Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 9

... Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. ...
Търновският надпис на кан Омуртаг

"Спокойствието е висша форма на щастие."

Уилям Чанинг

Срещнах го във ФБ,прииска ми се да го споделя ...развълнува ме...
"Когато се погледнеш в огледалото

Сбогувала ли си се с мъж?! Тогава, когато най-много обичаш?! И да знаеш, че няма пътища назад?! Сбогувала ли си се?! Гледала ли си спомена?! От упор?! Разстрелвала ли си го?! Искала ли си земята да се разтвори и да те погълне в едно с тази невъзможна любов. В едно с мечтата за утрини и залези. В едно с трудните решения, които не си искала да вземаш. Но ти се е наложило...
Тръгвала ли си?! Тръгвала си със знанието, че дълго време няма да имаш утре и ще живееш в зоната на последната среща. И в рамката на последните думи?! Онези, заради които ти се е искало да си отхапеш езика... и неговия също...
Ако си казвала сбогом... Ако си тръгвала... Тогава знаеш, че искаш да взривиш този свят. Да видиш с очите си хаоса, който настъпва след накъсаната на парчета вяра. След убитата, дявол знае от кого, любов... и после тихо да погребеш очакванията. И на двама ви. В различни гробища. Колкото по-далече, толкова по-добре... А после да се опиташ да спасиш егото си... някак. Без него си като без дреха. Която не ти стои добре, но нямаш друга. Никъде не се продават дрехи за души. Нито се продават ръце, които прегръщат сърце. Това поне си проверила... нали?!
А дали си проверила как се строи светът наново?! Точно, когато след взривът настъпва личния ти апокалипсис. И(!)... не настъпва бавно. Настъпва като като вълна от бурен океан... Задържа се за миг и в огледалото й виждаш спомена. За онези ръце, които се протягат да те хванат, когато си с нови обувки, които те убиват. Буквално... и си на път да паднеш от висотата на гордостта си. Той знае и те придържа сякаш си от стъкло... а може би за него си била крехка като стъклена статуетка... знае ли човек... Спомени за дати. По дяволите и датите, и спомените им заключени в измамната взаимност на ръцете му. На ръцете ти. На интимността породена от среднощните разговори и музиката на споделената тишина, когато си потъвала в него, а той в теб. И още един спомен. Гледаш право в очите му... и се търсиш там. Намери ли се, момиче?! Или вълната отнесе, освен светът, и теб самата. Не се удавяй точно сега! Кой ще го построи отново?! Кой ще превърже раните ти?!... Няма кой. Нито ти можеш да превържеш вече сърцето му...
Трудно сбогуване. Защото два микросвята се оглеждат в една и съща кристална сълза... Колко думи се побират в една единствена сълза?! В душата ти тези думи имат лице... имат и сърце... и то не е твоето, защото твоето е на друго място... Можеш ли да го върнеш насила?!... Опитвала си, нали?!...
Сбогувала ли си се с мъж?! Когато най-много обичаш?!...
Вдигни главата високо! Трудните въпроси понякога имат съвсем прости отговори... Само понякога...
Горе главата! Нали не си забравила, че си съвършена?!"

Жени Иванова
#Душа

" Човек вижда в света, това което носи в сърцето си "

Гьоте

Какво удивително нещо е книгата. Това е плосък предмет, изработен  от дърво с гъвкави части, върху които са отпечатани много смешни заврънтулки. Но един поглед в нея и вие сте в съзнанието на друг човек, може би някой мъртъв от хиляди години. През хилядолетията един автор говори ясно и безмълвно в главата ви, директно обръщайки се към вас. Писането е може би най-великото от човешките изобретения, свързващо хора, които никога няма да се познават, живели в различни епохи. Книгите разчупват оковите на времето. Книгата е доказателство, че хората са способни да правят магия."
Карл Сейгън

Ако прозорецът ти към света е мръсен, то и моите цветя ще ти се видят кални.

Руми

Никога нямаш втори шанс за първо впечатление!

"Никога няма втори шанс да направиш първо впечатление."
Колко Шанел

"И Бог каза: "Обичай врага си!"
 И аз се подчиних, и заобичах себе си."

Халил Джубран

"Най-трудната младежка възраст е между тридесет и четиридесет."

Андре Мороа

"Ако един човек не е бил прегръщан като малък,
 той ще запали целия свят, за да се сгрее."

африканска поговорка

Гара Разделна
Това е гарата – Разделна.
…Вземи палтото си. Вземи
и свойта палавост неделна.
Вземи чадъра. Вън ръми.
 
Вземи ръцете си от скута.
Усмивката си прибери.
Вземи последната минута.
(А те са всъщност три.)
 
Стопли с дъха си огледало.
Изрепетирай поглед плах.
О, как се смее твойто тяло!…
Излишен смях, излишен смях.
 
И срещата ни бе безцелна.
Излишен миг в банален влак.
Това е гарата – Разделна.
…Дано те срещна утре пак.
 
Това е гарата – Разделна.
…Вземи палтото си. Вземи
и свойта палавост неделна.
Вземи чадъра. Вън ръми.
 
Вземи ръцете си от скута.
Усмивката си прибери.
Вземи последната минута.
(А те са всъщност три.) (×2)
 
(×2):
Това е гарата – Разделна.
…Вземи палтото си. Вземи
и свойта палавост неделна.
Вземи чадъра. Вън ръми.

FSB

Пробудените вървят бавно и тихо, за да не попречат на дълбоко спящите.
По пътя те събуждат само онези, които неспокойно се въртят в леглата си.
И няма нищо лошо в това, да разбудиш неколцина, оставайки много други да спят.
От друга страна каква велика доброта има в това да дадеш време за сън на този, който се нуждае от него.

Хазрат Инаят Хан

"Можеш да различиш истинското от фалшивото,
 защото фалшивото предизвиква тревожно чувство в стомаха ти,
 докато истинското изпълва сърцето с тихо щастие."
 
 Руми, персийски поет

"Има разлика между това, да чувстваме благодарност и признателност за нещо, и това, да сме зависими от нещо. Благодарността и признателността са форми на чистата любов, а завистта включва и страх, че ще загубим или няма да получим онова, от което сме толкова зависими. Когато става въпрос за нещо, което искаш в живота си, благодарността и признателността го привличат, а зависимостта и вманиачаването го отблъскват. Ако се страхуваш, че няма да получиш желаното или ще загубиш това, което имаш, значи си развил зависимост.

За да се откъснеш от зависимостта си, не спирай да благодариш и да цениш това, което имаш, докато почувстваш, че страхът си е отишъл."

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн