Спокойно бебе=Спокойна майка или обратно?

Здравейте, исках да повдигна отново този въпрос. Как се справяте с упреците от мъжа си, че бебето е нервно и плаче, защото вие сте нервни и му предавате емоциите си? Все пак майката е тази, която по 24 часа е с детето си, докато мъжът отсъства цял ден и вечер го дундурка за по час-два. Някак си ми идва в повече отношението му и не смятам на 100 % вярно твърдението, че бебето нервничи, защото майка му е невротичка. Не е ли обратното - ако детето ти е спокойно и ти ще си спокойна и удовлетворена. Държа да вметна, че бебето дори не е от най-ревливите. Нощем си спи цяла вечер с едно до две събуждания за ядене. На 2 месеца и половина е. Просто през деня бодърства доста по-често от преди, като под това имам предвид интензивно ръкомахане след хранене, сякаш е вечно гладен, не обича да се оригва на рамо и се извива като змия. Вече спрях с тези "хранения на поискване", защото щяхме да си докараме рефлукс от преяждане и положението да се влоши и да си докараме по-силни колики. Колкото и да ми е трудно, гледам да спазвам някакви разумни интервали поне през 3 часа през деня, а вечер и по-дълга пауза, защото така или иначе бебето не признава под 150 мл на хранене. Съответно за да му отвлека вниманието и да не преяде зверски, го нося на ръце, люлея го в люлка, слагам биберона или ако не реве, а е просто леко нервен, му приказвам, занимавам, показвам висящи играчки или правя опити да го слагам по коремче и да прави лека гимнастика за крачетата. В повечето случаи успявам да създам режим на хранене и потушавам рева му, никога не го оставям да си пореве хубаво, а аз да отида да си успокоявам нервите в друга стая, но тези усилия ми костват доста и съответно после отнасям упреци как детето е нервно покрай мен, а когато баща му го занимава е много по-спокоен. Тези фрази ми бъркат в мозъка направо. Вие отнасяли ли сте подобни упреци от мъжете си и как се справяте с тях, за да не си отровите нервите?