Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Обичаи при помен за починал

  • 1 990
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 538
Здравейте!
Мъжът ми беше на помен на негов колега в Русе. Завърна се с нова порцеланова чаша, нова чиния с жито, електрическа крушка и щафета луканка. Дали му ги близките на покойника с думите, че така било прието в техния край. Аз, мигам на парцали и се чудя тези неща дали и какво символизират.  Моля, помагайте. Това наистина ли е традиция от Русенско? А, ако искате да разширим темата, ще ми е интересно да споделите какво е характерно да се прави в различните краища на България. Моите корени са от Софийско и на панахида освен жито, питка и вино (и някакви дребни храни) нищо материално не се раздава. Какви са тези чаши, чинии, ...ел. крушка?

# 1
  • Мнения: 6 910
Моите родители са от Северна България, района на Ловеч-Плевен, и никакви такива подаръци не се дават. Много екзотично. И там само като  в шоплука, обичайното жито, дребни сладки, евентуално питка, червено вино да се прелее и стига толкова.

# 2
  • Мнения: 1 019
Да, от Русенско съм. За толкова години не го приех и разбрах този обичай. Раздават такива неща на помени, погребения, задушници.
Майка ми е от Софийско и каза, че при тях това го е нямало.
И домакински съдове, сладкиши, хавлиени кърпи... Още не мога да го приема.

    # 3
    • Мнения: 6 910
    Да, от Русенско съм. За толкова години не го приех и разбрах този обичай. Раздават такива неща на помени, погребения, задушници.
    Майка ми е от Софийско и каза, че при тях това го е нямало.
    И домакински съдове, сладкиши, хавлиени кърпи... Още не мога да го приема.
    А крушката какво символизира? Светла му памет?

    # 4
    • Мнения: 5 502
    В Добруджа се правеха подавки в нова порцеланова чиния, купена специално за целта, пълна с жито и дребни сладки. Дали все още се практикува не знам.

    # 5
    • Мнения: 11 234
    На 40 и на годината се два при нас ,чиния ,купичка ,чаша ,нещо такова и се слага в нея сладки.Нещо като да му пратят отвъд, или като да го споменеш като ползваш.И да не е празно са сладките.За крушка за пръв път чувам. Плевенско.

    # 6
    • Мнения: 3 073
    Хасковско - кърпи се дават, но не помня защо.

    # 7
    • Мнения: 1 019
    Крушка досега не са ни раздавали, нито майка ми е раздавала. Идеята е предмети от ежедневието, от бита. Абе самоуспокояват се хората. По времето на баба ми, 70те и 80те години, много раздаваха кухненски престилки на жените, чорапи или хавлии на мъжете. Баба ми, лека й пръст, имаше голям резерв от кърпи и предмети, за раздаване след смъртта й.

    # 8
    • Мнения: 11 234
    Тук на погребението връзвахме кърпи на мъжете и престилки, дори комбинезони(вече не се носи дори) на жените.Сега не се прави, последно носни кърпи на всички ,да е ясно ,че е  от следващите погребението.Вече с коли се пътува нататък  и не се прави , но на помен още се дава .
    Ловеч дават дрехи , колкото решат, един кат-блуза  и пола, или нещо такова ,обувки или чехли, обличат една жена или мъж, зависи от починалия.Все едно ги носи .
    Живите си измислят ритуали и един от друг спазват.Отпада постепенно.

    # 9
    • Мнения: 110
    На 40 дена се раздават чинии и чаши, като и се облича един човек  с чисто нови дрехи на същата възраст. Така е в моя край -  Родопите.  И аз не го разбирам, но така казаха да направим. Не стига, че скърбиш ами и за хората трябва да мислиш, какво ще кажат. Пък  трябва и да им сготвих, сервираш, отсервираш и компания да им правиш, докато ти се къса сърцето. Аман от простотии.

    # 10
    • Мнения: 774
    Оф как се дразня на тези обичаи.
    На погребението при нас се коли курбан,правят се мекици,халва и т.н.
    Ревеш и правиш мекици,ревеш и сервираш..
    Абсолютно не го разбирам,хората идват наяждат се и хайде,кой от където дошъл.Страданието си остава за нас и цялата хамалогия след това.За сега от близките ми почина само баба ми ,Бог да я прости.Въобще не искам да си спомням,колко се ядосах на едни хора,че искаха допълнително да им дам.Аз припадам там,сърцето ми се къса, те ме юркат да слугувам на тоя и ония.Много съм против..😡

    Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 00:02 от *ĤĚŇĂ*

    # 11
    • Мнения: 9 293
    Всъщност това е влашки обичай. При нас това са подавки с цел "да ти се намерят отвъд" - всичко раздадено все едно се материализира при покойника в другия свят. Раздават се всякакви неща, някой абсурдни - може да се стигне до маси, диавни и малки мебели и завеси.
    Да, нелепо е, просто обичай Simple Smile
    Между другото някой хора, които смятат, че след смъртта им близките им няма да спазят този обред /младите рядко го правят вече/ раздават сами за себе си на задушници, макар все още да са на този свят. Обикновенно са много щедри Simple Smile Баба ми имаше 6 маси и безброй столове, всеки сам за себе си от подобни подавки....

    И ако този обичай ви се вижда странен то ще сте потресени ако знаете какво се прави за да не се върне умрелия като пълтеник /реално това е влашката дума за зомби/.

    *ĤĚŇĂ*, не се ядосвай на обредите. Реално те са за живите. Част от преодоляването на мъката от загубата е усещането, че правиш нещо, грижиш се за вече липсващия. Просто не усещаш нуждата от такива неща, защото не гледаш на тях по нужния начин - смяташ, че просто хрантутиш някакви хора, а мъката ти си седи. Не го прави ако така го усещаш. Целта на помена е да събереш хора, да подадеш храна и да НАПОМНИШ за този, който го няма. да се съберете, да си кажете хубави думи за него, да си споделите мъката. Да усетиш, че готвиш с любов и не за хората, а сякаш приготвяш това, което си решил за този, който обичаш и ти липсва - за него. Лично аз вярвам, че това е начин да се акумулира енергия, чрез поменаването /нали е помен/, която достига до душата отвъд. Но наистина, прави нещата така както ги усещаш, а не както някой си настоявал, че е редно.

    Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 00:19 от the Дорис

    # 12
    • Мнения: 538
    Много интересно. Благодаря ви за коментарите. Никога не съм подозирала, че има такива традиции по различните краища на България. Мда, крушката явно е предмет от бита...
     Наистина, тези обичаи изглеждат  много натоварващи в такъв момент. Загубата оставя толкова дълбока следа в душите на опечалените, а всичко това ми изглежда овехтяло и ненужно. Но, аз имам малко различен поглед за нещата. Бабите ми, мир на душите им, са ми говорили : "Важно е какво си имал с този човек приживе. Останалото е за успокоение на опустошените  ни души. Мъртвият няма да се върне. Няма от какво да се страхуваш. Страх може да имаш само от жив."....Такива мъдрости са ми предавали. Но, за някои, тези, чисто материални традиции са важни. Всъщност,  всеки сам се бори с болката от загубата на близък...все някога, за жалост се налага, човек да се сблъска и с тази част от живота.

    # 13
    • Мнения: 774
    И при нас е така,както си казала.Това добре и аз съм раздавала на задушница,помен.
    Говорих за цялата какафония на погребението.Иначе на помени и т.н добре..,ама баш в деня,който не знаеш къде се намираш и цялата болка ти е много прясна да се налага да храниш хората и да бягаш на ляво,на дясно не ми ок.
    За това с храната съм малко скептична,"това,което раздаваш,ще се поднесе пред починалия"но знам ли.?!!
    Но както казваш всичко е за хората..

    # 14
    • Мнения: 1 019
    И още, по време на гощавката след погребението, се оформя почти весела компания, след някоя и друга чашка. Вярно, това донякъде неволно ти отвлича вниманието, но като си тръгнат хората...

    Общи условия

    Активация на акаунт