Има ли случаи да се кара леко ковид, но да се превърне в дълъг ковид?
- Публикувана: 25 окт. 2021, 22:25 ч.
- Последно мнение: 14 май 2022, 19:15 ч.
COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 9
Има ли случаи да се кара леко ковид, но да се превърне в дълъг ковид?
Има. Вчера ми излезе статия във ФБ, точно за леко протичане, но с дълъг постковид. Не ми се търси сега.
За М - ами те и форумските КОВИД капацитети веднага се преквалифицираха във военни. Колкото разбират от едното, толкова и от другото. Лаф да става. И да си уплътняват времето.
Аз също ще чакам Модерна. Не държа чак на стерилизираща. Даже и не очаквам. За леко протичане ми върши чудесна работа. Плюс маска.
За М - ами те и форумските КОВИД капацитети веднага се преквалифицираха във военни. Колкото разбират от едното, толкова и от другото. Лаф да става. И да си уплътняват времето.
Аз също ще чакам Модерна. Не държа чак на стерилизираща. Даже и не очаквам. За леко протичане ми върши чудесна работа. Плюс маска.
Интересни резултати..Не е рецензирано още, но дава храна за размисъл..
Риск от пробивна инфекция с COVID-19 и хоспитализация при лица със съпътстващи заболявания
https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2022.04.26.22271727v1
Акценти:
Инфекцията с COVID-19 има по-голяма тежест при тези със съпътстващи заболявания;
Тук ние изследваме риска от пробивни инфекции и хоспитализации при напълно ваксинирани лица със и без съпътстващи заболявания;
Откриваме повишени нива на пробивни инфекции при всички съпътстващи заболявания, като ХБЗ има най-голям риск;
Хората с хронично белодробно заболяване са имали най-висок процент на пробивна инфекция, но най-нисък последващ риск от хоспитализация;
Хората със съпътстващи заболявания трябва да бъдат бдителни срещу инфекция, дори ако са ваксинирани.
Риск от пробивна инфекция с COVID-19 и хоспитализация при лица със съпътстващи заболявания
https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2022.04.26.22271727v1
Скрит текст:
Заключения: Напълно ваксинираните лица с определени съпътстващи заболявания са имали повишен риск от пробивна инфекция с COVID-19 и последващи хоспитализации в сравнение с общата популация. Хората със съпътстващи заболявания трябва да бъдат бдителни срещу инфекция, дори ако са ваксинирани.Използвайки популация от напълно ваксинирани пациенти в де-идентифицираната платформа Truveta за електронни здравни досиета от 1 януари 2019 г. до 10 януари 2022 г., ние използвахме логистична регресия, за да оценим риска от 1) пациент, претърпял пробивна инфекция с COVID-19 след като са били напълно ваксинирани и 2) процент на хоспитализация при тези, които изпитват пробивна инфекция. Потенциалното объркване беше коригирано с обратно претегляне на вероятността за всяка коморбидност по възраст, раса, етническа принадлежност и пол. Представяме НОР и процентите на пробивните инфекции според коморбидния статус.
Резултати: При 3 424 965 напълно ваксинирани пациенти, 2,79%, 2,63%, 2,38%, 1,83% хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), хронично белодробно заболяване, диабет и тези в имунокомпрометирано състояние са преживели пробивна инфекция, съответно, в сравнение с 1,95% от общата популация. Всички заболявания са свързани със значително повишени шансове за пробивни инфекции и последващи хоспитализации.
Пробивните инфекции с хоспитализации в популации със съпътстващи заболявания варират от 26,43% за ХБЗ до 10,23% за хронично белодробно заболяване, със съответните OR от 2,22 (95% CI: 1,88 - 2,63) и 1,37 (95% CI: 1,25 - 1), съответно.
Резултати: При 3 424 965 напълно ваксинирани пациенти, 2,79%, 2,63%, 2,38%, 1,83% хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), хронично белодробно заболяване, диабет и тези в имунокомпрометирано състояние са преживели пробивна инфекция, съответно, в сравнение с 1,95% от общата популация. Всички заболявания са свързани със значително повишени шансове за пробивни инфекции и последващи хоспитализации.
Пробивните инфекции с хоспитализации в популации със съпътстващи заболявания варират от 26,43% за ХБЗ до 10,23% за хронично белодробно заболяване, със съответните OR от 2,22 (95% CI: 1,88 - 2,63) и 1,37 (95% CI: 1,25 - 1), съответно.
Акценти:
Инфекцията с COVID-19 има по-голяма тежест при тези със съпътстващи заболявания;
Тук ние изследваме риска от пробивни инфекции и хоспитализации при напълно ваксинирани лица със и без съпътстващи заболявания;
Откриваме повишени нива на пробивни инфекции при всички съпътстващи заболявания, като ХБЗ има най-голям риск;
Хората с хронично белодробно заболяване са имали най-висок процент на пробивна инфекция, но най-нисък последващ риск от хоспитализация;
Хората със съпътстващи заболявания трябва да бъдат бдителни срещу инфекция, дори ако са ваксинирани.
Скрит текст:
Според мен, не е въпросът каква точно ваксина "върши работа" на отделния индивид..
А каква ваксина ще свърши работа да се измъкнем от цикъла на безкрайно заразяване с безкрайните варианти..Вижда се, че "леко изкарване" нищо не значи и пак може да има дългосрочни негативни последици за организма.
А каква ваксина ще свърши работа да се измъкнем от цикъла на безкрайно заразяване с безкрайните варианти..Вижда се, че "леко изкарване" нищо не значи и пак може да има дългосрочни негативни последици за организма.
Не държа чак на стерилизираща. Даже и не очаквам. За леко протичане ми върши чудесна работа. Плюс маска.
Смятам, че темата вече не е актуална. Време е човечеството да спре да се влудява и да си живее живота нормално. Там, където има задължително носене на маска, то трябва да отпадне. Има ваксини, има маски, който иска да се пази може да го прави.
Не държа чак на стерилизираща. Даже и не очаквам. За леко протичане ми върши чудесна работа. Плюс маска.
И да се притеснявам, нищо не мога да направя по въпроса.
Мисълта ми е, че стерилизираща ваксина ми се струва невъзможна за корона вируси.
Има ли случаи да се кара леко ковид, но да се превърне в дълъг ковид?
Намалява от 0,001% на 0,00001%.
https://www.google.com/amp/s/theconversation.com/amp/long-covid- … rotections-180668 "Непреклонната еволюция на причиняващия COVID коронавирус отне малко от блясъка на ваксините, разработени през първата година от пандемията. Версиите на вируса, които сега доминират – Omicron и неговите подварианти – са по-преносими и умели да избягват имунната защита на тялото, отколкото първоначалната му форма. Настоящите мускулни инжекции все още могат да предотвратят сериозно заболяване, но способността им да отблъснат напълно инфекцията е намалена. И част от причината може да е местоположението на ваксинацията, което някои учени сега искат да променят.
За да блокират напълно инфекциите, учените искат да доставят инокулации на мястото, където вирусът за първи път влиза в контакт: носа. Хората могат просто да пръскат ваксините в ноздрите си у дома, което прави препарата много по-лесен за прилагане. В момента има осем от тези назални ваксини в етап на клинична разработка и три в 3 фаза на клинични изпитания, където те се тестват в големи групи хора. Но правенето на тези ваксини се оказа бавно поради предизвикателствата при създаването на формулировки за този непознат път, които са едновременно безопасни и ефективни.
Това, което може да бъде най-важно за назалните ваксини, е способността им да събуждат мощен телесен защитник, известен като имунитет на лигавицата, нещо, което до голяма степен не се използва от стандартните ваксини. Мукозната система разчита на специализирани клетки и антитела в богатата на слуз лигавица на носа и други части на нашите дихателни пътища, както и на червата. Тези елементи се движат бързо и пристигат първи, спирайки вируса SARS-CoV-2, преди да може да създаде дълбока инфекция. „Имаме работа с различна заплаха от тази през 2020 г.“, казва Акико Ивазаки, имунолог от Йейлския университет. "Ако искаме да ограничим разпространението на вируса, единственият начин да направим това е чрез имунитет на лигавицата."
Ивазаки ръководи една от няколкото изследователски групи в САЩ и другаде, които работят върху назални ваксини. Някои от спрейовете съдържат шиповите протеини на коронавируса – молекула, която вирусът използва за свързване с човешките клетки – в малки капчици, които могат да бъдат изпръскани в синусите. Други добавят гена за шипа към безобидни версии на обикновени вируси, като аденовируси, и го използват, за да доставят гена в носната тъкан. Други пък разчитат на синтетично биоинженериран SARS-CoV-2, превърнат в отслабена форма, известна като жива атенюирана ваксина.
По-познатите мускулни инжекции създават тип имунен отговор, известен като системен имунитет, който произвежда така наречените имуноглобулин G (IgG) антитела. Те циркулират в кръвния поток и патрулират за вируса. Назалните спрейове събират отделен набор от антитела, известни като имуноглобулин А (IgA). Те заселват мукозните тъкани на лигавицата на носа, устата и гърлото, където за първи път попада коронавирусът, причиняващ COVID. Ивазаки оприличава лигавичните ваксини с поставяне на охрана на входната врата, за разлика от изчакването, докато нашественикът вече е вътре, за да атакува.
Докато конвенционалните инжекционни ваксини обикновено са слаби при индуциране на защитен имунитет на лигавицата, е доказано, че назалните ваксини вършат добра работа за задействане както на лигавичните, така и на системните реакции. Миналата година изследователи от Националния институт по здравеопазване проведоха сравнение на интраназално и интрамускулно доставяне на ваксината на Oxford-AstraZeneca. Те открили, че хамстерите, които са получили ваксината през носа, имат по-високи нива на антитела срещу SARS-CoV-2 в кръвта си, отколкото тези, които са я получили чрез мускулна инжекция. Университетът в Оксфорд сега тества интраназална ваксина в проучване във фаза 1, което ще оцени безопасността на ваксината при малък брой хора.
Разработването на назална ваксина обаче е трудно, тъй като учените знаят сравнително малко за механизма на мукозния имунитет. „Докато човешката имунна система е черна кутия, имунната система на лигавицата вероятно е най-черната от черните кутии“, казва епидемиологът Уейн Коф, главен изпълнителен директор и основател на Human Vaccines Project, публично-частно партньорство, насочено към ускоряване на разработването на ваксини. Това, което учените знаят, ги кара да стъпват предпазливо. Поради близостта на носа до мозъка, веществата, пръскани в носните проходи, могат да повишат риска от неврологични усложнения. В началото на 21 век назална ваксина срещу грип, лицензирана и използвана в Швейцария, беше свързана с парализата на Бел, временна парализа на лицето. „Оттогава хората станаха малко нервни към назалната ваксина“, казва Ивазаки.
И въпреки че спрейът изглежда като по-лесен метод за прилагане от инжекцията, на практика това не е така. При интрамускулни инжекции игла доставя съставките на ваксината директно в мускула, където те бързо се сблъскват с резидентни имунни клетки. За разлика от тях, спрейовете трябва да си проправят път в носната кухина, без да бъдат кихани. Тогава тези съставки трябва да пробият дебел бариерен гел от слуз и да активират имунните клетки, заключени вътре. Не всички го правят. Една компания, Altimmune, спря разработването на своята назална ваксина за COVID - AdCOVID след разочароващи резултати от ранните проучвания.
Отслабените или атенюирани вируси могат да преминат през бариерата за заразяване на клетките, така че някои разработчици на ваксини се обръщат към тях. Две компании, Meissa Vaccines и Codagenix, са използвали синтетична биология, за да създадат атенюирана версия на новия коронавирус, съдържаща стотици генетични промени, които драстично намаляват способността му да се репликира. В скорошно прессъобщение екипът на Codagenix докладва обещаващи резултати от тяхната ваксина, CoviLiv, във фаза 1 изпитване. Спреят предизвика силен имунен отговор срещу протеини, споделени от различни варианти на SARS-CoV-2, включително скорошния подвариант на Omicron BA.2. Това е така, защото ваксината тренира имунната система да разпознава всички вирусни протеини, а не само шипа. Представянето на всички компоненти на вируса прави ваксината по-малко уязвима към капризите на еволюцията, които могат да променят няколко протеина до неузнаваемост. „Красотата на живите атенюирани ваксини е, че те могат да осигурят широк дългосрочен имунитет в много устойчив контекст“, казва Дж. Робърт Коулман, вирусолог и съосновател на компанията. CoviLiv преминава към разширено тестване при хора като част от спонсорираното от Световната здравна организация Solidarity Trial Vaccines, гигантско рандомизирано контролирано проучване на няколко нови ваксини срещу COVID."
За да блокират напълно инфекциите, учените искат да доставят инокулации на мястото, където вирусът за първи път влиза в контакт: носа. Хората могат просто да пръскат ваксините в ноздрите си у дома, което прави препарата много по-лесен за прилагане. В момента има осем от тези назални ваксини в етап на клинична разработка и три в 3 фаза на клинични изпитания, където те се тестват в големи групи хора. Но правенето на тези ваксини се оказа бавно поради предизвикателствата при създаването на формулировки за този непознат път, които са едновременно безопасни и ефективни.
Това, което може да бъде най-важно за назалните ваксини, е способността им да събуждат мощен телесен защитник, известен като имунитет на лигавицата, нещо, което до голяма степен не се използва от стандартните ваксини. Мукозната система разчита на специализирани клетки и антитела в богатата на слуз лигавица на носа и други части на нашите дихателни пътища, както и на червата. Тези елементи се движат бързо и пристигат първи, спирайки вируса SARS-CoV-2, преди да може да създаде дълбока инфекция. „Имаме работа с различна заплаха от тази през 2020 г.“, казва Акико Ивазаки, имунолог от Йейлския университет. "Ако искаме да ограничим разпространението на вируса, единственият начин да направим това е чрез имунитет на лигавицата."
Ивазаки ръководи една от няколкото изследователски групи в САЩ и другаде, които работят върху назални ваксини. Някои от спрейовете съдържат шиповите протеини на коронавируса – молекула, която вирусът използва за свързване с човешките клетки – в малки капчици, които могат да бъдат изпръскани в синусите. Други добавят гена за шипа към безобидни версии на обикновени вируси, като аденовируси, и го използват, за да доставят гена в носната тъкан. Други пък разчитат на синтетично биоинженериран SARS-CoV-2, превърнат в отслабена форма, известна като жива атенюирана ваксина.
По-познатите мускулни инжекции създават тип имунен отговор, известен като системен имунитет, който произвежда така наречените имуноглобулин G (IgG) антитела. Те циркулират в кръвния поток и патрулират за вируса. Назалните спрейове събират отделен набор от антитела, известни като имуноглобулин А (IgA). Те заселват мукозните тъкани на лигавицата на носа, устата и гърлото, където за първи път попада коронавирусът, причиняващ COVID. Ивазаки оприличава лигавичните ваксини с поставяне на охрана на входната врата, за разлика от изчакването, докато нашественикът вече е вътре, за да атакува.
Докато конвенционалните инжекционни ваксини обикновено са слаби при индуциране на защитен имунитет на лигавицата, е доказано, че назалните ваксини вършат добра работа за задействане както на лигавичните, така и на системните реакции. Миналата година изследователи от Националния институт по здравеопазване проведоха сравнение на интраназално и интрамускулно доставяне на ваксината на Oxford-AstraZeneca. Те открили, че хамстерите, които са получили ваксината през носа, имат по-високи нива на антитела срещу SARS-CoV-2 в кръвта си, отколкото тези, които са я получили чрез мускулна инжекция. Университетът в Оксфорд сега тества интраназална ваксина в проучване във фаза 1, което ще оцени безопасността на ваксината при малък брой хора.
Разработването на назална ваксина обаче е трудно, тъй като учените знаят сравнително малко за механизма на мукозния имунитет. „Докато човешката имунна система е черна кутия, имунната система на лигавицата вероятно е най-черната от черните кутии“, казва епидемиологът Уейн Коф, главен изпълнителен директор и основател на Human Vaccines Project, публично-частно партньорство, насочено към ускоряване на разработването на ваксини. Това, което учените знаят, ги кара да стъпват предпазливо. Поради близостта на носа до мозъка, веществата, пръскани в носните проходи, могат да повишат риска от неврологични усложнения. В началото на 21 век назална ваксина срещу грип, лицензирана и използвана в Швейцария, беше свързана с парализата на Бел, временна парализа на лицето. „Оттогава хората станаха малко нервни към назалната ваксина“, казва Ивазаки.
И въпреки че спрейът изглежда като по-лесен метод за прилагане от инжекцията, на практика това не е така. При интрамускулни инжекции игла доставя съставките на ваксината директно в мускула, където те бързо се сблъскват с резидентни имунни клетки. За разлика от тях, спрейовете трябва да си проправят път в носната кухина, без да бъдат кихани. Тогава тези съставки трябва да пробият дебел бариерен гел от слуз и да активират имунните клетки, заключени вътре. Не всички го правят. Една компания, Altimmune, спря разработването на своята назална ваксина за COVID - AdCOVID след разочароващи резултати от ранните проучвания.
Отслабените или атенюирани вируси могат да преминат през бариерата за заразяване на клетките, така че някои разработчици на ваксини се обръщат към тях. Две компании, Meissa Vaccines и Codagenix, са използвали синтетична биология, за да създадат атенюирана версия на новия коронавирус, съдържаща стотици генетични промени, които драстично намаляват способността му да се репликира. В скорошно прессъобщение екипът на Codagenix докладва обещаващи резултати от тяхната ваксина, CoviLiv, във фаза 1 изпитване. Спреят предизвика силен имунен отговор срещу протеини, споделени от различни варианти на SARS-CoV-2, включително скорошния подвариант на Omicron BA.2. Това е така, защото ваксината тренира имунната система да разпознава всички вирусни протеини, а не само шипа. Представянето на всички компоненти на вируса прави ваксината по-малко уязвима към капризите на еволюцията, които могат да променят няколко протеина до неузнаваемост. „Красотата на живите атенюирани ваксини е, че те могат да осигурят широк дългосрочен имунитет в много устойчив контекст“, казва Дж. Робърт Коулман, вирусолог и съосновател на компанията. CoviLiv преминава към разширено тестване при хора като част от спонсорираното от Световната здравна организация Solidarity Trial Vaccines, гигантско рандомизирано контролирано проучване на няколко нови ваксини срещу COVID."
Новите данни, след поредните почивни дни:
https://coronavirus.bg/
Има спад и в активните, и в хоспитализираните, и в интензивните.
https://coronavirus.bg/
Има спад и в активните, и в хоспитализираните, и в интензивните.
… огромната част от хората не иска да се ваксинира…
Предишното правителство не е паднало, заради мерките. То му беше време по други показатели, а и мерки имаше в началото само. После на фона на други страни практически тук си живеехме нормално. Сега няма пари за никакви мерки и затова няма да има.