Случи ми се нещо странно XXV

Изобщо не е задължително някой да се е занимавал с магии или да е символ на дявола.
Когато ние ремонтирахме къщата ни, като махнахме старите тапети, стените бяха изрисувани с пентаграми, момичета и тем подобни. Никой сатанист не го е правил. Вуйчото на моя мъж и един негов приятел художник просто решили да си украсят спалнята като тинейджъри. След това техните родители сложили тапетите отгоре. Ние снимахме и му пратихме снимките. Много се забавляваше тогава, защото беше забравил за творчеството им.

Да,така е ,но не е изключено! Плюс това авторката разказва и за странни неща ,които са се случвали там ,така че не е дело на някой художник!!!

Случайно попаднах на темата.
Факт е, че има много странни истории, разказвани и преразказвани. Понякога историите се превръщат в реалност или обратното.
В нашето "село" има имот, за който се твърди, че е обитаван. Продаван и препродаван. Историите разказват, че в пределите има погребани роби, чиито духове витаят наоколо. Една от последните истории е, че работник нает да боядисва основната къща, приготвяйки стените, видял детски ръце, които се подават и протягат.

Добавям се, наоколо има истории, включващи индиански легенди.
Често съм замисляла, как се преплитат легенди, истории и съвременните измислици.

Котките са уникални създания.Имат невероятна интуиция и всичко разбират. А са различни по характер, като хората, та това коте е усещало опасността и се е развикало. Котката на дъщеря ми веднъж ме събуди с вой тревога, като бях задрямала, а мажджата на котлона започва да загаря. А веднъж, докато тя хапваше нещо от нашата храна,  като говорех, че ще отида да дам от храната на другото коте, тя ме погледна (възмутено), спря да яде и застана на пътя ми, за да ми покаже какво мисли по въпроса.

Айде за едно куче да разкажа. Не че е толкова странно, и други подобни истории съм чувала.
Преди две седмици познати дават на майка куче. Те живеят на края на селото, майка в средата на селото. Кучето никога не е излизало от техния двор- там си е родено и отрасло, на няколко месеца, няма годинка. Закарали го с кола до къщата на майка, живеело си в колибка в двора с кокошките. Оня ден вечерта баба го пуснала да потича в градината, намерило някъде дупка през оградата и избягало. На другия ден сутринта било пред портата в стария си дом. Как се е ориентирало, как се е прибрало- душичка.

Много ми става мило  и трогателно, когато за кученце някой напише душичка.
За мен те са по-съвършени същества от хората, лишени са от егоизъм и лицемерие. И с толкова развити сензори -вътрешни и външни, че не му е било никакъв проблем на малкото разбойниче да си нанюха старата къщичка, където е било родено.
Надявам се, че ще бъде обичано в новия си дом и няма да му се наложи да тъгува дълго. Иска ли човек приятел завинаги - да си вземе куче!
..............................
В тая връзка, макар че е малко встрани от същността на темите тук, искам да споделя за една статия, която прочетох в Дейли мейл.
Пак бях поразена от факта, че уж животни, а толкова единни и последователни в действията си.
В индийския щат Махараштра , село Лавул, маймуни изтребват домашните кучета на цяло село, след като малко маймунче е било разкъсано от тях. Обявяват война и започват да нападат големите и малките паленца също и изтребват 250. Хващали ги дружно,качвали ги на покривите и оттам ги хвърляли.
Жителите на селото се обръщат с молба към департамента по горско стопанство да бъдат заловени маймуните убийци, ноизпратените за целта полицаи не хванали нито една маймуна.
Още повече след разправата с кучетата, започнали да нападат деца и хора и тн.
Ако има някоя кауза, за която хората би следвало да воюват, винаги ще има такива, които ще гледат отстрани, други ще действат директно против, въпреки всичките си вокални и умствени способности никой човешки лидер не може да обедини 100%  група от хора, а животните, които нямат човешкия интелект и гласов диапазон го умеят.
https://www.dailymail.co.uk/news/article-10320853/Enraged-monkey … wing-heights.html

Връщам се на темата от преди няколко страници, но чак сега намерих снимки. Преди години работих в ресторант за бързо хранене, където работеше и друго момиче, с което до този момент не се  познавахме. Бре, колегите започнаха да казват, че много си приличаме. Замина тя на support, върна се, след нея и аз. Всички оттам се изредиха да  ми казват как сестра ми е била преди мен. Загледахме се и ние и дeйствително имаше голяма прилика. Хора, които не ни познават добре дори ни бъркаха.

Особено с очилата като сте- приликата е поразяваща.
Много сте хубави и двете.
Ти коя си?

Със синьото потниче.

Кучетата имат такава способност, не им е проблем да намерят пътя обратно. Моето куче също съм го оставяла да води към къщи и то доста отдалеч.

Не знам доколко случката е странна, но се бяхме впечатлили от постъпката на едно наше куче, женско, доста възрастно. Един ден я заварихме парализирана в задната част, лекарят каза, че вероятно е ударена с нещо. Грижехме се за нея, но сякаш се беше предала и изглеждаше доста умърлушена. Тогава някаква колежка на майка ми предложи да ни даде едно малко мъжко кученце. Въпреки че беше чуждо и миришеше на прасенце, нашата веднага го прие като свое и буквално живна. Играеше с него, доколкото може и го учеше на разни неща. След няколко месеца, в същия ден, когато малкото се разлая по някакви хора, които минаваха покрай дома ни, тя изрови една дупка под колибата и се мушна там да умре. Сякаш вече беше спокойна, че има кой да ни пази.

Сладурки!

Всички кучета имат безпогрешно чувство за момента на смъртта си ако тя не е инцидент.
Аз пак натрапвам тази линия в темата, но просто ги обожавам и от  дълги години личен опит мога да разказвам невероятни истории с тях.
Те предчувстват смъртта си и търсят уединение далеч от хората в такъв момент. Изчезвали са ни стари кучета от двора, за които остава пълна загадка откъде са излезли навън и как при немощното си състояние. Безрезултатно търсене.
Също едно старичко, мило кученце хранехме цялата улица много години. Понеже винаги стоеше пред един магазин, когато лятото го потърсих и никъде го нямаше, собственичката ми каза, че е изчезнало и никъде не може да бъде открито. А едва се вдигаше последните дни.
Съвършени същества, недооценени от хората. Пристрастна съм.

Знам, че котките също се крият, за да умрат.

Здравейте , както може би повечето вече са прочели в интернет вчера е починал проф.Лъчезар Филипов .Изключителен човек може би повечето са гледали интервютата му , темата за извънземни , паралелни светове и много други .Сега ще ми интересно да прочета някой имал ли е усещането или близки срещи с други същества .Аз лично нямам