Все още ме впечатлява ширещата се простотия.Хем пораснах толкова пък още не мога да я преодолея и да свикна ....
- Публикувана: 1 ноем. 2006, 02:01 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 22:46 ч.
Впечатляване
Впечатлявам се винаги когато срещна изстрадал много човек, но с борбен дух и с много положително мислене ... и когато съм се сдухвала в някой момент и такъв човек ми каже добра дума, просто съм очарована от него и от това, че въпреки мъките и несгодите, които му е поднесъл живота, сърцето му не се е пречупило и е останало все така добро .. 
). 
Впечатляват ме единствено истинските хора - такива, в които няма никаква злоба, корист и лоши мисли. Познавам едва няколко, единият от които вече не е между живите, лека му пръст.
Това са хората, на които истински се възхищавам.
Впечатляват ме и хората, които си разбират от нещата и действат с размах.
Професионалистите и хората, които си обичат работата.
Но общо взето малко неща ме впечатляват истински.
Това са хората, на които истински се възхищавам.
Впечатляват ме и хората, които си разбират от нещата и действат с размах.
Професионалистите и хората, които си обичат работата.
Но общо взето малко неща ме впечатляват истински.
Най-ме радват (и леко завиждам )на хора непукисти,с високо самочувствие,които си живеят живота без да ги е грижа за чуждото мнение 
Впечатляватме (толкова пъти я прочетох, тази дума в другите постове, че сега ми звучи супер странно, явно умишлено е измислена да е впечатлителна 
, сори за отклонението), та впечатляват ме много неща, като в зрелите хора, май най-малко. Впечатляват ме децата, обичам да ги подслушвам, моите двамката, вече водят лични задушевни разговори, които безкрайно ме веселят и забавляват 
, откривателския и анализатолски дух във всяко дете , ей такива работи. От порасналите хора, се впечатлявам от ерудирани, спокойни и трезво мислещи хора, не изпадащи в крайни разсъждения и умозаключения носещи в себе си щипка чувство за хумор 
, но признавам такива срещам рядко.
Иначе, това което ме грабва и впечатлява ежедневно е Природата, не мога да спра да я съзерцавам и тази есен с нейните цветове ме изпълва едно с сладко, леко носталгично, но приятно чувство, а вчера какъв красив залез имаше, не мога да й се нагледам
.
Мисълта ми е безкрайно разконцентрирана, дано някой е схванал какво пиша
, сори за отклонението), та впечатляват ме много неща, като в зрелите хора, май най-малко. Впечатляват ме децата, обичам да ги подслушвам, моите двамката, вече водят лични задушевни разговори, които безкрайно ме веселят и забавляват , откривателския и анализатолски дух във всяко дете , ей такива работи. От порасналите хора, се впечатлявам от ерудирани, спокойни и трезво мислещи хора, не изпадащи в крайни разсъждения и умозаключения носещи в себе си щипка чувство за хумор , но признавам такива срещам рядко.Иначе, това което ме грабва и впечатлява ежедневно е Природата, не мога да спра да я съзерцавам и тази есен с нейните цветове ме изпълва едно с сладко, леко носталгично, но приятно чувство, а вчера какъв красив залез имаше, не мога да й се нагледам
.Мисълта ми е безкрайно разконцентрирана, дано някой е схванал какво пиша
ще спестя поредния цитат на мюриель.. мда, точно, като изключа "умението да наблюдаваш дистанционно" - смятам, постигнала съм го, а не забелязвам такова нещо у другите, че да сЪ впечатлЪ
впечатляват ме сродни души... знаете, как топло и хубаво ти става на душата, като някой облече в думи мислите ти.. че и да ги изкаже по-мъдро, по-смислено и стегнато, докато малкото ти мозъче още ги мели
Може би на това му се вика талант, чувство за хумор.. а, бе, мъдрост.
Да, виждам, че Кифлата ме допълва
Същото - детското откривателство, начинът, по който някои успяват да гледат на света, дори и възрастни... да погледнеш от нов ъгъл на нещо, изтъркано от употреба и затрупано с условности... Уф, недостътъчно ми е образУванието, че да го кажа смислено..
За природата... живея заради моментите, когато успявам да се измъкна от гадния град..
впечатляват ме сродни души... знаете, как топло и хубаво ти става на душата, като някой облече в думи мислите ти.. че и да ги изкаже по-мъдро, по-смислено и стегнато, докато малкото ти мозъче още ги мели
Може би на това му се вика талант, чувство за хумор.. а, бе, мъдрост.
Да, виждам, че Кифлата ме допълва
Същото - детското откривателство, начинът, по който някои успяват да гледат на света, дори и възрастни... да погледнеш от нов ъгъл на нещо, изтъркано от употреба и затрупано с условности... Уф, недостътъчно ми е образУванието, че да го кажа смислено.. За природата... живея заради моментите, когато успявам да се измъкна от гадния град..
Препоръчани теми