Случи ми се нещо странно XXV

Ън, запомнила съм те, че си интересна за четене .
Дай нещо "не странно"!

Ън, спомням си ,че ти имаше по-специални умения, ако мога да се изразя така, завиждам ти благородно. И аз си говоря почти всяка вечер с моите родители и те си тръгнаха един след друг, само не знам дали са те или моята глава, въпреки че онази вечер ми показаха нещо, което нямаше как да знам. Мого искам да продължа да си говоря с тях, татко ми се губи, сякаш идва за кратко, повече майка ми е на разположение, липсват ми

Баба ми липсва много. Искам да знам, че е добре. Тези дни ми е още по - тъжно, откакто разбрах, че къщата й е прехвърлена малко под натиск на човек, който почти нямаше общо с нея. Искаше ми се да знам, че тази къща си е бабината, че никой няма да живее в нея след смъртта й. Един вид за мен е светиня. Уви! Даже не искам да ходя в България, като знам какво ще видя.
Искам да я сънувам поне веднъж, но за, съжаление вече 5 месеца нищо.

Ън, може ли да разкажеш повече?
Какво е "в ниското"? "Във високото"?
Как си говориш с починалите родители всяка вечер? Аз ни веднъж не съм сънувала мама даже...

Ниското е ниския астрал. Там не е хубаво. Депресиращо е. Високото е високият астрал. Там не мога да стигна, нямам сила за това. Но от тези, които са стигали, знам, че е много хубаво, светло, красиво, с наситени цветове и приятни силни емоции. Всеки стига до там, докъдето е стигнал в духовното си развитие. Още не знам дали това важи само когато вече си мъртъв, или и приживе, ако посетиш това място.
Докато са в ниското, имат канал за връзка с живите близки, после вече не. Знам, че може да сменят мястото, на което са. Дядо вече се изкачва към високия астрал, а баба отдавна е там. Когато ги сънувах заедно, дядо каза, че извикал баба да дойде при него. Не питах защо, но след половин година почина баща ми и тогава разбрах, че той я е повикал да го посрещнат. Успях да питам баба за сина ми, който не е виждала, тя го познава, значи и във високия астрал имат информация. Дядо го сънувах такъв, какъвто си беше приживе, но баба изглеждаше съвсем различно визуално. Когато са нависоко, могат да променят визуалната представа за себе си, защото енергията им е много силна вече и лесно си играят с нея. Изглежда, че ниския астрал е място, където отиват всички, но някои засядат, за да чистят нещо, други бързо поемат нагоре. Не можеш да ги сънуваш насила. Става само по тяхна инициатива. Сестра ми изобщо не ги сънува. Мисля, че търсят този с някакви отворени канали за връзка от близките. Това съм аз у нас, но не знам какви са тези канали, които при някои хора са отворени и лесни за достъп.

Когато внезапно почина май съсед от ковид миналата година, няколко дни след погребението се свърза с мен. Беше млад, рус, облечен в бяло, изключително усмихнат. Каза ми - Кажи на леля ти @@@@, че най-накрая се прибрах вкъщи. Вкъщи съм си, щастлив съм. 
Двамата имат дете, което е починало на 10 години, събрали са се с него вече. Но такова спокойно излъчване, такова щастие грееше от лицето му, че просто не мога с думи да го обясня.
Иначе по времето, когато баща ми ноември боледува от ковид и не беше много добре, майка му и баща му са ходили да го видят. Майка ми ги е "видяла", не може да обясни как точно. Били са в стаята ,над главата му, баба ми го е галела, а дядо ми я е хванал и й е казал - хайде, стига толкова, тръгвай!

А дали е била баба ти, щом е изглеждала различно, Ън?
А родителите си какви ги виждаш?
Аз винаги съм сънувала баща ми по-млад. Снощи за пръв път сънувах мама. Звънна на вратата, аз ѝ отворих и това беше. Тълкувам го, сякаш най-после иска да влезе в подсъзнанието ми. Защото аз не бях вкъщи сама, а с някого, който от много години си стои дълбоко и е обсебил подсъзнанието ми.
lechugitka майка ти е видяла починалите родители на съпруга си наяве?

Значи чрез съня става някакъв контакт с другия свят. Имам и още примери, за такива разговори, имам познат който е бил в кома, аз не знаех това и го сънувах и му говорех,че майка му го чака,  и се притеснява , кога ще се прибира, и ми отговори ,че има още малко работа тук, кажи ѝ да не се притеснява, ще си дойда скоро.Беше ми странно , след няколко дни видях наш познат, който ми разказа какво се е случило.

Така и не разбрах от обясненията й как ги е видяла. В този момент тя също беше болна, и дали е била нещо бъгната от болестта, дали от алцхаймера, който има - не знам. Но ги е видяла, според нея, да влизат през прозореца. После и през него са си тръгнали. Аз това го разбирам, защото винаги, когато напускам собственото си тяло, излизам през прозореца.

Сигурна съм, че беше баба. Там знаеш кой кой е, нямаш нужда да ти се казва.Там е различно, друго е.

Аз не съм еволюирала дотолкова, че да излизам в астрал. Но като дете "летях" насън и нещо се случи, ударих се в едни електрически жици и оттогава нищо в тази посока.
Ън, удобно ли е да питам каква е твоята информация за там, "в ниското"? Починалите виждат ли ни, знаят ли колко ни е мъчно? Казваш, баба ти знаела за сина ти, а не го била виждала... Когато забременях, сънувах дядо ми, че ми се обажда по телефона, радваше се и се смееше, че ще имам бебе. И това е единственият път, когато съм го сънувала изобщо! А за него ми беше почти толкова мъчно, колко сега за майка ми. Та, виждат ли ни те от там? Дали изобщо се интересуват от нас?

Ами....от сегашната ми човешка представа за ниския астрал го определям като гадно място. Колкото по-ниско, толкова по-гадно. Сиво, скучно, мъгливо, полутъмно, плашещо. Такива места на земята ме депресират веднага. Обаче там се чувствам добре. Познато ми и не ме тревожи, сякаш съм била там често и за дълго и съм свикнала. Такова ми е усещането. Мисля обаче, че представата ми е твърде ограничена. Не знам какво точно е, но сякаш е безкрайно, ако искаш да странстваш. Но аз не го правя, не обичам общуването, не съм и любопитна. Повечето пъти ходя не е по волята ми, тоест в съзнателно състояние не го планирам. Най-често това, което научавам не ми харесва, понякога ме стресира. Самото преживяване там не ми приятно, а и ми е много самотно. Само веднъж беше  хубаво, но тогава някой ме придружаваше, макар че не го виждах, само го усещах и общувахме на някакво телепатично ниво. Когато имам здравословни проблеми си стоя в настоящето. Последните 2-3 години съм си все тук. По-добре е.
Починалите ни виждат и знаят точно какво ни е и какво ни предстои. Преди повече от месец майка ми ме предупреди, че наближавам здравословна криза и аз се опитах да я предотвратя като започнах диета, но не стана нищо. Кризата този път продължи цял месец, много по-дълго от друг път. Още не съм се възстановила, защото отслабнах много.

От както баба ми почина, я сънувам много често. Снощи отново. Беше  доста по-млада, стояхме си заедно на село и гледахме нощното небе, откъдето...се спусна космически кораб
Нито веднъж не ми проговори на сън, не знам как да го тълкувам. Може би не й се разрешава да говори.
Предишния път като я сънувах, беше когато се разболях от Ковид. Още същата вечер след позитивния тест я сънувах, беше ми направила погача.

Няколко пъти съм сънувала баща ми.
Единия път точно така влезе през прозореца на семейния дом, беше много млад, може би както е в първите ми спомени от него. Прегърна ме и ме обзе такова щастие и спокойствие, че още го усещам.
После дълго време не го сънувах, докато една нощ пак го видях. Каза, че е бил изпратен далече, но е бил самотен, затова отново се е върнал при нас.
Имам само приятни сънища с него, много ме зареждат
Майка ми пък го сънува само в лоши сънища. Предполагам, защото ужасно трудно се съвзе след смъртта му.

А мислиш ли,че предупрежденията които ни дават са с цел да ги предотвратим или по-скоро само да се подготвим психически за изпитанието, за да минем урока, че нямаме право на избор, а само пътя ни се показва