Нещата в живота сами си ги правим, изключвам тези които не зависят от нас. Не мисля, че е свързано с пътя в отвъдното, трябва да правиш нещо все пак, искаш или не се развиваш през годините. Има и такива, които цял живот правят едно и също и нищо друго... Когато дойде времето се превръщаме в енергия и нямаме спомени, поне никой не се е върнал да сподели как е от другата страна..
- Публикувана: 10 ноем. 2021, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 май 2022, 17:50 ч.
Случи ми се нещо странно XXV
Егото човешко много се ласкае от свободния избор и от това, "че ние сами си правим нещата", само дето нищо не правим сами, ако и така да ни изглежда. Избора ни е определен от средата на живот, обкръжението, обществото, като цяло от света, който ни заобикаля. Не живеем сами, не сме сами като цяло никъде и съответно няма как избора ни да е свободен, той просто е предопределен от обстоятелствата. Така или иначе ще изживеем всичките си избори, ако приемем, че сме тук, за да се учим. Така излиза, че всеки наш избор е предопределен спрямо отрязъка от "време"/реалност, който/която изживяваме. Според мен няма такова нещо като "свободен избор", има само избор през призмата на който ще преминат уроците ни в даден момент.
Във всеки отрязък на всеки един наш живот изборите ни са заложени изначално. Сега е този и това ще са твоите уроци по пътя, после ще е друг и ще се научиш, че предния ти избор не е бил правилен(или пък е бил, щом е довел до урок), но чрез него си почерпил знания за следващия си избор. И така все напред и все нагоре, докато изчерпиш всички възможности.
Пп Да не говорим, че нищо "тук и сега", не е случайно.
Във всеки отрязък на всеки един наш живот изборите ни са заложени изначално. Сега е този и това ще са твоите уроци по пътя, после ще е друг и ще се научиш, че предния ти избор не е бил правилен(или пък е бил, щом е довел до урок), но чрез него си почерпил знания за следващия си избор. И така все напред и все нагоре, докато изчерпиш всички възможности.
Пп Да не говорим, че нищо "тук и сега", не е случайно.
Егото човешко много се ласкае от свободния избор и от това, "че ние сами си правим нещата", само дето нищо не правим сами, ако и така да ни изглежда. Избора ни е определен от средата на живот, обкръжението, обществото, като цяло от света, който ни заобикаля. Не живеем сами, не сме сами като цяло никъде и съответно няма как избора ни да е свободен, той просто е предопределен от обстоятелствата. Така или иначе ще изживеем всичките си избори, ако приемем, че сме тук, за да се учим. Така излиза, че всеки наш избор е предопределен спрямо отрязъка от "време"/реалност, който/която изживяваме. Според мен няма такова нещо като "свободен избор", има само избор през призмата на който ще преминат уроците ни в даден момент.
Във всеки отрязък на всеки един наш живот изборите ни са заложени изначално. Сега е този и това ще са твоите уроци по пътя, после ще е друг и ще се научиш, че предния ти избор не е бил правилен(или пък е бил, щом е довел до урок), но чрез него си почерпил знания за следващия си избор. И така все напред и все нагоре, докато изчерпиш всички възможности.
Пп Да не говорим, че нищо "тук и сега", не е случайно.
Във всеки отрязък на всеки един наш живот изборите ни са заложени изначално. Сега е този и това ще са твоите уроци по пътя, после ще е друг и ще се научиш, че предния ти избор не е бил правилен(или пък е бил, щом е довел до урок), но чрез него си почерпил знания за следващия си избор. И така все напред и все нагоре, докато изчерпиш всички възможности.
Пп Да не говорим, че нищо "тук и сега", не е случайно.
Докато сме в тяло, ще го има и егото, няма как
Нямам предвид само личен избор, а като цялост, например войните-чиста егоистична постъпка, заради, която умират хора, сега тази война нанася удари и на икономиката и в много други аспекти,което ще доведе до наистина сложни лични избори. Парите са движещ фактор - има много деца, които чакат да получат пари за лечение, няма, има много гладуващи и мизерстващи. От кого са измислени тези неща - от хората, не от отвъдното. Затова си мисля, че животът ни няма връзка с времето след смъртта.
Случвало ми се е да търся нещо, накрая да се окаже, че е на твърде очевидно място, което съм претърсвала. Стреснах се, помислих, че съм много отнесена. Нямаше никой вкъщи.
За куклите, не ми се е случвало, нито пък съм чувала на някой да се случва подобно нещо. Може би и затова не вярвам в такива свръхестествени неща.
За куклите, не ми се е случвало, нито пък съм чувала на някой да се случва подобно нещо. Може би и затова не вярвам в такива свръхестествени неща.
Здравейте.
Случайно попаднах на темичката докато кърмих в 3ч през нощта ☺️ Ще се връщам да чета назад (стига да имам време, че бебка е на месец и половина и имам батко 4 клас на който предстоят изпити)
Имам интересни случки за споделяне и сигурна съм тук ще ме разберете 😏
Започвам с най-скорошната в скрит текст,че сигурно ще стане дълго,но обичам да съм подробна 😄
Случайно попаднах на темичката докато кърмих в 3ч през нощта ☺️ Ще се връщам да чета назад (стига да имам време, че бебка е на месец и половина и имам батко 4 клас на който предстоят изпити)
Имам интересни случки за споделяне и сигурна съм тук ще ме разберете 😏
Започвам с най-скорошната в скрит текст,че сигурно ще стане дълго,но обичам да съм подробна 😄
Скрит текст:
Това само на мъжа ми съм го разказала.
Както писах вече имам бебе на месец и половина.Роди се нормално без упойки и системи на 3ти март в 22:10 след 17ч мъки 😬 За нейната поява на бял свят имам друг разказ,но той по-нататък...
И така след раждането ме прехвърлиха в стая с още две мами.Бързо съм заспала след изтощителния ден и така чак до сутринта.Станах си нормално,възстановена и свежа.Бебетата ги донесоха в 9ч и стояха цял ден при нас.Знаете емоции,сълзи от радост,вълнение...разговори по тел и изобщо деня мина неусетно.
Бебчетата ни ги взеха около 00ч. Заспали сме почти веднага, но всички бяхме на едно мнение да спим на тъмно и без пуснат телевизор.Събуждам се аз към 2ч все едно съм спала 10ч-свежа и бодра,а тя спят.И така аз на тел. ровя из бг мама,фейсбук,та дори и брошурите на Лидъл,Била и т.н. разгледах.Вече около 4:30 реших да пробвам да заспя пак.И тук идва интересното!Едва ли ще мога да го пресъздам с думи,но ще опитам.
Усещам,че се унасям. В един момент тялото ми изтръпва,ръце крака всичко.Сякаш изпадам в безтегловност. Не мога да извикам,започнам да чувам гласове и викове на паника които си мисля,че са от момичетата в стаята уплашени от моето състояние.Идва персонала, настава суматоха,всичко е светло наоколо. Чувам пиукането на апаратура, гласове на лекари и много хора надвесени над мен. В съзнанието ми нахлува мисъл, че умирам...Всичко се случва адски бързо.Тялото ми започва да се тресе,усещам стягане в областта на гърдите...Ужасно беше!
И се събуждам. Било е сън!Сън,но нямате си и представа колко истински и как го усетих.А по принцип в тази болница имаше в близките 3-4г няколко смъртни случая на родилки.Дали преживях нечия чужда смърт?Дали е било на това същото легло?
Ей такива мисли ми се въртяха в главата.Вие какво мислите?
Както писах вече имам бебе на месец и половина.Роди се нормално без упойки и системи на 3ти март в 22:10 след 17ч мъки 😬 За нейната поява на бял свят имам друг разказ,но той по-нататък...
И така след раждането ме прехвърлиха в стая с още две мами.Бързо съм заспала след изтощителния ден и така чак до сутринта.Станах си нормално,възстановена и свежа.Бебетата ги донесоха в 9ч и стояха цял ден при нас.Знаете емоции,сълзи от радост,вълнение...разговори по тел и изобщо деня мина неусетно.
Бебчетата ни ги взеха около 00ч. Заспали сме почти веднага, но всички бяхме на едно мнение да спим на тъмно и без пуснат телевизор.Събуждам се аз към 2ч все едно съм спала 10ч-свежа и бодра,а тя спят.И така аз на тел. ровя из бг мама,фейсбук,та дори и брошурите на Лидъл,Била и т.н. разгледах.Вече около 4:30 реших да пробвам да заспя пак.И тук идва интересното!Едва ли ще мога да го пресъздам с думи,но ще опитам.
Усещам,че се унасям. В един момент тялото ми изтръпва,ръце крака всичко.Сякаш изпадам в безтегловност. Не мога да извикам,започнам да чувам гласове и викове на паника които си мисля,че са от момичетата в стаята уплашени от моето състояние.Идва персонала, настава суматоха,всичко е светло наоколо. Чувам пиукането на апаратура, гласове на лекари и много хора надвесени над мен. В съзнанието ми нахлува мисъл, че умирам...Всичко се случва адски бързо.Тялото ми започва да се тресе,усещам стягане в областта на гърдите...Ужасно беше!
И се събуждам. Било е сън!Сън,но нямате си и представа колко истински и как го усетих.А по принцип в тази болница имаше в близките 3-4г няколко смъртни случая на родилки.Дали преживях нечия чужда смърт?Дали е било на това същото легло?
Ей такива мисли ми се въртяха в главата.Вие какво мислите?
Здравейте.
Случайно попаднах на темичката докато кърмих в 3ч през нощта ☺️ Ще се връщам да чета назад (стига да имам време, че бебка е на месец и половина и имам батко 4 клас на който предстоят изпити)
Имам интересни случки за споделяне и сигурна съм тук ще ме разберете 😏
Започвам с най-скорошната в скрит текст,че сигурно ще стане дълго,но обичам да съм подробна 😄
Случайно попаднах на темичката докато кърмих в 3ч през нощта ☺️ Ще се връщам да чета назад (стига да имам време, че бебка е на месец и половина и имам батко 4 клас на който предстоят изпити)
Имам интересни случки за споделяне и сигурна съм тук ще ме разберете 😏
Започвам с най-скорошната в скрит текст,че сигурно ще стане дълго,но обичам да съм подробна 😄
Скрит текст:
Това само на мъжа ми съм го разказала.
Както писах вече имам бебе на месец и половина.Роди се нормално без упойки и системи на 3ти март в 22:10 след 17ч мъки 😬 За нейната поява на бял свят имам друг разказ,но той по-нататък...
И така след раждането ме прехвърлиха в стая с още две мами.Бързо съм заспала след изтощителния ден и така чак до сутринта.Станах си нормално,възстановена и свежа.Бебетата ги донесоха в 9ч и стояха цял ден при нас.Знаете емоции,сълзи от радост,вълнение...разговори по тел и изобщо деня мина неусетно.
Бебчетата ни ги взеха около 00ч. Заспали сме почти веднага, но всички бяхме на едно мнение да спим на тъмно и без пуснат телевизор.Събуждам се аз към 2ч все едно съм спала 10ч-свежа и бодра,а тя спят.И така аз на тел. ровя из бг мама,фейсбук,та дори и брошурите на Лидъл,Била и т.н. разгледах.Вече около 4:30 реших да пробвам да заспя пак.И тук идва интересното!Едва ли ще мога да го пресъздам с думи,но ще опитам.
Усещам,че се унасям. В един момент тялото ми изтръпва,ръце крака всичко.Сякаш изпадам в безтегловност. Не мога да извикам,започнам да чувам гласове и викове на паника които си мисля,че са от момичетата в стаята уплашени от моето състояние.Идва персонала, настава суматоха,всичко е светло наоколо. Чувам пиукането на апаратура, гласове на лекари и много хора надвесени над мен. В съзнанието ми нахлува мисъл, че умирам...Всичко се случва адски бързо.Тялото ми започва да се тресе,усещам стягане в областта на гърдите...Ужасно беше!
И се събуждам. Било е сън!Сън,но нямате си и представа колко истински и как го усетих.А по принцип в тази болница имаше в близките 3-4г няколко смъртни случая на родилки.Дали преживях нечия чужда смърт?Дали е било на това същото легло?
Ей такива мисли ми се въртяха в главата.Вие какво мислите?
Както писах вече имам бебе на месец и половина.Роди се нормално без упойки и системи на 3ти март в 22:10 след 17ч мъки 😬 За нейната поява на бял свят имам друг разказ,но той по-нататък...
И така след раждането ме прехвърлиха в стая с още две мами.Бързо съм заспала след изтощителния ден и така чак до сутринта.Станах си нормално,възстановена и свежа.Бебетата ги донесоха в 9ч и стояха цял ден при нас.Знаете емоции,сълзи от радост,вълнение...разговори по тел и изобщо деня мина неусетно.
Бебчетата ни ги взеха около 00ч. Заспали сме почти веднага, но всички бяхме на едно мнение да спим на тъмно и без пуснат телевизор.Събуждам се аз към 2ч все едно съм спала 10ч-свежа и бодра,а тя спят.И така аз на тел. ровя из бг мама,фейсбук,та дори и брошурите на Лидъл,Била и т.н. разгледах.Вече около 4:30 реших да пробвам да заспя пак.И тук идва интересното!Едва ли ще мога да го пресъздам с думи,но ще опитам.
Усещам,че се унасям. В един момент тялото ми изтръпва,ръце крака всичко.Сякаш изпадам в безтегловност. Не мога да извикам,започнам да чувам гласове и викове на паника които си мисля,че са от момичетата в стаята уплашени от моето състояние.Идва персонала, настава суматоха,всичко е светло наоколо. Чувам пиукането на апаратура, гласове на лекари и много хора надвесени над мен. В съзнанието ми нахлува мисъл, че умирам...Всичко се случва адски бързо.Тялото ми започва да се тресе,усещам стягане в областта на гърдите...Ужасно беше!
И се събуждам. Било е сън!Сън,но нямате си и представа колко истински и как го усетих.А по принцип в тази болница имаше в близките 3-4г няколко смъртни случая на родилки.Дали преживях нечия чужда смърт?Дали е било на това същото легло?
Ей такива мисли ми се въртяха в главата.Вие какво мислите?
Мисля, че си влязла в сънна парализа, била си на път да излезеш от тялото си, а може и да си успяла. Тогава си попаднала в тази реалност, в която се е разиграло това, което си изпитала. Наскоро четох интересна нова теория, че времето всъщност е място. Ясновидците успяват да се пренесат на различни места, а всичко, което някога се е случвало и ще се случи става едновременно.
Никой не може да влезе в чуждо тяло. При случай като този просто имаш временен достъп до собствената си база данни и виждащ други свои инкарнации. Получава се и при регресия, а също и при истинска медитация.