Домашното насилие – тема №3

  • 73 767
  • 1 035
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 1 930
Без да адвокатствам на РФ, той навярно, чисто в духа на мъжката бунтарщина и нетърпимост към насилие върху личността, съветва - ние жените да си отваряме очите повече и да не ги затваряме като видим издевателства над себе си. Вие да сте чували за мъж, жертва на насилие, пребит с бухалка или затворен в куфар? Не мисля, че се дължи само на това, че физически са по-силни. Просто - не търпят, без значение с колко деца са и под чий покрив живеят.
Една съфорумничка по-горе спомена как трябва да говорим на дъщерите си още от малки - кое е приемливо поведение и кое не. Това да се превърне в част от възпитанието им.

# 676
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Не знам от къде е жена му, но ако и тя е от неговото село Змеица, напълно разбирам защо не си е тръгнала. Повярвайте ми, в това забутано родопско село, са 100 години назад! Ако се беше развела нищо чудно баща ѝ да я намери и лично да я довърши. И ако всички то го набиват това в главата, съчетано с такова възпитание, дори не ѝ е минало през главата евентуално бягство.

# 677
  • Мнения: 7 989
Значи като повтаряш "емииии не ви съжалявам, сами сте си виновни", не помагаш на никого. Широкото затваряне на очите пред подобен проблем и гласното или негласно "абе нищо кой знае какво не е станало, те мъжете са такива" също не е най-добрия вариант. Истината винаги е някъде по средата. Но ми е най-гнусно в този форум да донариташ, да доошамариш паднала жена, мега гнусно...

Защо си мислиш, че говоря просто така?
Много ще се радвам да ми кажеш какво трябва да направи обществото и всеки един от нас като част от него, когато говоря от първо лице - говориш на момичето, обясняваш, успокояваш, гушкаш, бършеш сълзички... И след 2 дена пичът му прищраква друго, цъфва харен харен при нея, на нея и заиграят пеперудките и хайде още един шанс. Съжалявам, обаче на мен всичко това ми е струвало твърде много и така и не разбрах къв е правилният подход

Последна редакция: пт, 16 дек 2022, 08:27 от rf22

# 678
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Значи като повтаряш "емииии не ви съжалявам, сами сте си виновни", не помагаш на никого. Широкото затваряне на очите пред подобен проблем и гласното или негласно "абе нищо кой знае какво не е станало, те мъжете са такива" също не е най-добрия вариант. Истината винаги е някъде по средата. Но ми е най-гнусно в този форум да донариташ, да доошамариш паднала жена, мега гнусно...

Защо си мислиш, че говоря просто така?
Много ще се радвам да ми кажеш какво трябва да направи обществото и всеки един от нас като част от него, когато говоря от първо лице - говориш на момичето, обясняваш, успокояваш, гушкаш, бършеш сълзички... И след 2 дена пичът му прищраква други, цъфва харен харен при нея, на нея и заиграят пеперудките и хайде още един шанс. Съжалявам, обаче на мен всичко това ми е струвало твърде много и така и не разбрах къв е правилният подход
В началото и аз се включих в темата точно с такава история на моя приятелка. Имаше пълна подкрепа от цялото си семейство, милион пъти си отиваше вкъщи пребита и изгонена, но след седмица се връщаше. Към днешна дата имат две деца и го играят много щастливо семейство. Не съм близо до тях, за да знам истината, но не вярвам в положителната промяна на младежа. При тях дори не беше от ревност...

# 679
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 603
РФ, казах за широкото затваряне на очите, но явно не четеш.
Мен майка ми ме прати обратно при насилника ми на петия ден, щото и тя така е живяла и за нея това е нормално.
Не да се бършат сълзичките и да ѝ викаш няма нищо, нищо не е станало, ще мине... Не, няма да мине.
Нещата трябва да се назовават с истинските имена. Трябва да се разрови от къде тръгва проблемът. Дали от детството, дали от модела, дали от нещо друго, за да бъде решен. Като не знаеш какво става, къде е проблемът, не можеш да го решиш. Шамарите са само върха на сладоледа, надолу има нещо друго. Не става така - той ме удари, тръгвам си и никога не се връщам. Не, може би става, но при други типове характери, не и при тия смачканите.
Мая няма да търпи, това ни се написа поне 300 пъти. И какво от това, като тези жени не са Мая и не живеят прекрасния живот на Мая?!

# 680
  • Мнения: 7 989
За майка ти не знам, аз обаче съм говорил и назовавал нещата със истинските имена, накрая дори го обърнах на подигравки от безсилие, и резултата от всичко беше, че почна да крие от мен много от ставащото. Като им заиграят пеперудките няма сила, нито закони или организации, които да ги спрат такива. По късно и да дойде отрезвяването, вече с едно две деца и пълна финансова зависимост, тогава няма много мърдане. В този случай вече има и организации, и закони, колко се прилагат и колко хрантутниците по районните полицейски управления могат да осигурят реална защита, вече е отделен въпрос.

# 681
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 603
Не са пеперуди, бе човек, не са пеперуди. Не си говорил за истинските проблеми, защото не ги знаеш. Ти говориш за насилието, шамарите са само на повърхността както казах и не те са проблема.
Това е начин на мислене, емоционалност, характер, модел и т.н., какви пеперуди те гонят...
Нали не можеш да го разбереш, защо продължаваш да разсъждаваш и да пишеш глупости?!
Защо с Мая продължавате през 5 поста да повтаряте едно и също след като не разбирате?!
Все едно аз да се натреса в темите за бойлери, съдомиялни, компютри, карти Таро и след като нищо не разбирам да им повтарям през 5 поста, ама хора, нищо не разбирам.
Ето сега се сетих, действително има тема за карти таро, отидете през 5 поста да им обяснявате как не разбирате нищо от тия карти и колко са глупави тия там, вместо да си решават проблемите, да се надяват някакви карти да им ги решат. М, хайде...

# 682
  • Мнения: 22 728
AIDA_N, права си. Но как всъщност наистина можем да помогнем? Какво да направим отстрани? Освен да обясняваме, че е погрешно и да дадем пълна подкрепа. Какво да се направи в случаите, в които нещата са безнадеждни и жената се връща винаги обратно Sad Как да дадеш помощ насила?

# 683
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 603
Така е, насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш.
Жената се връща обратно, защото я е страх и защото я е срам. Защото ѝ е набито в главата, че няма къде да отиде, никой не я иска и "ти пак ще се върнеш при мен". Защото проблемите са чисто психологически и майка ти, приятелката ти и други познати не могат да ти го обяснят и да го разберат. Трябва да дойде някакъв преломен момент, в който самата жена да си ги обясни тези неща или специалист да ѝ ги обясни, да я замисли, да се разрови. Пак ще го кажа, защото за себе си съм го осъзнала. Знам от къде тръгва моят проблем, но ми костваше 24 години. Не съм тъпа, нито малоумна, просто не знаех за какво става въпрос. Шамарите са най-малкия проблем. Проблемът е защо жертвата позволява да е такава. И с присмеха - ама аз не съм такава, ти как може да си такава голяма бяла птица, не се помага. Не! Достатъчно срам изпитва жертвата, за да я караме още да се срамува и да я обвиняваме колко е тъпа...

# 684
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 203
Преди време тук имаше една тема ,,Удрял ли ви е шамар мъжът ви?,,
 Доста жени писаха ,че шамарът не е повод да си тръгнеш....


# 685
  • София
  • Мнения: 45 652
Всъщност цялото насилие е едно голямо насаждане на вина. "Ти си виновна...че не си добра домакиня, майка, жена, личност. Ти ме накара да избухна. Аз ти казах да направиш това, това, това, но ти не изпълни едно нещо. И затова трябва да те накажа."

# 686
  • Мнения: 7 989
Страхът и срамът са на по късен етап, когато вече дойдат или зачестят шамарите. Преди това причините са други - защото го обичам, защото не мога без него, защото още един шанс и той ще се промени. При тва като гаджета, без деца и други обвързващи обстоятелства. Това съм виждал, тези оправдания съм ги чувал безброй пъти, близките и предполагам не са казвали нещо по различно, и пак ако не я беше зарязал щеше да стои в тази връзка неограничено време.
При тва положение не виждам с какво ще помогнат и по строгите закони, и повечето организации, конвенции и незнам си кво още. Стига се до откровени безумия като поглед на улицата да се смята за насилие и другите подобни на запад, докато истинските жертви пак ще си карат по същия начин.

П.с от горния пост се сетих още една причина - аз го дразня, аз съм виновна, аз мрънкам, за тва той така...

# 687
  • Мнения: 6 640
Има причини една жена да се вкопчи така в мъж-насилник. Това се опитва да обясни Аида и върху тези причини трябва да се работи. Дали е възпитанието, дали е ниско самочувствие и липсващо себеуважение, дали е модел от детството, дали е разбирането, че във всички семейства е така, примирение, усещане за безизходиц,а, заплахи от мъжа или каквото там... При сто жени, сто различни причини.

# 688
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 603
Ами значи пак има нещо сбъркано, за да вярваш, че вината е в теб, а него да го оправдаваш. И като ѝ кажеш абе това твойто са само някви оправдания, пак нищо... Защото ти с твоята психика и разум ги виждаш по един начин, но тя с нейния объркан мозък не ги вижда така. И да я обвиняваш, че е тъпа патка дето седи с тоя и се връща при него, нейното мислене не можеш да го промениш.
В крайна сметка съм разбрала, че човек сам трябва да прогледне. За жалост много често е твърде късно.


Да, благодаря, просто не съм психолог, не съм чак толкова наясно и не знам как да го обясня разбираемо.

# 689
  • Мнения: 807
AIDA_N, напълно съгласна! Аз също смятам, че жената не е трябвало да ражда две деца от насилник. И че силно му е личало, че е такъв. И че тя сама е стояла в токсични отношения, за да не загуби статут или да не е сама или да не й прави проблеми за децата и въобще - да не се разправя с другата му страна. Но не е сега и тук момента, в който да кажем, че сама си е виновна. Моментът е как да направим да има по-малко такива случаи. И да има нетърпимост в обществото към тях. И вместо реклами на хазарт и превръзки, по ТВ да се въртят реклами, че всеки е значим и важен, че е под достойнството да е тормозен и бит и че това е важно престъпление срещу личността, което не бива да се подминава.

Общи условия

Активация на акаунт