Здравейте! Вече съм в безизходица и искам просто мнение от вас тук. На 25 години съм, когато бях на 16 се запознах с НЕГО - "М". Връзката ни продължи 7 години. В първите 2 години всичко беше страхотно и в останалите 5 борба между двама ни. Не съм Дева Мария,така е! Но държах на този човек и изпитах най- силните чувства и правех и невъзможните неща, понякога се чудех как е възможно да го обичам толкова. Проблемът идва от това( на първо място) , че той си е женкар, не знам дали е наследствено ( понеже баща му е такъв ) или той просто си е такъв . Изневеряваше ми както си трябва - и тук ще дойде момента, в който всички ще кажат " ама ти защо прощаваш ? и защо търпиш ? ". Ми така съм преценила, така съм искала. Обичах го с всяко кътче в душата си ( и все още го ) Борех се със себе си, защото е адски трудно да обичаш, когато се случват тези неща. Отделно е голям характер, каквото каже това е, няма второ мнение. И така през годините се разделяхме, събирахме, докато накрая не ми кипна, защото тръгна с един миндил, който беше в нашата компания! И това е разказ много на кратко. Вече уж всичко свърши, мина ми лек по лек болката по него. Намерих друг човек, беше вълнуващо, страстно и приличаше на ново начало, НО НЕ! Разделихме се. Моят " М" си намери също приятелка и аз си намерих ново гадже ( с което съм и днес ). " М " се разделя с неговата приятелка слеед 1 годишна връзка ( през всичкото това време, ние поддържаме контакт ) и започва да ме търси стабилно. " Обичам те", " Не съм осъзнавал какво имам ", "Искам да се оженим, да имаме деца "... и така от тук започва моята главоблъсканица между сърцето и разума. Аз, че съм наивна - навина съм, но знам, че той няма да се промени и да живеем в хармония. Знам, че ще е трудно. ЗАБРАВИХ ДА КАЖА - ОСвен във връзката ни, той е страхотен човек, приятел.. харесван от всички. Умен е, красив, всичко с което се захване просто му върви отръки.
Искам да съм с него, искам да се боря за него, заради него. Никой не може да е като него. Искам децата ми да са от него, да мина под олтара с него и да изживея целия си живот с него. ОБАЧЕ ме е страх от неговите постъпки, ще мога ли да се справя с всичко това. Баща ми казва намери си добро момченце да си те гледа, сегашния ми приятел е такъв ( естесвено има доста неща и при него, които не бих могла да ги изтърпя, ако имаме по - сериозни отношения.) Първо в турчин, окей няма значение, ако човекът е добър. Има изблици на ярост и пиенето му е МНОГО, МНОГО лошо. Но не ми изневерява и не ме предава. Чува ме,когато говоря и когато искам нещо, съобразява се, а " М" по- скоро не. НО НЕ Е НЕГО, просто не е. Само с " М " съм се чувствала сякаш наистина живея, без значение какво се случва, там съм оставила сърце и душа, обожавам родителите му, обожавам него. КАКВО ДА ПРАВЯ ? Да избера живот в който ще живея спокойно, но някак без любов, тръпка и страст ( дори да намеря друг, нали знаете.. усещаш сии, че това е любовта ти.) или да избера риска и да се хвърля отново там където ме води сърцето ? От ряздялата ни минават години вече, но " не се гаси, туй що не гасне " ... Има хора, които са избрали първия вариант и цял живот милуват по голямата си любов. Има и хора, които са избрали втория и после са съжалявали. Всичко може да се случи, мисълта ми е ... да рискувам ли и да послушам сърцето, защото знам, че иначе цял живот ще съжалявам, ако не го направя. Но ще успея ли да се справя с такъв човек... Има ли хора, които са попадали в подобна ситуация ?
"
"
Искам да съм с него, искам да се боря за него, заради него. Никой не може да е като него. Искам децата ми да са от него, да мина под олтара с него и да изживея целия си живот с него. ОБАЧЕ ме е страх от неговите постъпки, ще мога ли да се справя с всичко това. Баща ми казва намери си добро момченце да си те гледа, сегашния ми приятел е такъв ( естесвено има доста неща и при него, които не бих могла да ги изтърпя, ако имаме по - сериозни отношения.) Първо в турчин, окей няма значение, ако човекът е добър. Има изблици на ярост и пиенето му е МНОГО, МНОГО лошо. Но не ми изневерява и не ме предава. Чува ме,когато говоря и когато искам нещо, съобразява се, а " М" по- скоро не. НО НЕ Е НЕГО, просто не е. Само с " М " съм се чувствала сякаш наистина живея, без значение какво се случва, там съм оставила сърце и душа, обожавам родителите му, обожавам него. КАКВО ДА ПРАВЯ ? Да избера живот в който ще живея спокойно, но някак без любов, тръпка и страст ( дори да намеря друг, нали знаете.. усещаш сии, че това е любовта ти.) или да избера риска и да се хвърля отново там където ме води сърцето ? От ряздялата ни минават години вече, но " не се гаси, туй що не гасне " ... Има хора, които са избрали първия вариант и цял живот милуват по голямата си любов. Има и хора, които са избрали втория и после са съжалявали. Всичко може да се случи, мисълта ми е ... да рискувам ли и да послушам сърцето, защото знам, че иначе цял живот ще съжалявам, ако не го направя. Но ще успея ли да се справя с такъв човек... Има ли хора, които са попадали в подобна ситуация ?
"
"
)), тоест и при мъжете възрастта не е фактор за изграждане на адекватен характер. Ако момчето е свястно, няма значение на колко години е, от кога се познавате и прочие. Стабилните връзки не се основават на "пламенна любов", а на доверие, взаимно уважение и разбирателство, не че любов няма. Но ти май бъркаш любов и страст/желание. Ти нямаш такава нито с единия, нито с втория. Това, което "М" сега се опитва да направи, е да те привика обратно, защото знае, че ти ще се вържеш отново. На теб ти се иска той да се е променил, да е осъзнал стойността ти и прочие. Но това няма как да се случи, при положение че ти не си я осъзнала, щом още се занимаваш с такива типове. Иска ти се да живееш в приказка, в която принцът след всичките "премеждия"/ с другите жени/ накрая е осъзнал, че ти си единствената.Съжалявам, но в това може и да вярваш на 16/и аз вярвах тогава/, но на 25 -цяло десетилетие след това на първо място трябва да имаш лично достойнство и да не позволяваш на разни типове да те третират като вещ/резервен вариант. Моите размисли по темата, ако искаш не ги приемай 
