Случи ми се нещо странно XXV

Сега като заговорихте за сънища, реших да споделя и аз нещо свързано с името на дъшеря ми. Споделяла съм го в темата за сънищата. Дали е било реална подсказка и подаване на името, ило просто нищо не означаващ сън, според вас?

Последния отговор по повод имената ми напомни една случка.

Някъде към началото на тази година, аз все още бременна (2 месеца преди да родя)
Вечер лягах при сина ми на спалнята в неговата стая и той говореше  на неродената си сестра ,тя риткаше...той й пускаше музичка от тел.И така сме заспали...В един момент часа е било някъде около 2 и ме стряска тел. ми и ме събужда като тръгва клипче от фейсбук от участие в Шоуто на Слави и се чува усилено докрай:
-КРИСИЯ!
Аз веднага реагирах и го спрях.
На следващия ден се зачудих дали това е знак и трябва това  да е името на бебето?!
Обаче от първия момент в който ние разбрахме,че ще имаме момиче ТЯ вече си имаше име.Всички го знаеха и говореха за нея по име.Не съм го променяла и не обърнах особено внимание на случката.🤷‍♀️

Аз също вярвам, че няма нищо случайно в имената.
Ще разкажа историята за името на детето на близка приятелка (Д., ако четеш тук, не се сърди)
Та тя беше много активна, ходеше по планини, забременя на млади години. И като бременна си ходеше навсякъде, в смисъл не е от тези, дето ще седнат да се пазят
Междувременно сме си говорили, че тя много харесваше едно момчешко име и като разбра, че ще има мъжка рожба много искаше да го кръсти така.
Неочаквано за всички я приеха за задържане много рано. Дълго стоя в болницата и накрая роди на празника на името, което харесваше. Близо 3 месеца преди термин.
Момченцето е здрав и страхотен млад мъж към момента

Като малка никак не харесвах едно мъжко име.
В последствие много познати и приятели се казваха така.
Споменавала съм в тази тема как абсолютно непозната и съвсем случайно ми гледа на кафе и ми беше казано, че с тази буква ще е името на бъдещият ми съпруг.След години всичко се сбъдна и името му е това ,което не харесвах 🤨😁

Аз пък като тийн много се впечатлих от едно мъжко име (не е супер рядко, но тогава го чух за първи път) и си помислих, че ще е хубаво да имам гадже, което да се казва така.
Десетина години след това се запознах с мъжа си, той е със същото име

Не вярвам на случайности със имената. Дъщеря ми се роди 2 месеца преди термин, без никакви индикации за това, супер лека бременност. Родих със спешно секцио и дадох име на бебето, каквото бяхме избрали с ММ. Малко по-късно ми се обади татко и ми каза, че денят е Света Ана(закрилница на бебета, бременни и родилки). Решението за смяна на името го взех сама, просто знаех, че това трябва да направя. Затова и дадох името на две светици Ана Мария. Бебето ми е отведено и реанимирано, с опасност за живота в друга болница, успях на 9 ден да сменя името и, бе приведена и записана с първото, което бяхме избрали. В епикризата и е записано " Подобрение на 9ти ден от интензивната терапия".......

Наближава Великден, а аз не знам защо обичам този празник. Сигурно заради пролетта, няма значение. Не е свързано с Възкресението във всеки случай, никога не съм се вълнувала от църковната страна на празника. Някакво подсъзнателно чувство сигурно имам за тези събития. Веднъж се запознах с една дама, която имаше много силни способности. Не знам по каква причина реши, че и аз съм с нейните възможности и се отпусна да говори пред мен разни неща, които иначе едва ли щеше да ми каже, а аз не смеех да кажа или питам нищо, да не разбере какъв лаик съм и да спре. По повод на християнството каза, че Божия син е идвал, но преди около 15 хиляди години. Исус е човек, имал семейство, деца. Няма човешко възкресение, но за природата важи в пълна степен. Чакам с нетърпение празника. Ще потърся върбови клонки и люляк, да замирише на пролет вкъщи. Ще приготвя и традиционните храни, но на църква няма да ида, както обикновено. На всички пожелавам да им е приятна подготовката за празника. А на когото му се ходи на църква - защо не...

Аз не бих отрекла Исус, защото някой ми е казал нещо. Едва ли щеше да съществува християнската църква толкова векове на базата на някаква измислица. Още повече, че Христос е живял, починал и възкръснал в обозримото минало. Как може да се знае всичко за римските императори, а Христос да е някаква загадка. Или, както ни учеха по времето на социализма - религията е опиум за народа, предназначена да държи бедните в подчинение на богатите. Аз също не ходя на черква на Великден, защото не са ми приятни блъскащите се тълпи, особено по време на пандемия. В последно време ходих на толкова погребения и панихиди на близки, че въобще не ми се влиза в черква, за близките си паля свещички вкъщи и мисля за тях.

Имам сериозни подозрения, че такива болести отварят мозъка за неща, които иначе не виждаме - може да е някаква компенсация заради самото нарушение на мозъка, може да е нещо друго. Известни са случаи на усилване на други сетива при загуба на някое, вероятно и тук има нещо подобно - мозъкът компенсира нарушената си дейност с нещо друго.

Разказвали са ми следната история /беше ми разказана от близък приятел, който, естествено, смяташе, че в нея няма нищо особено и даже не помня как се стигна до този разказ/: дядо му имал някаква от тези болести, но не помня името. В общи линии е бил на етап, в който нещата са били много зле. Не е разпознавал никого от роднините си като такъв, не е можел сам да се оправи в дома или извън него макар да си е бил напълно подвижен, т.е. му е трябвал някой, който да го наглежда и да замества паметта му, казано така. Та той спял в една стая с бабата на приятеля /да се разбира там са го водели да спи вечер, защото сам не е можел да намери стаята/ и една сутрин разправя следното на останалите в къщата /не помня буквално репликата, предавам смисъла по мой начин и може да е по-усложнено от оригиналните две изречения/ "Нощес идваха някакви хора и нещо се съвещаваха. Явно този гражданин скоро ще пътува нанякъде". Под "този гражданин" дядото е имал предвид бабата - както казах, не е разпознавал никого и е давал някакви там наименования на околните, когато е говорел за тях. Естествено, съвсем скоро бабата умряла!

Тук историята продължава тъжно, ако ви интересува /макар да няма връзка с това, което цитирах/ - на погребението на жената иначе потъналият в блажено неведение дядо изведнъж сякаш схванал какво става. Нещо някъде в мозъка му вероятно е успяло да направи един последен по-траен контакт. Всички видели, че се мъчи за някого. Просто цялото му същество внезапно започнало да излъчва скръб - няма как да объркаш това чувство, вярвам, че и те не са се заблудили. Казаха ми, че е умрял до няколко месеца - вероятно от мъка, защото според дочутото, след погребението нещата са се запазили, т.е. човекът видимо се е мъчел за някого и май се сещам за кого.

Не съм ревльо, но като се сетя за това, ми се прищява да порева, честно! Затова спирам да разсъждавам и ще си намеря нещо по-ведро като занимание - вероятно леглото и съответната дрямка.

Не отричам Исус, със сигурност е съществувал. Не вярвам във Възкресението на човека, а Исус го приемам като човек. Празнуваме Възкресението на човека. Аз празнувам Възкресението на природата, не повече.

По повод имената.. Когато разбрах, че съм бременна вътрешно знаех, че е момче и че ще се казва Михаил. Все едно имах предварителна информация (често ми се случва).
Наскоро осъзнах, че няколко човека, помогнали ми във важни моменти в живота ми, носят фамилията Ангелови. Включително АГ, която го изроди и вярвам, че спаси животите ни с решенията си.

При първата ми бременност преди 33год.нямаше ехографи и не се знаеше полът на бебето.
По някакви външни белези ,близките и лекарите ми казваха,че ще е момче.Нещо ме караше обаче да се обличам все в розово-бонбонени цветове.По това време гледах “Уилоу” и направо се влюбих в бебето 😍 вътрешно си пожелах да имам същото сладко момиченце 🥰
Родих момиче 💝 ...имаше лека прилика с бебето от филма,беше и малко рижава 😘


През 2000-та год.при 2-та ми бременност,също не се знаеше какво ще е...обличах се в тъмни дрехи...родих момче 👶🏼 💙

Да споделя нещо интересно, което ми се случва почти всеки ден с редки изключения.

Родена съм на 14-ти декември.
Може би от година вече през деня поглеждам за да видя колко е часа и е 14:12ч. От начало не обръщах внимание, но в един момент като започна да се повтаря и стана странно. Казала съм на мъжа ми и на сина ми и те са ми свидетели.И тук може да кажете,че  интуитивно поглеждам в едно и също време.Обаче ако пропусна да видя часа, вечерта минавам през магазина и БАМ касиерката ми казва 14лв и 12ст 🙉 Друг случай ,влизам да чета тук отчетната тема на бебето и последния коментар е бил в 14ч.12мин.Сядам да кърмя и искам да видя долу горе по кое време хапва,че е на поискване и поглеждам 14:12.
Случвало ми се е да видя кола с регистрация 1412 .Да имам пропуснато повикване в 14:12 и  съобщение в месинджър също.
Отиваме на почивка на морето, настаняваме се в стаята ,включваме тв и часа е 14:12ч
Вчера вечерта например си поглеждам приложението за градуси на дисплея на тел. че беше студено и да видя колко показва и виждам ,че последно се е обновило в 14:12ч
И още други и други ситуации.

По принцип не съм суеверна, но цяло лято и есен си мислих,че нещо ще се случи на рождения ми ден,а и бях бременна с термин март месец и се притеснявах.
На 03.12 се разболяхме и тримата в къщи от Ковид.Вярно,прекарахме го сравнително леко,но не и безсимптомно.Имах кащлица ,температура,кръвните ми изследвания не бяха много Ок.Обаче до 14ти вече вървях към оздравяване и все пак  имах РД под карантина, но определено си ме беше страх.

Doli , аз съм на 33г и на времето всички са казвали, че ще съм момче.Доколкото знам е било много сигурно.Сякаш е била гледана на ехограф. Не знам да не бъркам ама...
Та тя е била сигурна на 100%, че ще има момиче въпреки това,което са казвали лекарите.Но бабите са взимали доста неща в синьо и били изненадани много като съм се появила аз.

Като стана дума за рождена дата, нещо не толкова странно, колкото интересно съвпадение може би.
Родена съм на 03.01, единият ми син е на 10.03, а другият - на 03.11 - едни и същи цифри и при трима ни.

И покрай моето раждане има няколко интересни момента. Терминът ми беше на рождената дата на най- добрия ми приятел, но  месец и половина преди това сънувах, че имам кървене и се налага да вляза в болница. През цялата бременност не съм имала такова нещо и се успокоих, когато на сутринта всичко беше наред. Но няколко часа по- късно, отивайки до тоалетната, видях зацапване и в същия ден следобяд ме приеха за задържане. Въпреки всички усилия, не можаха да спрат контракциите и родих 45 дни преди термин. Бяхме измислили вече име, после видях, че точно 6 месеца след рождената дата, на същото число, малкият има имен ден.