Синът ми помирисва редовно храната си.

  • 2 995
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • MI
  • Мнения: 11 803
По моите критерии това въобще не е злоядо дете. Grinning И плодове и зеленчуци щом яде пък съвсем. Аз все съм мислила че не съм била капризна хич, но и досега яхнии не понасям. Само с домати ок, но има ли нещо друго и край. Дъщеря ми по никакъв начин не може да я накараш да яде супи, почти никога, но не ми е проблем честно казано. Яде бульон за сметка на това. Виж с някакви промени дали няма да му хареса - например с по-малко продукти вътре, без силни подправки и т.н., никога не се знае. Ето, на щерка ми сложиш ли подправка, различна от чер пипер и край. Освен зелените, тях ги яде без проблем. Ами и аз не обичам силно подправена храна, как да ѝ се сърдя...

П.С. обожава всякакви сирена и яде люто. На две години. Grinning

# 16
  • Мнения: 309
    Охх, добре че Ви има, благодаря от сърце ще пробвам и съветите Ви задължително! Хубаво е много, когато човек с сподели и му олекне.

    # 17
    • Мнения: 2 721
      Охх, добре че Ви има, благодаря от сърце ще пробвам и съветите Ви задължително! Хубаво е много, когато човек с сподели и му олекне.

      Моят синковец е същият, нито е имал травматично преживяване, нито някой вкъщи помирисва храна. Самосиндикално е.
      Работете с логопед, както сте почнали, това е по-важно от яденето.

      # 18
      • Мнения: 5
      Аз от малка съм така , сега съм на 29  . Винаги преди да почна да се храня първо я помирисвам , въпреки , че аз си готвя нали . Но при мен не е само с храната , това е и при дрехи , кухненския плот , масата за хранене и така , но не виждам нещо лошо в това  . А и да е лошо не ми пречи , просто го правя с мисълта , че абе трябва да мириши хубаво и приятно например , за да седна на масата , за плота  по същия начин , за да работя спокойно на него и така Simple Smile

      # 19
      • в очите на дъщеря ми
      • Мнения: 1 772
      ММ е на 47 годни и 130 кг. и до ден днешен преди да опита храната я помирисва, от дете го прави, така ми е казвала свекърва ми. Не виждам нищо лошо ли проблемно, просто навик!

      # 20
      • Мнения: 197
      Аз също задължително помирисвам каквото ще ям, дори и да знам, че става за ядене. Понякога е сконфузно като съм нагости, но повечето ми близки са ни свикнали. Детето ми е по същия начин и не виждам проблем. За мен храната се тества с очи, нос и уста, а без да помиришем няма как 🤗

      # 21
      • Мнения: 802
      Аз също не харесвам храната да мирише, освен ако не е десерт. Сирена не ям, като малка бях пълен ужас с яденето, сега синът ми ми го връща. Ужасно злояд. Готвим аз, майка, баба ми, свекърва ми, е не ще и това е. Оглежда храната, чопли с вилица. Баба го оцапваше с храна по устата, като по-малък, за да усети, че става за ядене. Нещо, което днес яде, утре казва, че не го обича. В градината е същия. Честно, писна ми. Изследвания, гастроентеролог всичко чудесно. Много слаб, но пък с енергия за 10. Само да са здрави децата и те си имат странното Grinning

      # 22
      • София
      • Мнения: 19 249
      Моят син също беше така, аз се смеех, че е запазил някои атавистични навици. Вече е на 12 и все още понякога го прави, ако е нещо непознато, което досега не е ял, но все пак непознатите му храни стават все по-малко.
      Явно обонянието му е по-силно от моето например.

      Последна редакция: ср, 17 ное 2021, 13:03 от Cuckoo

      # 23
      • Мнения: 6 686
      Моето малкото подушва храната, приборите, чинии и чаши. И ако нещо не му допадне ходи да си ги мие и чисти докато си ги хареса и на вид и на мирис. Какво намира на никой от нас не му е ясно, защото съдомиалнята мие на 3,5 часа и излизат идеални ???

      # 24
      • София
      • Мнения: 62 595
      Чувствителността на възприятията е индивидуална и щом не харесва определени аромати не го насилвайте, съобразете се с него. Няма нищо общо с говоренето това, че възприема миризмите така, нито е психологичен проблем. При някои хора се променя.

      Общи условия

      Активация на акаунт