Еднакви имена в семейството

Всяка двойка има право да даде на детето си името, което най-много харесва и иска да му даде. Не би трябвало да е причина за цупене на близки хора, които също са нарекли детето си с тяхното най-любимо име, дори двете имена да съвпадат дословно. Приемете го като комплимент за хубавото име, което сте избрали за детето си - ако името беше някое смотано, другото дете нямаше да носи сходно.

Не мога да си представя да не дадеш на детето си името, което смяташ за най-хубаво и най-подходящо за него, защото някой друг, ако ще да е от семейството или близък приятел, вече си е кръстил детето така - в живота занапред тези деца могат да се виждат, но може и така да се завъртят нещата, че дори да не се познават. Според мен е яко заедно да са "Данитата" на семейни сбирки - създава някакво чувство за общност, за близост между братовчедчетата.

Ева, пожелавам сходните имена да сближават децата, а неприятните емоции във вас да се утаят и забравят - вярвам, че с времето ще започнете да приемате името на другото дете съвсем нормално и без лоши чувства.

И аз не разбирам драмата. Ами ако те са си избрали това име орвди да знаят какво ще е вашето? Защо да го сменят само заради това, че Данаил се е родил първи, ако Дана св бешв родила първа, длаи вие щяхте да смените името Данаил, което сте си харесали отпреди години?
На мен ми е много мъчно, че моите деца порастнаха без братовчеди, сега изтърсачето ми също се очертава да няма братовчедче, а така щях да се радвам да има ако ще дословбно нейното име да вземе, дори щях да го приема за комплимент какво хубаво име съм избрала.
И наистина Данаил и Дана са доата различни имена. И за мен Дана си е Дана и не бих и казвала Дани.

Но той е единственият и неповторим Дани в целия свят.Всеки човек е единствен и неповторим.Аз му пожелавам много, много късмет,да расте здрав и да Ви радва и обича много.
Малката госпожица е дама,тя е Дана.Той е момче.

Наистина ли мислите,че тези хора са кръстили детето си така само и само да Ви ядосат...Не мога да си го представя.
Защо изобщо трябва да давате обяснения на когото и да е какво сте се или не сте се наговорили?
Аз желая здраве,късмет и много обич и разбирателство и в двете семейства,да си гледате с радост децата.

Според мен авторката е дала доста подробности, за да се изясни картинката, възможно е първата ѝ мисъл да е била "Ето, ако си бяха кръстили дъщерята с различно име, нямаше да се случи после разни хора да ме дразнят с въпроси", но в действителност дразнещото е не толкова сходните имена, колкото въпросите, които са ѝ били задавани от познати.
Защото почваш да се чудиш, питащият защо те пита - просто му е интересно или се опитва да демонстрира някаква прозорливост, как е разгадал начина ти на мислене и едва ли не, те е "прочел като книга".
Може и по тази причина авторката да иска да разбере доколко се приема за нормално. Аз лично, от дете съм приемала нормално такива ситуации, може би и заради начина, по който са ми били поднасяни. Нагледала съм се и съм се наслушала на случки с яко плагиатстване на имена, при това съвсем явно, и хората са го приемали чудесно - като комплимент за добрия избор. Даже аз като съм се родила, колега на майка ми директно е заявил, че толкова му харесва моето име, че ако има момиче, ще го кръсти така - и наистина е станало така 2-3 години по-късно; а още малко по-късно майка ми с положителни чувства ми разказваше как еди кой си има момиченце, кръстено на мен. На улицата, където живееха баба ми и дядо ми, имаше цели групички от по 3-4 адашчета - съседчета, чиито родители им бяха избрали имената, гледайки едни от други (момченцата бяха Кристиян, а момиченцата - Габриела) и пак никой никого не обвиняваше и не се сърдеше, а сякаш се радваха на еднаквия вкус и "мода". И сред роднини го има - къде независимо едни от други, къде заради съревнование ли, не знам. Далечен роднина с рядко име има братовчед със същото име - били кръстени на еди и същи дядо. Знам и за млади семейства на двама братя, които кръстиха децата си на един и същ дядо - децата (братовчеди) са Иван и Ива, но не личи да има някакво напрежение между тях за имената. Мъжът ми е кръстен с производна на името на дядо си, а след това братовчед му - на същия дядо, но дословно, но толкова различно съм възприемала имената им, че даже мина доста време, преди да се замисля за това.
Колкото до дразнещите въпроси - и на мен ми се е случвало, затова и изказах предположението си по-горе. В опит за демонстриране колко всичко им е ясно, след въпроса за името, директно съм получавала следващ "И на коя баба/дядо... (споменавайки архаично име с буквата на детето) е кръстено?". А детето изобщо на никого не е кръстено - и съм ги слагала на място по подобаващ начин.
Така че - и на авторката предлагам, при следващи въпроси, да отговаря нещо от сорта:
"Не сме се наговаряли и нашият Дани на никого не е кръстен, а семейството на брат ми са си взели тяхното решение."
Или даже, ако питащият познат познава родителите на авторката, които се явяват общи баба и дядо за бебетата:
"Защо ми задаваш този въпрос, нали знаеш как се казват моите родители? Има ли нещо общо според теб с името на бебето?"

Хич да не ти пука.

Е, Данаил и Дана не са чак еднакви имена. Имате еднакъв вкус просто. Аз имам братовчеди и от двете страни с подобни имена(Милен и Милена, Емил и Емилия кръстени на дядовците си , та така). Не мисля че някой е сърдит. Мен по-скоро ме дразни когато родителите кръщават децата на себе си, което води до постоянни грешки и объркване( Иван и Иван младши). При толкова имена избират своето, сякаш децата си нямат свой път и право на собствено име. Но да са ни живи и здрави децата , това е най-важното…

Те може и да си имат свой път ама сами имена не могат да си изберат. Като станат достатъчно големи да си ги сменят.

Е,как?Да са разпознаваеми отдалече.Пф,като двамата внуци на Тодор Живков.И двамата Тодор.

Не знам защо е тази традиция да се кръщава дете на някого,аз на мен не искам да се кръщава дете,искам само да доживея да имам внучета и правнучета и да ми стигат силите да тичам след тях.

Майка ми,една от първите ѝ братовчедки и един от първите ѝ братовчеди имат еднакви имена.Всеки си е отделна личност,животът на никого не е 1:1 с нечий друг живот.Така се завъртат нещата,че само в много редки случаи се замислям,че са кръстени на майката на дядо ми,която нямах щастието да познавам.

Боже, какви драми имат някои хора. (пляс по челото)
Между другото, и двете имена не са уникални и невероятни, в градината ще имат адашчета и двете деца.. Хубаво е майката от сега да свиква.

Пожелавам на авторката все такива да са и "драмите". Понякога завиждам на това, какви "проблеми" имат хората...

Ние с теб най-добре знаем, нали?

Още преди да забременея (2008г) си измислих едно име за момче, което никъде го няма. Ама никъде. Роди ми се дъщеря, там пък е толкова сладка историята как измислихме името, една вечер казахме "Ирина", независимо един от друг, всеки си го беше харесал поотделно, без дори да го коментираме. След една-две години моя приятелка е бременна и ме пита за имена. Онова измисленото, момчешкото упорито го крия и не го казвам. Ражда ѝ се момиченце, след две години ражда момченце и го кръщава по същия начин, който аз упорито крия, не само от нея, а от целия свят. Пак казвам такова име НЯМА!  Е, сега кажете ми какво е това?
П.С. Все още не съм се отказала от идеята да имам син и да го кръстя така. Изобщо няма да ме интересува кой какво ще мисли или ще каже!

След като си го крила няма как да го знае или поне не разбирам как е разбрала от теб...

Не е разбрала от мен, от никъде не е разбрала. Просто и тя си го измислила
Каза, че докато е медитирала.