Домашното насилие – тема №3

Нали това казваме и ние. За бащите всичко е толкова просто. Бащата е морално задължен за една издръжка според преобладаващото обществено мнение - толкоз. А малко по-нагоре четохме как жената е длъжна и живота да си даде за децата, ако се наложи.
Поредното набиване на вина на жената - чрез децата. Впрочем същото правят и насилниците, това им е любим трик.

Тя е длъжна ей така, щрак и да извади 2 бона за квартира, щрак 1000 лева за дело за насилие, щрак за второ за развод, щрак трето за децата.... Прещраках!

Цял ден си мисля по темата аз.

От тези, на които няма да им се случи съм, но... Имам дъщеря и трябва някак да я възпитавам, че да не се случва и на нея.
Спомних си за първите ѝ сблъсъци с насилието. В детската градина,  едната учителка я стиска по-силно, щипе я, когато поиска да отиде до тоалетна, докато трябва да спят. И не само нея естествено.. С големи мъки я накарах да си каже тогава, какво я мъчи, защото видимо имаше нещо, но така беше обработена, че да мълчи. Разговор с директора, после дойде госпожата да ми се обяснява, че само я е дръпнала ... Помолих я, да не я докосва повече.  Директора ми каза, че само аз съм се оплакала. Явно другите мълчат, защото детето каза, че с другите деца се е държала по -лошо дори.
Втори случай - в училище. Едно ромче я удря, втори, трети път. Госпожата не реагира. Отново при директора. Там следват обяснения, че той я бил харесвал и това бил неговия начин да покаже интерес!!! Обясних културно, че мотивите на насилника не ме вълнуват и настоявам проблема да се реши, защото не съм пратила там детето да ми го бият. Ходих още 2-3 пъти, заради спорадични прояви и единия път класната на детето ме вижда на двора и ѝ казва "Алиса, майка ти за какво ПАК е дошла" Много хитър начин да ѝ вмени вина, че е споделила. Докато чаках единия път, портиерката ми каза, че същото дете има агресивни прояви и към други деца, споделила с майката на едно момче от нашия клас и тя отвърнала "Ами той и моя не е много стока, да се оправят!"  Нейния, колкото и да не е стока, никога не е посягал на моето дете, а ако се случило неволно, то се е извинявал винаги.

Та за това си мислех днес, че институциите на които поверяваме децата си, възпитават жертви!  Нали всеки ученик носи пари..

Виж, аз се разведох с три малки деца, едното бебе. Не по причина домашно насилие, наистина. Просто казвам своята гледна точка. Може да избереш за какво да ползваш енергията си. Насила никой баща не е бил никога накаран да направи нещо, освен може би да плаща издръжка. И аз не съм си поръчвала на Вселената развод и пълно обръщане на живота ми. Но не съм преследвала бащата какво ще направи за децата, а мислех само за себе си и аз какво ще направя. Тук вече не опира до общество, а до всеки от нас. Може да изискаш каквото се полага по законов път, но не може да заповядаш на друг човек да гледа деца или каквото и да е друго.  
Енергията трябва да се пази и да се ползва само за себе си / децата. Да се хаби за други хора и какво те ще направят, е само загуба.

Изобщо не си схванала идеята на написаното. Коментирах начина, по който обществото гледа на задълженията на единия родител към децата, и на другия. Единият дължи мижава издръжка и това е. Никой не го търси за нищо, щото той естествено не е длъжен, за него е концерт по желание. Същевременно за майката децата са поредният инструмент, използван от насилника и от разни разбирачи, с които да ѝ се извиват ръцете и да ѝ се вменява вина. А всъщност много често майката седи и търпи И заради децата, защото я е страх И за тях. Ако се случи нещо с нея, на кого ги оставя тия деца? Да стане и да си тръгне с тях невинаги е вариант - това може да го докара до бяс с неясни последствия. Трябва да има къде на сигурно място да отиде, трябва да има на кого да разчита, докато си стъпи на краката. Не всички жертви на насилие имат семейство или приятели, на които да разчитат за подкрепа и помощ. Много често даже нямат и именно заради това насилникът си позволява ексцесии.
Прост пример - децата трябва да ходят на детска градина, на училище. Вие не знаете какви болни мозъци има, на собствените си деца ще навредят ей така, за да съсипят майката. Достатъчно е само да те заплаши веднъж с това, ама наистина, не хипотетично, и ти гарантирам, че ще мислиш 100000 пъти преди да направиш каквото и да е.

Тука се коментират някакви случаи на жени, които едва ли не някой ги дърпа за косата да ги измъкне, ама те не, та не, ще си стоят при насилника. Има и такива сигурно, не споря. Аз говоря за по-страшните случаи, при които жената е напълно с всичкия си, вижда и осъзнава какво се случва, иска всячески да се измъкне и да спаси себе си и децата, но решението не е толкова лесно, защото може да има страшни последствия.

Толкова по темата от мен. Който разбрал, разбрал.

При случай на насилие е в пъти по-ужасно, наистина. Направо трябва да се спасяват и жената, и децата спешно. А това, че децата са по-често с майката, обикновено е защото ние - жените искаме децата да са си с нас.  Аз лично приветствам това, че има жени, които при развод оставят децата през повечето време при бащата. Нека и бащите имат повече отговорности. Но при баща насилник - какво значение би имало какво иска и очаква обществото, ако той е заплаха и за децата?? Не е като обикновен развод сигурно. Трябва друг вид закрила.

Между другото, аз никого не съм преследвала. Блокирах всичко и исках просто да ме остави на мира. Дори не му бях казала за делата. Той намираше начин да плюе злоба по мен и да ме заплашва - през телефона на децата, чрез приятели, даже и на нашите се обаждаше. Всякакви начини намираше.

Нервите не се връщат. Всичко друго се оправя. Така че колкото по-малко се ядосва човек (доколкото е възможно), толкова по-добре. А и да не се отключи някоя болест, не дай Боже. Спокойствие трябва, който е спокоен, той се справя по-добре. За случаи на насилие нямам опит, но пак човек трябва да постави себе си на първо място.

И аз стигнах до този извод! За това реших да успокоя и себе си и него. Да спрем с войната и да седнем на масата за преговори.

В случай на домашно насилие имаме виновни за започването на връзката /там влиза и жената - започването на една връзка с или без насилие винаги е съзнателно решение на двама души/ и виновни за насилието в нея или казано по различно "за любовта към насилието от страна на насилникът" /жената не участва в този списък и няма как да участва/. Умишлено не споменавам продължаването на самата връзка, защото веднъж влезе ли в даден тип връзка, жената трудно ще излезе /нещо, което се подминава при разсъжденията кой кога и защо не се е махнал при започнало насилие/ - спасението е преди да започнете и да са ви нападнали психически и физически /в такива връзки е доста застъпен и психическия тормоз/. Т.е. да разпознаеш заплахата в зародиш.

Затова е изключително важно да се избира информирано и с ум, а не с... емоции. Личната ми философия е: работа, партньор в живота и жилище избираш така сякаш ще бъде само веднъж! И това го правиш всеки един път, когато се налага - дори да знаеш, че веднъж вече си го правил и не е било завинаги. Не казвам, че ще си закован за същите цял живот, но казвам, че изборът трябва да се прави така сякаш ще бъдеш закован, за да го направиш колкото се може по-внимателно и да избегнеш евентуални бъдещи щети. Защото както ни учат историите за домашно насилие макар в наши дни да можем да се развеждаме и разделяме, това не винаги е спасение. За останалото - много говорене и работа с обществото по дадени теми, за да помогнем на следващите поколения! Настоящето едва ли ще претърпи драстична промяна - може и да повлияеш на някои хора, но не и на всички.

Не говорим за насилника, защото той е ясен - някакъв изрод, който не трябва да живее в обществото. Според мен трябва да е така измислено законово, че като отидат полицаите на сигнал за насилие и получат жалба от жертвата, веднага, ама веднага да го арестуват, извеждат от апартамента, съдят го бързо и в затвора за поне няколко години според тежестта и времето, в което е упражнявал насилие. Неговата психика не ме вълнува, не ме интересува защо е такъв, защо го прави и какви са му изкривените мотиви. За него само страдание се полага. Затова не го коментираме. Коментираме жената и децата, защото тяхното здраве, психическо и физическо, ни интересува. Интересува ни да се спасят на време. Интересува ни да живеят спокойно в общество, където насилника е в затвора и страда, както заслужава. Затова пишем за жертвите. Защото те ни интересуват. Насилника може просто да изчезне и никой няма да го вълнува за него.. някакъв урод, който е ненужен на обществото. А жената и децата са нужни, и то здрави и щастливи. Затова тях мислим и пишем. Поне аз така мисля.

Бияч на жени номер 2: Ресул Салимов.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13336708
Бойкот на дюнерите, които продава!

Абсолютно. Само с едно възражение - не съвсем бърза процедура. В смисъл, процес и доказателства. Защото има страшно много идиоти от женски пол, които биха направили напук и излъгали, само защото нещо не им е угодно. И наистина има и мъже, които търпят някакви смахнати малоумнички, защото по принцип детето върви с майката, а те си обичат децата. Но, това не променя, че в световен мащаб повечето мъже са изверги и си заслужават строги наказания.
Аз затова казах, че, когато детето расте (доказано) в среда с насилие трябва да бъде изведено. Така има шанс и майката да реши кое ѝ е по-важо. Защото на много не им пука за емоционалните травми на децата, пребият ги, ама в кризисните центрове не е 4звезден хотел. Е...
Аз, на палатка пред блока ще спя, но няма да позволя детето ми да става свидетел на такова безумие и да носи такъв товар в живота си, който и без това е стресов.
С БНД се разведох без дума лоша да ми е казал, да ме е обидил, нагрубил, камо-ли ударил. Останахме културни, приятели, дъщеря ми е щастлива. Повече не ме интересува.

Това да е "толкова просто" за бащите е заложено в закона. Не случайно при развод правата върху децата се дават на майката във всички случаи, даже и когато майката не е стока.
Не обществото, а законите са такива ..."все пак тя им е майка, тя ги е раждала...". Не сте били свидетели на такова "равноправие" ли?
Аз, като част от това общество съм абсолютно против бащите- насилници да бъдат отглеждащите родители. Днес насилвал жена си, утре ще посегне и на децата си. Ако обаче и майката не е в състояние и не желае да си гледа собствените деца, какво тогава? Приемни родители и институции, но май ги затвориха. Жал ми е за децата, но съм и гневна, че ако майка им не им покаже с действията си, че насилие не се търпи, то и те като отраснат и се превърнат във възрастни могат да се превърнат в следващите жертви или насилници. Всичко опира до отговорност. Поне един от родителите трябва да я поеме тази отговорност за собствените си деца.
Обаждала съм се на полицията за съседи, които се млатят редовно, а имат и две деца. Още са си заедно, питам се в София, където е пълно с работа и квартири, дали е толкова невъзможно да се спаси таз жена, ако пожелае. Явно няма такова желание, но тези деца утре ще бият жените си и ще си мислят, че това е нормално, защото само това са виждали.

И какво като коментираме насилниците- тук пишат/четат (потенциални) жертви, не насилници. Като кажем, че са лоши, какво от това- някой ще се трогне ли? Нещо ще помогне ли на някой като кажа, че ако видя моя близка насинена- нямам сестра или дъщеря, но все пак говоря принципно, ще се намеся брутално и копеленцето ще го поставя от другата страна- и кво от това? Не се променя фактът, че много от жертвите стоят, прикриват, защитават този, който ги мачка. Сигурно е много по-гадно ако става въпрос за детето ти или за сестра ти, но е тежко да гледаш момичето, което обичаш как повяхва с всеки ден, как изчезва усмивката и, измъчения и вид след многото безсънни нощи... и нищо да не можеш да направиш. Ако я удряше щеше много да ме улесни да се намеся, всъщност ако я бях видял бушонирана щеше буквално да се отприщи адът, ама копеленцето по друг начин и смля психиката. И тя го знаеше това, така че дори да и е посягал при някоя от многото му истерии, едва ли щях да разбера. В крайна сметка обвиненията към нея, че не слуша никой и не прави нищо, спасиха моята психика и това ми помогна да се измъкна от ситуацията. Може да не съм бил прав, обаче всичко това и на мен ми струваше твърде много.