Съпруг нарцис

Съветът е един намери сили да промениш ситуацията, която не ти харесва.
По какъв начин ще стане това е в твоите ръце и възможности.
Вариантите са различни.

Не ви разбирам,какво имате предвид?

Ще дам пример - беше ме шубе да ми извадят мъдреца. След като го извадиха вече не ме беше шубе.

Хаха😉

Че двадесет и нещо години си в страх и сега си примряла от страх да се опълчиш. Страхът те спира, нищо друго.
Ако добиеш волята да не живееш в страх, после не казвам, че ще е лесно, но ще живееш в покой.

Точно така е благодаря ви:)

Ами действай? Какви са ти опциите?

Животът е само един.
Защо трябва да го пропиляваш ,като живееш в напрежение, страх и понасяш скандали и унижения?
Не заслужаваш ли да живееш нормално и да имаш до себе си нормален мъж,който те уважава и подкрепя ?

Да действа ли? Какво да действа? Та по нейни думи живее с цитирам "прекрасен съпруг", че даже принуждава вече пълнолетен и осъзнат човек, в лицето на голямото дете, да му се извинява!!!? Никаква милост не ме връхлита. Единственото действие, което ще се случи, е че ще се отделят децата и няма да ги погледнат, защото те ще си кретат така до последно, до края.

Заради навик, страх то неизвестното, щото го обичам, щото той/тя ще се промени... Тва са причините, или казано по-общо, някои хора обичат и искат да живеят в илюзорен свят, където всичко е/ще бъде така, както им се иска. Това, което съм виждал в други подобни връзки, всичко си излиза на яве още първата, макс втората година от отношенията, но поради посочените причини някои много упорито работят в посока да бъде вързан отсрещния или да го променят. И резултата е като този при авторката на тази тема. Съвет какъвто и да дам, вече е късно. С дете с увреждания не знам до колко би се справила сама, но понякога дори късно е по-добре, от колкото никога.

Има нещо наречено травматична връзка. Деца с незрави модели на привързаност поради това, че с отраснали в семейства с насилие, с родител нарцисист или в други нездрави условия, често са склонни да намират и остават в в други такива връзки, защото това им е познато. Познатото привлича, то носи сигурност, колкото и парадоксално да е в такива случаи.

Отделно хората с нарцистични разстройства са манипулатори и насилници, те знаят много добре как да извъртат реалността, да вменяват вина, да изолират жертвите си, да настройват отношенията на хората така, както им е изгодно. Те имат нужда от постянен ресурс за нарцистичните си нужди. Ако мъжът на авторката в действителност е такъв, я чака дълга и изтощителна борба да се откопчи, защото такива хора не пускат лесно никого, от когото все още има какво да извлекат, и няма да се поколебаят да използват всички средства за целта. Въпреки това накрая винаги си заслужава да си върнеш живота, защото нарцисистът е един вид вампир, който смуче от теб, докато нищо не е останало. Животът с него е в най-добрия случай половин живот.

Ако по някакви причини напуснето на връзката е невъможно, има варианти поне да се намалят щетите с цел максимално съхраняване на психиката в тези условия. Авторката може да се поинтересува. Една такава техника например се нарича gray-rocking. И трябва да разбере, че този човек никога, по никакъв начин и за никого няма да се промени. Единственото, което тя може да направи е, да избяга, или да изгради дебели щитове, с които да намали вредното влияние.

Много е лесно да се зададе въпроса как така търпиш и съдържащото се в него "ти сама си си виновна", когато не си се сблъсквал лично с този проблем.

strawberry0302, имаш нужда от:
- осъзнаване, че имаш проблем
- терапевт, с когото да работиш известно време, докато възстановиш нормалното си възприятие за отношенията между хората, за себе си и за това, че не заслужаваш подобно отношение
- подкрепа - близък, роднина, приятел, трябва ти някой до теб
- план с конкретни стъпки А, Б, В

Най-важна е терапията. Илюзия е да си мислиш, че сама можеш да се справиш (ако можеше, досега щеше да си го направила) или пък разните рандъм мнения във форум от типа "АЗ никога няма да търпя такова нещо!" ще ти помогнат.

Много ви благодаря така е ,сама няма как да се справя ,но освен децата нямам др близки хора и той много добре знае това ще потърся терапевт или организация която се занимава с такива проблеми.
Mosquita наистина много ви благодаря.

Mosquita, бих се съгласила, ако беше друг манипулативен случай на вадене на душа с памук и извиване на ръце със сладки приказки. В случая човекът е словесно агресивен. Ама много.
Коментарът ми (номер 31) беше именно в тази връзка.
Ако говорим за манипулативен човек, който се скатава, муси се, тропа с краче - ок, да се чудиш и да се опитваш. Но ПЪРВИЯ път, в който се наруши семейния тон с псувни и определрни епитети - жълт картон, минимум. Втори път - червен.

И го казвам като човек, бил в такава връзка, но с други тип - психически тормоз без червени флагове. Нито обидна дума, нито вдигната ръка. За това ми отне някакво време да се осъзная. Първия път, в който си позволи да ме нагруби беше и последния, чашата преля и лампичката светна. Случая на strawberry обаче не е такъв.

До ден днешен съм благодарна, че минах през това на една доста крехка възраст и сега единствено ми остава са съжалявам дамите на по 30-40-50, които предпочитат да живеят в заблуда, от колкото да си вземат самоуважението и инстинкта за самосъхранение в ръце. И да се опитвам да помогна, разбира се.

Изобщо не смятам, че абсолютно всеки коментар е рандъм. Има повече препатили дами, от колкото смея да си представя. Или свидетели на  такива. За това и предложенията са кардинални - само това ще свърши наистина работа.


Stawberry,
Нахвърляхме страшно много идеи и предложения, измисли ли си план за действие?

Inferiya, когато си във десетилетна връзка, с натрупана много история, когато имаш деца, години с хубави моменти, трудни, лесни, весели, тъжни и т.н., и когато промяната става неусетно, а и най-вероятно се редува и с по-светли периоди, не е толкова лесно.
Най-тревожното, най-трудното нещо в една такава ситуация са срамът и вината, които се вменяват на жената. И тя е буквално като приклещена. Хем не се чувства добре, хем няма подкрепа, щото се почва - ти как не си се осъзнала, луда ли си да търпиш толкова години, как не си го видяла, аз на твое място при първото нагрубяване съм си събрала багажа... И ти се чувстваш не само тормозена, ами и егати тъпачката, дето не е направила необходимото. И обичайно мълчиш. Не казваш на никого, не знаеш какво да направиш, няма кой да ти каже, че това не бива да се търпи...ти стоиш и се наблюдаваш сякаш отстрани и не можеш да мръднеш. И заедно с това е страхът какво ще се случи, ако реагираш... Не мисля, че друго, освен терапия може да помогне. И то няма да са един и два сеанса, а дълъг и труден процес.