тези насоки. Ето ви развитие.
Но не - най-важно е да се купи най-новия ,,жип риш ли със всички екстри " и да се мине през село да видят всички колко е велик този бизнесмен.

Това е една възможна перспектива, но само една. Не всеки търговец иска да се разраства или да влага толкова пари обратно в бизнеса си. Не е нужно причината да е това, че купува кола за жена си с тези пари или къща в Майорка. Познавам немалко фирми - малки и големи, които не желаят да се разрастват, по най-различни причини, примерно:
- не желаят повече отговорност от настоящата
- сега работят по 10 часа на ден, а после ще трябва по 14, а не искат целият им живот да премине така
- не им се занимава с кредитиране
- не искат да влязат в нива на обороти, от които произхождат по-големи разходи - било данъчни, било това, че по закон им трябва счетоводител, който да поеме различни въпроси

Това са най-простите неща, оттук нататък обаче идват далеч по-сложни проблеми, свързани с твърде бърз растеж, когато една фирма не е готова за това - било логистично, като размер на собствен капитал, наличие на хора или други теми, в които изобщо няма да навлизам, защото е безсмислено да водя разговор на такова ниво тук.

Именно, това е нивото тук и съответната ни бизнес логика. И при това не говоря за някакъв единичен, фрапиращ и очеизваден случай.

Трябва да разберете, че не е възможно служител да даде акъл на шефа си как да инвестира и какво да купува. Нека са живи и здрави хората и да си карат коли за 100 бона. Значи добре се справят.